Присъда по дело №3586/2020 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 1 от 19.01.2021г. по НОХД 3586/2020г. по описа на РС
Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 19.01.2021г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу С. М. А. , ЕГН ********** за това, че на 14.06.2020 г., в гр. Бургас, кв.
„***********************************, от клуб на политическа партия „Движение за
права и свободи“, при условията на повторност в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на задна, входна врата на обекта и
чрез използване на техническо средство – отвертка, отнел чужди движими вещи,
собственост на политическа партия „Движение за права и свободи“, БУЛСТАТ *********, а
именно – 7 бр. пластмасови стола, зелени на цвят, всеки на стойност 16,00 /шестнадесет/
лева, всички на обща стойност 112,00 /сто и дванадесет/ лева, от владението на Ш.А.М., в
качеството му на представляващ политическата партия, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
В разпоредително заседание подсъдимият А. и неговият защитник направиха искане
производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи
в установения от закона минимум. Пледира за наказание в размер на 1 година „лишаване от
свобода“, което съобразно разпоредбата на чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3 до 8 месеца
„лишаване от свобода“, което да се търпи при първоначален общ режим. Разноските по
делото счита, че следва да се възложат в тежест на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Г. се придържа към казаното от
представителя на държавното обвинение. Счита, че следва да се определи наказание в
минимален размер от една година лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 съгласно
чл. 58а, ал. 1 НК.
Подсъдимият А. се придържа към казаното от адвоката. В последната си дума иска
по-малко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. М. А. – ЕГН ********** е роден на 01.08.1997г. в гр. Бургас,
български гражданин, с адрес: гр. Б., понастоящем в Ареста към Затвора Бургас, гр. Бургас,
неженен, без образование - неграмотен, не работи, осъждан.
Подсъдимият А. е осъждан с Присъда № 110/27.07.2017 г. по НОХД № 477/2017 г. по
1

описа на РС-Ямбол, в сила от 12.08.2017 г., с която е осъден за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като
му било наложено наказание „Пробация“ за срок от една година.
Подсъдимият е осъден и съгласно споразумение № 125/20.03.2018г. по описа на БРС
в сила от 20.03.2018г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено на 28.08.2017г. като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.
Бургаската общинска организация на политическа партия „Движение за права и
свободи“, с БУЛСТАТ *********, стопанисвала клуб, находящ се в гр. Бургас, кв. „Победа“,
ул. „Кракра“ № 37, за който клуб организацията сключила договор за наем на недвижим
имот с Община Бургас. Председател на политическата формация за гр. Бургас и в това му
качество – страна по този договор, бил св. Ш.М.. Същият бил преупълномощен от А.М.,
който от своя страна бил упълномощен от Председателя на политическата партия за цялата
страна – М.К.. В клуба, партията провеждала събирания и мероприятия, като за целта
помещението било обзаведено с мебели, сред които имало и 14 броя пластмасови столове,
зелени на цвят – дарени от привърженици на политическото формирование. Столовете били
подарени нови, поради което и към 14.06.2020 г. били в безупречно състояние, еквивалентно
на „ново“. Обектът нямал назначена охрана, но с позволението на св. Ш.М., там спял св.
М.Ч., който в отплата доброволно наглеждал имота. Достъпът до клуба бил ограничен от
предна и задна входни врати, които се заключвали.
На 14.06.2020 г., св. Ч. бил сам в клуба и решил да отиде до павилион, за да си купи
нещо за ядене. На същата дата, излизайки от клуба, св. Ч. се уверил, че всички вещи били по
местата си, вкл. четиринадесетте зелени столове – цитирани по-горе, уверил се че вратите
били заключени, след което отишъл до павилиона. На същата дата 14.06.2020 г., в краткия
интервал, докато св. Ч. отсъствал от клуба, към задната, входна врата на обекта се
приближил подс. А., който носел в себе си отвертка. С помощта на отвертката, подс. А.
разбил задната врата на клуба на политическата партия, след което влязъл вътре. От
вътрешното помещение на клуба, където се провеждали събранията, подс. А. взел седем от
четиринадесетте зелени столове и ги скрил в двора на дома си. В последствие, подс. А.
предложил на различни граждани да закупят столовете. Едно от лицата, на които
обвиняемият предложил да продаде столовете, било св. Илия Иванов, който му отказал тъй
като разпознал, че това били столовете, на които сядал при посещението му в клуба на
политическа партия „Движение за права и свободи“.
Подсъдимият бил установен от органите на досъдебното производство като с
протокол за доброволно предаване предал шест от общо седемте стола, които взел от клуба
на политическата партия. Предадените столове са върнати на представителя на
Политическата партия.
Изготвена по делото оценителна експертиза дава заключение, че стойността на 7 бр.
пластмасови столове, които подс. А. отнел възлизала на 112 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия А. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: разпити на свидетелите Ш.А.М. (л.18), М.Т. Ч.
2

(л.19), Д.Т.С. (л.20), И.П.И. (л.21);
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 36); разписка за
върнати веществени доказателства (л. 37); договор за наем (л.38); пълномощно (л. 17);
извлечение от регистър Булстат (л. 23 СФ); справки за съдимост (л. 48 от съдебното
производство).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед (л. 23); протокол за оглед
на веществени доказателства (л.28);
От експертизите: съдебно-оценъчна експертиза (л. 32).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен
анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да
бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на
фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху
движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк
умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи – 7
броя столове от владението на трето лице като е установил своя фактическа власт и е
предприел действия, за да се разпореди с тях, с което е осъществил признаците на състав на
престъплението кражба. Съдът намира, че не се касае за маловажност на деянието като този
извод съдът прави въз основа на начина, по който е извършено престъплението. Извършено
е през късната част на деня, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на
преградата, здраво направена за защита на имота. Съдът счита, че стойността на отнетите
вещи не следва да се приема като единствен критерий относно преценката дали деянието е
маловажно, а следва да се отчете личността на дееца, който вече е осъждан за престъпление
кражба, да се вземе предвид начина на извършване на деянието и това, че за извършването
на престъплението е използвано техническо средство и е разрушена преграда за защита на
имота.
3

Съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС
кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК когато е извършена чрез счупване или
преодоляване по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини, прозорци и др.,
независимо от дебелината им. В случая подсъдимият е разбил задната врата на клуба на
политическата партия, изкъртил я е и тя е легнала на земята като за това е използвал
отвертка. Съгласно посоченото ППВС № 6/71 г. за да бъде осъществен състав на чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. 2 НК, необходимо е да се установи, че при влизането или отключването на
помещението или при отнемането на вещите е било използвано техническо средство. Не е
необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата. "Техническо" е всяко
създадено от човека средство (предмет), без използването на което в конкретния случай
престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено
(така Решение № 528 от 8.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 349/2003 г., I н. о.). В случая чрез
използване на създадено от човека средство – отвертка подсъдимият е успял да разруши
преградата – задна врата, да проникне в клуба и да отнеме движими вещи –седем броя
столове, с което е осъществил квалифицирания състав на престъплението кражба по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4. Деянието е извършено след като подсъдимият е осъждан за друго
престъпление – кражба при квалифициран състав по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК.
Присъдата по предходно осъждане е влязла в сила на 12.05.2017г., поради което не са
изминали пет години от изтърпяване на наложеното с влязлата в сила присъда по НОХД №
477/2017г. на РС Ямбол наказание, съгласно разпоредбата на чл. 30 НК. Предвид
посоченото е налице и квалифициращия признак повторност на деянието по чл. 195, ал. 1, т.
7 НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че за да установи
фактическа власт върху тях трябва да използва техническо средство, за да разруши входна
врата, съзнавал е, че извършва деянието в условията на повторност и е целял прекъсването
на фактическата власт на досегашния владелец и установяване на своя фактическа власт
върху вещите, без съгласието на досегашния владелец като е имал намерение
противозаконно да ги присвои.
Предвид посоченото съдът намери, че са налице всички признаци за съставомерност
на деянието от обективна и субективна страна и призна подсъдимия за виновен в извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност съдът определи наказанието
при условията на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на
чл.55 НК.
Съдът отчете като отегчаващо обстоятелството, че подсъдимият не изрази съжаление
за извършеното като в последната си дума помоли за по-малко наказание. В същото време
обаче изразено съжаление и признанието за вината съдът не може да определи като
изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
4

Съдът прецени като отегчаващо обстоятелство, че подсъдимият не е трудово
ангажиран, не работи, не е грамотен, липсва стремеж да се образова като е търсил лесна
възможност за получаване на доходи. Съдът отчете като смекчаващо обстоятелство младата
възраст на извършителя, това, че до момента не е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода и спрямо него не е въздействано чрез ефективно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, поради което намери, че целите на наказанието ще се постигнат чрез
определяне на наказание в минималния предвиден от закона размер от една година. Същото
съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди
подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът постанови наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
По разноските:
По ДП са направени разноски за съдебно-оценителка експертиза в размер на 54,90
лева, поради което подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК беше осъден да ги
заплати.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС
5

Номер на акта:	1
Дата:	19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20202120203586
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 септември 2020 г.

Присъда по дело №3586/2020 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите