№ 3698
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511956 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 07. 07. 2022 год. на СРС 145 състав, постановено по гр. д. № 5747/22 год. е
признато за установено, че С. К. Х. дължи на Т.С. ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 пр. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумите за периоди, посочени, като отхвърля исковете в
останалата им част. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца – МХ Е. ООД.
С решението са възложени разноските по делото.
Депозирана е въззивна жалба от ответника чрез пълномощник адвокат З. Г. против
решението в установителната – уважителната – му част. Изразява се недоволство от тази
част, като е посочено изрично, че съображенията за пороците на решението ще развие
допълнително.
След служебна проверка настоящият съдебен състав констатира следното :
На така подадената жалба е подаден писмен отговор от ответника.
Въззивната жалба очертава и пределите на въззивния съдебен контрол при условията на
ограничен въззив.
Не са заявени и нови доказателствени искания от страните пред настоящата съдебна
инстанция.
Въззивният съдебен състав е постановил по реда и при условията на чл. 267 ал. 1 ГПК
1
разпореждане.
Въззивната жалба на ответника против решението е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното основно решение да
е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на
крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от
законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответникът изразява становището си, че съображенията за пороците на
решението ще развие допълнително. Нищо друго.
При това положение жалбата се преценява да е бланкетна.
Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260 т. 3 ГПК, според
която : жалбата съдържа указание в какво се състои порочността на решението, като в
конкретния случай ответникът въззивник не е посочил в какво конкретно счита да се състои
порочността на коментираното съдебно решение на районния съдия.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за
правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в
жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните
материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на
ВКС.
От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на първоинстанционното
решение ответникът не е изложил конкретните пороци на постановения съдебен акт.
Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото законът не го
изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С изтичане на срока за обжалване, е
преклудирана възможността да се сочат пороците на решението, затова дори да постъпят
„допълнения” към жалбата, а такива няма, съдът не следва да обсъжда подобни, като
несвоевременно постъпили, а в дадения казус такава хипотеза не е и поставена на
разглеждане. Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то
въззивната проверка следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната
съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно,
предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и
2
твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на
ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил
равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно
решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на
предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с
разпоредбата на чл. 272 ГПК, както стана реч по-горе в настоящите.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба не съдържа,
поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло
неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в
неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат, дори
при претендирането им, какъвто случаят не е.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които му се
следват в размер на 50 лева.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07. 07. 2022 год. на СРС 145 състав, постановено по гр. д. №
5747/22 год., в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. К. Х. да заплати на Т.С. ЕАД сума в размер на 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за втора съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4