Р Е Ш Е Н И Е № 1552
гр. Пловдив, 22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 2577 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
В.И.В. ***, ЕГН **********, против Решение № Ц2153-15-178 от 21.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила
Разпореждане № РНП-1-4-15-00790196/ 28.07.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата
и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
В.И.В. получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ), отпусната му с разпореждане №0103292/29.11.1999г., пожизнено, по
условията на чл.2, ал.1 от ЗП. чл.46а от 311 и параграф 25 от ЗИДЗП. Пенсията е
отпусната от осигурителен доход за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. в
размер на 13245 лева и индивидуален коефициент 1.220. С разпореждане № **********/протокол №
N01060/24.07.2000 г., считано от 06.04.2000 г. пенсията за ОСВ е изменена на
основание чл.21, ал.3 от НПОС, с доход за нов тригодишен базисен период за
времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. в размер на 20911 лева и индивидуален
коефициент 1.690. Пенсията е определена при осигурителен стаж от първа
категория 18 г. 08 м. и 09 дни, от втора категория 02 г. 10 м. и 21 дни, от
трета категория 10 г. 04 м. и 27 дни, или общ осигурителен стаж. превърнат към
трета категория на основание чл.104 от КСО 45 г. 02 м. и 03 дни.
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е
преценена необходимост от установяване на получаваната от жалбодателя пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С писмо изх. № К-2878/24.06.2013 г. от лицето е
изискано да представи оригиналните документи за стаж, тъй като същите,
представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание
на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.
Писмото е получено от жалбодателя на 04.07.2013 г.. но същият не представя
исканите документи.
На основание заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на
ТП на НОИ - Пловдив е изискано от контролните органи на НОИ да бъде извършена
проверка по реда на чл.108, ал.1, т. 1 от КСО. В рамките на тази проверка със
саморъчна декларация от 28.02.2014 г. лицето посочва информация за
осигурителите, при които е положило труд. Уточнява, че към този момент не
съхранява документи за стаж. След стартираната процедура по реда на чл. 108.
ал.1, т.1 от КСО, проведената служебна кореспонденция с посочените от лицето
работодатели, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен
стаж на жалбоподателя с продължителност, както следва: от първа категория 18 г.
08 м. и 09 дни, от втора категория 02 г.
10 м. и 21 дни, от трета категория 10 г.
04 м. и 27 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на
основание чл.104 от КСО 45 г. 02 м. и 03 дни.
Изискани са, съответно са събрани служебно и документи за
осигурителен доход за базисния период, от който е отпусната пенсията 01.01.1986
г. - 31.12.1988 г.. както и от който е изменена 01.01.1982 г. - 31.12.1984 г.,
както и за осигурителен доход от 01.01.1997г. до 30.09.1999 г.. По този повод
са издадени образец УП-2 с № 21, 22, 23 и 24/08.05.2014 г. от .,***" ЕАД -
Пловдив. Установено, е че пенсията неправилно е изменена от 06.04.2000 г. с
доход в размер на 20911 лева.
С разпореждане № **********/протокол № N01056/10.02.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл.99, ал.1. т.2 от КСО - в относимата редакция, пенсията на
жалбодателя е изменена, считано от 06.04.2000 г., като е определен размер въз основа на данните
в обр. УП-2 № 22/08.05.2014 г.; обр. УП-2 № 23/08.05.2014 г. и обр. УП-2 № 24/08.05.2014
г. Индивидуалният коефициент за
изчисляване на размера на пенсията - 1.185 е определен със следните компоненти:
осигурителен доход за времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. - 10 555.00 лв.
и осигурителен доход за времето от 01.01.1997 г. до 30.09.1999 г. - 4852.07 лв.
Във връзка с предоставена на ТП на НОИ - Пловдив,под
формата на магнитен носител информация от отдел ИП - Пловдив по преписка №
260/2019 г. по описа на отдел ИП - Пловдив (преписка № 2818/2019 г. по описа на
Районна прокуратура - гр.Пловдив), съдържаща данни за документите, които се
намират в пенсионното досие на В.И.В., един от които е и образец УП-2 №
16/03.04.2000 г., с данни за осигурителния доход на В. за времето от 01.01.1982
г. до 31.12.1984 г., в размер на 20 911.26 лв.. което досие е намерено и
приобщено към веществените доказателства по тези преписки, е открита процедура
по изясняване на достоверността на образец УП-2 № 16/03.04.2000 г.
С писмо № 2175-15-288# 1/08.05.2020 г. от контролен орган
в ТП на НОИ - Пловдив е изискано да се извърши проверка в осигурителя "***"
АД, която да установи образец УП-2 № 16/03.04.2000 г. от длъжностни лица на
вписания за издател осигурител ли е издадено, с подписите на действащите към
момента на издаване главен счетоводител и ръководител ли е заверен, в изходящия
дневник на дружеството какъв документ е изведен с регистрационен номер
16/03.04.2000 г. Установено, че удостоверение обр. УП-2 № 16/03.04.2000 г. за
лицето В.И.В. за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г.. с осигурителен
доход - 20911.26 лв., не е издаден от длъжностните лица на "***" АД и
не е заверен с действителните подписи на "главен счетоводител" и
" ръководител". Същите не са скрепени с действителният печат на
фирмата.
Предвид установеното е издадено и разпореждане №
РНП-1-4-15-00790196/28.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114,
ал. 1 от КСО и във връзка с разпореждане № **********/протокол №
N01056/10.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив и постъпилата информация от отдел ИП - Пловдив по преписка № 260/2019
г. (преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Пловдив), е
разпоредено В.И.В. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 19 515,28 лв., от които
главница 10328,94 лв. за времето от 01.01.2010 г. до 31.03.2015 г. и лихва в
размер на 9186.34 лв.. начислена на основание чл. 113 от КСО към 28.07.2020 г.
С посоченото разпореждане задължението за периода от 06.04.2000 г. до
31.12.2009 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. С
решение № Ц2153-15-178/21.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
заличено като погасено но давност задължението на лицето по разпореждане №
РНП-1-4-15-00790196/28.07.2020 г. на Ръководителя пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив в размер на 18686,69 лв., от които главница за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на 9796.44 лв. и лихва за минало време
в размер на 8890,25 лв., като разпореждането е потвърдено в останалата му
част. Гореизложеното се потвърждава от
представената по делото административна преписка, приета като доказателство без
възражения от страните.
В хода на съдебното производство са изискани и
представени от ОД на МВР-Пловдив, отдел "Икономическа полиция"
заверени копия от документи, съставляващи пенсионно досие на името на
жалбоподателя В., приобщено към досъдебно производство №282/2020г., образувано
след отделяне на част от материалите по досъдебно производство №260/2019г.
(прокурорска преписка №2818/2019г.). От
страна на ответника са представени протоколи от заведените в управлението
заявления за дати 02.11.1999г. и 06.04.2000г., съдържащи данни за подадените от
лицето искания, свързани с отпускане на лична пенсия и нейното изменение.
По искане на жалбодателя е назначена СГЕ, като в
неоспореното заключение вещото лице сочи,че заявлението за отпускане на лична
пенсия за ОСВ (УП-1 от 02.11.1999 г.) е подписано от В.И.В., съответно че молба
за преизчисление на пенсията с друг тригодишен период № 15188/06.04.2000г. не е
подписана от лицето.
По искане на ответника жалбоподателят е задължен да се
яви в съдебно заседание и да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК, като му е
указано какви са последиците от неявяването.
Същият не се е явил, за да даде отговори на предварително поставените му
въпроси, свързани с получаваната от нето лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, при което е налице хипотезата на чл.176, ал.3 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е свързан с разпоредбата на
чл.114, ал.1 от КСО, съответно добросъвестен или не е жалбодателят, тъй като от
тази преценка зависи дали следва да бъдат върнати безспорно неоснователни
получените суми, разбира се в случая тези, които не са погасени по давност,
съответно има произнасяне в този смисъл на пенсионните органи.
На първо място безспорно се установи, че жалбодателят е
получил доход за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г., в размер на 10
555.40 лв., а не в размер на 20 911.26 лв. Установи се също така, че е
направено искане пред пенсионната администрация
за преизчисляване на получаваната от него лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх.№15188/06.04.2000г.,
при което същата е била неправилно отпусната в завишен размер, който не му се следва. Вярно е, че вещото лице
посочва, че заявлението за изменение на пенсията не е подписано от жалбодателя,
но това не изключва подписването и подаването му от пълномощник, като в същото време за подаването на
заявлението е представено извлечение от протокол от заведените в заявления за
дата 06.04.2000 г., който не е оспорен.
За преценката за това дали жалбодателят следва да върне
сумите е определящо субективното отношение на получателя към основанието за
получаване на сумите, а за да отпадне задължението му за връщане на сумите,
достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги
получи. Казано по друг начин добросъвестен би бил жалбодателят, ако не е знаел
за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. В случая се изхожда
от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно
отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в
съответствие със законовите разпоредби. В случая плащането на пенсия в недължим
размер е плащане на нещо при начална
липса на основание, за размера над действително полагащия се. Вярно е, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното, но в същото време крайно нелогична е тезата на
жалбодателя, че при положение че е получавал пенсия в много по-нисък размер и
изведнъж започва да получава пенсия в завишен размер, същият е имал съзнанието,
че има право на тези суми /над определения
му преди това размер на пенсията/. От друга страна както се каза, не е
изключено заявлението за изменението на пенсията да е било подадено от
пълномощник, а с неявяването да даде отговори по реда на чл.176 от ГПК, които
имат значение за делото, жалбодателят сам се е поставил в положение съдът да
следва да приложи разпоредбата на
чл.176, ал.3 от ГПК, основавайки се и на написаното в предходните изречения,
съответно да приеме, че същият е недобросъвестен.
На следващо място във връзка с конкретно направените
други оплаквания в жалбата, не са налице
твърдяните нарушения па административнопроизводствените правила при издаване на
оспореното Решение № Ц2153-15-178/21.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив и разпореждане № РНП-1-4-15-00790196/28.07.2020 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. Дори предходното разпореждане № **********/протокол №
N01056/10.02.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив, във връзка с което е издадено процесното разпореждане, да не е съобщено на г-н В. в рамките на
административното производство, то същото е представено по делото като част от
административната преписка, която е приета без възражения, съответно
разпореждането не е оспорено от лицето в срок, следователно същото е стабилен
административен акт.
Неоснователно е и направеното възражение за
необоснованост на на оспореното решение, което е предмет на делото и съдържа
подробни мотиви по всички необходими въпроси.
Неоснователно е и възражението за неспазването на срока по чл. 10. ал. 7
от НПОС, тъй като този срок не е преклузивен, в които смисъл е съдебната практика.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата на В.И.В. ***,
ЕГН **********, против Решение № Ц2153-15-178 от 21.09.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-00790196/ 28.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив за събиране на сумата 828,59 лв. главница за периода
01.01.2015 г. и лихва, начислена до 28.07.2020 г.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде жалбодателят да заплати на НОИ –
гр.София разноски в размер на 100 лв. за
осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. ***, ЕГН **********, против Решение №
Ц2153-15-178 от 21.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с
която е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00790196/ 28.07.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА В.И.В. ***, ЕГН **********, да заплати на НОИ – гр.София разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно – чл.119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: