№ 122
гр. Харманли, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ив. К.
при участието на секретаря И. АТ. И.
като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело №
20245630100109 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
Подадена е искова молба от В. К. В. с ЕГН ********** от гр. Х. обл.
Х. ул. Н. П. № **, чрез адв. Н. К.а от АК-Хасково против О. ЕИК0********,
гр. Х. пл. В. № * с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
77181.21.421 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местност „ Старите лозя“,
незастроен, целият с площ от 1 128 кв.м. /хиляда сто двадесет и осем
квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 54 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер
по предходен план 760.1197, при съседи: 77181.21.431, 77181.21.430,
77181.21.422, 77181.21.420, 77181.21.400.
Ищецът твърди, че е придобил имота при покупка през 1975г. преди
около 50 години, но не притежавал документи за собственост, тъй като тогава
нямало изработена карта на местността и не било възможно да оформят
формалностите около сделките и поради незнание не е заявил пред О. за
възстановяване собствеността върху имота, нито някой друг е заявил
претенциите върху него.
Ищецът твърди, че само той владее, свои и стопанисва този имот за
периода от 1975г. и към настоящия момент. Установил владението си през
1975г. и го владеел и до днес, като владението му върху имота продължавало
и към настоящия момент, не бил продавал процесния имот и владението се
1
осъществявало само от него.
С оглед изложеното за ищеца се пораждал правен интерес да заведе
настоящия иск, с който да докажел правото си на собственост върху имота,
като считал, че пасивно легитимирана страна по иска е О., тъй като в
извлечение от регистър на КК и КР на град Харманли като собственик била
записана О..
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на О. с адрес: гр. Х. пл. В. № * с Булстат 0********,
представлявана от М. И. К. - Кмет, че ищецът е собственик на основание
придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 7718121.421 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя,
незастроен, целият с площ от 1 128 кв.м. /хиляда сто двадесет и осем
квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 54 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер
по предходен план 460.1197, при съседи: 77181.21.431, 77181.21.430,
77181.21.422, 77181.21.420, 77181.21.400.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника по делото Община Харманли.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Н. К.а от АК - Хасково. Поддържа исковата
претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение,
с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита
същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно
представен списък.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител. С писмено становище сочи, че предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли от съда.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ищецът не разполага с документ за
собственост върху процесния имот по смисъла на чл. 18 от ЗЗД. От
представената по делото Скици на поземлен имот №15-46319-18.01.2024г. на
СГКК Хасково се установява, че имота с идентификатор 77181.21.421 по КК
на гр. Харманли е с площ от 1128 кв. м, с начин на трайно ползване "за
земеделски труд и отдих/съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/". Установено е също,
че по предходния план имота е с № 760.1197, но в разписния лист към този
план няма записан собственик. Не е спорно също, че към настоящия момент,
по действащата КК на гр. Харманли имота е записан на О., без да е посочено
2
основанието за това.
Доколкото ищецът претендира собствеността върху процесния имот
въз основа на изтекла 10- годишна придобивна давност О. противопоставя
възражение, че със Заповед № РД-11-224/10.08.2004г. на Областен управител
на обл. Хасково за одобряване на плана на новообразуваните имоти в
М1:1000 за земеделски земи предоставени за ползване на гражданите въз
основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“ за
собственик на процесния имот е посочена О..
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесния имот представлява земеделска земя и попада в терен по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че местност „Старите лозя“ се намира в землището
на град Харманли, извън строителните ( регулационните ) граници на
населеното място. На картата на възстановената собственост на землище град
Харманли ( план за земеразделяне ), не са нанесени отделните поземлени
имоти в местност „Старите лозя“. До месец август 2004 година за тази
местност няма изработени планове, карти, схеми или друга графична
информация. Със Заповед No. РД-11-224 от 10.08.2004 г., на Областен
управител на област Хасково са одобрени План на новообразуваните имоти
(ПНИ ), Таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците
и Регистър на новообразуваните имоти ( разписен лист ) на местност „Старите
лозя“ IV-та част, съхранявани в отдел „Икономика и общинска собственост“
на О.. Процесния поземлен имот е нанесен в регистъра към ПНИ по следния
начин :ПИ с номер ( идентификатор ) 771817601197, площ 1127.81 кв.м, вид
територия - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозе, местност
„Старите лозя“, категория на земята - 8, собственик - О.. Няма данни имота да
е заплатен от ползвател по силата на актовете, посочени в §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ - Президиума на НС, Държавен съвет, Министерски съвет, Окръжен
съвет и др. От ПНИ и регистъра към него ( разписния лист ) е видно, че към
процесния имот няма реституционни претенции. По информация от О. и от
Общинска служба „Земеделие“, имота не е отнеман, не е одържавяван, не е
отчуждаван и не е възстановяван по силата на ЗСПЗЗ или други закони.
Процесния имот е нанесен на кадастралната карта на град Харманли,
одобрена със Заповед № РД-18-9 / 23.03.2006 г., като следва : ПИ с
идентификатор 77181.21.421 с площ 1128 кв.м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и
отдих ( съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ ), категория на земята - 8. Номер по предходен
план 760.1197. За собственик е вписана О.. При огледа на място установих, че
имотът граничи със селскостопански, полски път, публична общинска
собственост. Имотът е ограден с телена мрежа, поставена на бетонови колове,
частично унищожена. На място, в източната му част има лозови насаждения (
лозе ), а в западната - плодни дръвчета.
3
Експертът е направил заключение, че имотът, описан в исковата
молба, е напълно идентичен с поземлен имот с идентификатор 77181.21.421
по КККР на град Харманли, одобрена със Заповед No. РД-18-9 / 23.03.2006 г.
на ИД на АГКК, в местността „Старите лозя“, незастроен, с площ 1128 кв.м, с
трайно предназначение на територията : замеделска, с начин на трайно
ползване : за земеделски труд и отдих / съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /,
категория на земята : 8, с номер по предходен план 760.1197, при съседи :
77181.21.431, 77181.21.430, 77181.21.422, 77181.21.420, 77181.21.400.
Първият план на който е нанесен ( отразен ) процесния имот е
Планът на новообразуваните имоти ( ПНИ ) и регистъра към него, одобрени
със Заповед No. РД-11-224 от 10.08.2004 г. на Областен управител на област
Хасково. На него имотът е нанесен с номер 771817601197.
От датата на одобряване на КККР на град Харманли със Заповед No.
РД-18-9 / 23.03.2006 г. на ИД на АГКК и към настоящия момент, имотът е
нанесен като поземлен имот с идентификатор 77181.21.421 с номер по
предходен план 760.1197.Процесния имот не е включван в кооперативни
блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е бил отнеман,
не е заявяван и не е възстановяван, не е бил одържавяван, не е отчуждаван и
не е възстановяван. Процесния имот не е актуван като общинска или
държавна собственост.
Разпитаният по делото свидетел установява в показанията си, че от
1986г., знае ищеца като собственик на процесния имот. Дълги години заедно
били работили имотите си, които били един до друг и ги разделял един синур.
Местата били заградени и имало път, който минавал покрай тях. И двете
места били от по 1 дка, като в мястото на В. В. имало засадени овощни
дръвчета. В. обработвал имота си, а неговият син му помагал.
При тези данни по делото и с оглед на събраните доказателства,
съдът счита, че може да се приеме, че процесният имот 77181.21.421 с площ
от 1128 кв. м. по КК на гр. Харманли, находящ се в м. „ Старите лозя“, гр.
Харманли, е земя по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В представената по
делото Скици на поземлен имот №15-46319-18.01.2024г. на СГКК Хасково
издадена от АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър-Хасково е
отбелязано, че процесният имот е със стар. № 760.1197, за който няма отразен
собственик. До месец август 2004 година за тази местност няма изработени
планове, карти, схеми или друга графична информация.
Идентичността на процесния имот е установена от показанията на
разпитаният по делото свидетел, които установява също, че ползването на
този имот от ищеца е започнало преди 1986 г. и се ползва необезпокоявано от
ищеца и семейството му до настоящия момент.
Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
4
фактическа власт и намерение за своене на вещта. Принципът във вещното
право, че който държи- владее, а който владее, владее за себе си / чл. 69 ЗС/,
има изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на
наемно правоотношение - наемателят е държател спрямо действителния
собственик, до момента в който явно и недвусмислено демонстрира
промяната в анимуса, с който държи имота- т. н. interversio possessions, но
настоящия казус не е такъв. От показанията на разпитаният по делото
свидетел се установява, че никой не е имал претенции към процесния имот.
Независимо от обстоятелството, че този имот по одобрената КК на гр.
Харманли от 2006 г. е бил записан като общински същия може да се
придобие по давност, тъй като ищецът е осъществявал фактическа власт
върху този имот необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от
10 години. Обстоятелството, че процесния имот през 2006 г. е записан като
общински, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че този
имот е бил държавна или общинска собственост, поради което не
съществуват законови пречки за придобиването му по давност.
Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
Следва да се отговори на въпроса дали този имот е включен в
режима на възстановяване по ЗСПЗЗ и приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС
за придобиването му по давност от физическо лице. Трайната съдебна
практика на ВКС по приложението на основната реституционна норма на чл.
10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, включително задължителната, приема, че не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /напр. р. № 380 от
04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., р. № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. №
4723/2008 г., двете на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008
г. на II-ро г. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., р. № 197
от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г., двете на I-во г. о. /. Изводът се налага
от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от
държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на
земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически
от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно
чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв
имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова и включването на
такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в който се включват само
подлежащите на възстановяване, но останали незаявени в законните срокове,
и придобиването им в собственост от общината на основание чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ не намира опора в закона. По отношение на имотите, които не са били
реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са
5
упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност не се прилага /в случай, че давността не е
изтекла до влизането в сила на посочената норма/. За тях не се прилага и
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с §. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ.
Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да
защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков
ред. В това производство общината не може да се позовава на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ. Нормата не се отнася за земя, която не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и за която не се провежда процедура за възстановяване на
собствеността по този закон. Такава земя, ако не е станала държавна на
някакво друго основание или общинска след отделяне на общинската
собственост от държавната през 1991 г., може да се придобива по давност,
ако не съществуват пречките за това, предвидени в ЗРПВПННИ (отм.); ; и чл.
29 ЗСГ (отм.)- решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, І-
во г. о.
В настоящия случай, съдът счита, че от гледна точка на
реституционното законодателство не е налице отнемане от държавата на
земеделската земя фактически или юридически, тъй като от доказателствата
по делото се установява, земята е запазила частния си характер, попада в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е включена в плана на новообразуваните
имоти, но няма данни да е предоставяна за ползване. Тази земя е владяна от
ищеца и семейството му явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с
намерение за своене, поради което след отмяната на глава втора от ЗСГ /ДВ,
бр. 21 от 13.03.1990 г. / не е съществувала пречка за придобиването му по
давност. Общината не е придобила имота, поради което и не е налице
забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по давност имот общинска
собственост, съответно за него не се прилага спирането на давността с § 1 от
ЗИДЗС.
Изложеното сочи на извод, че съдът следва да постанови решение с
което предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на исковата
претенция в полза на ищеца в настоящето производство ще следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 950,00 лева, от
тях за 50,00 лева за държавна такса, 600,00 лева за адвокатски
възнаграждение, 300,00 лева внесен депозит по назначената съдебно-
техническа експертиза, за които са представени писмени доказателства, а за
сумата в размер на 25,00 лева направени разноски за снабдяване с документи,
поради липса на писмени доказателства за направени такива, следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.,
ЕИК:0********, с адрес гр. Х. пл. В № *, че В. К. В. с ЕГН ********** от гр.
Х. обл. Х. ул. Н. П. № ** е собственик по давностно владение на Поземлен
имот с идентификатор № 77181.21.421 по КК и КР на Харманли, одобрени със
Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местност „Старите
лозя“, незастроен, целият с площ от 1128 кв.м. /хиляда сто двадесет и осем
квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно 54 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер
по предходен план 760.1197, при съседи: 77181.21.431, 77181.21.430,
77181.21.422, 77181.21.420, 77181.21.400.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., ЕИК:0********, с
адрес гр. Х. пл. В № * ДА ЗАПЛАТИ на сума в размер на 950,00 лева,
представляваща направените по делото разноски в настоящото производство,
като над 950,00 лева до пълния предявен размер от 975,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
УКАЗВА на В. К. В. с ЕГН ********** от гр. Х. обл. Х. ул. Н. П. №
** да отбележи съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването
му, в противен случай вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7