Р Е Ш
Е Н И Е
№ 577 /03.05.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на седми април две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Нели Стоянова
Секретар Вяра Стоянова
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
418/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
„Уинър инвестмънтс“ ЕООД – Бургас с ЕИК *********, против решение №
198/09.12.2021 година по н.а.х.д. № 965/2021 година на Районен съд – Несебър
(РС), с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция
серия Г № 0034358 на ОД – Бургас на МВР (ЕФ).
С ЕФ, на дружеството, за
нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание
чл. 638 ал. 4 във връзка с чл. 638 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 461 т. 1 от КЗ,
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно. Твърди че, в ЕФ не е посочен начина на
извършване на нарушението – не е описано управление на МПС. Счита, че при
установено нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ следва да бъде съставен АУАН,
а не ЕФ. Поддържа, че липсва протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 година – за разполагане на мобилно техническо средство.
Счита, че в настоящият случай е следвало да се издаден АУАН, а не ЕФ и
доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, към която препраща
чл. 647 ал. 3 от КЗ, се изисква като условие за издаване на ЕФ, нарушението да
е заснето и установено с автоматизирано техническо средство, без намесата на
контролен орган, а не тя да е настроена в режим разпознаване на номера на
автомобила.
Иска отмяна на решението и на
ЕФ.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С ЕФ „Уинър инвестмънтс“ ЕООД,
е санкционирано за това, че на 26.06.2021 година, в 18:36 часа в община Несебър
на главен път І-9 на 206 км, е установено движещо се МПС с регистрационен № А
9698 НВ, собственост на дружеството, регистрирано на територията на Република
България и което не е спряно от движение, без сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – към момента на проверката. Нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D 0032.
За да постанови решението си,
съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на ЕФ.
Решението е правилно и
мотивите му се споделят напълно от настоящия касационен състав.
В чл. 461 т. 1 от КЗ е
регламентирана една от задължителните застраховки, а именно "Гражданска
отговорност".
Нормата на чл. 483 ал. 1 от КЗ
изисква императивно от всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Според текста на чл. 638 ал. 1 от КЗ, на
лице по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага
имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец.
В случая, отговорността на
касатора е ангажирана в хипотезата на чл. 638 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 2 от КЗ, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 лева - за юридическо
лице или едноличен търговец, собственик на МПС, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От така цитираната норма е
видно, че същата не държи сметка за водача на МПС, в каквато насока възразява
касатора. Достатъчно е да бъде установено управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, което в случая е сторено, доколкото в ЕФ е посочено, че
установеното МПС е „движещо се“.
Неоснователно е и
възражението, че РС не е отчел обстоятелството, че правната квалификация по чл.
483 ал. 1 т. 1 от КЗ изисква съставяне на АУАН. В настоящият случай, приложение
намира разпоредбата на чл. 647 ал. 3 от КЗ, съгласно която, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Видно от издадения електронен
фиш, нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D № SD2D0032, поради
което правилно е издаден електронен фиш, а не АУАН и съответно НП.
Не е налице процесуално
нарушение и с оглед липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Видно от
бланката-образец от протокола (Приложение № 1 към чл. 10 ал. 1), в него се
попълват данни касаещи установяване на нарушение по чл. 182 от ЗДвП -
превишаване на разрешената максимална скорост, а именно: общо ограничение на
скоростта, пътен знак за ограничение в км/ч, разстояние от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС в метри, режим измерване и др. Тези данни са от
значение при установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като посредством
тях се установява, както извършването на нарушението, така и че при неговото
установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл, посредством
протокола, който се явява официален документ, се установяват ограничението на
скоростта, начина по който е определено, мястото на нарушението, АТСС с което е
установено нарушението, неговия обхват и техническа изправност, които са
неотносими към процесното нарушение за което е предвидена санкция в нормата на
чл. 638 ал. 4 от КЗ, касаещо управлението по ППС без необходимата за това
застраховка ГО. За да е налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е
достатъчно да бъде установено управлението на автомобила и липсата на
изискващата се застраховка, които се установяват и без наличието на протокола
по чл. 10 ал. 1 от Наредбата. Ето защо, липсата на такъв протокол не е
съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
Неоснователни са и
възраженията, че процесното нарушение не е установено автоматично от системата
- в отсъствието на контролен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 647 ал. 3 от КЗ „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се
изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал.
5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“
Според настоящия състав на
съда, правилното тълкуване на посочената норма и на волята на законодателя е да
се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на собственика му, в случаите,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата
се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи,
а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е
общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на касатора не са
представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е
прието, че е извършено нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, във връзка с член
чл. 638 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от КЗ.
Касационната жалба следва да
се отхвърли, а решението на РС – да се остави в сила.
Затова и на основание чл. 221
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
198/09.12.2021 година по н.а.х.д. № 965/2021 година на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: