Р Е Ш Е Н И Е
№………..…/
.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7128 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** срещу „М.К.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и Т.И.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т. 3 ГПК за осъждане ответниците солидарно да заплатят
на ищеца сумата в размер на 19 819,08 лева, представляваща главница дължима по запис
на заповед издаден на 14.04.2008г., изаден от „М.К.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* за плащане на „Юробанк
България“ АД и авалиран при условията, при които е издаден
от Т.И.Ц., прехвърлен с джиро в полза на
„М.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК- 13.03.2020г.
по ч.гр.д. № 7128/2020г.
по описа на ВРС.
Ищецът
основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 14.04.2008г.
в гр. Варна ответникът „М.К.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* е издал запис на заповед
с поемател „Юробанк България“ АД за сумата от 20 000 лева, авалиран от
ответника Т.И.Ц.,
при условията при които е издаден.
Записът на заповед е можело да бъде предявен
в срок до 14.05.2017г.,
което не е било сторено. С джиро, поемателят по ценната книга
е прехвърлил вземането си по нея
в полза на ищеца. Към момента
твърди, че не е получил плащане.
Посочва, че предявяването за плащане в случая има значение единствено
за поставяне длъжниците в забава и води до загубване
правата по него по отношение
на регресно отговорните джиранти и техните авалисти, без да влияе
върху наличието на подлежащо на
изпълнение вземане. За събиране на
вземането си ищецът подал заявление
за издаване заповед за незабавно
изпълнение, което искане било отхвърлено
от заповедния съд. Последното поражда правния му интерес от
търсената понастоящем защита. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът Т.И.Ц.
е ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска. Позовава се, че ценната книга е издадена с падеж на предявяване, поради
което за да настъпи изискуемостта на вземането е необходимо нейното
предявяване. Оспорва се менителничният ефект да е предявен за плащане на
издадателя. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа предявения иск.
Ответникът М.К.Ф.“ ЕООД, редовно уведомен
по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Ответникът Т.И.Ц. също
не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на страната,
назначен от съда, М.Ч. е депозирала подробни писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен
иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
От ангажираните по
делото доказателства се установява, че на 14.04.2008г. ответникът М.К.Ф.“ ЕООД е издал, а вторият ответник Т.И.Ц. е авалирал
запис на заповед в полза на „Юробанк И Еф Джи България АД“ АД за сумата от 20
000лева, ведно с годишна лихва от 13.5 % считано от датата на издаване на запис
на заповед. Задължението за плащане е уговорено с падеж на предявяване, като е
предвиден срок за предявяване до 14.05.2018г. Менителничният ефект е редовен от външна страна и
съдържа изискуемите реквизити съгл. чл. 535 ТЗ вкл. относно място на издаване и
място на плащане. С джиро, обективирано на гърба на ефекта съгл. чл. 468, ал. 1 от ТЗ правата по ценната книга са били прехвърлени на ищеца.
Няма спор, а и не се
твърди от поемателят записът на заповед да е предявен за плащане на издателя в
уговорения срок за предявяване или по-късно. Като единствено спорен по делото
се е очертал този относно изискуемостта на взамането в контекста на липсата на
предявен за плащане менителничен ефект. По спорният въпрос съдът намира
следното:
Последователно застъпено
в практиката на ВКС(например решение по т. д. № 640/2016, решение по т.д. №
651/2018 на ВКС и други) е, че с акта на предявяването на ефекта се определя
падежа на задължението и настъпва изискуемостта му, т. е. предявяването на
записа на заповед на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на
вземането по отношение на всеки от солидарните длъжници- издателя и авалиста.
Затова и когато падежът в ценната книга е определен "на предявяване",
предявяването установява падежа на задължението и няма за цел само да осигури
съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в забава,
каквито последици има предявяването само при уговорен падеж по чл. 486, ал.1,
т. 3 и т. 4 ТЗ- на определен срок след издаването и на определен ден, доколкото
с настъпването на конкретно определения падеж вземането става изискуемо
автоматично, както е прието в т. 3 на ТР 1/28.12.2005г. по т.д. 1/2004г. на
ОСТК на ВКС. По делото няма твърдения и доказателства за извършване на
предявяване, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане. Пропуснат е и
уговореният за това срок по чл. 487, ал. 1 изр. 2 ТЗ- 14.05.2018г., за да е възможно да се приеме, че с връчване на исковата молба се
предявява записа на заповед. В хипотеза на пропускане на срока по чл. 487 ТЗ на
разположение на приносителя на запис на заповед e специалният менителничен иск по чл. 534, ал.1, пр.2 ТЗ, където под
необходими действия следва да се разбират такива, свързани с необходимото
съдействие от кредитора, за да възникне вземането, в т.ч. предявяване за
плащане на ефекта и всички останали, извън тези по първата хипотеза.
След като записа на
заповед не е предявен на издадатетеля, изискуемостта не е възникнала и по
отношение на авалиста.
В заключение, съдът приема за недоказани предявените искове.
При този изход на спора разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „М.К.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
*** и
Т.И.Ц., ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 422 вр. чл.415,
ал.1, т. 3 ГПК за осъждане
ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 19 819,08 лева, представляваща
главница дължима по запис на
заповед издаден на 14.04.2008г., изаден от „М.К.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* за плащане на „Юробанк
България“ АД и авалиран при условията, при които е издаден
от Т.И.Ц., прехвърлен с джиро в полза на
„М.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК- 13.03.2020г.
по ч.гр.д. № 7128/2020г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: