Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Троян, 09.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на десети март
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 392 по
описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховане КЗ/
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ, с цена на иска 902.32 лв., предявен от „ЕВРО ИНС“ АД
гр.София, ****, представлявано от *** ***-изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт Я. **-Ц., против
Л.А.Н. ***.
Ищецът твърди, че ответникът на 07.09.2017г. на път ІІ-15 **** км.14+620, е причинил виновно ПТП при управление на л.а. «*****, като
поради предприемане на
маневра завиване на ляво, не пропуснал движещия се направо и минаващ покрай
него л.а. «***** и го ударил, като му причинил вреди.
Твърди се, че лекият автомобил «***» е бил със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ищцовото дружество към датата на застрахователното събитие.
Предвид на което събственикът на увредения автомобил завел щета при ищеца под №
**********, по която последният му изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 902.32 лв.
В
допълнителна уточняваща молба ищецът сочи, че ответникът е бил неправоспособен
водач, поради което той предявява своята регресна претенция към него с правно
основание чл.500, ал.2 от КЗ.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден Л.А.Н.
***, да му заплати сумата 902.32 лева,
представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение, предвид, че
същият е бил неправоспособен водач, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска. Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
На
ответника
Л.А.Н.
***, е назначен особен представител - адв.П.П. от ЛАК, който е представил писмен отговор, в който е
взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Адв.П. е
направил възражение за нередовност на ИМ, а по същество на спора е направил
искане да бъде отхвърлена предявената срещу Л.Н. регресна
претенция на застрахователя.
В съдебно заседание за
ищцовото дружество не се явява законен представител, не се представлява и от
пълномощника си юрисконсулт Я. Н****-Ц.. От
последната е постъпило писмено становище по хода и по същество на делото.
Пълномощникът поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като се присъдят
направените в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
се представлява в с.з.
от назначения особен представител адв.П., който счита, че искът е неоснователен
и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен, а алтернативно поддържа възраженията си за нередовност на ИМ
с искане за връщането й на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и
управлявания от деликвента автомобил, а и това се установява от
представения договор за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/07/117000921132 с начало 23.03.2017г. до 22.03.2018г., действала към датата на ПТП.
Представена
е преписка от образуваната в ищцовото застрахователно дружество щета под
№ ********** по молба на П.Г.В. - собственик на л.а. „*****. Част от преписката е протокол за ПТП №
1617271, съставен на 07.09.2017г. ,
от който е видно, че на 07.09.2017г. Л.А.Н. ***, при управление на л.а.“***“ с
рег. № ****, като водач без СУМПС, реализира ПТП с материални щети, като не
пропуска и блъска движещия се л.а. „***
Представено
е платежно нареждане от 19.09.2017г., от което се установява, че ищцовото
дружество е привело застрахователно обезщетение в размер на 902.32 лв. на П.Г.В.
за л.а. с рег. № ***** ВТ.
За
доказване на твърденията, изложени в исковата молба, по искане на ищеца е
допусната съдебно - автотехническа
експертиза. От изготвеното заключение, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че общата сума на причинените щети по л.а.
„**** е 1 300.00 лв. Вещото лице е посочило, че описаните повреди по „***“
могат да се свържат с удара, описан в протокола на КАТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е управлявал моторното превозно средство без
да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство.
Установено е по
делото, че към момента на увреждането на л.а. „***** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата – водача на л.а.“**** и
застрахователя.
Установено е, че
ищцовото застрахователно дружество е изплатило на собственика на увредения
автомобил сумата от 902.32 лв. , като този размер е по-малък от общата стойност
на вредите, определени от вещото лице по приетата АТЕ.
За да се реализира
регресната отговорност на застрахователя към деликвента следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, както и обстоятелството, че същият е бил неправоспособен
водач към момента на ПТП.
Видно от приетото
заключение по допуснатата АТЕ, механизмът на процесното ПТП е удар между
завиващия наляво автомобил „****“ и изпреварващия го автомобил „М****“. Ударът
е настъпил в лентата за насрещно движение на двата автомобила. Платното в
района на ПТП е двупосочно с прекъсната линия. Вещото лице е посочило, че
предвид факта, че „М***“ е с повреди, започващи от предна дясна част и
достигащи до задна дясна и преминаващи през дясната страна, може да се приеме,
че „М***“ вече е бил заел и се е движил в лентата за движение, когато л.а. „К***“
е навлязъл в същата лента.
Предвид представените документи по делото, заключението
на АТЕ и административнонаказателната преписка, изискана от РУ-*** безспорно
се установява, че деликтът е извършен от Л.А.Н., доказва се противоправността на деянието, виновността на дееца и настъпилата вреда,
в резултат на причиненото от Н. ПТП, както
и нейния размер.
С оглед на изложеното се налага извод за
установени елементи на фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД , а именно –
виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП – Л.А.Н., пряк
причинител на причинените имуществени вреди на лек автомобил „М****“ и
съответно - последвалите като пряка последица от това поведение имуществени
вреди в патримониума на собственика на посочения автомобил.
Предвид наличието на валидна застраховка на
автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна
отговорност на застрахования, са били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Същият е изпълнил задълженията си и е привел
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС.
Установява
се, че полицейските служители от РУ-Вр****, посетили
място на ПТП на 07.09.2017г., са констатирали, че Л.А.Н. е неправоспособен
водач / не притежава свидетелство за управление на МПС/, като са отразили това
обстоятелство в съставения констативен протокол за ПТП, както и в АУАН,
съставен на Л.А.Н.. Не се споделя възражението на адв.П.-особен
представител на ответника, който твърди, че не е доказано в процеса, че Н. не
притежава СУМПС, тъй като издаденото му наказателно постановление не му е
връчено и не е влязло в законна сила.
Служебно известен факт за съдебния състав е,
че полицейските служители разполагат с достъп до автоматизираната информационна
система на КАТ-МВР и при всяка проверка те чрез справка в нея установяват наличието
или липсата на правоспособност на конкретния водач- в случая участник в ПТП. С
оглед на което съдът приема, че обстоятелството, че Л.А.Н. е неправоспособен водач, отразено в
протокола за ПТП и в съставения му АУАН, установяват посоченото обстоятелство,
което е основание за реализиране на регресната отговорност на застрахователя.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е
доказан, както по основание, така и по размер, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена
изцяло.
Ищецът претендира
присъждане на направените разноски. С оглед уважената претенция следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 50.00 лева, платени за държавна такса
при образуване на делото, сумата 200.00 лв. – депозит за вещо лице по АТЕ,
сумата 300.00 лв. за възнаграждение на назначения особен представител и сумата
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането Л.А.Н., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ЗД “***“,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано съвместно
от ***** – изпълнителни директори, сумата 902.32 /деветстотин и два лв. и 32 ст./ лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, предвид, че Л.А.Н.
е бил неправоспособен водач, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска – 16.01.2020г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Л.А.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати на ЗД “****“, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано съвместно от ***** –
изпълнителни директори, сумата 650.00 /шестотин и петдесет/ лева -
разноски в настоящето производство.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: