О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
21.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдията докладчик Димчо Димов ЧНД № 173/2019 год. по описа на НЗРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Образувано е по жалба на С.И.М., И.Д.М. *** и И.С.М. *** против постановление на прокурор при Районна прокуратура Нова Загора от 25.04.2019 год., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № зм 598/2018 год. по описа на РУ Нова Загора, преписка № 1196/2018 год. /пор.№443/2018 год./ по описа на Районна прокуратура Нова Загора, водено за престъпление по чл.323, ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство прокурора е приел, че от установената на досъдебното производство фактическа обстановка и събраните доказателства не са установени данни за извършено престъпление от общ характер, включително и за престъпление по чл.323, ал.1 НК. Наблюдаващия делото прокурор е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че са налице самоуправи действия от страна на св. Диньо Динев по отношение на процесните 12 кв.м. таванско помещение, както и че е спора между страните има изцяло гражданскоправен характер и следва да бъде разрешен по предвидения в закона исков ред пред съответния първоинстанционен съд.
С депозираната против прекратителното постановление на Районна прокуратура Нова Загора жалба се поддържа, че от приобщените по досъдебното производство два броя нотариални актове – НА № 143, том XI , рег. № 7752, дело № 1448/14.11.2013 год. на нотариус Я. Василева и нотариален акт № 144, том XII, рег. № 7912, дело № 1046/2006 год. на същия нотариус, е видно, че процесното таванско помещение от 60 кв.м. е собственост на тримата жалбоподатели при съответните ид. части. В тази връзка са развити и последващите съображения против атакуваното прекратително постановление на прокуратурата, като се твърди, че прокуратурата не е отчела доказателствената тежест на нотариалния акт като документ за собственост и че не е допустимо с уговорки между страните да се дерогира съдържание на нотариален акт. Твърди се че нямат достъп до таванското си помещение поради поставена врата на общия коридор, че тяхното право е оспорено не по установения от закона ред и се иска от съда да отмени обжалваното прекратително постановление на Районна прокуратура Нова Загора.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано на 11.09.2018 год. с постановление на прокурор при Районна прокуратура Нова Загора, срещу непосочено лице, за това, че на неустановена дата през 2018 год. в гр. Нова Загора самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като случая е немаловажен – престъпление по чл.323, ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство са били събрани гласни доказателства, от които:
Видно от показанията на св. И.С.М. /л.20 ДП/ през 1985 год. започнал строеж на къща за едно с негово „ортак” – св. Диньо Димов Динев, която била завършена през 1989 год. Разпределянето на имотите станало чрез жребий, като на св. Динев се били паднали първия етаж, а на св. М. втория такъв, както и тавански апартамент № 2 с площ 60 кв.м., а на св. Динев № 1 с по-голяма площ. Разпределени били още мазетата и приземния етаж. Имотът представлявал общинско дворно място с площ 450 кв.м. върху което било преотстъпено право на строеж на сградата. Таванът още при строежа бил обособен като помещения, преградени със стени като таванските помещения останали на груб строеж без никакви подобрения, и не ги били ползвали. По това време имало предложение от св. Динев12 кв.м. от тавана на св. М. и част от тавана на св. Динев да станат едно общо помещение за общо ползване за разни случки, събирания. Достъпа до това новообразувано таванско помещение бил от общ коридор, изолиран с врата от стълбището. Преди вратата към общия коридор св. М. имал врата, каквато врата имал и св. Динев, и този общо коридор водел единствено до входа на общата стая. Преди 5-6 години вратата, която водела към общото помещение била заключена от св. Динев и по този начин св.М. и останалите съсобственици нямали достъп до тези техни 12 кв.м.
В тази насока са и показанията на свидетелите И.Д.М. /л.21 ДП/, както макар и косвено тези на св. С.И.М. /л.25 ДП/.
В насока че свидетелите М. и Динев са предприели съвместно строителство на жилищна сграда, са и показанията на св. Диньо Димов Динев, като единствената отлика между тях, е как е следвало да бъдат разпределени между тях мазетата и таванските помещения, като св. Динев от своя страна твърди, че уговорката им е била, той да вземе едно мазе, а св. М. останалите мазета, защото щял да строи парно, св. Динев трябвало да взема четири тавански стаи с една повече от св. М., за който оставали – две стаи. Твърди че към неговите четири тавански стаи, още по времето на сторежа майсторите сложили врата на коридора водещ към тях, ключ за която имал само той, и не го бил давал на никой друг. Отрича да е имал уговорка със св. М. за обща стая. Твърди че сега св. М. се отказва от уговорката, която била между тях двамата, тъй като вече не ползвал парното.
В хода на досъдебното производство са били събрани гласни доказателства, от които:
През 1992 година, свидетелите И.М. и И.М. се снабдили с констативен нотариален акт по чл.483 ГПК - № 82, том I, дело № 225/13.03.1992 год. съставен от Новозагорски районен съдия /л.62ДП/, за право на собственост върху за апартамент с площ 135 кв.м. върху държавно дворно място от 450 кв.м., съставляващо парцел трети в кв.195 по плана на гр. Нова Загора, който апартамент е под № 2, на втория етаж от масивна жилищна сграда, ведно с избено помещение под № 2, таванско помещение под № 2 /БЕЗ ДА ЕПОСОЧЕНА ПЛОЩТА - КВАДРАТУРАТА НА СЪЩОТО/, гараж под № 2 с площ 16,52 кв.м., както и 47,51 % от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
През същата 1992 год., св. Диньо Динев и Динка Стоянова Динева се снабдили с констативен нотариален акт по чл.483 ГПК - № 83, том I, дело № 226/13.03.1992 год. съставен от Новозагорски районен съдия /л.64ДП/, за право на собственост върху за апартамент с площ 135 кв.м. върху държавно дворно място от 450 кв.м., съставляващо парцел трети в кв.195 по плана на гр. Нова Загора, който апартамент е под № 1, на първия етаж от масивна жилищна сграда, ведно с избено помещение под № 1, таванско помещение под № 1 /БЕЗ ДА ЕПОСОЧЕНА ПЛОЩТА - КВАДРАТУРАТА НА СЪЩОТО/, гараж под № 1 с площ 16,56 кв.м., както и 43,28 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.
Така по едно и също време свидетелите И.М. и И.М. от една страна и св. Диньо Динев от друга страна се снабдили с констативни нотариални актове за правото на собственост, първите върху таванско помещение № 2, третия върху таванско помещение № 1, без да е била посочена реална площ, респ. квадратурата, на притежаваното от тях право на собственост върху процесните две тавански помещения.
През 2006 год. свидетелите И.М. и И.М. учредили договорна ипотека в полза на юридическо лице – банка, обективирана в нотариален акт № 144, том XII, рег.№ 7912, дело № 1046/26.09.2016 год. на нотариус Янка Попова с район на действие РС Нова Загора /л.52 ДП/, върху притежавания от тях недвижим имот, предмет на горепосочения констативен нотариален акт, като в акта за учредяване на договорната ипотека, притежаваното от тях таванско помещение под № 2 вече било посочено с площ от 60 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№ 4451/20.09.2006 год. издадено от Община Нова Загора.
По-късно, вече през 2013 год., свидетелите И.М. и И.М. от една страна в качеството им на продавачи и св. С.М. от друга страна в качеството и на купувач сключили договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 143, том XI, рег.№7752, дело № 1448/14.11.2013 год. на нотариус Янка Попова с район на действие РС Нова Загора /л.50 ДП/, с който продавачите прехвърлили на купувача ½ ид. част от притежавания от тях процесен недвижим имот ведно с таванско помещение № 2 като отново била посочена площ на същото от 60 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка № 6957 от 30.10.2013 год. издадено от Община Нова Загора.
В хода на досъдебното поризводство е била назначена съдебно техническа експертиза /л.66-69ДП/, вещото лице по която е посочило в заключението си, че на основание цитираните в констативно – съобразителната част на експертизата факти не е в състояние да даде отговор на поставените въпроси.
В констативно – съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че се е запознал с материалите по делото и е посетил отдел „Териториално и селещно устройство и контрол на строителството” в община Нова Загора за да се запознае с част „Архитектурна” от проекта за строителство на двуетажна двуфамилна къща, като от поректа му е била предоставена само част „Конструктивна”. Същата давала информация само за това как ще бъдат изпълнени таванската плоча, покривната конструкция, плочата над гаражите, сутеренната плоча и основите на сградата.
Двамата собственици отрекли при тях да има запазен работен проект на сградата.
В нотариалните актове на двамата собственици на двуетажната къща не била вписана площта на таванските помещения.
В пояснителната записка към плана на двуетажната къща, приложена към делото /видно за съда такава се съдържа на л.54-58ДП/, били описани изчисленията и реалните площи на сутеренните помещения, складовете на ниво партер и гаражите, и липсвали данни за таванските помещения.
В нотариалния акт за покупко-продажба таванското помещение било вписано с площ 60 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна оценка № 6957 от 30.10.2013 год. издадено от Община Нова Загора, отдел „МДТ”, като И.М. не можал да обясни откъде е взел тази площ, за я впише /заяви/ в подадената от него Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.
В същото удостоверение за данъчна оценка било вписано избено помещение с площ 20 кв.м., а в пояснителната записка, приложена към делото, било вписано – мазе в сутерена № 2 към 2 етаж – 27,68 кв.м.
В хода на досъдебното производството не е било повдигнато обвинение, не е било привлечено в качеството му на обвиняем конкретно лице.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица от кръга на лицата лимитивно посочени в чл.243, ал.3 НПК, в установения в същата разпоредба преклузивен седем дневен срок и пред съответния първоинстанционен съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В производството по чл.243, ал.5 НПК, компетентността на съда обхваща преценка на обосноваността на акта и неговата законосъобразност.
При възприетата от съда по-горе и на посочените съображения фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира обжалваното прекратително постановление за изцяло обосновано и законосъобразно и изцяло споделя изведените от наблюдаващия прокурор въз основа на правилно възприетата от него фактическа обстановка правни изводи, поради което намира за ненужно да ги преповтаря, като в допълнение следва да посочи, следното:
Жалбоподателите се позовават на двата броя нотариални актове, в които са обективирини съответното договор за ипотека и договор за продажба, и в които действително е посочено, че таванско помещение № 2 е с площ от 60 кв.м.
Същите обаче не установяват право на собственост на свидетелите И.М. и И.М. върху таванско помещение от 60 кв. метра, а единствено че са извършили действия на разпореждане с процесното таванското помещение под № 2, с посочена в съответните договори площ от 60 кв.м.
В действителност правото на собственост на свидетелите И.М. и И.М. върху процесното таванско помещение под № 2 се легитимира от приложения по делото констативен нотариален акт от 1992 година, в който обаче процесното таванско помещение под № 2 не е било посочено със своята площ, поради което неясно как в последвалите договори на разпореждане с процесното помещение същото е било посочено с площ от 60 кв.м.
Всъщност от заключението на вещото лице се установява, че св. М., в подадена от него данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ, е посочил че същото е от 60 кв.м.
Което обстоятелство е логично в последствие да е послужило и съответно да са били издадени надлежните удостоверения за данъчна оценка, посочени в двата броя нотариални актове.
Данъчната декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти обаче е частен документ и сам по себе си не може да служи като доказателство за собственост и вещни права върху недвижими имоти.
Видно от заключението на вещото лице още е че липсват данни за таванските помещения, а и сам съдът установява от събраните по делото доказателства, че липсват писмени такива за начина на разпределяне между съкооператорите на процесната двуфамилна жилищна сграда касателно таванските помещения на същата по площ и при какви квоти за всеки един от тях.
В този смисъл напълно обоснован се явява извода на прокурора, че в случая се касае за налични устни уговорки между страните досежно разпределяне на таванските пощения, и конкретно разпределението на собствеността им като площ.
Безспорно налице е спор от една страна между свидетелите И.М., И.М. и С.М., и от друга страна св. Диньо Динев, кой и каква площ от таванските помещения, в това число спорните 12 кв.м, е следвало да получи след завършване на сградата и при наличието на какви условия, но това не обосновава извод за извършени действия на самоуправство, а за наличие на гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по гражданско правен ред пред съответния компетентен за това съд.
Липсват каквито и да е било фактически данни, които да обосновават извод за извършено престъпление от общ характер, досъдебното производство е водено всестранно, пълно и обективно и с жалбата не се навеждат нови факти и обстоятелства, които да обосновават нуждата от извършване на допълнителни процесуално следствени действия.
Действително вещото лице сочи че не е в състояние да отговори на поставените му въпроси, но същото подробно и аргументирано е обосновало причините за това – липса на данни за таванските помещения, и в този смисъл безпредметно се явява назначаването на нова техническа експертиза, тъй като такава евентуално би могла да отговори на въпроса, какъв обем от правото на собственост притежава всяка една от страните върху таванското помещение на сградата на базата на равни квоти между страните, но не може да отговори на релевантинте в настоящото наказателното производство въпроси – имало ли е уговорка между страните и ако е имало, как самите страни са се спогодили да си разпределят правото на собственост върху таванската част на жилищната сграда, при какви условия, свързано ли е това и с начина на разпределяне на избените помещения и пр., при положение че налице са единствено гласните твърдения на всяка една от страните и при липсата на каквито и да е било писмени доказателства в тази насока – разпределителни протоколи, констативни нотариални актове и др.
За пълнота следва още да се посочи, че за да е налице самоуправство по чл.323, ал.1 НК, в конкретния случай, следва дееца който претендира правото на собственост върху една вещ да я е отнел от владелеца не по установения от закона ред и преди разрешаването на спора за собственост върху нея с влязло в сила съдебно решение.
В случая липсват доказателства които да обосновават подобен извод, доколкото липсват данни въобще да е повдиган спор за собственост пред съда, както и такива които да обосновават безпротиворечив извод, че фактическото владение на св. Донев върху спорните 12 кв.м. от таванското помещение е установено въпреки и изричното несъгласие и противопоставяне на св. М., а не вследствие на постигната между тях договореност.
Ето защо настоящият съдебен състав намира постановлението на РП Нова Загора, с което е прекратено наказателното производство, поради липса на престъпление от общ характер за обосновано и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура гр. Нова Загора от 25.04.2019
год., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК е
прекратено наказателното производство по ДП № зм 598/2018 год. по
описа на РУ Нова Загора, преписка № 1196/2018 год. /пор.№443/2018 год./ по
описа на Районна прокуратура Нова Загора, водено за престъпление по чл.323,
ал.1 НК като законосъобразно.
ПРЕПИС от настоящото
определение да се изпрати на Районна прокуратура гр.Нова Загора и на жалбоподателите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд гр.Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: