№ 13817
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110126893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 154938/13.05.2024 г. по описа на
СРС по предявен от „.........“ ЕООД, ЕИК ....., представлявано от Б И Н, със
седалище и адрес на управление: ГР......, срещу И. А. Б., ЕГН **********, гр.
...., със съдебен адрес: гр. .., чрез адвокат Д. З., особен представител, с която е
предявен e положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР за сумата от
2068,62 лв., от които главница в размер на 1500 лв., ведно със законна лихва
от 04.01.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от
28.01.2021 г. до 24.03.2022 г. в размер на 270,00 лв., мораторна лихва за
периода от 24.03.2022 г. до 20.12.2023 г. в размер на 298,62 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1119/2024 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 -ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит от разстояние № № 299431/02.06.2020 г. при условията на ЗПФУР.
Сочи, че сключването на договора се извършва чрез подробна информация,
достъпна на уеб адрес, на който са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Сочи, че за получаване на кредита,
кредитополучателят сключва договор за предоставяне на кредит от
1
разстояние, чрез множество действия, а кредитодателят го уведомява чрез
съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от потребителя начин. Сочи, че към датата на
входиране на исковата молба, ответникът дължи претендираните суми и моли
съда да установи дължимостта на исковата претенция и да му присъди
разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът е сключил договор
по електронен път за предоставяне на кредит, както и че е получил
претендираната сума. При евентуалност, в случай, че се установи сключен
договор между страните, прави възражение за нищожност на договора на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, на
клаузата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора за предоставяне на кредит №
299431/02.06.2020 г., касаеща договорена годишна лихва в размер от 40.15 %,
която клауза била уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Моли съда да прогласи нищожността
на посочената клауза от договора. Относно твърдението си, че прекомерният
размер на една неустойка или лихва съставлява нарушаване на добрите нрави,
което е основание за нейната нищожност, се позовава на ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, точка 3. Моли съда да отхвърли иска по отношение на
претенциите за договорна лихва и лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца на
04.01.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 1119/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
Издадена е в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, не е било успешно връчването и по месторабота,
поради което съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяване на установителен иск за вземането по заповедта, което обуславя
настоящото производство и е предпоставка за наличие на правен интерес от
водене на исковият процес.
2
По делото са представени писмени доказателства: Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 299431 от 02.06.2020 г. , Общи
условия към договорите за предоставяне на кредит от „.........“ ЕООД, преводно
нареждане за превод на сумата от 1500 лв. от 02.06.2020 г., електронна
кореспонденция по имейл във връзка с предоставения кредит, разпечатани на
хартия и на електронен носител и др.
Изискана е информация от „.....“ АД относно движението по сметката на
ответника, разкрита в банката.
Изслушана е и е приета съдебно-техническа компютърна експертиза,
която установява, че ответникът е създал профил на интернет страницата на
https://www.minizaem.bg, констатирани са данни за изпълнение на процедурата
по кандидатстване и в последствие за сключване на Договор за кредит с №
299431. В системата на ищцовото дружество са съхранени лични данни на
ответника, събития в профила на клиента по регистрация, кандидатстване за
кредит и изпратени електронни писма и съобщения по мобилен телефон в
хода на процедурата по договора и по неговото обслужване.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника. За уважаването на исковата претенция следва ищецът да
установи чрез пълно и главно доказване наличието на валидно
правоотношение между страните; изпълнение на задълженията по него от
страна на ищеца, в т.ч. и нормативни, реалното усвояване на кредита от
ответника; размера на претенциите си по пера; валидно уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, преди
депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът дължи служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
3
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи на база на представения договор и общи
условия. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи
в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което
следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Ответната страна е навела възражение, че не е спазен чл. 6 от ЗПФУР,
като между страните по делото не е сключен договор между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съдът счита, че тези
възражения са неоснователни. От изслушаната и приета като обективна,
компетентно изготвена и неоспорена от страните компютърна експертиза се
установява, че ответникът е регистрирал потребителски профил на свое име
на сайта на ищеца, предлагащ бързи онлайн кредити, като е избрал желаните
от него реквизити на договора за заем – заемна сума, срок на договора, въвел е
личните си данни, в това число телефон, адрес, имейл адрес, парола и банкова
сметка. За да премине на следващ етап от сключването на договора от
разстояние потребителят следва да се запознае последователно с
преддоговорната информация, включваща Стандартен европейски формуляр,
общите условия по договора за кредит и проект за Договор за кредит. Едва
след като потребителят отбележи, че се е съгласил личните му данни да бъдат
обработвани, тогава е възможно да попълни личните си данни, а кредитът
бива отпуснат след подаване на заявка за кредит. Вещото лице е установило
наличието на файл, който се е генерирал при потвърждаване на проекта за
Договор за кредит № 299431, като са отразени дата и час на потвърждаването.
Експертът е установил и кореспонденция между страните чрез съобщения по
мобилен телефон, като до ответника е изпратено съобщение на 02.06.2020 г., в
което е изпратена информация за потвърждение на отпускането на кредита и
код за потвърждение от страна на потребителя. Едва след като въведе
4
получения код за потвърждение на договора, тогава се преминава към
фактическото одобрение за отпускане на искания кредит. Предвид
установеното от експерта, съдът счита, че ответникът като потребител е
получил адекватно и с достатъчен срок преддоговорната информация на
разбираем за него език, след като е декларирал съгласието си да предостави
лични данни на ищеца и преди да потвърди, че желае да сключи процесния
договор. Именно изпратеното съобщение за потвърждаване на сключването на
договора се явява изразено съгласие за сключване на договор с избраните от
потребителя клаузи. Ето защо, възраженията на ответната страна се явяват
неоснователни.
Съдът намира за неоснователни и наведените от ответника възражения
за нищожност на договорената годишна лихва, поради накърняване на
добрите нрави. Процесуалният представител на ответника навежда твърдения,
че процесната лихва излиза извън присъщите и функции, като посочва
функциите на неустойката. Все пак за пълнота на изложеното, следва да се
посочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби (в този
смисъл Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009
г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на
ВКС и др.). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл.
289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и
чл. 9 ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. Основното задължение на
5
заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С оглед кратките срокове на т.нар. бързи кредити,
дължимите възнаградителни лихви по тях са изначално високи и това е
обстоятелство, с което потребителят е бил запознат преди подписване на
договора.
Видно е от представените доказателства по делото на ищеца е преведена
сумата от 1500 лв., представляваща главница по договора за кредит по сметка
на ответника, като последното се установява от изисканата справка от „.....“
АД. Предвид неоснователните оспорвания относно размера на
претендираните вземания за лихви, съдът намира, че процесните вземания са
установени по основание и размер.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът в
настоящото производство. Ищецът е направил разноски в размер на 94,40 лв. в
заповедното производство, в това число за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и по настоящото производство, както следва: 50 лв. за
държавна такса, 506,86 лв. за особен представител на ответника; 400 лв. за
СТЕ, както и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, за настоящото исково
производство. Съдът не е обвързан с посочените от страната размери на
юрисконсултско възнаграждение в списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като не се
касае за изрично извършени разноски, а за възнаграждение, определяно от
съда.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.........“
ЕООД, ЕИК ....., представлявано от Б И Н, със седалище и адрес на
управление: ГР......, срещу И. А. Б., ЕГН **********, гр. ......, със съдебен
адрес: гр. .., чрез адвокат Д. З., особен представител, по предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР, че ответникът И. А. Б.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „.........“ ЕООД, ЕИК ....., сумата от в размер
6
на сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 04.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 270,00 лева (двеста и седемдесет лева), представляваща договорна
лихва за период от 28.01.2021 г. до 24.03.2022 г., сумата 298,62 лева (двеста
деветдесет и осем лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 24.03.2022 г. до 20.12.2023 г., , за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1119/2024
г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 -ти състав.
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, гр. ...... да заплати на „.........“
ЕООД, ЕИК ....., представлявано от Б И Н, със седалище и адрес на
управление: ГР......,А, сумата от 1201,26 лв. (хиляда двеста и един лев и 26
стотинки) за разноски в заповедното и исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7