РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. П., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100594 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ, и е образувано
по искова молба /поправена такава/ подадена от К. А. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. К., общ. П., ул. „С.“ № 12, срещу „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Б.“ № 2, представлявано от В.А.В., в качеството му на управител.
Сочи се в исковата молба, че в периода от 01.12.2022 г. до 03.11.2023 г. ищцата
работила по трудово взаимоотношение с ответното дружество, като изпълнявала длъжността
„организатор производство“, въз основа на сключен между страните Трудов договор от
01.12.2022 г. Посочва, че договорът бил сключен със срок на изпитване 6 месеца от датата на
сключването му, а след изтичане на изпитателния срок същият не бил прекратен и се
трансформирал в постоянен такъв. Излага твърдения, че основното трудово възнаграждение
съгласно сключения договор бил в размер на 710 лева месечно, а след увеличението на
минималната работна заплата от 01.01.2023 г. същото било изравнено и станало 780 лева
месечно. Ищцата навежда, че през времето, в което работила в дружеството изпълнявала
съвестно служебните си задължения, като в началото на м. октомври 2023 г. била уведомена,
че дружеството няма да има работа, поради което се съгласила трудовият договор да бъде
прекратен по взаимно съгласие, което се случило на 03.11.2023 г. Твърди, че към момента на
прекратяване на трудовия договор от страна на ответното дружество й дължали
изплащането на половината от брутното й трудово възнаграждение за месец юли 2023 г. и
целите трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2024 г., както и
възнаграждение за два работни дни през месец ноември 2023 г. Сочи също така, че при
прекратяването на трудовия договор не й бил изплатен и остатъка от полагащия се платен
годишен отпуск за неползваните 7 дни за 2023 г.
В тази връзка се от съда да постанови решение, с което да осъди „К.Ф.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 2, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ***, представлявано от В.А.В., в качеството му на
управител, на основание чл. 128, ал. 1, т. 2, да заплати на ищцата сумата от 2 800,91 /две
хиляди и осемстотин лева и деветдесет и една стотинки/ лв. - представляваща сбор на
дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за половин месец юли, целите месеци
август, септември, октомври и два дни от месец ноември 2023 г.; да осъди ответника да
изплати на ищцата и обезщетение за неизползваните от същата 7 дни платен годишен отпуск
1
за 2023 г., в размер на 248 /двеста четиридесет и осем/ лева; както и да осъди ответника да
заплати на ищцата дължимите лихви върху гореописаните суми от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски по настоящото производство.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор
съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала
писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с
процесуален представител, който предвид процесуалното поведение на ответната страна
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
За ответното дружество „К.Ф.“ ЕООД, редовно призовано, не се явява законен или
процесуален представител, не ангажира становище по предявения иск, не ангажира
доказателства, не прави доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е
направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1
от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-
горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се
мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна и претендираните от същата разноски в размер на 700 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и предвид уважаване на предявените искове, ответното дружество трябва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – гр. П. държавната такса, дължима във
връзка с уважаването на ищцовата претенция по чл. 128 от КТ в размер на 112,07 лева, а по
иска по чл. 224 от КТ държавна такса в размер на 50 лева.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 2,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, представлявано от
В.А.В., в качеството му на управител, на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 224 от КТ,
да заплати на К. А. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. П., ул. „С.“ № 12,
сумата от 2 800,91 /две хиляди и осемстотин лева и деветдесет и една стотинки/ лв. -
представляваща сбор на дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за половин
месец юли, целите месеци август, септември, октомври и два дни от месец ноември 2023 г.,
както и сумата от 248 /двеста четиридесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за
неизползваните от същата 7 дни платен годишен отпуск за 2023 г., ведно с дължимите лихви
върху гореописаните суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 2,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, представлявано от
В.А.В., в качеството му на управител, да заплати на К. А. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. К., общ. П., ул. „С.“ № 12, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представлява сторени
разноски в настоящето производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Б.“ № 2, вписано в Търговския регистър при Агенция по
2
вписванията с ЕИК ***, представлявано от В.А.В., в качеството му на управител, да
заплати по сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 162,07 /сто шестдесет и два лева и
седем стотинки/ лева, представляващи държавна такса по уважените искове.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК
и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу
неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3