Решение по дело №187/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260093
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20205610100187
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 03.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                                      Съдебни заседатели:

                                                      Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№187 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „***“ЕАД  и ответника Н.В.И. на 08.03.2017г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Нонстоп 40,99 с неограничени национални минути. Уговорена била промо отстъпка от месечния абонамент 40,99 лева за целия срок на договора. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като дължал общо 420,99 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.04.2017г. до 19.07.2017г. Тези задължения били индивидуализирани в 3бр.фактури: №**********/20.05.2017г. за отчетен период от 20.04.2017г. до 19.05.2017г. за сумата от 380,08 лева, №**********/20.06.2017г. за отчетен период от 20.05.2017г. до 19.06.2017г. за сумата от 30,98 лева и №**********/20.07.2017г. за отчетен период от 20.06.2017г. до 19.07.2017г. за сумата от 30,98 лева. С оглед неплащането на горепосочените суми в срок, на 25.07.2019г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. Образувано било ч.гр.д.№1359/2019г., по което на 30.07.2019г. съдът издал заповед №799 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Н.И. да заплати на заявителя сумата от 420,99 лева- незаплатени задължения по горепосочения договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 385 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането му към длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество 420,99 лева за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани по услуги Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**от 08.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане и на направените по заповедното производство и настоящото дело разноски.

Ответникът Н.В.И., чрез назначения си от съда особен представител адв.К.К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че не оспорва иска по основание и размер, като счита същия за основателен и доказан. Намира, че от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че страните са били в договорни отношения, като ответника е бил абонат на ищцовото дружество. От писмените доказателства безспорно се установявало, че ответника е потребил, но не е заплатил предоставените му през процесния период мобилни услуги. В проведеното на 17.11.2020г. съдебно заседание, особеният представител на ответника заявява, че признава иска, като желае съдът да произнесе решение при условията на чл.237 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.5 от ГПК, съдът одобри така извършеното от особения представител на ответника действие по признаване на иска.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото особения представител на ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск, като това негово действие е било одобрено от съда.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника Н.В.И., че дължи на ищцовото дружество сумата от 420,99 лева за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №799/30.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1359/2019г. по описа на РС-Димитровград.

Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и възнаграждение за особен представител- 100 лева.

            Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 385 лева, така както е посочено в издадената Заповед №799/30.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1359/2019г. по описа на РС-Димитровград.  

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.И., с ЕГН **********,***, че дължи на "***” ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от **, сумата от 420,99 лева /четиристотин и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**от 08.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №799/30.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1359/2019г. по описа на РС-Димитровград.

 

            ОСЪЖДА Н.В.И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "***” ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от **, направените по настоящото дело разноски в размер на 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№1359/2019г. по описа на РС-Димитровград в размер на 385 лева /триста осемдесет и пет лева/.

 

            Присъдените с настоящото решение суми могат да се заплатят от ответника по банкова сметка *** ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“АД.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: