Р Е Ш Е Н И Е № 450
гр. Пещера, 02.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 770
по описа за 2010 г., за да се произнесе, прие следното:
В исковата си молба против “Механика”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пещера, обл.Пазарджик, ул***, представлявано от Е. К.С., Е. Г. Е.и
А. Д. Н. ищците А. Г. С., ЕГН ********** ***, Л.Г.П. с ЕГН ********** ***, Ю.В.Л.-Ш.
с ЕГН ********** ***, Л.П.Р., ЕГН **********
***, Р.П.Р. с ЕГН ********** ***, М.П.Р.,
ЕГН ********** ***, М.А.Т. с ЕГН **********
***, Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, А.Г.Т. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. И.П.Д. *** твърдят, че ищцата Ю.Л.
- Ш. е наследник на Л. В. В., Л.Р., Р.Р. и М.В. са наследници на П.Р. Б., В. П.
и Л.П. са наследници на Г.В.П., М.Т., Д.Т. и А.Т. са наследници на Г. Д.Т.,
като Л. В. В., П. Р. Б., Г. В. П.в и Г. Д.Т. са били
акционери в тъкачна фабрика „Пещера" АД - гр. Пещера, одържавена по реда
на ЗНЧИМП, както и че след национализацията върху парцела на бившата тъкачна
фабрика са построени сгради на „Оптикоелекрон" и
сграда на Промкомбинат - Пещера. Твърди се в исковата молба, че недвижимите
имоти на национализираната фабрика - незастроено дворно място, находящо се на
ул. „*** с площ 1325 кв.м. и две полумасивни
едноетажни постройки едната с площ 210 кв.м., а
другата с площ 417 кв.м. при съседи изток - улица,
запад – И. . север П- празно място и юг - улица 19, са национализирани от 24.12.1947г.
и са описани в акт за завземане на недвижим имот за държавен № 133 /106/ от
07.04.1951 г., като за имуществото на национализираното дружество е съставен
нарочен баланс към 22.12.1947 г. По силата на ЗВСОНИ ех lege е
възстановена собствеността върху парцел IX Безвредна
промишленост с площ от 1812 кв.м. и полумасивна
едноетажна сграда, застроена на 253 кв.м. Твърди още,
че със заповед № 268/28.08.1992 г. е отписан от актовите книги за държавните
имоти възстановеният имот, представляващ тъкачна фабрика „Пещера" - АД,
одържавена с АДС № 106/07.04.1951 г. на кмета на община Пещера и към момента на
издаване на заповедта сградата с площ 417 кв.м. е
била разрушена. Твърди се, че с решение от 07.07.2001 г. по гр. д. № 680/2000
г. на Пазарджишкия окръжен съд на Л. В. В., на наследниците на Г. В. П., на
наследниците на П. Р. Б. и на наследниците на Г. Д.Т. е признато право на
обезщетение с компенсаторни записи за стойността на одържавеното имущество по
акт № 133/07.04.1951 г. представляващо едноетажна постройка с площ 417 кв.м. По действащия план на град Пещера реституираният имот
се индивидуализира като първи етаж от двуетажна масивна сграда със застроена
площ от 253.00 кв.м. /бивш тъкачен цех/, находящ се в
УПИ – IX - Безвредна
промишленост, целият с площ от 1812.00 кв.м. по
графични данни в кв. **по ПУП на гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул.
„***, при граници на УПИ -IХ-безвредна промишленост в кв. ** са: от изток -
улица, от запад - УПИ - ***, жилищно строителство, магазини и услуги и
УПИ - ***, от север - улица, от юг – улица, както и че реституираният имот е
надлежно деклариран от ищците в данъчната служба и за същия те плащат дължимите
данъци. Твърди се, че по силата на ЗВСОНИ ищците са придобили собствеността и
върху втори етаж от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 253.00 кв.м. /бивш тъкачен цех/, находящ се в УПИ - IX-безвредна промишленост, целият с площ от
1812.00 кв.м. по графични данни в кв. ** по ПУП на
гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „Д-р Петър Цикалов"
№ 19, тъй като вторият етаж е обособен в рамките на първоначалния обем на сградата
като в същата с оглед на достатъчната и височина след национализацията са
обособени два етажа като е направен под за втория етаж и че така обособеният
втори етаж е част от реституираната сграда, функционално е свързан с първия
етаж, а дори и да е бил обособен чрез надстрояване, този етаж пак би бил
собственост на ищците, поради факта, че няма характеристиките на самостоятелен
обект и би си присъединил към национализираната сграда по правилото на чл. 97
от ЗС. Алтернативно се прави искане
съдът ако не приеме, че ищците са станали собственици на втория етаж на
сградата по силата на закона, то да ги признае за такива по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, тъй като те владеят цялата сграда включително и
втория етаж от 1994г. и до настоящия момент. Твърди още, че понастоящем УПИ - IX-безвредна промишленост, целият с площ от
1812.00 кв.м. по графични данни в кв**
по ПУП на гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „*** се владее от
"Механика" АД, което дружество претендира да е собственик на земята.
Моли се съдът да признае за установено по
отношение на "Механика" АД, че ищците са собственици на втори етаж от
двуетажна масивна сграда със застроена площ от 253.00 кв.м.
/бивш тъкачен цех/, находящ се в УПИ - IX-Безвредна промишленост, целият с площ от
1812.00 кв.м. по графични данни в кв. ** по ПУП на
гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „***, при граници на УПИ-IX-безвредна промишленост в кв. ** от изток
- улица, от запад - УПИ -**, жилищно строителство, магазини и услуги и
УПИ **, от север – улица и от юг – улица.
Моли
се съдът да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на следния
недвижим имот: УПИ – ІХ- безвредна
промишленост, целият с площ от 1812.00 кв.м.
по графични данни в кв** по ПУП на гр. Пещера, с
адрес на имота: гр. Пещера, ул. “**при граници на УПИ – ІХ- безвредна
промишленост в кв.76: от изток – улица, от запад – УПИ-**, жилищно строителство,
магазини и услуги и УПИ-***, от север – улица, от юг – улица и предаде владението
върху същия имот на ищците. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищцовата страна ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното
дружество “Механика” АД – гр. Пещера, чрез пълномощника му– адв.
Т., е постъпил отговор по така предявения иск като се изразява становище, че
същият е неоснователен, тъй като
наследодателите на ищците не са били акционери в дружеството, чиято собственост
е национализирана, съгласно акт за завземане на недвижим имот за държавен,
пореден номер 133, споменато в акта като „акционерно текстилно дружество",
гр. Пещера и нямат качеството, предвидено в чл. 3, ал.2, изр.
второ от ЗВСОНИ, за да получат собственост върху имоти, национализирани когато
са били собственост на юридическо лице, в случая - акционерно дружество, както
и че дружеството- купувач на имотите по представените нотариални актове № ** том I., per. 357, нот. дело
№
*** от 09.08.1941г. и **,
том I., регистър 477, дело № ***
от 2.09.1942 г. не е идентично с дружеството, споменато в акта за завземане на
недвижим имот за държавен, пореден номер 133, както и в заповед № 268 от 28.08.1992 г. на кмета на община
Пещера и в удостоверение АО - 2175/28.08.1992 г. и имотите, за които акта за
завземане на недвижим имот за държавен № 133
свидетелства, че са национализирани, към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ не
са съществували реално и до размерите, в които са били отчуждени. Твърди още,
че описаният в исковата молба „втори етаж от двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 253.00 кв.м. /бивш тъкачен цех/,
находящ се в УПИ - IX-безвредна
промишленост, целият с площ от 1812.00 кв.м. по
графични данни в кв. 76 по ПУП на гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул.
“***" не е национализиран по Закона за национализация на частни
индустриални и минни предприятия, като предпоставка, твърдяна от ищците, за
правото им на собственост на основание чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ, а също така и
описаният етаж и описаното в акта за завземане № 13 “незастроено дворно място”
, в регулационно отношение, попадат: етажът – в комплекса от сгради, обслужващи
стопанската дейност на държавното предприятие, а дворът - в УПИ - безвредна
промишленост, кв. ** по плана на гр. Пещера, отреден за "мероприятие,
каквото не е съществувало към национализацията. Твърди се, че в регулационно
отношение е налице функционална връзка между всички постройки, обслужващи
дейността на предприятието, както и че отделно за втория етаж – удостоверението
№
АО - 2175 / 28.08.1992
г. споменава сграда от 253 кв. м. като част от промените в имота по плана на
гр. Пещера от 1985 год., действащ към датата на
заповедта и сградата, описана в акта за завземане № 133, цитиран в удостоверението е 210 кв.
м., както и че в удостоверението се споменава относно променената сграда, че „е
надстроена с още един етаж", а надстрояването е промяна, която изключва
реституцията, на основание споменатото изискване на чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ.
Сочи още, че необосновани, опровергани от горното доказателство и не подкрепени
с никакви доказателствени искания са твърденията на ищците, че „вторият етаж е
обособен в рамките на първоначалния обем на сградата, като в същата с оглед на
достатъчната й височина е след национализацията са обособени два етажа като е
направен под за втория етаж", а през периода, за който се твърди
преустройството, са действали закони, според които този вид строителни
дейности, подлежат на предварително планиране и административно одобрение. Това
са годни доказателства за установяване валидността на фактическото твърдение на
ищците, каквито те не представят и за които не правят доказателствени искания.
Твърди още, че имотът, описан в акта за завземане №133 не съществува към датата
на ЗВСОНИ във вида, в който е национализиран, а е застроен с постройки, който
към датата на ЗВСОНИ са обслужвали дейността на държавното предприятие, както и
със електроснабдителни съоръжения, и национализираният имот е с по-малка площ,
отколкото описаният имот в акта за завземане №133, а сборът от площта на
имотите по представените нотариални актове е с още по – малка площ.
В съдебно заседание ищците, чрез
пълномощника си, поддържат предявените искове. Допълнително ангажират
доказателства. Подробни съображения по съществото на спора излагат в
представените по делото писмени бележки.
Ответното дружество, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа заявените с писмения отговор възражения.
Районният съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна.
Не е спорно по делото, а това се
установява и от представените в тази насока писмени доказателства:
удостоверение за наследници изх.№***., издадено от
Община Пловдив, район Северен, удостоверение за наследници изх.№***.,
издадено от Столична община, район- Витоша, удостоверение за наследници, изх.№***., издадено от община Пловдив, район Западен,
удостоверение за наследници изх.№***., издадено от
община Пловдив, район Северен и удостоверение за наследници изх.№***.,
издадено от община Пловдив, район Централен, че ищците А.Г.С. и Л.Г.П. са преки
законни наследници/ дъщери/ на Г. В.П., починал на 19.06.1971г. Ищците Р. П.Р.,
Л.П.Р. и М.П.В. са преки законни наследници/ първия от тях син, вторите две
дъщери/ на П.Р. . починал на 05.11.1997г. Ищцата Ю.Л.В.-Ш. е пряк законен
наследник/ дъщеря/ на Л. В. В., починал
на 05.03.2005г. Ищците М.А.Т., Д.Г.Т. и А.Г.Т. са преки законни наследници/
първата- съпруга, вторите двама –синове/ на Г. Д.Т., починал на 24.10.1971г.
Установява се от представения нотариален
акт №99, том I,
н.д.№121/1941г. по описа на Пещерския околийски съд,
че чрез възмездна сделка покупко-
продажба Акционерно дружество за текстилна индустрия и търговия-гр.Пещера,
представлявано от членовете на управителния съвет П. Р. Босев
и Г. В. П. са придобили следния недвижим имот според описаното в нотариалния акт,а именно- една фабрична постройка със застроена площ от
240 кв.м. и незастроено дворно място с площ от 592 кв.м., находящи се в град Пещера, като постройката и
дворното място съставляват парцели VI и VII в кв.XI по плана на град Пещера при съседи: И. П.,
И. А. и от две страни улици. В текста на нотариалния акт е отразено, че П. Б..и
Г. П.като членове на управителния съвет на “Пещера”Акционерно
дружество за текстилна индустрия- Пещера заявяват, че купуват описания по-горе
имот.
Установява се от представени нотариален
акт №** том I,
регистър 477, дело №***. по описа на Пещерския околийски съд, че чрез възмездна сделка покупко -продажба
Акционерно дружество за текстилна индустрия и търговия-гр.Пещера,
представлявано от членовете на управителния съвет А. П. Ц.и
Г. В. П. са придобили следния недвижим имот: празно дворно място с площ от
308.16 кв.м., съставляващо парцел XIV в
кв.**по плана на град Пещера при съседи:Г. И. К., И. .
П. като членове на управителния съвет на
“Пещера”Акционерно дружество за текстилна индустрия-
Пещера заявяват, че купуват описания по-горе имот.
По делото е представен акт за завземане на
недвижим имот за държавен от 07.04.1951г. с пореден номер 206 по актовата книга
на Министерството на финансите и пореден номер №133 по актовата книга на
Пещерския народен съвет.В този акт като основание за
завземане е посочена национализация от
24.12.1947г. Отразено е в акта, че се национализират незастроено дворно място,
находящо се на ул.”***с площ от 1325 кв.м. и две
полумасивни едноетажни постройки, едната с площ от 210 кв.м.,
а другата с площ от 417 кв.м., при съседи: от изток-улица, запад – Илия Параскев, север –празно дворно
място и юг-улица 19. Отразено е, че общо квадратурата
на незастроеното и застроено място възлиза на 1953 кв.м.
Отразено е, че към момента на национализация същите са собственост на
Акционерно текстилно дружество- Пещера. Посочено е, че сградите са били
текстилна фабрика. В тази връзка е съставен и проекто-
нарочен баланс за бившата тъкачна фабрика “Пещера”АД-гр.Пещера
/ съдържащ се на лист 7 от досието на делото/.
Със Заповед №268/28.08.1992г. на кмета на
Община Пещера е разпоредено на основание ЗВСОНИ да се отпише/ деактува/ недвижим имот, представляващ тъкачна фабрика ”Пещера”АД,
одържавен на основание ЗНЧИМП с АДС№106 от 07.04.1951.
Видно от
нотариален акт №156, том II, н.д.№1446/1997г.
по описа на Пещерския районен съд ответното дружество на основание чл.148 от
ППЗДС е признато за собственик на следния недвижим имот дворно място с площ от
1806 кв.м., за което е отреден парцел IX-Безвредна промишленост, находящ се в кв.**
по плана на град Пещера, представляващо площадка №102 при съседи: ул.”И. ***,
ул.”***”, парцел ***, парцел ***, заедно с построените в него масивни сгради :
втори етаж от механичен цех и канцеларии/ двуетажна/ със застроена площ от 255 кв.м., механичен цех/ едноетажна сграда/ с площ от 159.30 кв.м., механичен цех/ едноетажна сграда/ с площ от 398.60 кв.м., склад/ първи/ с площ
от 152.50 кв.м., склад /втори/със
застроена площ от 152.50, портиерна едноетажна със застроена площ от 38.40 кв.м.
Видно е от удостоверение изх.№2175 от 28.08.1992г., издадено от Община Пещера,
че за одържавения съгласно
АДС№106/07.06.1951г. имот, съставляващ текстилна фабрика”Пещера”АД
е отреден по действащия план от 1985г. парцел IX-Безвредна промишленост. Отразено е в
удостоверението, че реално съществува една от национализираните полумасивни
едноетажни сгради, застроена с площ от 253 кв.м.-
бивш тъкачен цех, която сграда е надстроена с още един етаж, втората сграда с
площ от 417 кв.м. е съборена.
За изясняване на спора от фактическа
страна съдът изслуша две едночленни съдебно-технически
експертизи и една допълнителна, които експертизи се ценят като компетентно и
обосновано изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно- техническата
експертиза, изготвена от вещото лице Г. и от дадените от експерта в съдебно
заседание разяснения се установи, че за процесния
имот има кадастрална информация по обезсиления план от 1968 г. и към настоящия
момент, като в предходните кадастрални и регулационни планове липсват данни за
този имот. Съгласно експертното заключение по обезсиления план на град Пещера
за 1968г.за процесния имот с №*** е бил отреден УПИ V ГОНС за дирекция ВиК и УПИ VI-Промкомбинат в кв**,
като в разписния лист към плана имотът е записан като тъкачна фабрика.
Действащия кадастрален и регулационен план на град Пещера от 1985г. за процесния имот с №363
е отреден УПИ IX
Безвредна промишленост в кв.**като в разписния лист към плана първоначално е
записано Промкомбинат”Чико”, след което записването е
зачертано и на негово място е отразено “Механика”ЕООД-гр.Пещера.
Графично определената площ е около 1812 кв.м.
Съгласно констативно-съобразителната
част на съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.В.,
отразяването на процесната сграда в плановете на град
Пещера е както следва: В план, утвърден с Указ №41 от 1945г. в ъглов парцел V-3 в кв.11 в югоизточната му част / дясната/
е нанесена сграда с площ от около 260 кв.м., като
размерите отчетени от плана са 29/9м. и сградата е обозначена като едноетажна.
По план, одобрен със Заповед №160 от 13.01.1959г. в имот пл.№136 в кв.158 с граници
от изток и юг-улици, в югоизточната му част е
нанесена сграда с площ от около 260 кв.м. В копието
на плана, съхранявано в Община Пещера не е обозначено етажността
и предназначението на сградата. Планът
не предвижда запазването и като по- голяма част от площта и попада в улица с осови точки 213-220, останалата част в парцели VII -136
и VIII-136.
Записването на имот с пл.№136 е за ГОНС. Със Заповед №5 от 03.01.1962г. е
одобрено изменение на плана в кв.158, с което ширината на улица с осови точки 213-220 е намалена с 10 метра- уличната
регулационна линия не пресича горната сграда, а тангира
по източната и фасада. Сградата е обозначена като двуетажна масивна жилищна.
Отреждането на имот с пл.№136 се запазва.
По плана, одобрен със Заповед от
30.12.1968г. в имот с пл.№136 в кв.158 с граници от изток и юг-улици,
в югоизточната му част е нанесена сграда с площ около 260 кв.м.,
обозначена като масивна постройка, промишлена едноетажна. Имот пл.№*** е
включен в парцел VI-Промкомбинат.В плана от 1985г. в имот пл.№*** в кв.**
бивши имоти пл.№136 и пл.№135/ с граници от изток и юг-улици,
в югоизточната част е нанесена сграда с площ от около 260 кв.м.,
обозначена като масивна стопанска, едноетажна. Имот пл.№363 е включен в УПИ IX Безвредна промишленост.
При огледа си на място вещото лице е
констатирало, че в югоизточната част на УПИIX Безвредна промишленост в кв.**по плана на
град Пещера съществува масивна сграда като достъпът до вътрешността на сградата
е възможен през вход, оформен след избиване на отвор под нивото на левия от
двата съществуващи прозореца на южната фасада на сградата. Монтирана е метална
единична врата. За оформянето на входа е издадена Заповед №*** от 30.08.2000г.
на Кмета на Община Пещера по молба вх.№53-00-301/31.08.2000г. на “Механика”АД. При огледа е констатирано, че вътрешността на
сградата е разделена хоризонтално на два етажа посредством дървена носеща
конструкция от корони и греди. Подът на втория етаж е дървен гредоред. Връзката
между етажите е по монолитно стълбище в южната част на сградата. За достъп към
стълбището откъм дворното място от запад съществува вход, като е установено към
момента на огледа, че този вход не се използва. Първият етаж представлява еднопространствено помещение-работилница,
в северозападната част на което е обособен офис. Светлата височина на етажа е
4.05 м. Вторият етаж е разделен с леки прегради на помещения. Светлата височина
на етажа е 3.60 м. Вещото лице след проверка в архива на Община Пещера не е
открило строителни книжа относно надстрояване на сграда в УПИ IX Безвредна
промишленост в кв.76 по плана на град Пещера. Съгласно заключителната част на
експертизата според отразеното в плановете на град Пещера от 1949г. до
действащия план от 1985г. сградата в югозападната част на съответните имоти
запазва размерите си в плановете 29/9 метра или площ от около 260 кв.м. От огледа на място вещото лице заключава, че може да
се направи извод за извършено надзиждане на ограждащи
стени на сградата, след което във вътрешността и са обособени два етажа
посредством дървена носеща конструкция от колони и гредоред като връзката между
етажите е по монолитно стълбище в южната част на сградата, достъпно през вход
от запад. Настоящият обем на сградата е променен по отношение на обема на
същата към момента на национализацията от 1947г. чрез промяна на височината от
около 4 метра – първи етаж със светла височина 4.05 и втори етаж със светла
височина от 3.60 м/4.05 м+ 3.60 м – 7.65 метра/. Вещото лице заключава, че
липсват данни за точния момент за изграждане на тавана на първия етаж на процесната сграда. Възможно е при това положение описаните
по-горе промени да са се извършили при действието на ЗПИНМ преди 1973г. Според
вещото лице извършените преустройства в процесната сграда са от такъв характер, че с оглед
действалата към момента на извършването им е следвало да има издадени
строителни книжа- разрешение, проекти, но такива не са открити в Община Пещера
и в архива на СГКК-Пазарджик.
От разясненията на вещото лице В. в
съдебно заседание се установява, че изграденото стълбище разделя сградата в
хоризонтално и вертикално отношение. Не се касае за самостоятелни обекти, той
като ако са такива следва да са обединени функционално и пространствено. Това
не е изпълнено в случая с така разположеното стълбище. Вещото лице уточнява, че
за да е налице самостоятелен обект следва същият да съдържа помещения, които да
са обединени функционално и пространствено, каквото не е фактическото положение
в спорната сграда. Според вещото лице второто ниво на сградата не отговаря на
изискванията за пространственост и оттук заключава, че вторият етаж няма
характеристиките на самостоятелен обект.
От допълнителното заключение към първата съдебно-техническа експертиза, което заключение е изготвено
от вещо лице Т. със съответната компетентност, се установи, че процесната постройка
повдигната на скицата/Приложение 1/ към заключението
с тъмно червен контур и означена под №1 в легендата, попада в УПИ-IX Безвредна промишленост в кв.76 по действащия
прал на град Пещера, от 1985г. В това УПИ има общо седем постройки, описани в
констативен нотариален акт №156, II, нот.д.№1444/1997г.
, нанесени на скицата/ Приложение1/ и описани в легендата под № 2 до 7. По
одобрения със Заповед РД-14-02-1144/04.12.1985г. на МССУ-София УПИ IX Безвредна промишленост в кв.** по плана на
град Пещера е представлявал терен за обществени мероприятия. Вещото лице
уточнява, че действащия към 25.11.1992г. застроителен и регулационен план е и сега действащия план на град Пещера. Общо
застроената и незастроена площ на процесното
УПИ е 1 812 кв.м., от която застроена та площ е
1 090 кв.м., включваща всичките седем постройки.
От заключителната част на експертизата, както и от разясненията на вещото лице,
направени в съдебно заседание се установява, че процесното
УПИ с оглед предназначението му може да бъде разделено на отделни урегулирани
поземлени имоти, като се съобрази действащата към настоящия момент нормативна
уредба, като ограниченията за площ и лице не са относими,
тъй като процесното УПИ не е с жилищно
предназначение.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото бяха ангажирани и гласни доказателствени средства. От
показанията на св.К. / свидетел на ищцовата страна/ се установи, че знае процесната
още от 1961г., тъй като е съсед на имота, а и по това време е строил и своята
къща. Свидетелят знае, че е имало пожар, като не може да каже точно кога, не
може да кажа и дали покрива на сградата бил засегнат от пожара. Свидетелят не
знае кога е образуван втория етаж на процесната
сграда.
От показанията на св.П.
К./ свидетел на ищцовата страна/ се установи, че знае
процесния имот от 1997г., който се намира на ул*** тъй като ползва там помещение под наем. Уточнява, че
е промишлена сграда и към момента се
състои от два етажа, като помещението, което ползва се намира на първия етаж на
тази сграда. Свидетелят допълни, че
вторият етаж е направен от гредоред. В имота има и други сгради, които се
ползват за складови помещения. Свидетелят уточни, че преди години е имало
наематели и на тези помещения, но вече няма. Свидетелят заяви, че през 1997г.,
за да достигне до ползваното от него помещение в процесната
сграда е влизал през големия портал. Свидетелят допълни, че през 2000г. получил
от Община Пещера писмо, че трябва да си отвори нов вход, което и направил като
отворил вход под прозореца откъм улицата.
Свидетелят заяви, че към настоящия момент достъпа до втория етаж се
осъществява през тази врата, тъй като всички други врати са затворени. Уточни,
че той държи ключовете за тази врата. Допълни, че от 1997г. до настоящия момент
е наемател като не е прекъсвал наемните
си отношения. Собственик на другите постройки е “Никотиана”.
Заяви, че негов наемодател се е казвал В..
От показанията на св.К.
се установи, че е работила в предприятието от 1982г. и до настоящия момент.
Според свидетелката останалите сгради, освен спорната се ползват за складове.
Според свидетелката в момента нямало достъп до втория етаж на процесната сграда, тъй като до този етаж се достига само
през първия етаж, който в момента е заключен. Това положение е от 2002г.
Свидетелката заяви, че наемател на първия етаж е св.К.,
като първоначално влизал в сградата през дворното място., но през 2001-2002г.
директорът на предприятието К.наредил тази врата да
бъде заключена и св.К. си избил врата откъм улицата.
По реда на чл.176 от ГПК от законовия
представител на ответното дружество Е. С. бяха дадени обясняния.
Същият заяви, че дейността на дружеството е свързана с преработка на тютюн.
Обясни подробно, че останалите постройки в процесния
урегулиран поземлен имот се използват от
дружеството за складови помещения, като в част от тях се съхранява тютюн, а в
друга част се съхранява инвентар, свързан с дейността на дружеството..
Съдът не следва да обсъжда представеното
от ищцовата страна писмено доказателство- Заповед
№337/30.08.2000г. на Кмета на Община Пещера, тъй като същото не попада в
обхвата на чл.147 от ГПК- не е новооткрито такова, поради което процесуалната възможност
му да бъде събрано е преклудирана на основание чл.146,
ал.3 от ГПК.
Въз основана на така очертаната фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са два обективно и кумулативно съединени иска- иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл.108 от ЗС.
По иска с право основание чл.124, ал.1 от ГПК съдът намира следното:
Предявеният от ищците срещу ответното
дружество положителен установителен иск за собственост, касаещ втори етаж от
двуетажна масивна сграда със застроена площ от 253 кв.м.,
находящ в процесното УПИ, подробно
индивидуализирано по-горе, е процесуално
допустим. За ищците е налице правен
интерес от търсената с този иск защита, тъй като с факта на снабдяване на
ответниците с констативен нотариален акт, с който им се признават права на
собственост върху този имот, те оспорват, отричат техните права.
Правото си на собственост върху този втори
етаж от двуетажната масивна сграда ищците претендират на две придобивни
основания- настъпила в тяхна полза реституция и изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Реституционната си претенция ищците
основават на чл.2, ал.1 от Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти в сила от
25.02.1992г. като твърдят, че този имот е бил одържавен по Закона за
национализация на частни индустриални и минни предприятия/ДВ
бр.78/1948г./ .Предпоставките за възстановяване на собствеността са към момента
на влизане в сила на закона имотът да е
собственост на държавата, общините, обществени организация или на техни фирми и да съществува реално до размерите, в които
е бил отчужден. Целта на реституционния закон е да възстанови имотите,
доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Законът повелява, че
собствеността се възстановява на лицата, от които имотите са били отнети или на
техните наследници по закон или други правоприемници, като правото на лицата да
получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била
отнета от тях или от техните праводатели. Законът
разпорежда, че се възстановява собствеността на всички юридически лица, чиито
имоти са били отчуждени, но когато юридическите лица не съществуват при
влизането в сила на закона правото на собственост се възстановява в полза на
съдружниците или на членовете им или на техните наследници по закон.
Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност, че по установения от закона ред / Акт за
завземане на недвижим имот за държавен от 07.04.1951г. на лист 8 от делото/ на
основание ЗНЧИМП е отчуждена процесната сграда с площ
от 253 кв.метра, която реално съществува до размерите, в които е
била отчуждена. Като този правен извод съдът гради върху обстойните фактически
констатации на вещото лице В., обсъдени по-горе. Установи се по категоричен
начин, че към момента на отчуждаване процесната
сграда е била собственост на юридическо лице- Акционерно дружество по текстилна
промишленост “Пещера”-гр.Пещера. При това положение
следва да се изследва въпроса дали ищците се явяват правоимащи лица по смисъла
на реституционния закон, за да настъпи в тяхна полза по силата на закона реституционния
ефект по чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ. Действително в настоящото производство ищците
доказаха, че са наследници по закон на физическите лица Г. Т., Л.В., П.Б. и Г.
П.. Не се установи по делото техните праводатели да са
били съдружници/ акционери/ в горното акционерно дружество. Не се установи и
идентичност между дружеството купувач по двата нотариални акта, обсъдени
по-горе –нотариален акт №99/1941г. и нотариален акт №81/42 г. и дружеството,
фигуриращо в Акта за завземане на недвижимия имот.
При това положение съдът намира, че не се
установи релевантния факт- ищците да са правоимащи лица по смисъла на чл.3 от
ЗВСОНИ. Ето защо по отношение на ищците не е настъпила реституция по право/ по
силата на закона/. Същите не са реституирани съсобственици. Реституция, считано
от 25.02.1992г./ момента на влизане в
сила на ЗВСОНИ/ не е настъпила по отношение както на УПИ- IX –Безвредна промишленост с площ от 1812 кв.м., в кв.76 по плана на Пещера, така и по отношение полумасивна едноетажна сграда със застроена
площ от 253 кв.м.
Установи се след анализ на
доказателствата, че към настоящия момент полумасивната едноетажна сграда със
застроена площ от 253 кв.м. се индивидуализира като
първи етаж от двуетажна масивна сграда със застроена площ от 253 кв.м., находяща се в УПИ- IX –Безвредна промишленост с площ от 1812 кв.м., в кв.** по плана на Пещера, което УПИ- също е
предмет на спора, но съображения по отношение на този имот съдът ще изложи
по-долу в мотивите си.
Предмет на установителния иск за
собственост е втория етаж от тази сграда. При положение, че не се установи
ищците да се реституирани собственици на първия етаж от процесната
сграда, неоснователна се явява и реституционната им претенция по отношение на
втория етаж от тази сграда и само на това основание следва да бъде отхвърлена.
Безпредметно е в случая да се обсъждат доводи дали вторият етаж е функционално
свързан с първия, дали е обособен в рамките на първоначалния обем на сградата
какъвто обем е имала към момента на одържавяването и, както и довода съставлява
ли самостоятелен обект на собственост или не.
При условията на алтернативност като
придобивно основание досежно спорния имот- втория
етаж от двуетажната масивна сграда ищците са посочили изтекла в тяхна полза
придобивна давност, считано от 1994г., началния момент, от който те са
започнали да осъществяват фактическа власт и до настоящия момент. За да се
приеме, че едно лице е придобило по давност правото на собственост върху
недвижим имот следва да се установи наличието на всички предпоставки за
осъществяване на този придобивен способ, визирани в нормата на чл.79 от ЗС, а
именно- непрекъснато владение в продължение на десет години като владението е
явно и необезпокоявано. Ищците не доказаха по при условията на пълно и главно
доказване, че са владели сами или чрез другиго процесния
имот. Обсъдените в тази насока гласни доказателствени средства / показанията на
св.К. и К.
относно релевантното обстоятелство, началния момент на владение са противоречи,
поради което съдът и не ги кредитира. Ето защо
не се установи ищците да са придобили процесния
втори етаж от сградата на твърдяното оригинерно
основание.
Предвид
изложеното установителният иск за собственост е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По иска с
правно основание чл.108 от ЗС:
За да се уважи ревандикационния иск за собственост следва да се докаже
наличието на трите кумулативно предвидени
предпоставки, а именно, че ищците са собственици на имота предмет на иска, че
ответника владее имота и че това владение е без правно основание.
Ищците искат ревандикация на УПИ
– ІХ- безвредна промишленост, целият с
площ от 1812.00 кв.м. по графични данни в кв. **по
ПУП на гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. “*** при граници на УПИ –
ІХ- безвредна промишленост в кв.76: от изток – улица, от запад – УПИ-***,
жилищно строителство, магазини и услуги и УПИ***, от север – улица, от юг –
улица.
Твърдят, че са собственици по реституция,
като реституционните си права черпят по наследство. Твърдят, че имотът е
отчужден от техните праводатели по силата на национализационните
закони и по конкретно по силата на ЗНЧИМП. Възстановяването на собствеността
върху одържавен имот по национализационните закони в
полза на бившите собственици или техните наследници става както вече бе
посочено по-горе по силата на самия закон при наличието на следните
предпоставки, визирани в чл.2, ал.1 и 3
от ЗВСОНИ: имотът да се намира в собственост на държавата, общините или
техните фирми и еднолични дружества по чл.61 от ТЗ, да е отчужден по някой от законите, предвидени в
чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ и да съществува реално, до размерите, ,в които е отчужден.
Безспорно се установи след анализа на
многобройните писмени доказателства и експертизи, че имотът предмет на петиторната защита , индивидуализиран по актуалните му
характеристики/ е идентичен с отчуждения по силата на ЗНЧИМП имот, описан в Акт
за завземане на недвижим имот№106 от 07.04.1951г. и съставляващ застроено и
незастроено дворно място, находящо се в град Пещера, ул.”*** с площ на
незастроеното дворно място от 1325 кв.м. и на
застроеното съответно 210 кв.м. и 417 кв.м. Безспорно се установи, че към настоящия момент имотът
съществува в графични измерения по действащия план с площ от 1812 кв.м.
Не се установи материално правната
легитимация на ищците като реституирани по силата на закона собственици , в
качеството им на наследници по закон на бившите собственици на одържавения
имот. В тази връзка съдът намира, че не следва да преповтаря съображенията си,
които вече изложи по –горе, които са относими като
правни изводи и относно този имот на реституционна претенция.
Ищците не доказаха първия елемент от
сложния фактически състав на иска по чл.108 от ЗС, а именно че са собственици
на процесния имот на заявеното основание- настъпила
реституция по закон. При това положение не следва да се обсъжда наличието или
липсата на останалите кумулативни предпоставки на
иска.
Ревандикационният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 100.00 лв., съставляваща
разноски по делото/ за вещо лице/.
Така
мотивиран Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от ГПК ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение “Механика”АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пещера, обл.Пазарджик, ул.”***, представлявано от Е. К. С., Е. Г. Е.
и А. Д. Н., че А. Г.С., ЕГН ********** ***,
Л.Г.П. с ЕГН ********** ***, Ю.В.Л.-Ш. с
ЕГН ********** ***, Л.П.Р., ЕГН ********** ***, Р.П.Р. с ЕГН ********** ***, М.П.Р., ЕГН ********** ***,
М.А.Т. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Т. с
ЕГН ********** ***, А.Г.Т. с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот:
втори етаж от двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 253.00 кв.м. /бивш тъкачен цех/,
находящ се в УПИ - IX-Безвредна промишленост, целият с площ от
1812.00 кв.м. по графични данни в кв. ** по ПУП на
гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „**** при граници на УПИ**-безвредна
промишленост в кв. 76: от изток - улица, от запад - УПИ ***, жилищно строителство, магазини и услуги и
УПИ ***, от север – улица и от юг – улица.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.108 от ЗС ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение “Механика”АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Пещера, обл.Пазарджик,
ул.”***, представлявано от Е. К. С., Ев.Г. Е. и А. Д.
Н., че А. Г.С., ЕГН ********** ***, Л.Г.П.
с ЕГН ********** ***, Ю.В.Л.-Ш. с ЕГН **********
***, Л.П.Р., ЕГН ********** ***, Р.П.Р. с
ЕГН ********** ***, М.П.Р., ЕГН ********** ***, М.А.Т. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
А.Г.Т. с ЕГН ********** *** са
собственици на следния недвижим имот:
УПИ
– ІХ- безвредна промишленост, целият
с площ от 1812.00 кв.м. по графични данни в кв. ** по
ПУП на гр. Пещера, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. “***, при граници на УПИ –
** безвредна промишленост в кв.** от изток – улица, от запад – УПИ-***, жилищно
строителство, магазини и услуги и УПИ-***, от север – улица, от юг – улица и да бъде осъдено “Механика”АД-гр.Пещера
да им предаде владението.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН ********** ***, Л.Г.П. с ЕГН **********
***, Ю.В.Л.-Ш. с ЕГН ********** ***, Л.П.Р.,
ЕГН ********** ***, Р.П.Р. с ЕГН **********
***, М.П.Р., ЕГН ********** ***, М.А.Т. с
ЕГН ********** ***, Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, А.Г.Т. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Механика” “Механика”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Пещера, обл.Пазарджик,
ул.”***, представлявано от Е.К. С., Е.Г. Е.в и А. Д.
Н.в сумата от 100 лв/ сто лева/ съставляваща сторени по делото разноски.
Решението
е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: