Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,05.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Татяна Щерева,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 10775 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на СРС, 49 състав под № 322410 от 25.01.2018г., постановено по
гр.дело № 31814/2016г., с което са отхвърлени обективно съединените искове по чл.422 от ГПК , предявени от жалбоподателя
срещу Г.В.Д. , както следва: 1/ за сумата от 1 163,37лв. - главница,
претендирана като неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2014г. –
м.01.2015г., доставена за
имот- ап.№ 2, находящ се в гр.София, район Красно село, ул.“********с аб.№
256770, както и за сумата от 17,35лв.- главница, претендирана като стойност на
услугата за дялово разпределение за периода 05.2014г.- м.01.2015г. и 2/ за
сумата от 57,53лв.- мораторна лихва за забава върху главницата- стойност на
топлинната енергия, натрупана за периода 01.07.2014г.- 12.11.2015г. и сумата от
2, 23лв.- мораторна лихва върху главницата – стойност на услугата за дялово
разпределение, натрупана за периода 01.07.2014г.- 12.11.2015г. , за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 72063/2015г. по
описа на СРС, 49 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане
за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания - нарушение на
материалния закон и неправилност.
Поддържа неправилност на извода на съда, с който е прието, че
ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответницата има качеството на потребител на ТЕ по смисъла на пар.1,т.42 от ЗЕ
/отм./, приложим към исковия период, като собственик на имота, на основание
представеното по делото Постановление за възлагане на недвижимо имущество от
19.12.2014г. Счита за ирелевантен факта дали лицето ползва лично топлоснабдения
имот. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени като основателни, с присъждане на
направените по делото разноски. Заявява евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата
страна , в случай, че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата
страна Г.В.Д.- не
заявява становище по въззивната жалба.
Не претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Д.“ ЕООД
– не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като
обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК –
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за основателно заявеното от ответницата
възражение с отговора на ИМ за липса на
валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца. Настоящият съдебен
състав приема, че ответницата няма качеството
на „битов клиент“ на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2“а“ от ЗЕ, приложим към исковия период от време. От ищеца, в съответствие с носената
от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението му, че ответницата се явява собственик
на процесния топлоснабден имот. Представеният по делото нот.акт № 5, том І по
нот.дело № 40 /2005г., установява придобиване на собствеността върху процесния
топлоснабден имот, посочен в исковата молба- ап.№ 2, находящ се в гр.София,
район Красно село, ул.“********ет.1, от
лице, което не е страна по настоящото дело- В.Г.Д.. От друга страна, от приетото по настоящото
дело заключение на ССЕ е видно, че
посоченият от ищеца абонатен номер в
исковата молба – 256770 по неговите собствени счетоводни записвания съответства
на друг имот, различен от процесния , а именно- ап.№ 1, находящ се в гр.София,
ж.к.*********. За последния имот също липсват доказателства по делото , от
които да е видно, че ответницата е собственик или титуляр на вещното право на
собственост върху него. На последно
място, по делото не е представен документът, на който въззивникът-ищец се
позовава като такъв- установяващ правото на собственост на ответницата върху
процесния имот, а именно- Постановление за възлагане на недвижимо имущество от
19.12.2014г. При липса на доказателства за собственост или притежание на
вещното право на ползване от страна на ответницата, съдът приема че тя няма
качеството на потребител на ТЕ, както за имота, описан в исковата молба – ап.№
2 ап.№ 2, находящ се в гр.София, район Красно село, ул.“********ет.1, така и за
този, на чийто абонатен номер 256770, съответства по счетоводните записвания на
ищеца- ап.№ 1, находящ се в гр.София, ж.к.*********. Като последица от това приема, че по делото
не е доказано наличието на твърдяното облигационно правоотношение от ищеца
между него и ответницата за нито един от двата имота, поради което и
ответницата не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по
предявените искове. Ето защо, законосъобразно и правилно с обжалваното решение
исковите претенции са отхвърлени като неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата – обжалваното решение
следва да бъде потвърдено , а въззивната жалба на ищеца срещу него- оставена
без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемата –ответник направените от последната
разноски по делото във въззивното производство, но тъй като искане за
присъждане на такива от ответницата не е заявено, съдът приема, че те остават в
тежест на страните така, както са направени.
При извършената от настоящия съдебен състав служебна
проверка бе установено, че заповедта по чл.410 от ГПК от 12.12.2015г. по
ч.гр.дело № 72063/2015г. по описа на СРС, 49 състав е издадена срещу двама
длъжника при условията на разделност- срещу длъжника Г.В.Д. и срещу длъжника М.
В.Д.. По делото са постъпили възражения и от двете длъжници-от Г.Д.- от
01.02.2016г. с вх.№ 3006586 и от М. Д.- на 01.02.2016г. с вх.№ 30066585. Поради
пропуск на първата инстанция с разпореждането от 14.04.2016г. до ищеца са
дадени указания за предявяване на исковите претенции за вземанията по заповедта
само срещу длъжника Г.Д., като липсват съответните указания за предявяване на
исковете и срещу втория длъжник М. Д., от която също има подадено в срока по
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК. Ето защо, след
връщане на настоящото дело на първата инстанция, от нея следва да бъде изпълнена процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК
и във връзка с вземанията срещу длъжника М. Д..
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 49 състав под №
322410 от 25.01.2018г., постановено по гр.дело № 31814/2016г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.