РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Пловдив, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 2317 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 54101/ 20.08.2019 г. по описа на РС- Пловдив от С.А.З., действащ чрез процесуалния си
представител - мл. адв. Р. против Решение № 3254 от 01.08.2019 г. по гр.дело №
8378/2018 г. по описа на РС-Пловдив, с което е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 133.92 лв.,
представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление – апартамент **, във вход „*“, на блок ********* през периода
01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 11.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 15.05 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода
02.12.2016 г. – 10.04.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със
Заповед № 3425/12.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 5862 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г.
С обжалваното
решение жалбоподателят е осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата
от 395 лв. разноски в производството по гр. дело № 8378 по описа на РС-Пловдив
за 2018 г., сумата от 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт по
гр.дело № 8378 по описа на РС-Пловдив за 2018 г. и сумата от 75 лв. - разноски
по производството по ч.гр.дело № 5862 по описа на РС-Пловдив за 2018 г.
Във
въззивната жалба се излагат пространни съображения за неправилност на
атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Формулирано е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен и
постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД искове, като недоказани по основание и по размер. Претендират
се направените в настоящото производство разноски, както и тези в първоинстанционното
и заповедното производства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД чрез юрк. П., с който се поддържа становище за
неоснователност на същата. Счита, че решението е валидно, допустимо и правилно,
като взема становище по отношение на всички възражения, релевирани с жалбата.
Моли за отхвърляне на въззивната жалба и оставяне на атакуваното решение в
сила.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ претендира присъждане на деловодни разноски пред втората
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно въззивната
жалба и писмения отговор на въззивната жалба. Процесуалният представител на въззивника
- адв. Р. прави и особено искане в
случай, че обжалваното решение бъде потвърдено, изпълнението на същото да бъде
разсрочено по реда на чл. 241 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна,
която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни
възражения от страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай, от фактическа страна липсва
спор, че жалбоподателят е собственик на
апартамент *******, който блок е присъединен към топлопреносната мрежа и
в периода от 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.
абонатната станция, обслужваща сградата, е работила и е захранвала обектите,
присъединени към нея с топлинна енергия. Последното се установява както от
заключението на вещото лице инж. Б., така и от изявлението на самия ответник,
направено в проведеното на 30.10.2018 г. открито съдебно заседание.
Производството
по обжалване на първоинстанционните решения протича при правилата на т.нар.
„ограничен въззив“ (апелация), като окръжният съд е обвързан по отношение на
правилността на решението, от доводите, изложени във въззивната жалба. Затова в настоящия случай спорът от правна страна
се концентрира около следните въпроси: отговаряло ли е средството за търговско
измерване в процесната абонатна станция на изискванията на Закона за
измерванията за изправност и годност; реално ли е доставена топлинна енергия в
обекта и налице ли е нарушение на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО и чл. 10.
ал.1 от Директива 2012/27/ЕС; правилно ли е изчислено количеството топлинна
енергия съобразно Методиката за дялово разпределение, респективно доказан ли е
размерът на топлинната енергия за сградна инсталация за претендирания период в
процесния имот.
Съгласно
чл.49, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско
плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Редовността и
изправността на средствата на техническо измерване се удостоверява посредством
извършването на първоначални и последващи проверки. Компетентни да извършват
проверките съгласно чл.38 ЗИ са Българския институт по метрология или лица,
оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването гласи, че средствата за търговско измерване на количеството
топлинна енергия, по показанията на които се извършва продажба на топлинна
енергия, се пускат на пазара и /или в действие по реда на Закона за
измерванията и на Закона за техническите
изисквания към продуктите. На следващо
място, разпоредбата на пар. 5а, ал. 1, т. 4 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвижда, че от датата на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския
съюз топломерите не подлежат на
одобряване на типа.
За доказване на изправността на топломера,
монтиран в абонатната станция в сградата, в която се намира процесния
апартамент, ищцовото дружество е ангажирало значителен обем писмени доказателства
включително Протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от
17.03.2015 г. и от 13.02.2017 г.; Свидетелство за проверка на СИ №
8Т-46/23.03.2017 г., Свидетелство за проверка на СИ IT-59/02.02.2017 г., издадени от „Енбра
Тест“ ЕООД; ЕО - сертификати за
изпитване и одобряване на типа, въз основа на които се установява, че за процесния период в абонатната
станция са функционирали два топломера, а именно : топломер тип UH – 50, фабр.№
67332847 – за периода от 01.10.2016 до 13.02.2017 г. ; топломер тип Multical 402 /M/, фабр. №
60319352 за периода от 13.03.2017 г. до 30.04.2017 г. Съгласно текста на чл. 44
ЗИ ищцовото топлофикационно дружество, като лице, което използва средствата за
измерване, е длъжно да осигурява техническата изправност на и правилата за
употреба на топломерите. От представените по делото писмени доказателства
следва, че ищецът е спазил законовите си задължения и топломерите отговарят на изискванията на Директива
2004/22/ ЕО относно измервателни уреди и съгласно изискванията на закона са
преминали необходимите последващи метрологични проверки, при които е
констатирано, че съответстват на съществените изисквания към тях. В допълнение следва да се отбележи, че в хода
на производството пред настоящата инстанция като писмено доказателство, подкрепящо
гореизложеното беше прието и Писмо изх.
№ 67-00-97/16.01.2013 г. на Председателя на Българския институт по метрология.
Видно от съдържанието на същото за топломерите са приложими процедурите за
оценяване на съответствието, определени в Директива № 2004/22/ ЕО за средствата
за измерване и транспонирани в Наредба за съществените изисквания и оценяване
на съответствието на средствата за измерване към Закона за техническите
изисквания към продуктите. Тези процедури се изпълняват от производителите или
от нотифицирани пред Европейската комисия органи. Ето защо, първото релевирано
с жалбата възражение се явява изцяло неоснователно.
На следващо място, съдът приема за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че претендираното количество
топлинна енергия не било реално доставено на потребителя и било налице
нарушение на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО и чл. 10. ал. 1 от Директива
2012/27/ ЕС. В отговор на подробно изложените съображения в подкрепа па
коментираното възражение, настоящият състав намира за достатъчно да се ограничи
до постановките на Решение на Съда на ЕС
от 05.12.2019 г. по съединени дела С –
708/17 и С- 725/17 г., с което четвърти състав на Съда прие, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски
практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент;
член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и
за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По отношение на това правилно ли е
изчислено количеството доставена топлинна енергия за сградна инсталация
съобразно Методиката за дялово разпределение, съдът споделя изводите на
предходната съдебна инстанция, която е кредитирала заключението на назначената
по делото съдебнотехническа експертиза като обективно и компетентно дадено,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение, които стават неразделна част от настоящия съдебен акт. Съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Ето защо, претенцията на ищеца за заплащане на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е доказана както по своето основание, така и
по своя размер.
С оглед изложените по-горе
съображения, предявеният установителен иск е основателен. Районният съд е
стигнал до правилния извод за основателност на исковата претенция, поради което
обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се уважи
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Съдът, като прецени материалния
интерес, вида и количеството на извършената дейност в хода на производството
пред настоящата инстанция, фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество, като за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева искането
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Що се отнася до
направеното от адв. Р. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, следва да се подчертае, че намаляване на разноските по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо единствено за заплатено от
страната възнаграждение за адвокат. В настоящия случай не е налице
посочената хипотеза - заплатено адвокатско възнаграждение, а се касае за
възнаграждение, дължимо за извършената от юрисконсулт защита, чийто размер
се определя от съда.
По искането за разсрочване изпълнението
по реда на чл. 241 ГПК
Съгласно
разпоредбата на цитираната норма, разсрочване на изпълнението би могло да бъде
постановено с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства – декларация за
материално и гражданско състояние /л. 140/, Трудов Договор № 26/ 02.01.2018 г.;
Удостоверение за брутен доход изх. № 6 – 0137- 249/ 14.12.2018 г., изд. от
Община Пловдив /л. 145/; експертно решение № 0315 от 27.02.2003 г. /л. 146/;
Разпореждане № 15190148357 /01.01.2019 г., изд. от ТП на НОИ – Пловдив /л.
152/; Справка изх. № 11-01-4026/15.01.2018 г. от ТД на НАП Пловдив /л. 158/ и
справка Местни данъци и такси /л. 159 -160/ се установява, наличието на визираните в
разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК предпоставки, поради което искането на
жалбоподателя за разсрочване изпълнението на съдебното решение, съдът намира,
че следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен
съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3254 от 01.08.2019 г. по
гр.дело № 8378/2018 г. по описа на РС-Пловдив, XIX
– ти гр. състав
ОСЪЖДА С.А.З., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивна инстанция.
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
настоящото решение, като исковите суми - главница
и лихви в това число разноски по първоинстанционното решение и по настоящото
въззивно решение
С.А.З., ЕГН: ********** следва да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ********* по следния начин: на 20 /двадесет/ равни месечни вноски,
начиная от датата на влизане на решението в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: