Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260035
гр.Дулово, 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Кънчев
при участието на секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 136 по описа на
съда за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника В.Д.И. с ЕГН **********,***, че последният дължи на ищеца следните суми:
-1 333.19лв. - представляваща непогасена главница по Договор за стоков
кредит № 301360 от 01.11.2017г., дължима за периода от 18.11.2017г. до 01.11.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на задължението,
-282.38лв. -
представляваща договорна лихва за периода
от 18.11.2017г. до 01.11.2018г.
-301.51лв.
– представляваща обезщетение за забава за периода от 18.11.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 727/2019г. по описа на РС-Дулово.
Посочва банкова сметка ***, които са предмет на предявеният
установителен иск.
Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и разноските
направени в заповедното производство. Представя писмени доказателства. Прави
искане за назначаване на експертиза. Моли да бъде постановено неприсъствено
решение в случай че са налице предпоставките за постановяване на такова.
В законоустановеният срок е не е депозиран отговор на исковата молба от ответника чрез назначеният му особен представител адв. В.Г. ***, не е изразено становище по допустимостта и основателността на предявеният установителен иск. Не представя писмени доказателства. Не изразил становище по представените от ищеца доказателства.
Ищецът “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, с което желае делото
да се гледа в негово отсъствие, заявява
че поддържа исковата си молба и моли да бъде уважен предявеният установителен
иск.
На 21.01.2021г.
е депозирана от ищеца молба в която е изложил съображения по съществото на
спора. Не възразява да се приеме заключението на вещото лице.
Ответника В.Д.И. – редовно
призован, не се явява, представлява се в първо съдебно заседание на 04.11.2020
г. от назначеният му особен представител адв. В.Г. ***, който че оспорва
предявеният иск при настъпила преклузия да направи такова с изтичане на срока
по чл. 131 от ГПК. Не възразява да бъде назначена поисканата от ищеца съдебно
–счетоводна експертиза.
На
05.11.2020г. е депозирана молба от ищеца, в която са развити съображения по
съществото на спора относно допустимостта и основателността на предявеният
установителен иск. Претендират се разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК.
По
отношение на направеното от ищеца искане да бъде постановено неприсъствено
решение, съдът намира че не са налице всички
процесуални предпоставките за това, тъй като ответника се представлява в първо
съдебно заседание от особен представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София против В.Д.И. с ЕГН **********
за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на
1 333.19лв. ведно със законната
лихва върху тази сума, за договорна лихва в размер на 282.38лв. и мораторна лихва за
забава в размер на 301.51лв., за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба ищецът
е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от 11.04.2018г.
и Приложение № 1 към него от 13.06.2018
г., сключен с «Банка ДСК» ЕАД, която от своя страна с Договор
за стоков кредит № 301360/01.11.2017г. е предоставила на ответника стоков кредит
в общ размер от 1 333.19лв. с
включена еднократна застрахователна премия по сключена застраховка „Стандарт +“
.
Ищецът е посочил, че
крайният срок за издължаване на кредита съгласно погасителния план към договора
за стоков кредит бил уговорен на 01.11.2018г., но по него от страна на
ответника не била платена нито една от 12-те погасителните вноски по кредита.
Поради неизпълнение на
договорните задължения, била начислена лихва за забава в размер на 301.51лв. за
периода от 18.11.2017г. до 09.12.2019г.
Срока на договора е
изтекъл на 01.11.2018г. с последната погасителна вноска и кредита не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Задължението по него е
продадено /цедирано/ от „Банка ДСК“ ЕАД
на ищеца, като последния в качеството си на цесионер се е задължил от името на
цедента иза своя сметка да уведоми
ответника за извършената цесия.
В тази връзка на
ответника са изпратени две уведомления чрез „Български пощи”, първото от
които било върнато в цялост, а за второто към датата на депозиране на исковата
молба не се е върнала обратната разписка.
Съдът намира, че за извършената
цесия длъжникът - ответникът следва да
се счита уведомен с връчването на исковата молба и доказателствата към нея.
От приложеното ч.гр.д. №
727/2019г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца
са присъдени процесните вземания за главница и законна лихва върху нея, договорна
лихва и обезщетение за забава с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 408/11.12.2019 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви
настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в
срок.
В настоящото исково
производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен адрес, който
съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е
представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
По делото не е депозиран
отговор на исковата молба от особеният представител на ответника, но същият
оспорва иска в първо съдебно заседание.
От фактическа страна по
делото е установено, че на 01.11.2017г. между «Банка ДСК» ЕАД и В.Д.И. е сключен Договор за
стоков кредит № 301360, за закупуване на стоки за сумата от 1 249.00лв. и застраховка
в размер на 84.19 лв., като общата сума на кредита възлиза на 1 333.19лв.
Към договора са приложени погасителен план и приетите от потребителя Общи условия за
отпускане на стоков кредит, от които се установява, а и не е налице спор, че
сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в
търговски обект, който се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или
повече стоки от търговския обект. Съгласно чл.2 и чл. 3 от Общите условия,
сумата по кредита се превежда от «Банка ДСК» ЕАД по банкова сметка ***, от който
потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя в
рамките на деня, считано от датата на сключване на договора за кредит. Сумата
на кредита, предоставена за финансирането на застраховка се усвоява еднократно,
безкасово, по сметка посочена от търговеца и от застрахователите.
Видно е от Служебен бон
от 01.11.2017г., издаден от „Технополис България” ЕАД - Добрич, че ответникът В.И. е закупил стоки на обща стойност с ДДС в
размер на 1249.00лв. и начин на плащане – с кредитна карта, като за целта
Банката е изпратила на „Технополис България” ЕАД уведомително писмо от 01.11.2017г.
за сключения с В.Д.И. договор за стоков
кредит и за това че е получила дубликат на касов бон № **********. Налице е и
декларация от ответника че е получил стоката.
Видно е от представената
декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Пакет
Стандарт+” на „Групама Животозастраховане” ЕАД, че ответникът е сключил договор
за застраховка в полза на «Банка ДСК» ЕАД при невъзможност да
обслужва погасителните вноски по кредита, в случай на настъпване на посочени в
договора рискове.
Съгласно условията на
сключения договор за стоков кредит, потребителят В.Д.И. е приел да заплати за отпуснатия му размер на
кредита годишна лихва в размер на 40.32%, при договорен годишен процент на
разходите в размер на 48,79%, като страните са посочили в абсолютен размер
дължимата сума за връщане от потребителя - в размер на 1 615.57
лв., на 11 броя равни погасителни вноски в размер на по 136.83лв. всяка и 1бр.
в размер на 110.44 лв., по погасителния план, с падеж на последната погасителна
вноска – 01.11.2018г. Съгласно т.12 от ОУ към сключения договор, страните са
приели при забава в плащанията на месечните дължими суми, потребителят да дължи
върху главницата и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
От заключението на
вещото лице-икономист, извършило назначената по делото
съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил
нито едно плащане на погасителните
вноски от 1 до 12. Дължимите по договора са в размерите които са присъдени със
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и които са предмет на настоящият
установителен иск.
Заключението на вещото
лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018г., сключен
между «Банка ДСК» ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на
вземания” АД, като цесионер, и подписано въз основа на него Приложение № 1 към него
от 13.06.2018 г., между двете дружества, «Банка ДСК» ЕАД е
продало на ищеца вземането си към В.Д.И., което е
индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от 11.07.2018г. в размерите
които са предмет на настоящият установителен иск.
С пълномощно цедентът «Банка ДСК» ЕАД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички
вземания, които Банката е цедирала на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение
№ 1 от 13.06.2018г. Въз основа на пълномощното, ищецът е изпратил на ответника
два пъти уведомление за извършената цесия – чрез „Български пощи”, първото от
които било върнато в цялост, а за второто към датата на депозиране на исковата
молба не се е върнала обратната разписка. Пълномощното и уведомленията като
част от приложенията към исковата молба, са връчени на особения
представител на ответника.
Предявеният иск се
квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,
че на 01.11.2017г. между ответника В.Д.И. и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на стоков кредит, който попада в
приложното поле на ЗЗД и ЗПК.
Договорът от 01.11.2017г.,
който е вид договор за потребителски кредит, е сключен в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер
на 1 249.00лв. с включена застраховка от 84.19лв., договорна лихва в
размер на 282.38 лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена
от потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия;
посочен е годишния лихвен процент – 40.32%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита – 48.79% и общата дължима от ответника сума в размер на 1 615.57
лв.; посочен е крайния срок за издължаване на кредита и условията за
издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на погасителните
вноски, техния падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен
процент на годишна основа, при което не е било необходимо
посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а годишният
процент на разходите не е извън границите, посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК.
По
делото е безспорно установено от писмените доказателства, че „Банка ДСК” ЕАД е
изпълнило договорните си задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е
заплатил цената на закупените от ответника стоки и застрахователната премия,
като за факта на изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и
спор. Установено е от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита
ответникът не е платил нито една от 12-те
месечни вноски по погасителния план. Ответникът не установи да е внасял
погасителните вноски по погасителния план, при което в съответствие с правата
му по чл.13, ал.1 от ОУ към договора, предоставилата кредита Банка-кредитор е
имала право да обяви договора за предсрочно изискуем, при неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
По отношение на
задължението за кредитора за уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита, съдът констатира че в случая кредиторът „Банка ДСК” ЕАД не е упражнила правото си по чл.13, ал.1 от ОУ към договора за кредит и не
е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като негово изявление в посочения
смисъл не е доведено до знанието на ответника до подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Задължението на ответника е цедирано от
Банката –кредитор на ищеца ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности.
Видно е обаче от договора за стоков кредит и
погасителния план към него, че всички погасителни вноски са с настъпил падеж
към 01.11.2018г., т.е. към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането, което е в предмета
на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират
разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №8/2017г. по т.д.№8/2017г., според
които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По делото със
заключението на вещото лице е установено задължението на ответника
по договора за стоков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в размерите, които са предмет на настоящият
установителен иск и за които суми като главница, договорна лихва, лихва за
забава и законна лихва, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Поради това, предявения
иск за установяване вземанията на ищеца за сумите - главница от 1 333.19лв.,
договорна лихва от 282.38лв. и лихва за забава от 301.51лв., както и за
законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г., е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че ищецът
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за
цесия, сключен с „Банка ДСК” ЕАД. Тя е упълномощила
новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в
който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно,
уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от
този момент, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване
представлява релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на
иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият
кредитор „Банка ДСК” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име длъжника -
ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е осъществено до
подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесията е
приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител на
ответника, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде
зачетен. . Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че
връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил
в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава
представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване
или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се
приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този
смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г.
на I-во Т.О. - че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
В настоящият случай съдът
приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от
този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил
след предявяване на иска, поради което направеното с писменият отговор
възражение че волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост не е
достигнало до ответника се явява неоснователно. Вземането на ищеца за главница,
договорна лихва, лихва за забава и законна лихва е дължимо, въпреки че
предсрочната изискуемост на договора за стоков кредит не е била обявена на
длъжника - ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като това вземане е формирано от вноските по погасителния план
по договора за кредит, като всички вноски са с настъпил падеж към момента на
приключване на съдебното дирене и пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното, съдът
намира предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца за
основателен и доказан, и следва да бъде
уважен изцяло.
При
този изход на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени всички направени от
него разноски - в заповедното производство в размер на 188.34 лева и в исковото
производството в размер общо на 788.34 лева (38.341лв. - ДТ, възнаграждение за
особен представител на ответника - 200 лева, възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 350лева).
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на
особения представител на ответника, което следва да бъде оставено без уважение,
тъй като същото е определеното съобразно изискванията на закона.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И. с ЕГН **********,***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" №25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, ,
представлявано от изпълнителният директор ***, следните суми: 1 333.19лв./хиляда триста тридесет
и три лева и деветнадесет стотинки/ - представляваща непогасена главница по
Договор за стоков кредит № 301360 от 01.11.2017г., дължима за периода от
18.11.2017г. до 01.11.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението, 282.38лв. /двеста осемдесет и два лева и тридесетдесет
и осем стотинки/- представляваща договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 18.11.2017г.
до 01.11.2018г., 301.51лв./триста
и един лева и петдесет и една стотинки/
– представляваща обезщетение за
забава за периода от 18.11.2017г. до 09.12.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 727/2019г.
по описа на РС-Дулово.
ОСЪЖДА В.Д.И. с ЕГН **********,***, да заплати на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис
4, представлявано от изпълнителният директор ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 727/2019г. на РС-Дулово в общ размер от
188.34 лв. /сто осемдесет и осем
лева и тридесет и четири стотинки/ и разноски в настоящото исково
производство в общ размер от 788.34лв./седемстотин осемдесет и осем лева и тридесет
и четири стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца
възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения
представител на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Силистренският
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: