№ 5162
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110165977 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че по договор
за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 10
105,27 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а.
марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ Е 9632 КС, настъпили в резултат от ПТП
на 16.12.2021г. на републикански път I-6 в участъка от гр. София, кв.
Княжево в посока с. Владая, след в.з. „Черния кос“. Виновен за ПТП е
водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. №СА 7151 СХ, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение, в размер на 10 130,27
лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му
присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
01.12.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва
механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинно-
1
следствената връзка на ПТП с вредите. Оспорва размера на вредите. Моли
съда да отхвърли предявени иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
16.12.2021г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Ауди“,
модел „А6“, с рег.№ Е 9632 КС е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на МПС,
както и че към този момент застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СА
7151 СХ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е
заплатил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 10
105,27 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 16.12.2021г., заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ от 17.12.2021г., опис-заключение по
претенция № 51-02010-1564/21 от 29.12.2021г. и от 28.03.2022г., доклад по
щета № 470421212164990 от 29.03.2022г., както и от приетото и неоспорено
от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. П. З. се установява, че в
срока на застрахователното покритие, на 16.12.2021г. водачът на л.а. марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СА 7151 СХ при движение по
републикански път I-6 с посока на движение от гр. Перник към гр. София, и в
района над вилна зона „Черния кос“, губи контрол над управлението на
2
превозното средство, вследствие на което навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с движещия се срещу него л.а. марка „Ауди“,
модел „А6“, с рег.№ Е 9632 КС. От протокола за ПТП, заключението на
САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № Е 9632 КС – свидетелят
З., се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СА 7151
СХ, който е нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и при
избиране скоростта на движение, не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността и със състоянието на път и е причинил щети на
застрахования при ищеца л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ Е 9632 КС.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СА 7151 СХ са настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ Е 9632
КС, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ Е 9632 КС,
отговарят на описания в протокола за ПТП и уведомлението за щетата
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета, фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
3
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/
застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на
ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед
изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № Е 9632 КС е за сумата от 11 605,31 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 10 105,27 лв. На
основание чл.411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 10 130,27 лв. С оглед
изложеното искът е основателен и следва да се уважи.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1 655,89 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за САТЕ и за свидетел и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на Адвокатско дружество „Костова и П.“,
видно от представените по делото платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.411 КЗ сумата от 10 130,27 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Ауди“, модел
„А6“, с рег. № Е 9632 КС, настъпили при ПТП на 16.12.2021г. на
републикански път I-6 в района над вилна зона „Черния кос“, ведно със
законната лихва от 01.12.2022г. до погасяването, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 655,89 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5