Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 14.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 61/2023г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез
процесуалният представител юрисконсулт Д.А., срещу Решение № 9 от 13.01.2023г.,
постановено по АНД № 631/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, с което е отменено
Наказателно
постановление № Л-35-ДНСК-108/27.06.2022г., издадено от инж. Л.Н.П.- Началник
на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София, с което на
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша", бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, представлявано от Л.С.В.–
изпълнителен директор, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 239,
ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева.
В касационната жалба са изложени аргументи за
неправилност на обжалваното решение, като се излага, че същото е постановено
при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила с
излагане на подробни аргументи в този смисъл. Предвид това се прави искане за
отмяна на решението на първоинстанционния съд и за потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Д.А., която поддържа жалбата и излага аргументи за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът „Автомагистрали“
ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.С.,
която оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч
с искане същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч
пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се остави в сила решението на
Районен съд гр. Ловеч като правилно и законосъобразно.
Административен съд гр. Ловеч, втори касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при
спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановеният
срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето
производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:
На
29.12.2021г. е съставен Акт с № Л-35
за установяване на административно нарушение от Иван Цочев Петков, на длъжност:
старши инспектор в Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)
гр. Ловеч, към Главна дирекция „Строителен контрол" при ДНСК, в
присъствието на свидетеля Т.С.Н., на длъжност: старши инспектор в РДНСК гр. Ловеч,
към Главна дирекция „Строителен контрол" при ДНСК, срещу „Автомагистрали“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша", бул. „Цар Борис III“
№ 215, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори Д.П.Х.и И.С.С., за
това, че в качеството си на извършител, съгласно Договор изх. №
Д-122/20.12.2018г. с възложителя Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) е
извършило строителни и монтажни работи (СМР) на строеж „Автомагистрала (АМ)
„Хемус", участък 5 (пет) от края на пътен възел „Летница“ (пресичане с път
III-301) до път Ш-303, включително пътен възел от км 166+144.09 до км 189+344 -
строеж от първа категория, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), т. е. незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В АУАН е отразено, че нарушението е установено при
извършена от служители на ДНСК проверка по документи на посочения строеж, констатациите
от която проверка са отразени в Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021г.,
във връзка с постъпили в ДНСК документи, предоставени от АПИ, от „Автомагистрали“
ЕАД и от филмов материал от заснемане с дрон, изпълнено от фирма „Мапекс“ гр.
София. При проверката е констатирано, че се извършват СМР, изразяващи се в
направа на изкопи, насипи и съоръжения на строеж АМ „Хемус", участък 5 от
км 166+144.09 до км 189+344. Към момента на проверката на строежа са изпълнени
или са в процес на изпълнение: от км 170+300 до км 173+700 – изкопи и насипи; включва
се и пътен възел гр. Летница, с. Крушуна на км 171+500 - изкопи и насипи; от км
173+700 до км 175+330 - изкопи и насипи; от км 175+330 до км 177+500 – изкопи и
насипи; от км 177+500 до км 178+750 – изкопни работи. Отразено е също, че строежът
е ситуиран в имоти държавна, общинска и частна собственост, за които
производствата по отчуждаване не са приключили, както и че строежът е извършен
без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.
148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, като извършеното строителство представлява
незаконен строеж по смисъла на чл, 225, ал. 2, т, 2 от ЗУТ. В АУАН е посочено,
че нарушението е извършено по трасето на АМ „Хемус" в участък 5 от края на
пътен възел „Летница“ (пресичане с път III-301) до път III-303, включително
пътен възел, от км 166+144.09 до км 189+344, на 08.11.2021г. - датата на
извършената проверка на строежа от служители на ДНСК, отразена в Констативен протокол
№ СТ-3263/08.11.2021 година. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние
„Автомагистрали“ ЕАД, в качеството си на извършител на строежа е нарушило
законовите разпоредби на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и е осъществило
състава на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Към акта се прилагат документи,
фото-снимки, писмени обяснения и други, както следва: Констативен протокол от №
СТ-3263 от 08.11.2021г.; Договор изх. № Д[1]122/20.12.2018г.
с Агенция „Пътна инфраструктура"; Покана изх. №
ЛЧ-760-00-448/21.12.2021г.; Известие за доставяне № PS 5500 00Q29С 4;
Пълномощно, заверено с peг. № 3628/17.12.2021г. на нотариус Е.З.с peг. № 432 на
Нотариалната камара, с което изпълнителните директори на „Автомагистрали“ ЕАД упълномощават
Л.С.П.- юрисконсулт на дружеството, да ги представлява. Посочено е, че АУАН е
съставен на основание чл. 36 и следващите от ЗАНН и чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, в присъствието на нарушителя. В акта е вписано възражение от пълномощника
на дружеството – Л.С.П., че не им е предявен снимковия материал, както и че ще
представят писмени възражения в срок. Акта е подписан от пълномощника Панковска
на 29.12.2021 година. В законноуставеният срок е депозирано писмено Възражение
от „Автомагистрали“ ЕАД с вх. № 14-760-00-011/06.01.2022г., в което са изложени
аргументи както за незаканосъобразност и недоказаност на нарушението, така и
относно авторството на дружеството, като е направено искане за прекратяване на
административнонаказателното производство.
Въз
основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление №
Л-35-ДНСК-108/27.06.2022г. от инж. Л.Н.П.- Началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, гр. София, с което на „Автомагистрали“ ЕАД на
основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222,
ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Настоящият
касационен състав споделя аргументите на първоинстанционният съд по отношение
на това, че както АУАН, така и НП са съответно съставени и издадени от
компетентни органи, а именно И.Ц.П.– актосъставител и Л.Н.П.- Началник на ДНСК.
Споделят се изводите на районният съд за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. В съставеният
АУАН и в издаденото НП като дата на извършване на нарушението е посочена датата
08.11.2021г. – датата на извършената проверка от служители на ДНСК,
констатациите от която са отразени в Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021
година. Съдът категорично счита, че така посочената дата е дата, на която
нарушението е установено, но не може да бъде дата на извършване на нарушението.
Основателни са изложените доводи от представителят на Окръжна прокуратура Ловеч
в този смисъл. Административнонаказващият орган е посочил в АУАН и в НП датата,
на която е открито нарушението, но това не е датата на извършване на
нарушението. По този начин наказващият орган се е опитал формално да спази
изискването за съдържание на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, но не и изискването за ясно, пълно и логически последователно описание
на нарушението, съответстващо и на посочената дата на извършване на същото.
Безспорно е налице разлика между датата на извършване на нарушението и датата
на установяване на същото. В разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН законодателят е посочил като задължителен реквизит на АУАН и НП
датата на извършване на нарушението. В конкретният случай, предвид
обстоятелството, че се касае за извършване на СМР на строеж в определен участък
от автомагистрала „Хемус“, несъмнено датата на извършване на нарушението следва
да бъде посочена като определен период от време, а не като фиксирана дата, тъй
като е житейски невъзможно това нарушение да бъде извършено в един ден. Това
изискване обаче не е изпълнено нито от актосъставителя при съставяне на АУАН,
нито от административнонаказващият орган – при издаване на НП. По този начин наказващият орган е
допуснал вътрешно несъответствие и логическа непоследователност в твърденията,
водещи до невъзможност привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, в случая чрез законния си представител да разбере фактите, свързани с
обективните признаци от състава на нарушение, за които впоследствие е
реализирана отговорността. Това характеризира процесуалното нарушение като
съществено, съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление. Установяването
на датата, респ. периода, на извършване на нарушението и нарушителят, е от
значение и за преценката доколко административнонаказателното производство е
започнало в предвидените от закона срокове. От значение е и с оглед преценката
за спазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и е от съществено значение
за преценка допустимостта на административнонаказателното производство.
Актосъставителят и свидетелят по акта са заявили пред съда, че не са извършвали
проверка на обекта, както и че не са установявали кога и кой е изпълнил СМР на
строеж автомагистрала „Хемус“, участък 5 от края на пътен възел от края на
пътен възел „Летница“ (пресичане с път III-301) до път III-303, включително
пътен възел, от км 166+144.09 до км 189+344. Съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 2 от ЗУТ, едногодишният срок по ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване на
строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване - от деня на извършване
на нарушението. В случая се касае за незаконен строеж, за който с оглед липсата
на строителни книжа, относно санкционираното деяние едногодишния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН следва да се изчислява от деня на извършването му. По
изложените аргументи съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процедурните правила, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В този смисъл съдът възприема и изложените доводи от юрисконсулт К.С. в
представените по делото писмени бележки.
Установено
е в хода на делото, че актосъставителят И.Ц.П. не е присъствал при извършване
или установяване на нарушението, както и че вписания като свидетел по акта Т.С.Н.
е само свидетел при съставяне и връчване на акта. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че е налице допуснато процесуално нарушение и при съставянето
на АУАН. Съгласно общото правило, визирано в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или установяване на
нарушението. Изключенията от това общо правило са посочени в следващите алинеи
на същият член, съгласно които когато липсват свидетели – очевидци, актът
следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия
акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи - чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. В конкретният случай е установено
по делото, че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта са присъствали при
извършване или установяване на нарушението.
При това положение правилно съдът е приел, че актосъставителят е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта, а това не е сторено. При това
положение липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН и е основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Налице
е и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е била
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която при връчване препис от
акта, нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство. Тази разпоредба е
била действаща към датата на съставяне на АУАН и е въведена като гаранция за
спазване правото за защита на нарушителя. Правилно съдът е приел, че констатираното
нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора и също
съставлява съществено процесуално нарушение.
Районен
съд гр. Ловеч е направил обстоен анализ на приложените по делото писмени и
гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че
административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на
установената и изложена в АУАН и НП фактическа обстановка. Правилно е
посоченото в обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч, че съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното
производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила, която позиция е
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 година.
Административнонаказващият орган е този, който следва да събере доказателства
за извършването на нарушението от нарушителя, тъй като тежестта на доказване на
нарушението лежи върху него. В конкретният случай първоинстанционният съд е
приел, че преди да издаде процесното наказателно постановление, наказващият
орган не е събрал категорични доказателства както за извършеното нарушение,
така и за неговият автор.
Правилни
са и изводите, изложени в обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч по
отношение на недоказаност по несъмнен и категоричен начин на извършеното
нарушение и неговия автор. В случая административно наказателната отговорност
на „Автомагистрали“ ЕАД е ангажирана, като е прието, че същото, в качеството си
на извършител е изпълнил строителни и монтажни работи на строеж:
„Автомагистрала /АМ/ „Хемус“ ЕАД, в посочения участък, без одобрени
инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.
137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т. е., че е налице незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с което е осъществил състава на чл. 237,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи
могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно ЗУТ, като съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено по безспорен
начин, че процесният строеж изобщо е бил изпълнен, както и че е изпълнен именно
от „Автомагистрали“ ЕАД. Установено е, че АУАН е съставен въз основа на
констатациите на служители на ДНСК от извършена проверка по документи вписани в
Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021г., но проверка на място не е
извършвана, както от актосъставителя и свидетеля по акта, така и от служителите
на ДНСК, които са съставили КП. Настоящият касационен състав споделя изложеното
в обжалваното решение, че констативният протокол не е акт, предвиден в ЗАНН, и
съставянето на същия е въведено в практиката в някои случаи - по преценка на
съответното длъжностно лице, за скрепяване на определени обстоятелства (за
служебни нужди), които обстоятелства от своя страна могат да бъдат
доказвани/оспорвани по общия процесуален ред. В случая съставеният констативен
протокол, и то от лица, които не са ангажирани по никакъв начин в процесното
административнонаказателното производство, от една страна, съгласно
разпоредбите на ЗАНН, няма отношение към законосъобразното провеждане на
същото, но от друга, предвид на това, че в случая административнонаказателното
производство е образувано именно въз основа на данните отразени в Констативен протокол
№ СТ-3263/08.11.2021г., без актосъставителя и свидетеля по акта реално да са
били ангажирани с извършването на каквато и да е било проверка и да са
извършили такава, е било от съществена важност да се проверят в хода на
проведеното административнонаказателното производство описаните в същия факти и
обстоятелства, което не е направено. По този начин деянието, за което е ангажирана
отговорността на „Автомагистрали“ ЕАД се явява недоказано по несъмнен начин. Не
е било доказано по несъмнен начин и кой е фактическия изпълнител на извършените
строителни и монтажни работи на процесния строеж, предвид това, че видно от
словесното описание на нарушението и в АУАН и в НП е посочено, че отговорността
на „Автомагистрали“ ЕАД е ангажирана за това, че в „качеството на извършител,
съгласно Договор изх. № Д-122/20.12.2018г. с възложителя АПИ е извършил СМР“ на
процесния обект. Правилно районният съд е приел, че така направеното в АУАН и
НП описание, се явява в противоречие с отразеното в КП № СТ-3263/08.11.2021г., в
който е посочено, че извършители на изпълнените СМР на участък 5 са „Грома
Холд“ ЕООД и „Водно Строителство - Благоевград“ АД. В АУАН и НП е отбелязано,
че нарушението е доказвано с филмов материал от заснемане с дрон, изпълнено от
фирма „Мапекс“ гр. София. Основателно и правилно районният съд е приел, че от
представяния запис не става ясно кой и кога го е възложил, кога точно е било
извършено заснемането, както и не са били представени доказателства относно
достоверността на записа, в това число и че последния не е манипулиран. Съдът
не приема изложените от юрисконсулт Д.А. аргументи, че е следвало съдът да
допусне експертиза, тъй като доказателствената тежест в производството е за
административнонаказващият орган.
Касационната
инстанция намира постановеното решение на Районен съд гр. Ловеч за правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата.
С
оглед изложеното съдът счита, че липсват основания, които да налагат отмяна на
обжалвания съдебен акт и намира, че като правилен и обоснован, следва същият да
бъде оставен в сила.
Ще
следва на „Автомагистрали“ ЕАД да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 120 лева за настоящата съдебна инстанция, предвид
участието в съдебно заседание и представеното писмено становище от юрисконсулт К.С..
По изложените
съображения и на основание чл. 63в и чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка
с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 9/13.01.2023г., постановено по АНД № 631/2022г. по описа на Районен
съд гр. Ловеч.
ОСЪЖДА
Дирекция за национален строителен контрол гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47,
да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша", бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, сумата 120.00 – сто
и двадесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.