№ 252
гр. Тетевен, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №
20244330100566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 и чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс (СК).
Образувано е по искова молба на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 85 с която са предявени претенции за предоставяне на
приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното
дете А. А.а А.а, ЕГН **********, както и за даване на заместващо съгласие за пътуване на
дете в чужбина и изваждането на задграничен паспорт на детето, спрямо баща му А. Е. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Български Извор, област Ловеч, ул. „улица“ № 4.
В исковата молба се твърди, че ищцата от съвместното си съжителство с ответника
имат едно дете: А. А.а А.а, ЕГН: ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на
акт за раждане № *****/01.02.**** г. от Община гр. ХХХХХХ.
На следващо място се твърди, че майката М. М. основно полага грижи за детето А.,
както и че бащата А. не осигурява нито издръжка, нито морална подкрепа, при отглеждането
на детето.
Ищцата заявява, че тя и детето, заедно с другите й две деца, приоритетно живеят в
Англия, където децата учат. Сочи се, че ответникът не дава разрешение за пътуване на А. и в
тази връзка ищцата М. не може да замине с него в чужбина, а по-големите й деца са там
сами.
Моли съдът да постанови решение по иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
като предостави родителските права върху детето - А. А.а А.а, ЕГН: **********, да се
упражняват от ищцата М. М. М., ЕГН: ********** майка, като се осъди ответника и баща А.
Е. А., ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева от датата на
подаване на исковата молба 05.06.2024 г., както и издръжка за минал период, в размер на 300
лева за периода от 05.06.2023 г. до 05.06.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
1
Моли, да бъде определен режим на лични контакти.
Иска се на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД заместване на съгласие
за пътуване на детето в чужбина, придружено от своята майка, в посочени държави. Моли за
разрешение за заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето А..
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника А., в който се оспорва
исковата претенция.
В срока за отговор на исковата молба, по реда на чл. 211 от ГПК от страна на А. А. е
подадена насрещна искова молба срещу М., с искане съда да предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето А. на А., като определи режим на лични
контакти на майката с детето и в тази връзка я осъди да заплаща издръжка на детето, чрез
неговия баща.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад
от ДСП – Тетевен, видно от които майката полага непосредствените грижи за детето; същата
има подкрепата на разшИ.ото семейство по майчина линия; жилището, в което живеят
майката и детето е собственост на бабата по майчина линия и представлява къща, състояща
се от два етажа с налични в тях спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като е
обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по данни на
майката са разделени с бащата на А.. Майката е заявила, че с бащата са във влошени
отношения и не могат да постигнат съгласие, относно упражняването на родителските права
и местоживеенето на детето. По данни на майката А. общува с разшИ.ото си семейство по
майчина линия. Между майката и детето А. е налице силна емоционална връзка.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че тя следва да упражнява
родителските права спрямо детето, защото разполага с по-добри условия за отглеждането
му, при нея следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи режим на
лични контакти на бащата с А.. Поддържа, че бащата не заплаща издръжка за детето и рядко
изпращала финансови средства. Споделя на съда, че в момента с бащата на детето А. А. са
във формално отношения, свързани единствено с нуждите на детето. Майката сочи, че желае
местожителството й да бъде в Англия и детето да замине за постоянно с нея. Сочи, че в
момента живее в с. Галата, работи в семейната пекарна и планува да развие като този
бизнес, така и свой собствен бизнес в България.
Бащата А. А., изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че желая А. да живее е
България и той да може пълноценно да полага грижи за нея. Сочи, че детето е български
гражданин и не следва да сменя местоживеенето си в друга държава, най-вече с оглед факта
на упражняване на режима на лични контакти между детето и бащата. Сочи, че той трайно
се е прибрал в България, работи и желае тук да отглежда детето си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
намери следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на
кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е
интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и
духовно развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на едно дете, като последното е на 5
години и 9 месеца към датата на устните състезания по делото.
2
По делото е разпитан като свидетел А.С.А. – баба на детето по майчина линия, без
дела със страните. Същата заявява, че детето А. живее в дома на баба си по майчина линия.
Семейството на майката помагали на М. с грижите за детето. Заявява, че са материално
обезпечени, тъй като имат семеен бизнес, в който работи и майката М. М.. Счита, че детето е
добре обгрижвано, развива се добре, обезпечено е материално и като цяло се чувства добре.
Свидетеля заявява, че помага на майката при полагане на грижи за А. и че майката може да
разчита на семейството си. Заявява, че по време на съвместното съжителство между М. и А.
е имало изключително напрежение и скандали, които понякога ескалирали.
По делото е разпитан и М.А.И. – брат на М. М.. Същият в съдебно заседание заявява,
че основаните грижи за детето се полагат от майката – М., както докато са живели в Англия,
така и след като са се върнали в България. Сочи, че А. живее в техния дом, заедно с М. и
двете й сестри от предишен брак на М..
По делото е разпитан като свидетел А.М.И. – баба на детето по бащина линия, без
дела със страните. Същата заявява, че детето А. живее в дома на майка си, но тя /свидетелят/
често я взима и полага грижи за детето. Сочи, че между синът й А. и майката на А. – М. М.
се породило напрежение, в процеса на съвместният им живот, което довело до настоящата
ситуация. Сочи, че докато са живели в Англия са имали финансови затруднения, което
довело до необходимостта да им изпращат пари от България, за да може да си помагат
финансово. Заявява, че е гостувала в домът им в Англия, когато са живели там, като първият
път сочи, че всичко е било наред в отношенията, но вторият път е било налице влошаване на
взаимоотношенията им, което било усетено от свидетелят.
По делото е разпитана и свидетелят С.М.И. – бивша снаха на М., която заявява, че на
29.02.2024 г. М. и детето А. се прибрали в България, като М. полагала основните грижи за
детето. След като тя заминала за Англия, за да прибере другите си две деца, грижите за А.
поела свидетелят И., като сочи, че финансово била подпомагана и от двете баби на детето –
по майчина и по бащина линия. Също така сочи, че от 15.06.2024 г. грижи за детето били
полагани от Ана И. – баба на А. по бащина линия
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки ги по реда на
чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалия доказателствен материал по делото.
По делото е изслушан и представител на Д „СП“ – Тетевен – Делийски, който излага
становище, че в най-добрият интерес на детето е страните да сключат спогодба, предвид
визията и желанията им за развитието на живота на А.. Сочи, че искът по реда на чл. 127а,
ал. 2 от СК е особен вид иск, който има за цел да даде заместващо съгласие за пътуване на
дете в чужбина, а не да даде разрешение да се смени местоживеенето на детето изцяло в
друга държава. Заявява, че от Д „СП“ – Тетевен не биха могли да дадат категорично
становище за най-добрият интерес на детето, тъй като се касае за държава извън ЕС и няма
как да гарантират, че там би имало сигурна и защитена среда за детето А..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК,
когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на
3
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
Страните са родители на детето А. А.а А.а, родена на 30.01.**** г. Не са постигнали
писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния
доклад, показанията на свид. А. и свид. И., свид. И. и свид. И. и изслушването на майката и
бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла от м.
02.2024 г. От тогава детето живее с майка си в с. Галата, тя полага грижи за него и посреща
всички негови нужди. Детето общува и с баща си и неговото семейство. От фактическата
раздяла на страните през м. 02.2024 г. се е срещало с баща си, но по-рядко, предвид
влошените отношения между родителите. Между майката и детето има изградена добра
емоционална връзка, то има добър здравен статус, посещава редовно детско заведение в
село Галата – детска градина.
Недоказани в хода на производството останаха твърденията исковата молба, че
бащата се е дезинтересирал от детето, доколкото са налице обективни причини за това – в
началото не периода на раздяла между родителите бащата А. все още е пребивавал в Англия.
Въз основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при
съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – гласни доказателства и
обяснения на страните, се налага извод, че детето се чувства спокойно с майката, която то
възприема като най-близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит
синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да било отдалечено
от бащата, в предходен период, в който страните са живели в различни държави, детето се
чувства добре с баща си, когато пребивава е заедно с него. Ответникът заявява, че много го
обича А., както и че иска да се вижда с детето си.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2
СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез
решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им
интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност
на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на
децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
4
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната
правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023
г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в
Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането
на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите,
моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага
грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59,
ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на
съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство
спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради
вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този
смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от
елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да
е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси
(Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Майката е с висок родителски капацитет, доколкото от раждането на детето тя полага
непрекъснати грижи за него. След раздялата на страните тя е родителят, който продължава
да полага всички необходими грижи за малолетното дете. От социалния доклад се
установява, че го обгрижва, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални
потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Констатациите
от социалното проучване намират подкрепа в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които също излагат, че майката осигурява храна на детето, то посещава редовно
детска градина и е с добър здравен статус. Във връзка с влошените отношения между
родителите, следва да се посочи, че при липсата на постигнато споразумение в хода на
производството не е възможно постановяване на съвместно упражняване на родителските
права по отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение 1/2016 г.
на ВКС, ОСГК.
Съдът, като съобрази, че майката от години полага всички необходими грижи за
детето, то е с нормално за възрастта си развитие, добър здравен статус, посещава редовно
детска градина, изградило е силна емоционална връзка със своята майка, няма данни за
5
рискови фактори в заобикалящата го среда, родителските права следва да бъдат
предоставени на майката. При нея следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, който,
доколкото няма данни за родителско отчуждение, трябва да бъде относително широк, за да
не създава предпоставки за развитие на такъв и да гарантира възможността за регулярен
контакт между бащата и детето. Ответникът в хода на процеса демонстрира
заинтересованост и реално желание да общува системно с детето си, като не е спорно също
и от социалния доклад се установява, че и двамата родители разполагат с добри битови
условия в домовете си, подходящи за отглеждане на дете.
Режимът на лични отношения с бащата трябва да бъде съобразен с особеностите на
отношенията им, така че да не създава риск за здравето и развитието на детето и да
спомогне за подобряване на отношенията. При определянето на режима на лични
отношения между бащата и детето съдът отчита значителния период на физическа раздяла
помежду им. Счита за невъзможно искането на ищцата при определяне на режима на лични
отношения да бъде съобразен изцяло предложения график в исковата молба, тъй като това
би означавало допълнително да се ограничи правото на лични отношения на бащата и
детето. В интерес на детето е да общува с баща си регулярно, така да се възстанови връзката
между двамата. Доколкото не се налице безспорни данни поведението на бащата да
съставлява опасност за здравето и емоционалното и психическо състояние на детето, съдът
намира, че липсва причина срещите на бащата с детето да бъдат осъществявани в контактен
център или в присъствието на трето лице. В случая приоритет следва да бъде заздравяване
на връзката между тях и към насока бащата да участва в живота да детето си. Ето защо на
бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения, както следва:
Всяка нечетна седмица от годината - от 12.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, детето А. А.а А.а, ЕГН ********** ще бъде при баща си А. Е. А., ЕГН
**********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване на
учебния процес.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по
църковния календар на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на
Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще
го връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август детето А. А.а А.а, ЕГН
********** ще бъде при майка си М. М. М., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август А. А.а А.а, ЕГН
********** ще бъде при баща си А. Е. А., ЕГН **********.
Рождения ден на детето, както и празника на детето - 1 юни, родителите ще прекарват
6
заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години детето ще бъде с майка си М. М.
М., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 30 - то число до 10.00 ч. на 31 - то число на м.
Януари, а с бащата А. Е. А., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч. на
01.06. до 10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години детето ще бъде с баща си А. Е. А., ЕГН
**********, считано от 10.00 ч. на 30-то число до 10.00 ч. на 31-то число на м. Януари, а с
майка си М. М. М., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч. на 01.06. до
10.00 ч. на 02.06, като в този случай няма да се прилага общия режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като детето ще бъде всяка година, с всеки от тях както следва: за майката М. М. М., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 04.08 до 10.00 ч. на 05.08, както и от 10.00 ч. на 08.03. до 10.00 ч.
на 09.03, а за бащата А. Е. А., ЕГН ********** – от 10.00 ч. на 13.01 до 10.00 ч. на 14.01.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с детето, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което детето А. А.а не е било при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката в с. Галата, област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да упражняват режим
на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален
субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане
отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК
приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член
съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на
такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да
се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за
преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Нуждите на детето
от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители,
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на детето А. А.а следва да бъде определена
месечна издръжка в размер на 300 лв. При определяне на този размер съдът отчита, че
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на
ежедневните му потребности, които са неоценими в пари, ще се осъществяват от майката.
Неоснователни са доводите за процесуалния представител на ответника, че следва да
бъде осъден да заплаща издръжка в минималния законов размер. Действително липсват
актуални и достоверни данни за доходите му. Ответникът в хода на проведеното социално
проучване е посочил, че от м.10.2024 г. работи като строителен работник в гр. София и
пътува всеки ден. Съдът, като взе предвид, че ответникът е в работоспособна възраст,
работоспособен, няма данни за наличие на хронични заболявания, които да възпрепядстват
възможността му да полага труд, не се доказва наличие на други алиментни задължения,
7
съдът намира, че той е в състояние да заплаща месечна издръжка от 300 лв., като изцяло в
неговите възможност е да положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете. За
разликата до пълния размер от 400 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 146, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Искът, предявен от М. М. срещу А. А. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК
ответникът А. Е. А., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати дължима от родител на
малолетното дете издръжка в размер на 300 лв. месечно за минало време за периода от
05.06.2023 г. до 05.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че нуждите на детето за исковия
период (предвид по-ниската му възраст през него), като ответникът следва да посрещне
сумата от 250 лв., тъй като не е имал активно участие в грижите за отглеждането му. От
доказателствата по делото се установи, че ответникът че не е плащал издръжка на детето си
в периода след раздялата на страните. Ответникът не доказва да е престирал издръжка,
поради което следва извод, че нуждите на детето са задоволени без участие на баща му, ето
защо искът е основателен, като той следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
3 000.00 лв. - издръжка за минало време за периода от 05.06.2023 г. до 05.06.2024 г. (250
(лева) * 12 (месеца) = 3000 (лева за една година). Всичко изложено при разглеждане на иска
за издръжка за бъдещо време, относно възможностите на бащата да заплаща издръжка е
меродавно и относимо и за настоящия иск.
Искът за разликата до пълния претендиран размер от 300 лв. (3 600 лв. за целия
период) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 146, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
С исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е дал съгласие за пътуване
на детето, както и комуникацията между страните е влошена, поради което майката не може
да получи съгласие за пътуване. Това сочи, че са инвокорирани твърдения за липса на
съгласие между родителите относно пътуване на детето и искът е допустим. От изложените
доводи от името на ответника в отговора на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва, така и от заявеното от ответника в открито съдебно заседание следва, че страните
не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина
и издаването на необходимите лични документи.
По същество е основателен.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на децата им в
чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по
настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина
от своите родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора
се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна
администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
8
ОСГК, изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при на
детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите
членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от
съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се
прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1
СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите
спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК
за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. Преценката, която съдът следва да направи в
производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и
относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Затова искането на
разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е
конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката
за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.
По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да изпълни
формалните изисквания за редовност на исковата молба.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не
е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време
и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът
разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да
разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето /в този смисъл Решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др. /.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели“, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани“. Правото на свободно движение в рамките
на държавитечленове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за
Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република
България с цел почивка и туризъм с неговата майка или упълномощено от нея лице за срок
от 5 години от влизане в сила на решението. По този начин ще придобива впечатления от
други държави и ще се разширява неговия мироглед. Ще може да общува със свои
връстници, близки и роднини. Това ще има положително развитие на личностното му
развитие, както и ще способства за подобряване качеството на образоване, включително чрез
участие на детето в учебни програми.
Не се констатира, на този етап, вероятност детето да бъдат поставено в риск. Макар
да се установи ищцата да има намерение да промени местоживеенето на детето извън
9
страната, което би довело до ограничаване чрез пътуванията възможността бащата да
осъществява режим на лични отношения с детето. Не е спорно, че и тя е трудово ангажирана
и със стабилна социална среда в България. Самата М. представи на съда трудов договор за
работа в България и заяви, че смята да развира бизнеса на семейството си в с. Галата, както
и да започне свой собствен.
По делото не са налице данни, от които да може да бъде направен извод, че интересът
на детето налага ограничение до посочените в исковата молба дестинации. Такова
разрешение би се явило непрактично и в необосновано висока степен засяга възможността
на родителите да планират и осъществяват пътувания с детето извън страната, респ. за
участие на детето в провеждани в чужбина спортни състезания или училищни екскурзии.
Подобно ограничение влиза в противоречие с конституционно разписаното право на
малолетната за свободно придвижване и представлява намеса в правото на защита на
семейния живот на майката и детето по чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Съдът приема, че заместващото съгласие на бащата следва да бъде дадено за следните
цели - цел екскурзия, почивка, посещение на исторически забележителности и географски
обекти, участие на детето в учебни дейности, културни или спортни прояви.
В интерес на детето е да бъде определен срок от 5 години, считано от влизане на
решението в сила, без промяна на местоживеенето на детето в Република България.
Периодът на разрешението за пътуване следва да съвпада със срока по чл. 36, ал. 2 ЗБЛД по
съображения за целесъобразност и предвид възрастта на детето.
С оглед краткосрочния характер на пътуванията и предвид обстоятелството, че те не
могат да имат за цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина, продължителността
на всяко едно от тях следва да бъде ограничено до 20 календарни дни, а сумарно тези
пътувания с майката не следва да надвишават 90 дни годишно. Така, ще бъде гарантирана и
възможността на ответника да осъществява контакти с детето. При предприемане на
излизане извън страната следва да бъде съблюдавана училищната ангажираност на детето.
Пътуванията извън страната в учебно време биха били допустими единствено при
екскурзии, лагери, олимпиади и други подобни извънучебни дейности, организирани от
учебното заведение, което детето посещава.
С оглед възрастта на детето е нормално през следващите години то да взема участие в
лагери и екскурзии извън страната, организирани от посещавано от него учебно заведение,
езикови школи и спортни клубове, където придружител би бил съответния възпитател. Няма
причина детето да не бъде придружено от свой близък, на когото неговата майка има
доверие за това и който е упълномощен надлежно. По тази причина, настоящият съдебен
състав намира за подходящо придружител да е и определено от родителите трето
пълнолетно лице.
Периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в което
отглеждащият родител упражнява родителски права или неотглеждащият режим на лични
отношения, тъй като по същество това представлява недопустимо изменение в определените
от съда родителски права и режим на лични отношения. Детето може да пътува с родителите
си само в периодите, когато имат законово право да са заедно, а в останалите случаи - по
взаимно съгласие на родителите, тъй като след като родителят няма право да бъде с детето
(упражнявайки родителски права или режим на лични отношения), то на още по-голямо
основание не би могъл и да пътува с него.
По искането с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД- за
замества съгласието на единия родител за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето:
Искането за издаването на лични документи /паспорт/ на малолетното дете за
пътуване извън пределите на Република България, съдът, намира, че е последица от
решаване на въпросите за пътуване на детето извън страната до посочените дестинации. С
10
оглед приетите за установени в настоящото производство факти по делото и доколкото няма
валиден международен паспорт (издаденият е с изтекъл срок на валидност) е налице
основание да бъде заместено съгласието на бащата за издаване паспорт на детето да пътува
извън страната.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително изпълнение на
решението.
Съдът приема, че са налице предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на решението, тъй като комуникацията между страните е влошена. Съдът
намира, че е в интерес на детето да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението, предвид предстоящите летни месеци, като по този начин е възможно да бъдат
реализирани пътувания и през настоящата година.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски, но претенциите им са
неоснователни, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по
спорна съдебна администрация и в случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на
исковата молба. Ето защо няма основание някоя от страните да понесе разноски (вж. в този
смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС)
Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране, че
естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не
предполага присъждане на разноски, освен в предвидените случаи. Производствата по
спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК,
макар да не са изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за
упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на
отделни нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на
съответните отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в
производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като
правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция
при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни
спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или
имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност
на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно
упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и
чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични
отношения с дядо и баба (чл. 128 СК) /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение
3/2023 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78
ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях.
Също така се допълва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща
воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в
общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да
заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по
правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение
11
на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. В конкретния случай,
съдът не се е съобразил с конкретните искания на някоя от страните, в пълнота, а е
постановил своето решение, съблюдавайки висшият интерес на детето. С оглед последното
не е налице пълно уважаване не претенцията, респективно пълно отхвърляне на същата, с
оглед на което разноските по това производство следва да останат в тежест на страните,
така, както са направени.
На следващо място предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 432.00 лв., за държавна такса върху
тригодишните платежи от присъдения размер на издръжката /300х36х4%/, дължима на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК,
във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, както и държавна такса върху платежите за определената
издръжка за минало време, в размер на 120 лева, или общо 552.00 лева държавна такса.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. А.а А.а, ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № *****/01.02.**** г. от Община гр. ХХХХХХ, на неговата майка М. М. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. А.а А.а, ЕГН **********, при неговата
майка М. М. М., ЕГН ********** в с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 85.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. Е. А., ЕГН **********, и
детето А. А.а А.а, ЕГН **********, както следва: Всяка нечетна седмица от годината - от
12.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, детето А. А.а А.а, ЕГН **********
ще бъде при баща си А. Е. А., ЕГН **********.
Коледни и новогодишни празници:
Всяка нечетна година от календара бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24 Декември и ще го
връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майката.
Всяка четна година от календара - бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го връща
в 18.00 часа на последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване на
учебния процес.
Великденски празници:
Всяка четна година от календара бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема детето
А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по
църковния календар на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на
Велика Неделя отново в дома на майката.
Всяка нечетна година от календара - бащата А. Е. А., ЕГН ********** ще взема
детето А. А.а А.а, ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще
го връща в 18.00 часа на Светли Понеделник.
Лятната ваканция:
12
За времето от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 16 август детето А. А.а А.а, ЕГН
********** ще бъде при майка си М. М. М., ЕГН **********.
За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август А. А.а А.а, ЕГН
********** ще бъде при баща си А. Е. А., ЕГН **********.
Рождения ден на детето, както и празника на детето - 1 юни, родителите ще
прекарват заедно, а в случай на неразбирателство, през четни години детето ще бъде с
майка си М. М. М., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 30 - то число до 10.00 ч. на 31 -
то число на м. Януари, а с бащата А. Е. А., ЕГН ********** за празника на детето, считано
от 10.00 ч. на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, а през нечетни години детето ще бъде с баща си А.
Е. А., ЕГН **********, считано от 10.00 ч. на 30-то число до 10.00 ч. на 31-то число на м.
Януари, а с майка си М. М. М., ЕГН ********** за празника на детето, считано от 10.00 ч.
на 01.06. до 10.00 ч. на 02.06, като в този случай няма да се прилага общия режим.
Общият режим няма да се прилага и по време на личните празници на родителите
като детето ще бъде всяка година, с всеки от тях както следва: за майката М. М. М., ЕГН
********** - от 10.00 ч. на 04.08 до 10.00 ч. на 05.08, както и от 10.00 ч. на 08.03. до 10.00 ч.
на 09.03, а за бащата А. Е. А., ЕГН ********** – от 10.00 ч. на 13.01 до 10.00 ч. на 14.01.
Пребиваванията на лагери, екскурзии, зелени училища и други, организирани от
училище прояви, не променят правилата за контактите с детето, както и не дават на майката
и бащата право на компенсация на времето, през което детето А. А.а не е било при
съответния родител поради пребиваване на лагери, екскурзия, зелено училище или друго
такова мероприятие.
За изпълнение на режима на лични отношения бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката в с. Галата, област Ловеч.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да упражняват
режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 от СК А. Е. А., ЕГН
**********, да заплаща на детето А. А.а А.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. М. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00
/триста/ лева, считано от 05.06.2024 г., до настъпване на законово основание за изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 400 лева.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете А. А.а
А.а, ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М. М. М., ЕГН **********,
месечна издръжка за минало време в размер на 3 000 лв. /12 месеца по 250 лева месечно/ за
периода от 05.06.2023 г. до 05.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1
от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 600.00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Е. А., ЕГН ********** за пътуване на
детето А. А.а А.а, ЕГН **********, извън пределите на Република България до държавите
членки на Европейския съюз и Обединено Кралство Великобритания, както и страните по
споразумението за Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн и
Норвегия), придружавано от майката М. М. М., ЕГН **********, или от упълномощено от
нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на решението, без промяна на
местоживеенето му в Република България, без да се засягат учебните ангажименти на
детето, освен в случаите, в които пътуванията са организирани от учебното заведение, което
детето посещава, с продължителност на всяко едно пътуване до 20 календарни дни, като
13
сумарно тези пътувания с майката не следва да надвишават 90 дни годишно на основание
чл. 127а, ал. 2 от СК.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата А. Е. А., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на
ЗБЛД на детето А. А.а А.а, ЕГН **********.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4
СК.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Български Извор, област
Ловеч, ул. „улица“ № 4, да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса,
върху присъдената издръжка за бъдещ и за минал период, в общ размер на 552,00 /петстотин
петдесет и два/ лева, както и 5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
14