Решение по дело №1029/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Н. Н. Д., против Решение № 427/28.03.2024 г. по дело № 456/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдена издадената от полицейския служител мл. инспектор К. Б. И. в сектор „ Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна заповед № 363-19/10.01.2022 г. и Д. е осъдена да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С развити в жалбата доводи за нищожност и в условията на евентуалност за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, се иска постановяване на касационно решение за обявяване неговата нищожност или отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К. К., включително с искане за присъждане на разноски за предходните три инстанции.

Ответникът – полицейски служител в сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна К. Б. И. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдена, т.е. отхвърлена е като неоснователна жалбата на Н. Д., против издадената от горепосоченият полицейски орган заповед № 363-19 от 10.01.2022 г. , с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.354а от НК е задържана за срок от 24 часа Н. Н. Д.. За да постанови съдебен акт с такъв резултат, ВРС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – мл. инспектор Ф. И., полицейски служител , командир на отделение в група „Опазване на обществения ред“ при Пето РУ към ОДМВР-Варна. По отношение на формата и процесуалната законосъобразност на обжалвания ИАА, първоинстанционния съд е приел за спазена разпоредбата на чл.74, ал.6 от ЗМВР, а несъответствието с изискващата посочване на фактическото основание за задържането разпоредба на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР е прието за формално такова, тъй като същото е посочено в приобщените по делото документи – протокол за проверка на лични вещи и превозни средства от 10.01.2022 г. , както и приложеният в приобщеното ДП № 49/2022 г. по описа на Трето РУ протокол за доброволно предаване на електронна везна, един брой специфично сгъната бяла хартийка съдържаща бучка бяло кристалообразно вещество и 1 бр. сгънато на топка фолио съдържащо 3 бр. топчета зелено-кафява тревиста маса, АУАН № 541021 от 10.01.2022 г. и талон за медицинско изследване № 133708. По приложението на материалния закон, ВРС е изложил мотиви за същността на обжалваната заповед като ИАА - ПАМ с преустановително и превантивно действие , за налагането на която са установени от събраните доказателства регламентираните в нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР материално-правни предпоставки, а именно сочещите на данни за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК намерени в автомобила на Д. вещества, притежаващи характерните признаци на наркотични такива.

Касационният съд намира, че обжалваното решение представлява валиден и правилен съдебен акт, който не страда от пороците по чл. 209, т.3, пр. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.

Претенцията за нищожност е обоснована от касатора с погрешни правни изводи на решаващия съд относно компетентността на органа издал обжалваната заповед. Действително, в мотивите на първоинстанционното решение е допусната фактическа грешка като е прието ,че въпросната заповед е издадена от полицейския служител при Пето РУ мл. инспектор Ф. И. – грешката не е правна, което е видно от началото на мотивите, където правилно е посочено, че издател на обжалваната заповед е мл. инспектор К. Б. И.. Независимо от така изложеното, евентуалните грешни изводи на първоинстанционния съд по отношение на компетентността на адм. орган издал обжалваната заповед, биха имали за последица материално незаконосъобразен съдебен акт, но не и нищожен такъв – нищожен съдебен акт би имало , ако той е постановен от незаконен съдебен състав, какъвто настоящият случай очевидно не е.

Съдебното решение не страда и от порока за необоснованост. В изпълнение на постановеното предходно касационно решение № 108/31.01.2023 г. по к.адм. дело № 2908/2022 г. по описа на АС-Варна, при новото разглеждане на делото, ВРС е извършил проверка дали мотиви за задържането се съдържат в други документи, като за целта е събрал и приобщил като доказателства досъдебно производство № 49/2022 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР-Варна и НОХД № 938/2022 г. по описа на ВОС. Установено е, че въз основа на посоченото досъдебно производство е образувано НОХД № 938/2022 г. по описа на ВОС, към което е приложен протокол № 58/28.09.2022 г. по НОХД № 1025/2022 г. по описа на ВОС, документиращ сключено с подсъдимия А. С. А. споразумение по чл. 384 от НПК , с което по едно от обвиненията срещу него той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2,т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно : затова, че на 10.01.2022 г. в гр. Варна разпространил на Н. Н. Д. високо рисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0,41 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 16,19 % на стойност 2,46 лв. Споразумението има действието на влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, респективно по силата на чл.144 от АПК същата е задължителна и за административния съд, какъвто в първоинстанционното производство се явява ВРС. При тези обстоятелства, след като фактите по цитираните в решението на ВРС като приобщени към обжалваната заповед протоколи , са потвърдени с влязъл в сила съдебен акт по наказателно дело , то тяхното съществуване към датата 10.01.2022 г. е категорично потвърдено. Съответстващите на събраните доказателства факти сочат на съпричастност на Д. към престъплението по чл.354а, ал.2 от НК, за което е осъден А., поради което съдържащият се в обжалваното решение правен извод за правилно издаване на обжалваната заповед при наличието на данни за престъпление по чл.354а от НК, е изцяло обоснован.

Правилни са правните изводи на ВРС и по приложението на материалния закон.

Нормата на чл.72, ал.1 от ЗМВР определя полицейските органи като компетентни органи по издаването на заповед за задържане за срок от 24 часа. На л.22 от първото дело на ВРС е приложено издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна удостоверение УРИ 365р-10439/23.02.2022 г. , съгласно което към дата 10.01.2022 г. мл. инспектор К. Б. И. е заемал длъжността полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ / Сигма/ на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна. Съобразно тези обстоятелства, съответстваща на нормата на чл.57, ал.1, пр.5 от ЗМВР е преценката на ВРС, че издателя на обжалваната заповед се явява полицейски орган, поради което същият притежава необходимата за издаването й материална компетентност.

С оглед гореизложеното за възможността фактическото основание на заповедта за задържането по смисъла на чл.74, ал.2, т.2, пр. 1 от ЗМВР да се съдържа в материалите от адм. преписка и предвид липсата на оплаквания за нарушена процедура при издаването й, правилно ВРС е приел, че оспореният адм. акт е издаден при спазване на установената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед и за наличието на нейно съответствие с целта на закона. За разлика от разпоредбата на чл.207, ал.1 от НПК, която за образуването на досъдебно производство изисква наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, то посочената в обжалваната заповед като правно основание за нейното издаване разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, изисква само наличието на разкрити данни за извършено от задържаното лице престъпление, т.е. не е необходимо тези данни да са достатъчни за образуване на наказателно производство и повдигане на обвинение срещу него, което в случая не и сторено. Откритите в държане на Д. при нейното задържане вещества, за които впоследствие е установено, че са наркотични такива, разпространявани от осъдения А. С. А., разкриват именно данни за нейна съпричастност към престъпление по чл.354а от НК, поради което издаването на заповед по чл.74, ал.1 от ЗМВР за нейното задържане се намира в пълно съответствие с материалния закон и целта му да се запазят разкритите данни за престъплението по чл.354а от НК , с оглед бъдещо реализиране на съответната наказателна отговорност.

Така , като е потвърдил издадената при липсата на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК заповед № 363-19/10.01.2022 г. , ВРС е постановил материално законосъобразно решение.

Установеното по гореизложените съображения отсъствие на заявените касационни основания и констатираната при служебно извършената проверка допустимост на обжалваното решение, налагат същото да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а от страна на ответника не е заявявана в касационното производство такава претенция.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427/28.03.2024 г. по адм. дело № 20233110200456/ 2023 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.