№ 43
гр. Т. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20204340100641 по описа за 2020 година
Настоящето дело е образувано по подадена искова молба от „Мого България
ООД – гр. София, представител И.Г. против К. Р. АС. от гр. Т., с правно
основание чл. 422 от ГПК общо за сумата 2 556,92 лева, представляваща
неизпълнение от страна на ответника парични задължение по сключения
между страните на 29.08.2018 г. договор за финансов лизинг.
По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен
представител – адв. К.Д. от ЛАК, на който по реда на чл. 131 от ГПК е
изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок адв. Д. е
депозирал писмен отговор, с кой изцяло оспорва предявения иск, като намира
същия за неоснователен и недоказан.
От приложените по делото писмени доказателства: Договор за финансов
лизинг № AG0004462 от 29.08.2018 г., погасителен план за лизингови вноски,
приемопредавателен протокол от 29.08.2018 г., пълномощно за застраховане
и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив, декларация по
чл. 4/7/ и по чл. 6/5/ т.3 от ЗМИП, общи условия към договори за финансов
лизинг, декларация за съгласие за обработване на лични данни, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, тарифа към общите условия, платежно нареждане за авансова
1
вноска, уведомление за прекратяване от 24.01.2019 г., приемо-предавателен
протокол от 06.02.2019 г., договор за поръчка от 29.05.2017 г. и фактура №
199/08.02.2019 г., доказателства за платени данъчни задължения – 2 бр.
извлечение от списък на Столична община – район Изгрев и 2 бр. платежно
нареждане, доказателства за платени застрахователни премии – извлечение от
сметка, издадена от Брокер Инс ООД и платежно нареждане и ч.гр.д. № 305
от 2020 г. по описа на ТРС, както и от заключението на допуснатата СИЕ с
вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.08.2018 г. между „Мого България" ЕООД в качеството на
лизингодател и К. Р. АС. в качеството на лизингополучател е сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№ AG0004462. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил
собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка
„Mercedes-benz" модел „М1 430", идентификационен номер на рама
WDC1631721A104841, peг. № ЕН 7508 КН и е предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол oт
29.08.2018 г. Не се оспорва факта, че ответникът е заплатил авансова вноска и
първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, и размерът
на финансирането е 5 250 лева. А. е поел задължение за заплащане на
едномесечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с
грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на
20.08.2025 г., съгласно приложения погасителен план - неразделна част от
Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер
на 40,20 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 187,66 лева.
Установява се, че А. е преустановил плащанията по договорения
погасителен план, като последното постъпило плащане е от 22.11.2018 г. и е
послужило за частично погасяване на вноска № 3 по погасителен план с
падеж 20.11.2018 г. Към 06.02.2019 г. неплатени са: вноска № 3 с падеж
20.11.2018 г. до вноска № 5 с падеж 20.01.2019 г. не се оспори факта, че А. е
преустановил контакт с ищцовото дружество на декларираните телефони и
електронна поща за контакт. Предвид допуснатото неизпълнение на
договорни задължения, ищецът е отправил изявление за разваляне на
договора, връчено на 06.02.2019 г. Изявлението е приложено по делото и се
установява, че е получено от лицето Вачо Миленов Руменов, отразен като
2
„приятел“. От същото лице е подписан и приемо-предавателния протокол за
предаване на процесния автомобил на лизингодателя, като отново „приятел“ е
отразено в графа „длъжност“.
На същата дата лизинговият актив е иззет от владението на третото лице,
което е подписало приемо – предавателен протокол.
Процесния автомобил е бил застрахован от ищеца, за което е заплатена
застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" - по полица BG/22/119002657190, вноска №
1 в размер на 91,65 лева и по полица BG/22/118002712961 вноска № 2 в
размер на 156,49 лева.
По делото е представен рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г.
между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото
възнаграждение възлиза на 540,00 лева с ДДС за издирване и изземване на
автомобили до 3,5 тона. На 21.04.2020 г. дружеството – ищец е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. Р.
АС. за процесните суми. Образувано е ч. гр. дело № 305/2020 г., по което е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
Съдът е назначил СИЕ, като вещото лице Н.Р. в заключението си е
установила, че ответникът А. е погасил първоначалната вноска от 2 250 лева
и съгласно погасителния план – първите две вноски в пълен размер и трета
вноска с падеж 20.11.2018 г. Изчислен е размера на договорената и
незаплатена част от главницата в размер на 34,82 лева, лихва за забава в
размер на 444,16 лева и неустойка в размер на 0,26 лева за периода 21.11.2018
г. до 06.02.2019 г. е погасена частично. Вещото лице е посочило, че ищцовото
дружество е заплатило данъчните задължения за лекия автомобил, предмет на
процесния договор, в размер общо на 167,66 лева, както и разноски за
застрахователни премии общо в размер на 248,14 лева. В заключението е
отразено, че ищцовото дружество е заплатило и разноски за възстановяване
на владението на лизинговия актив лек автомобил „Mercedes-benz" модел
„М1 430", в размер на 710,28 лева.
Вещото лице е посочило, че по делото е приложена фактура № 199 от
08.02.2019 г., която обективира посочената горе сума за възстановяване на
владението, която сума е заплатена от „Мого България“ ООД на „Ем би кей
3
груп“ ЕООД и е надлежно осчетоводена при ищцовото дружество. Р. е
установила, че на 28.08.2019 г. ищеца е заплатил още 40,00 лева разходи за
възстановяване и така общо сумата е възлязла на 750,28 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза
е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422
ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този
установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок
възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК и е
допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване
факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за
лизинг и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно
задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на
задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането
му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в
исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни
правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за лизинг.
В отговора си особения представител – адв. Д. излага възражения, че
4
процесния договор за лизинг е недействителен, тъй като не е подписан от
ответника – лизингополучател на всяка страница, съобразно чл. 11 ал. 1 т. 20
от ЗПК. Посоченото твърдение не отговаря на действителността, тъй като
видно от приложения договор, същия е подписан от А. на всяка страница.
Ищецът претендира главница в размер на 34,82 лева за неплатени
лизингови вноски с падеж от 20.11.2018 г. до 06.02.2019 г. За времето на
забава се претендира договорна лихва в размер 444,16 лева.
Видно е от заключението по СИЕ, че ответникът е направил последно
плащане на 22.11.2018 г., като преди това е погасил първоначалната вноска от
2 250 лева и съгласно погасителния план – първите две вноски в пълен размер
и трета вноска с падеж 20.11.2018 г.
С оглед констатациите на съдебно-счетоводната експертиза следва да се
приеме за доказана и основателна претенцията на ищеца за установяване на
вземането за главница, лихвата за забава, в установения размер, както и
неустойката в размер на 0,26 лева.
По отношение претенцията за неустойка в размер 562.98 лева.
Според клаузата на т.13.5 от Общите условия към договора за в лизинг,
лизингодателят има право да прекрати договора при забава в плащането на
лизингови вноски и др. Съгласно т.13.6., прекратяването на договора се
упражнява с изпращане на писмено уведомление до лизингополучателия, без
предизвестие. От приложеното уведомление обаче, се установява, че същото
е получено не от ответника, а от трето лице, отразено като „приятел“. При
това положение съда приема, че в процеса не беше доказано, че А. е надлежно
уведомен за едностранното прекратяване на договора от страна на
лизингодателя, както правилно е отбелязано и в писмения отговор. При тези
изводи съда намира, че искането за присъждане на неустойката, дължима при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя следва да бъде
отхвърлено.
По отношение претенцията за разходи за възстановяване на лизинговия
актив в размер на 750,28 лева.
Съгласно т. 14.4 във вр. чл. 8.7.10 от ОУ, лизингодателят дължи
възстановяване на направените разходи от лизингодателя във връзка с
5
възстановяване владението на лизинговия актив при ползване услугите на
трето лице. В случая е представен договор от 29.05.2017 г., сключен между
ищеца и „Фиксед Асистантс“ ЕООД, от който е видно, че е уговорено
възнаграждение в размер на 540,00 лева с ДДС за издирване и изземване на
автомобил и 120,00 лева за връчване на уведомления, покани и др. От
приложена фактура № 10000199/08.02.2019 г., издадена от „Фиксед
Асистантс“ ЕООД на „Мого България“ ООД е видно, че е заплатена сума в
общ размер 14 122.80 лева.
От представения приемо-предавателен протокол от 06.02.2019 г. е
видно, че представител на ищцовото дружество-лизингодател е получил
вещта, предмет на лизинговия договор от трето лице, у когото се е намирала.
Същевременно уведомлението до ответника за прекратяване на договора е от
ръководител събиране на вземания към ищцовото дружество. Не са
представени никакви доказателства, установяващи основанието на
претенцията и доказващи участието на третото лице - „Фиксед Асистантс“
ЕООД в изземване на лизинговия актив /540 лева/, както и за връчване на
уведомлението за прекратяване на договора /120 лева/, както и допълнилено
внесени още 40 лева.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца в тази част за
неоснователна и недоказана, поради което искът в тази част следва да се
отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на дължимите данъчни
задължения за лекия автомобил, предмет на договора, които са в размер
516,28 лева, съдът намира същата за основателна и като такава следва да бъде
уважена. Съгласно т. 8.6 и т. 8.7.4 от ОУ, лизингополучателят дължи на
лизингодателя възстановяване на направените разходи за заплащане на
данъци. Съгласно заключението на СИЕ, ищцовото дружество е заплатило
данъчните задължения за процесния автомобил, да което е представено
платежно нареждане от 08.07.2019 г.
Заплатените от ищеца застрахователни премии в размер на 248,14 лева
също се дължат.
Особения представител е възразил за неоснователност на искането за
заплащане на лихва в размер на 10 466,54 лева, с каквото искане съда не е
6
сезиран нито в заповедното, нито в настоящето исково производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съразмерно
с уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Ще следва А.
да заплати на ищцовото дружество сумата 438,67 лева сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената
част на иска, както и по заповедното производство – 51,58 лева, също
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение К. Р. АС., ЕГН **********, с
адрес: гр. Т., ул. „В.Л.“ № 467, наличието на вземане на „Мого България“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 16 А, представител И.Г., за сумата 34,82 - тридесет и четири
лева и осемдесет и две стотинки, представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив №
АG0004462, дължими за периода от 20.12.2018 г. до 06.02.2019 г.,ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 444,16 - четиристотин четиридесет и четири лева и
шестнадесет стотинки, представляваща падежирали и непогасени лизингови
вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
АG0004462, дължими за период от 20.11.2018 г. до 06.02.2019 г., сумата 0.26
- двадесет и шестстотинки, представляваща неустойка за забава на
лизингови вноски за периода от 20.11.2018 г. до 06.02.2019 г., сумата 516,28
- петстотин и шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки заплатен
данък, сумата 248,14 - двеста четиридесет и осем лева и четиринадесет
стотинки, заплатени от лизингодателя застрахователни премии, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 562.98 - петстотин шестдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки, представляваща неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на
7
прекратяване на договора и за сумата 750.28 - седемстотин и петдесет лева и
двадесет и осем стотинки разходи за възстановяване на лизинговия актив.
ОСЪЖДА на осн.ование чл. 78 ал. 1 от ГПК К. Р. АС., ЕГН
**********, с адрес: гр. Т., ул. „В.Л.“ № 467 да заплати на вземане на „Мого
България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г., сумата 438,67 –
четиристотин тридесет и осем лева и 67 стотинки, представляваща
разноски в настоящето исково производство, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на осн.ование чл. 78 ал. 1 от ГПК К. Р. АС., ЕГН
**********, с адрес: гр. Т., ул. „В.Л.“ № 467 да заплати на вземане на „Мого
България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г., сумата 51,58 - петдесет и
един лева и 58 стотинки, представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 305/2020 г. по описа на Т.ски районен съд,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
8