Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 05.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
десети декември
през
две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Милена Спасова
с
участието на прокурора от КнОП Валери Пенков
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 556
по
описа за 2020 г. на КнОС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
Делото е образувано по жалба на
адв.Ал.Г.- защитник на подс. Й.Г.Г.
срещу присъда № 62/
11.08.2019г. на
Дупнишкия районен съд по НОХД
№ 347/2019 г. по
описа на същия съд. С посочената присъда ДнРС е
признал подсъдимия П.за виновен в извършване на престъпление
по чл. 325, ал.2
НК. На основание чл.54
от НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс. Г.
е осъден да заплати и разноските по делото. Във въззивната
жалба са наведени доводи за недоказаност на обвинението от обективна и
субективна страна. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
Представителят на КнОП
изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба и
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът на подс. Г.-
адв. Г. поддържа
жалбата пред въззивния съд. Пледира за оправдаване на
подсъдимия, алтернативно- за преквалификация на деянието по основния състав на
чл.325, ал.1 НК.
Подсъдимият Й.Г.Г. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във
въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същата
за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и
в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество жалбата е основателна частично по
следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от
ДнРС. По делото са събрани в съответствие
с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на
съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по делото се
установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
въззивния съд:
На
15.07.2018 г. около 10 човека бригада работници, работещи на обект във фирма
„Актавис“ били настанени в къща за гости "Уют”, намираща се в гр.Сапарева
баня, община Сапарева баня, Кюстендилска област, ул.”Парка”№2, собственост на
свидетелите Ал. Б.и М. Б.. Посочената къща била ползвана и при предходни случаи
от въпросната бригада. Сред тях бил и подс. Г..
Същата вечер работниците
започнали да гледат мач по телевизията в помещение, пригодено за тази цел в
къщата за гости. Всеки от тях си бил закупил преди това храна и нещо за пиене.
Подс. Г. извадил бутилка от 1 ½ литра, пълна с ракия, която в следващите
часове изпил почти сам. Между него и колегата му св. Н.И. възникнал спор, който
прераснал в сбиване, при което имало счупени бутилки. Подс. Г. се порязал в
областта на краката от тях, като цялото
помещение било окървавено. Останалите
техни колеги ги разтървали.
Колегите му си легнали, а
същият продължил да пие, влизал и излизал от помещението, ходел и по двора с
порезните си рани, без да вземе мерки за спиране на кръвта. викал,крещял,
нанасял удари по врати на съседи, излизал извън двора на къщата за гости,
връщал в къщата за гости, където продължавал да пие. Това негово поведение
продължило през цялата нощ. Колегите му и собствениците с оглед на употребеното
от него голямо количество алкохол и неадекватното му държане, не посмели да
викат полиция.
Рано сутринта около 07, 00 часа
колегите на подс. Г. се приготвили да тръгват за работа. Той отказал за тръгне
с тях. С оглед на това и поведението му през нощта, св. Б.позвънил на телефон
112 и поискал съдействие от органите на полицията, като преди това предупредил
чрез отговорника на бригадата св. Т., че поради поведението на подсъдимия,
цялата бригада е изгонена от къщата за гости и следва да си изнесат багажа и да
си търсят друго място за нощуване.
След подадения сигнал на място в около 07,
30 часа пристигнали св.Й. К.и св. Сл. Ш.със служебен автомобил. Те видели пред
къщата за гости около 10 човека, сред които и св. Б.. Били уведомени за
поведението на подс. Г. през нощта и отказа му да тръгне с тях на работа. Влизайки в задния двор на
къщата, водени от св. Б., полицейските служители забелязали, че навсякъде имало
следи от кръв по земята. Установили подс. Г. който бил гол до кръста, крещял,
бил с кръв по цялото си тяло. Същият отказал да представи документ за
самоличност, а започнал за крещи и да пита служителите на полицията ”Кои сте
вие бе, боклуци”. Св. Ш.се разпоредил да престане с това свое поведение, но то
продължило, като Г. крещял, обиждал ги, и ги заплашвал. Хванал св. Ш.и се
опитал да го удари, като го държал и за жилетката, но Ш.се предпазил от удара,
като отстъпил назад, при което жилетката му била скъсана, а Г. продължил да се
опитва да му нанесе удари с глава.Това наложило да му бъдат поставени
белезници, като за целта бил свален на
земята. Независимо от това, с оглед на
физическите му характеристики- млад, здрав, агресивен и пиян, той продължил да
буйства, да се търкаля по земята, да се дърпа, да драска и се опитвал да стане.
Полицейските служители поискали съдействие от ЦСНП гр.Сапарева баня.
На място пристигнала линейка. На подсъдимия била поставена инжекция, но въпреки
това същия продължил със същото си поведение, което наложило да бъде поискано съдействие от
дежурния при РУ на МВР Дупница. На място бил изпратен автопатрул АП 42 (в
състав св. Т.и св. Н.), с чиято помощ подс. Г. бил изведен от къщата за гости и
транспортиран до РУ на МВР Дупница. В двора на полицията продължил да буйства,
поради което отново била извикана линейка и подс. Г. бил закаран в ЦСНП, бил
освидетелстван и му била взета кръвна проба. Видно от изготвената по
делото СХЕ съдържанието на алкол в
кръвта на подсъдимия било 2, 05 промила.
Бил извършен оглед на веществени
доказателства (светлоотразителна жилетка), както и св. К.би освидетелстван,
като било издадено медицинско свидетелство на същия, в което е отразено
разкъсноконтузна рана в областта на
челото му и травматично охлузване в
областта на дясна мишница.
Същият ден подс. Г. посетил УМБАЛ „Александровска“, Клиника по съдебна
медицина с оплаквания от полицейско насилие и се снабдил с медицинско
удостоверение. В същото били отразени претърпените от него увреждания-
множество охлузвания по двете теменни
области на главата, зад лява ушна мида- субконюнктивални кръвоизливи на двете
очни ябълки; кръвонасядания по гръбна област на носа и горна устна; множество
кръвонасядания и охлузвания по шия, гръден кош, дясна мишница, предмишница и дясна
китка, лява мишница, охлузвания и оток в областта на дясната ръка и
пръстите; охлузвания по ляв лакът, лява мишница дясно бедро,
кръвонасядане по дясно бедро, охлузвания по дясно коляно, ляво коляно, ляво
бедро, контузия на глава и гръден кош, сътресение на мозъка.
Във връзка с постъпил сигнал от страна на подсъдимия за
упражнено полицейско насилие спрямо него, било образувано ДП № 122/18 г. по описа на ДнРП.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за
правилно решаване на делото. Направил е прецизен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. К., Ш., М.Б., А.Б., Н.И., Т., Т., Т., С., М. И., Н., З., Кр.О.,
приобщил е по реда на чл. 281, ал.4 НПК показанията на Н.И., М. И. от ДП,
провел е очни ставки между подс. Г., св.
Сл.Ш.и Й.К.. Между
показанията на тези свидетели не са налице противоречия, като ДнРС
мотивирано е посочил причините, поради
които ги приема и включва в доказателствената съвкупност. Обосновано в доказателствения материал са включени и СПЕ на в.л. д-р П.и
СХЕ на в.л. К. И.. Посочените от ДнРП свидетели
са разпитани подробно, като в мотивите
на присъдата си ДнРС е изложил и доводи за причините, поради които е кредитирал
отделни части на показанията им и е изложил и мотивите за това, респ. в тази
насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Следва изрично да
се подчертае, че в случая подс. Г. е дал
подробни обяснения. При техния анализ следва да се изхожда от двоякия им
характер -като на доказателствено средство по смисъла на чл.115 от НПК, така и като израз на защитната
му позиция от друга. В случая същите не са кредитирани поради противоречието им
с гласните доказателствени средства, даващи обоснован отговор за наличието на
претърпените от подс. Г. увреждания. Същевременно мотивите на присъдата не
сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното
си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по
надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил
доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би
ползувала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от ДРС
доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво
съмнение извод- че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
хулиганство.
Същевременно КнОС не се
съгласява с извода на ДнРС, че деянието
на подс. Г. следва да се квалифицира по
състава на чл.325, ал.2 НК, като
счита, че деянието следва да се
преквалифицира по основния състав на
чл.325, ал.1 НК по следните съображения:
За да е осъществен
фактическия състав на разпоредбата на чл.325
НК,
следва да е налице от обективна страна осъществяване на изпълнителното
деяние чрез действие- „извършване на непристойни действия”, представляващи
грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Това деяние има оценъчен характер от страна на законодателя, който
сочи възможното разнообразие от действия, стига същите да са непристойни.
Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на
възприетия морал. В настоящия случай според въззивния съдебен състав несъмнено
осъществените от Г. действия, продължили през един продължителен период от
време в ранната утрин на 16.07.2018 г. имат неприличен и безсрамен характер. Предивиканият побой в къщата за гости със св. И., съпроведен със счупване
на бутилки, отправяне на закани, обиди, буйстване, крясъци и нарушаване на
нощния покой както на обитателите в
къщата за гости, така и на съседите, продължил с агресия спрямо пристигналите
при изпълнение на служебните им задължения полицейски служители, скъсване на
светлоотразителната жилетка на св. Ш., отправяне на заплахи спрямо тях и неизпълнение
на отправените от тях заповеди, несъмнено са хулигански. Тези действия имат безпардонен и безсрамен
характер и са довели до чувство на възмущение сред
присъстващите на инцидента лица, така и сред преминаващите по време на
разправията автомобили.
За да е налице деяние по чл. 325, ал.1 НК,
непристойните действия следва кумулативно да притежават два признака- да
представляват грубо нарушаване на обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. КнОС счита, че
поведението на подсъдимия представлява брутална демонстрация против установения
обществен ред. Не се приема довода, релевиран във въззивната жалба, че поведението на подс. Г. е било реакция на поведението на пристигналите на
място полицейски служители. В случая това поведение е било естествено
продължение на извършваните през нощта
действия.Съдържанието
на неговите действия е от такова естество, че не може в никакъв случай да се
приеме, че мотивът му е бил продиктуван
от предизвикателно или агресивно поведение на полицейските
служители.
Тези действия на подсъдимия,
освен че са в грубо
нарушение на обществения ред, представляват и явно неуважение към обществото,
т.е. налице е вторият кумулативен признак от фактическия състав на чл. 325, ал.1 НК. Такова е налице, когато
чрез действията си деецът изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Безспорно посоченото по- горе поведение представлява ярка
демонстрация и изключително висока
степен на незачитане на както на личността на полицейските
служители,
така и на установения морал. Това поведение на Г. е
скандализиращо и
възмутително; отделно от това начина на извършването му
представлява брутално незачитане на
нормите на нормално човешко общуване и неуважение към представителите на властта, действащи по
повод изпълнение на служебните им задължения; същото е продиктувано от
самонадеяно отричане на достойнството и честта на нормалния индивид. Толерирането
на подобно поведение е напълно неприемливо от гледна точка на обществения морал
и ред. Подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми на поведение, че стои над тях и се отнася пренебрежително към
тях.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Следва да се
подчертае, че субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или целта на дееца, а от съдържанието на умисъла. Г.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Съзнавал е общественоопасните последици, които
деянието причинява в обективната действителност и желаел тяхното настъпване, искайки негативния
резултат. Той е съзнавал хулиганския характер на извършените от него действия и
независимо от това е направил всичко възможно за постигане на престъпния
резултат.
Същевременно КОС не се
съгласява с извода на ДнРС, че деянието
селдва да се квалифицира по по- тежко наказуемия състав на чл.325, ал.2 НК, респ. че е налице
съставомерния признак „изключителна дързост“. Такава е налице съгл. ППВС № 3/1982 г. на ВС на РБ,
когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или
лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или
тежко оскърбление. В настоящия случай подобно скандализиране не е налице,
доколкото действително деянието е извършено на публично място, но не в
присъствието на колегите на подсъдимия, които вече са били напуснали къщата за
гости. Поведението на подсъдимия е било резултат от употребеното количество
алхол, липсата на сън и загубата на кръв в резултат от счупените бутилки и по
своето съдържание няма особено груб нален характер или пък не нанася
изкрлючително тежко оскръбление спрямо личността на полицейските служители.
(Отделен е въпроса, че спрямо него е била упражнена агресия, надхвърляща
допустимата при полицейско задържане, свидетелство за което е заключението в представеното от УМБАЛ „Александровска“ за възможен
механизъм на претърпените увреждания съгласно твърденията на Г.. Посоченото
физическо насилие в никакъв случай не следва да се толерира, но същото е извън
предмета на настоящето производство).
Ето защо КОС счита, че посоченият квалифицирашщ състав на чл.325, ал.2 от НК не е налице, поради което
подс. Г. следва да бъде оправдан по това обвинение и вместо него се признае за
виновен по основния състав на чл.325,
ал.1 НК.
Посочената преквалификация налага и изменение на присъдата в наказателната й част, доколкото разп.
на чл.325, ал.1 НК предвижда наказание
ЛС до 2 години. При определяне
вида и размера на наказанието следва да се съобразят всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на
обществена опасност на деянието е висока,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с обществения ред
и спокойствие. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид чистото
му съдебно минало. В случая по отношение на
подс. Г. са налице
условията на чл. 78А от НК- за
умишленото престъпление по чл. 325, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до 2 години или пробация, същият не е
осъждан за престъпление от общ характер,
не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел IV от НК и от деянието не се
причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в
тази разпоредба, КнОС
приложи същата и след като призна подсъдимия Г. за виновен
в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК, го
освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба” в полза на държавата, която КнОС определя в размер на 1 500 лева. По- високият размер на
глобата бе съобразен с факта, че подсъдимият е бил под въздействието на
алкохол, което бе отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Приложението на чл.78а от НК е съобразено и
с ТР № 1/28.09.2017 г. на ОСНК на ВКС.
Ето защо решението на ДнРС следва да се измени, като деянието се
преквалифицира от такова по чл.325, ал.2 НК в такова по чл.325, ал.1 НК, а
наказанието ЛС с приложение на чл.66 от НК следва да се отмени и вместо него се
приложи разп. на чл.78 а от НК. В
осталата част на присъдата- за разноските и веществените доказателства
присъдата следва да се потвърди.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК,
вр. чл.334, т.3 и т.6
НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 и 2 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 62 на Дупнишкия районен съд, постановена на 11.08.2020 година от
същия съд по НОХД № 347/19 г. на ДнРС в наказателната част, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.325, ал.2 НК в такова по чл.325, ал.1 НК;
ОТМЕНЯВА присъдата в частта
на наложеното наказание ЛС в размер на 2
години и 6 месеца; в частта на
приложението на чл.66 от НК, като
ПРИЛАГА разпоредбата на
чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Й.Г.Г. от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на 1 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.