Р Е Ш
Е Н И Е
№ 350
гр.Бургас, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 178 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „А“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: ****, съдебен адрес:***, чрез адв. Т.Т., против Наказателно
постановление № 438490-F458277/10.05.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
нарушения на административнонаказателната процедура.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Т., която посочва, че е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на Наредбата, регламентираща отпечатването
на месечен отчет, като това задължение е отпаднало за търговците, с изключение на
тези използващи ЕСФП. Поради това се пледира за приложение на по-благоприятния
закон и отмяна на НП на основание чл. 3, ал.1 ЗАНН. Моли за присъждане на
разноски по делото.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт К., която заявява, че
предоставя на съда за преценката за приложение на чл. 3 от ЗАНН.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.7, НП е връчено на
упълномощено лице на 12.12.2019г., а жалбата е депозирана на 13.12.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 21.11.2018г. в 17.14 часа св. Д.У.
- инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното
законодателство на обект – студио за красота „А.“, находящ се в ****,
стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелят
констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „ZIT2007 BG-KL” с ИН на ФУ № ZI003116. Св. У.
проверил Книгата за финансови отчети в обекта, като констатирал, че месечният
отчет за месец октомври 2018г. не е отпечатан в законоустановения 7-днвен срок
след изтичане на месец октомври 2018г.
За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0271929/21.11.2018г.,
като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.
На база тези факти св. Д.У.
преценил, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство,
поради което и в присъствие на управителя съставил АУАН № F458277/11.12.2018г.,
квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с
чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на
управителя, който го подписал и получил копие от него без да направи
възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН, на 10.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118,
ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави
изводи.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №
ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като фактите са достатъчно
подробно изложени и съответстват на приложените разпоредби, поради като
доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.
Наред с това според чл. 41, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията на този текст към
17.10.2018г.), в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по
чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта
за съответния период.
От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се
осъществява дейност по продажба на стоки и услуги и в който е монтирано
фискално устройство, не е отпечатан и трайно прикрепен към касовата книга отчет
от ФУ за извършените продажби за месец 10.2018г.
Следва да се обърне внимание, че
считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена
с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет
на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е.
изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица,
използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални
устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални
принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане
оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход,
които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4.
фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).
Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено
първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента
задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата,
използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани
ЕКАФП.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено
изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв,
тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от
Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва
съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 27), в който е отразено, че е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 200 лв. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от
органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че
следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
438490-F458277/10.05.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на „А“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „А“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: ****, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.