Р Е
Ш Е Н
И Е № 1414
гр.Пловдив,19.11.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,І гр.с.,в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди
и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното гр.д.№2749 по описа за 2017г. ,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба,
подадена от А.И.Т. ,с ЕГН ********** ***, против Община П. с адрес: гр. П., ул. ”****” №**, с която са предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба, че на *** ищецът гостувал на свой приятел в *** ,като около 21:00 часа тръгнал да се прибира
към дома си по ул. „****“. На тази улица нямало
изградени пешеходни тротоари, поради което придвижването на пешеходците ставало по пътното платно. Твърди се, че улицата била
неосветена и непочистена от падналите снеговалежи ,като по нея имало натрупан сняг и лед, а от движението
на автомобилите се били образували коловози. Вървейки пеш по улицата, в участъка пред № ** , ищецът *. се подхлъзнал и паднал на земята. При
падането изпитал остра и силна болка в областта на глезена и над глезена на
левия крак. След няколко минути направил опит да се изправи, но не могъл заради
болката, а и кракът му започнал да отича. В седнало положение повече от 15
минути викал за помощ с надеждата, че някой ще го чуе, но минувачи и автомобили
не се появили. Температурата била под нулата и от студа ищецът започнал да
трепери и да се страхува, че ще замръзне или ще бъде прегазен от минаващ
автомобил. Въпреки силните болки започнал да пълзи по заснежената улица и на
около 30-40 метра стигнал осветения участък на кръстовището на ул. „****“ и ул.
„****“. Там, под уличната лампа, бил открит от свои познати и откаран по
спешност в УМБАЛ „****.“***, където установили множество счупвания на
подбедрицата /фрактура крурис синестра ин п.дисталис/. Наложило се извършване на операция, при която под
анестезия било направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула и били поставени планка за глезенна фрактура и планка за
дистална тибиална фрактура. Също така левият крак на ищеца бил гибсиран. От
болницата последният бил изписан на *** ,като му били назначени контролни прегледи,
медикаментозно лечение и правене на превръзки през 2-3 дни. На 30.03. 2017г. се наложило да претърпи втора
операция, при която под упойка бил свален гипсът и били отстранени от костта
имплантираните уреди от тибия и фибула. За периода 08.02.2017г.–16.06.2017г. бил общо 128 дни в отпуск поради временна
неработоспособност, за което му били издадени четири болнични листа/№ Е ***********; № Е ***********; № Е ***********; № Е
***********/. Твърди се още,
че в първите седмици след изписването му от болничното заведение ищецът не могъл сам да се придвижва и обслужва, нито да
извършва обичайните за ежедневието му дейности, поради което разчитал изцяло на
роднини. След първия месец започнал да се придвижва с патерици ,като движенията му били силно ограничени и се
изразявали в кратки излизания до двора на къщата му. Налагало му се ежедневно
да посещава рехабилитатор, до който ползвал транспорт на свои роднини и
познати. Заявява
се,че че вследствие
на падането и получените травматични увреждания за продължителен период от
време ищецът търпял множество интензивни болки и
страдания, които не се повлиявали от обезболяващи медикаменти. Болките и
понастоящем продължавали , като се засилвали с
влошаване на времето. Левият крак на ищеца е трудно подвижен, а лекарските
прогнози са, че куцането ще остане за цял живот. Сочи се, че все още има метални планки в крака му, чието оперативно
отстраняване предстои. Заявява се ,че травмата причинила на ищеца сериозен
дискомфорт и промяна в обичайния начин на живот, за продължителен период от
време бил напълно изолиран от нормалната си социална среда, потиснат и с
влошено самочувствие, по левия крак след оперативните намеси останали белези,
които ще има за цял живот. Твърди се ,че освен посочените неимуществени вреди ищецът е претърпял и
имуществени такива, свързани с болничния му престой, извършените операции и
следоперативното лечение, които определя в размер на 7239,54 лв. общо.
При така описаната фактическа обстановка ищецът счита, че претърпяното от него травматично увреждане е
в резултат на бездействие от страна на ответната община, респ. на нейни
служители да изпълни задължението си за поддържане, снегопочистване и
опесъчаване на улиците от общинската инфраструктура. Позовава се на чл. 167 от ЗДП, съгласно който
лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние.
Горното се потвърждавало и от чл. 20-22 от Наредба за собствеността,
ползването, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането
на пътната мрежа на територията на Община П.,
където е предвидено, че при зимно поддържане се извършва снегопочистване и
разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за разтопяване на снега и леда. Общината е възложител на
работата по поддържане на общинските пътища.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди община П. да плати на ищеца сумата от 25 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт, ведно със законната лихва от
дата 07.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
7 239,54 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, от които: 2 040 лв. за болнично лечение по фактура №**********/08.02.2017г.,
240 лв. за болничен престой по фактура №**********/10.02.2017г., 109,56лв. – за
медикаменти и 4 850 лв. – за рехабилитационни процедури, ведно със
законната лихва от предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Подробни съображения по спора са
изложени в писмена защита на адв.К.- пълномощник на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът Община П. е депозирал
отговор на исковата молба ,в който е изразил становище ,че предявените искове
са допустими ,но неоснователни .Твърди
се, че фактите, описани в исковата молба, са
неверни или превратно интерпретирани. Сочи се ,че действително през месец януари 2017г. ул. „****“ ,наред с всички други улици в населеното място ,се нуждаела от почистване от натрупаната снежна
покривка, но уличната мрежа е била напълно почистена в края на месеца. Освен
това се твърди, че през първата седмица на месец февруари
2017г. среднодневните температури били положителни и сняг не е валял и
натрупвал. Вярно било също, че на въпросната улица нямало тротоари, но през
зимата участъкът не е предпочитан от пешеходци заради рязката денивелация /с наклон над 60%/.
Ответникът поддържа, че неблагоразумно ищецът е решил да се движи именно по тази улица, макар да е
могъл да избере алтернативен маршрут за прибиране до дома си по улици, които са
главни, осветени, почистени и не изискват изкачване на голям наклон. Навежда твърдения, че това си решение ищецът
взел, тъй като бил в неподходящо за пред обществото състояние, като сочи, че бил с неподходящо за сезона облекло и
обувки, без връхна дреха. Оспорва твърденията, че
ищецът не могъл да стане от силната болка непосредствено след падането, както и
че с пълзене е стигнал до кръстовището между ул. „****“ и ул. „****“. На свой ред твърди, че същият не е останал на място
непосредствено след падането, нито е пълзял, а се е придвижвал, стъпвайки и на левия си крак, натоварвайки мястото на
счупването, дори говорил по телефона със свои познати. Това обяснявало
разместването и усложненото състояние, описано в първата епикриза и
необходимостта от поставяне на двете плаки. Освен това, по данни от епикриза-
КОТ от 02.04.2017 г. постъпването за изваждане на металното тяло е причинено от
възпаление на оперативна рана, което възпаление е с неясен /непосочен произход. По повод исковете за обезщетяване
на имуществените вреди ,ответникът сочи ,че представената от ищеца фактура
№3/15.06.2017г. и фискален бон,
касаещи сумата от 4 850 лв., платена за „процедури –лечебни масажи“ ,в периода от 08.02.2017г. до 15.06.2017г., съставени от „Мантер“ ЕООД, гр. П.,са неверни документи .Твърди,
че 110 бр. лечебни масажи не са били извършени, а освен това нелогично било процедурите да бъдат заплатени едва след
110-то посещение. Неясно и вероятно невярно било също твърдението, че в левия
крак на *. все още има „метални планки“, които
предстои да бъдат оперативно отстранени, тъй като в епикризата от 02.04.2017г.
като проведена интервенция е посочена „ отстраняване от костта на имплантираните уреди от
тибия и фибула”.По отношение
на направени разходи на стойност 240лв. по фактура с отразено в нея основание -„подобрени битови условия”, ответникът поддържа, че същите не са в причинна връзка с действията или
бездействията на Общината. Направено е в отговора възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
Допълнителни съображения по спора
са развити в писмена защита на адв.К. –пълномощник на ответната община.
Направено е искане за присъждане на разноски.
От конституираното трето лице-
помагач на страната на ответника „АСС-Синко“ ЕООД е постъпил отговор ,в който е изразено становище за
неоснователност на предявените искове. Подържа се от третото лице изложеното в
отговора на ответника. Оспорват се
твърдените от ищеца факти относно настъпване на увреждане вследствие
противоправно поведение на ответната община. Твърди се ,че нито на посочената
от ищеца дата ,нито в дните преди и след инцидента на територията на гр.П. не е
имало снеговалеж и заледяване. Твърди се ,че дружеството е изпълнител по
договор за зимно поддържане ,снегопочистване и опесъчаване на вътрешноградската
улична мрежа в гр.П. и същото е изпълнило изцяло поетите с договора
ангажименти. Няма протоколи за установени пропуски ,грешки и недостатъци на
извършените от изпълнителя работи. Заявено е още ,че липсва причинна връзка
между търпените от ищеца вреди и поведението на ответника.
Съображения са развити и в
писмена защита на процесуалния представител на третото лице помагач-адв.М.З.М.
След като прецени събраните по
делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,съдът намира следното:
Установява се от приложената към
исковата молба медицинска документация , че ищецът е приет на 08.02.2017г. в
03,00ч. в УМБАЛ ”****” ЕАД ,КОТ, където
му е поставена диагноза - „множествени
счупвания на подбедрицата, закрито, фрактура крурис синистра ин п. дисталис”, извършена
е оперативна интервенция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
,тибия и фибула, изписан е на 16.02.2017г. с подобрение, като са дадени
препоръки да продължи терапия с предписаните медикаменти. На 30.03.2017г. ***
отново е постъпил в болничното заведение за изваждане на метално тяло поради
възпаление на оперативната рана. В издадената епикриза е отразено ,че същият е
изписан на 02.04.2017г. в добро общо състояние ,като му е препоръчано да се
правят превръзки през 2-3 дни и да се провежда ЛФК.
На ищеца са издадени болнични
листове за временна нетрудоспособност и му е предписан режим на домашно лечение
за периода 08.02.2017г.-16.06.2017г.
По делото е допусната СМЕ ,с вещо
лице Й.Ш., чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено ,подробно
мотивирано и неоспорено от страните. От него се установява ,че на 07.02.2017г.
ищецът е получил множествени закрити счупвания на двете кости /тибия и фибула/ в
долната трета на лявата подбедрица ,с оток и деформация в същата област /над
глезена/. Счупването е станало по индиректен механизъм- при падане от ръста
,чрез извиване на подбедрицата, огъване и последвало закрито счупване на двете
кости- голямопищялна и малко-пищялна кост. Тъй като счупването е било
многофрагментно, е извършено оперативно открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на тибия и фибула. След получено възпаление на кожата около
оперативната рана се е наложило повторно постъпване на ищеца /на 30.03.2017г. /
в КОТ за изваждане на метално тяло /винт/ от фибулата. За трети път същият е
постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология на 16.04.2018г. ,когато
окончателно са били отстранени всички метални тела от костите. Според
заключението, периодът на възстановяване е продължил около 4 месеца ,като към
момента ищецът е с възстановена походка ,стъпва стабилно върху двата си крака, възможно
е при промяна на времето все още да усеща болки в местата на счупванията ,които
постепенно напълно ще отминат. Посочено е от експерта ,че след получените
множествени счупвания на лявата подбедрица е било невъзможно ищецът да стъпва
на левия долен крайник и да се придвижва ,но дори да се е опитал да стъпи на
този крак ,това не би се отразило на разместването на костите ,тъй като те вече
са били разместени. При подобни травми е препоръчително ранно раздвижване на
пострадалия, за да се избегне атрофиране на мускулатурата и други евентуални
усложнения от залежаване –тромбообразуване и тромбемболия, а нормалното ходене
е било възможно след приключване на възстановяването т.е. след около четири
месеца от датата на падането.
Представена е по делото епикриза
,издадена от УМБАЛ ”****.” ЕАД ,от която е видно, че в периода 16.04.2018г.-19.04.2018г.
ищецът е бил хоспитализиран в болничното заведение, като е извършено оперативно
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.
От приетите фактури и фискални
бонове от 08.02.2017г. и от 10.02.2017г. се установява ,че ищецът е закупил
плака за глезенна фрактура и плака за дистална тибиална фрактура на стойност
2040лв., платил е такса за подобрени битови условия за престой -240лв. Освен
това са приети като доказателства по делото фискални бонове за закупени
лекарствени средства /„З.”/ на стойност 109,56лв. ,както и фактура, издадена от
„М.” ЕООД, за платени рехабилитационни процедури в общ размер на 4850лв.
От изслушаното и прието по делото
заключение на съдебно- метеорологична експертиза, с вещо лице ****. ,което
съдът възприема ,като обективно и неоспорено от страните ,се установи ,че около
21 часа на 07.02.2017г. ,в района на гр.П. ,времето е било облачно ,тихо ,с
температура на въздуха +3,7 градуса по Целзий. Според заключението, има
вероятност на отделни сенчести места да е имало остатъчни снежни петна и мокра
почва. При посочените данни от регистрираната метеорологическа информация няма
условия за замръзване или заледяване на земната повърхност.
В подкрепа на твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба, по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите- ****, ****,**** и ****.
Свидетелят ****заявява, че на 07.02.2017г.
вечерта излязъл от дома си, чул викове за помощ ,видял ,че *** лежи на земята
,ръцете му били мокри, казал, че има болки в крака .Ищецът обяснил ,че се е
подхлъзнал на снега и паднал ,след което пълзял до мястото ,където го намерил
свидетелят. С помощта на още едно момче- ***,което дошло на помощ, свидетелят
настанил ищеца в колата си и го откарал в дома му. Същият твърди ,че намерил **
*** ,паднал на пътя, изпитвал силни болки ,не можел да си стъпи на крака.
Излага ,че тази улица нямала тротоари ,движението по нея било възможно само по
пътя ,където минавали колите, освен това не била осветена. Свидетелят посочва
,че по улицата имало сняг ,от движението на автомобилите се били образували
коловози. Според него, улиците в гр. П. не се чистят редовно и не се
опесъчават. Свидетелят твърди ,че ищецът бил облечен с нормални дрехи за сезона
,не е лъхал на алкохол. Знае ,че след инцидента *** е претърпял операция и че е
посещавал рехабилитатор. Разбрал, че наскоро ищецът си продал ***, защото след
счупването на крака бил в невъзможност да се занимава със ***.
Аналогични показания депозира и
свидетелят ***. Същият знае за случилия се в началото на месец февруари 2017г.
инцидент, при който ищецът пострадал. Бил в дома си ,кучето му лаело силно и
продължително ,поради което свидетелят излязъл на терасата. Чул викове за помощ
,излязъл на улицата и отишъл при човека, който викал. Видял *** да лежи на земята
,бил мокър ,казал ,че е паднал на ул.”****” и припълзял на осветено място. Там
бил и свидетелят ***. Помогнали на ищеца да се качи в колата на ****,който го
откарал до дома му. Свидетелят *** потвърждава казаното от *** ****,че *** бил
облечен с подходящи за сезона дрехи ,че на мястото ,където го намерили ,имало
сняг ,било „разкашкано“. Твърди още ,че живее на улица „****” ,минава всеки ден
по нея, а в деня на инцидента улицата не е била почистена, била заснежена.
От показанията на свидетеля ***
се установява ,че на 07.02. 2017г. ,около 19,00ч.-19,30ч., ищецът отишъл в дома
му ,постоял около 30-40 минути , разговаряли за употреба на препарати в
селското стопанство ,след което си тръгнал. Свидетелят сочи ,че при срещата не са
пили алкохол, ищецът бил облечен със зимни дрехи. Тръгнал си по улица „****”
,която била заледена ,имало сняг с дълбоки коловози ,времето било студено
,имало ръмеж ,валеж. Свидетелят сочи ,че не се извършва необходимото
снегопочистване на тази улица. За станалия инцидент с *** разбрал по-късно
вечерта от близките му. Отишъл в дома му ,където заварил рехабилитатора *. Последният
определил, че *** има много сериозни счупвания. Свидетелят *** транспортирал
ищеца до болница ,където му направили изследвания ,а след това и операция.
Твърди ,че по време на пътуването *** изпитвал силни болки .Впоследствие същият
престоял в болница около 10 дни, след това лечението продължило в домашна
обстановка, трябвало да приема болкоуспокояващи лекарства, дълго време се
придвижвал с патерици, бил в невъзмож-ност да се самообслужва и близките му го
подпомагали ,редовно посещавал рехабилитатор. Свидетелят твърди ,че преди
инцидента * бил активен ,деен човек, сам се грижил за стопанството си, което
било около 40 дка .
Свидетелят **** заявява ,че
работи като рехабилитатор.На 07.02.2017г. ,около 21,30ч., бил повикан от
сестрата на ***, установил ,че ищецът има сериозно счупване ,което може да се
намести с операция, обездвижил крака му
,за да бъде транспортиран до болничното заведение. Свидетелят сочи ,че ищецът
бил хоспитализиран за около 7-8 дни ,а на 15 –я ден от инцидента започнал да му
прави рехабилитация. След изписването на * от болница той не бил в състояние да
се самообслужва, не можел да стъпва на крака си, бил отчаян, плачел. Първоначално
свидетелят ходил в дома на ищеца по два -три пъти на ден да му прави процедури ,а
след два и половина -три месеца близките на * започнали го водят в кабинета му.
При провежданите рехабилитационни процедури била използвана корейска техника -
апарат „мигун” ,както и акупунктурен апарат. Свидетелят сочи, че е подписал
издадената на 15.06.2017г. фактура ,оформил същата след извършване на
процедурите за посочения период от време. Заявява още ,че на 07.02.2017г.
улиците в гр. П. не били почистени ,имало „лапавица”. Твърди също, че *** бил
работохолик ,имал 30 дка с я. н., отглеждал и з. ,сам се справял със *** ,която
вършел, но вече не бил същия човек и се наложило да продаде *** си.
По делото са изслушани и свидетелите
на ответника- **** и **** .Първата заявява ,че работи в ***-гр. П.. Сградата на
социалното учреждение имала вход откъм улица „****”, който се почиствал ,районът
около него също се почиствал, за да могат да се придвижват гражданите .Свидетелката
излага ,че през месец февруари 2017г. не е валял сняг ,не е имала проблеми с достъпа до
работното си място ,а и обикновено след снеговалеж гражданите на град П. изхвърляли
сгурията от печките си на улицата. Свидетелката * твърди ,че през месеците
януари и февруари на 2017г. учреждението ,в което работи- ***, не е прекъсвало
работата си. Сочи , че по принцип, когато има сняг ,улиците в гр. П. са
изчистени, но не може да каже конкретно през месец февруари 2017г. дали е било
така.
От страна на конституираното в
процеса трето лице- помагач „АСС Синко“ ЕООД са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите ***и ***.
Свидетелят *, който работи като ***
в ***, твърди ,че при снеговалеж в гр. П. се чистят приоритетно стръмните улици
,улиците ,на които живеят хора на хемодиализа, улиците ,на които се намират
социалният патронаж, детската градина и поликлиниката. Сочи ,че през месец февруари
на 2017г. не е валял сняг ,поради което не е съставена документация ,касаеща
извършени действия по снегопочистване. Свидетелят * заявява ,че сградите на
църквата ,социалния патронаж и поликлиниката се намират една до друга. Налагало
му се е през зимата да посещава *** ,тъй като има малко дете. Не е имал
проблеми при придвижването си ,минавал е по чисти улици , колата му не е
затъвала .
Представена е по делото Наредба за собствеността , ползването
,стопанисването, изграждането, ремонта ,поддържането и финансирането на пътната
мрежа на терито-рията на Община П..
Приет е и договор №293/31.10.2016г.
,сключен между Община П. ,в качеството на възложител ,и „АСС- Синко” ЕООД ,в
качеството на изпълнител, от който се установява ,че дейностите по зимно
поддържане, снегопочистване и опесъча-ване на 25 км вътрешноградска улична
мрежа в гр. П. и 16,800 км общински път 86212 от км 40+00 до км 33 +760 и от км
33 +760 до км 25+400 на Община П. за зимен сезон 2016г.- 2017г. са възложени на
изпълнителя по този договор. Съгласно чл.11 от договора ,дружеството се е
задължило да дава отчет на възложителя за всеки случай на снегопочистване и
опесъчаване ,в който се упоменават количество-то, качеството и изразходваните
средства.
В изпълнение на поетите с
договора задължения е съставен протокол от 24.01. 2017г. ,от който е видно ,че
е извършено от дружеството снегопочистване и опесъча-ване на обща стойност
6427,56лв. Представена е и количествена сметка за месец януари, от която се
установява ,че снегопочистване е било осъществено в периода- 19.01.2017г. - 23
.01.2017г. ,а опесъчаване–на следните дати- 21.01.2017г. и 23.01.2017г.
При така събраните доказателства
и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Според чл.49 от ЗЗД, този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не
е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана
същата ,трябва да се установят следните предпоставки: наличие на вреди, причинени
на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причи-нени при или по повод изпълнението
на възложената работа.
В конкретния случай ответникът не е
повдигал спор по отношение на твърдението на ищеца, че на него са вменени
законодателно задълженията по поддържане и зимно почистване на общинските
пътища, тротоари и прилежащи площи.
Съгласно
пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, улиците в
селищата са общинска собственост .Разпоредбата на чл.11 от ЗОС вменява в тежест
на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението в общината ,съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Според чл.31,ал.1 от ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП
,лицата ,които стопа-нисват пътищата, ги поддържат в изправно състояние, така
че същите да могат да бъдат използвани по предназначение. Изпълнението на
общинските дейности в направление ползване, стопанисване, изграждане, ремонт ,поддържане
и финансиране на пътната мрежа на територията на Община П. се осъществяват от
общината съобразно приетата за целта от Общински съвет- гр. П. с протоколно
решение №53/03.05. 2012г. Наредба за собствеността ,ползването ,стопанисването,
изграждането, ремонта , поддържането и финансирането на пътната мрежа на
територията на Община П. .В чл.20 от Наредбата е предвидено ,че зимното
поддържане на общинските пътища включва комплекс от мероприятия ,а според чл.21,
се изпълняват следните видове работи- снегозащита на пътищата; събиране и
предаване на информация за състоянието на пътната мрежа; снегопочистване и
разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване на снега и леда.
Съгласно чл.22 от Наредбата, за зимното поддържане и снегопочистване на пътната
мрежа общината открива процедура за възлагане на обществена поръчка ,която се извършва
по реда и при условията, определени със ЗОП.
Установи
се ,че по силата на договор №293/31.10.2016г. /със срок на действие до
30.04.2017г./ ,сключен на основание чл.20,ал.4 от ЗОП ,дейностите по зимното
поддър-жане, снегопочистване и опесъчаване на вътрешноградската улична мрежа на
Община П. е било възложено на „АСС- Синко” ЕООД .
Горното
дава основание да се приеме ,че дейностите по почистване на пътната мрежа в
границите на Община П. /вкл. улица „****”,която е публична общинска собственост/
в т.ч. поддържането й в състояние ,годно за ползване от гражданите по
предназначение при зимни условия, са вменени на ответната община ,а в случая са
били възложени от нея за извършване на „АСС Синко” ЕООД ,при което приложима се
явява разпоредбата на чл.49 ЗЗД.
Спори
се по делото, каква е причината за падането на ищеца и дали то се дължи на неизпълнено
задължение за почистване на улицата ,където е станал процесния инцидент, като
за установяване на това обстоятелство в хода на производството се събраха от
страните гласни доказателства.
От
ангажираните от ищеца гласни доказателства и от медицинската докумен-тация се
установи ,че на посочената в исковата молба дата *** се е подхлъзнал на
заснежен участък на улица „****” и паднал ,при което е получил многофрагментно
счупване на лявата подбедрица. От показанията на свидетелите ***, *** и ***,
които съдът изцяло кредитира, като обективни, последователни и непротиворечиви
,стана ясно, че въпросната улица няма тротоар, движението по нея се осъществява
по пътя, по който в деня на инцидента имало сняг ,а от преминаването на колите
се били образували коловози. В тази връзка следва да се посочи ,че изнесеното
от свидетелите не противостои на установеното от съдебно- метеорологичната
експертиза ,според която, за района на гр. П. е имало снежна покривка в периода
06.01.2017г.-06.02.2017г. ,но не се изключва вероятността на отделни сенчести
места да има остатъчни снежни петна .Съдът не възприема показанията на свидетелите
на ответника относно степента на разчистеност на улица „****”, където е станал
инцидентът, тъй като те са общи и неконкретни ,излагат се от свидетелите само
принципни положения ,но не и данни за датата 07.02.2017г. и за мястото ,където
е пострадал ищецът. От показанията на свидетелите на третото лице- помагач,
които нямат непосредствени впечатления от състоянието на улицата в процесната
отсечка, и от представените- количествена сметка и протокол от 24.01. 2017г.
също не се доказва да е извършено снегопочистване на конкретната дата или
непосредствено преди нея на старата снежна маса. Действително, няма преки
очевидци на падането на ***., но съвкупността на събраните от ищцовата страна
доказателства за състоянието на улица „****” и установения от заключението на
СМЕ механизъм на увреждането, според съда ,са достатъчни да се приеме ,че
причината за падането на ищеца е именно описаното от него състояние на пътя. Следователно,
налага се извод , че задължението за поддържане и почистване на пътя в
състояние, годно за нормалното му използване за движение при зимни условия, не
е било изпълнено от ответника и лицата ,на които той е възложил да поддържат
уличната инфраструктура, както и че е налице връзка на причинност между това
неизпълнение и претърпените от ищеца вреди.
По
делото не се доказват други причини за настъпване на увреждането, освен
състоянието на уличното платно. Не се установи соченото от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия .Не се събраха
доказателства в подкрепа на твърденията ***. да е бил неподходящо облечен и обут
,да е употребил алкохол, да се е движил невнимателно или след падането същият да
се е придвижвал , стъпвайки на левия си крак, натоварвайки мястото на
счупването. Доводите на ответника ,че ищецът е могъл да избере алтернативен
маршрут за прибиране до дома си, а не да се придвижва по въпросната улица,
която няма тротоари и през зимата не е предпочитана от пешеходци ,заради
рязката денивелация, са принципно верни, но не могат да доведат до
освобождаването му от отговорност в случая или до признаване на съпричиняване
от ищеца на вредите ,които търпи от падане на непочистена улица.
На следващо място, съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на противоправното бездействие на служи-телите ,на които е било
възложено задължението за извършване на качествено снегопо-чистване. От заключението на съдебно-
медицинска експертиза се установи ,че при настъпилия на 07.02.2017г. инцидент
на *** е причинено многофрагментно счупване на двете кости- голямопищялна и
малкопищялна кост на лявата подбедрица, било е извършено оперативно наместване
на счупените кости ,вследствие претърпяната травма ищецът е бил временно
нетрудоспособен в период от 128 дни ,повторно е постъпил в болница заради
възпаление на кожата около раната ,когато е бил изваден винт от фибулата ,а
отстраняването на всички метални тела е извършено на 16.04.2018г. От това
заключение и показанията на свидетелите на ищеца се установи ,че вследствие на
увреждането последният е понесъл значителни по интензитет болки и страдания, променил
се е начинът му на живот, в продължителен период от време е бил в невъз-можност
да работи.
По изложените до тук съображения
,съдът счита, че в случая е налице
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, което
е основание за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника за репариране
на причинените вреди на ищеца.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с
критериите за справедливост ,визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете конкретните
факти за случая- вида и характера на причинените увреждания , последвалите от
това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните
преживявания на пострадалия.
Доказа се от показанията на свидетелите на ищеца и от СМЕ
,че ***. е преживял болки и страдания, особено силни в първите часове и дни след инцидента, които са продължили и след това-
по време на оздравителния период ,но с по-малък интензитет .Лечението на пострадалия е
проведено в болнично заведение и в домашна обстановка, същият е бил
нетрудоспособен за период от около четири месеца, изпитвал е затруднения при придвижването и самообслужването ,не е могъл да осъществява селскостопанската си дейност ,променил
се е начинът му на живот. Съобразявайки така установените обстоятелства ,съдът счита, че за
справедливото обезщетяване на претърпените неимуществени вреди следва да се
присъди на ищеца сума от 15000лв .За тази сума искът се явява основателен и
следва да се уважи ,а за разликата –до пълния предявен размер от 25000лв.-ще се отхвърли, като неоснователен, тъй като не се доказаха трайни
увреждания, които да обуславят причиняване на болки и страдания над обичайните
за такъв случай.
В съответствие с разпоредбите на
чл.86,ал.1 и 84, ал.3 от ЗЗД, върху опреде-леното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата на увреждането- 07.02.2017г. до окончателното му изплащане.
По отношение на претендираното
обезщетение за имуществени вреди, изразя-ващи се в направени разходи за лечение
:
Относно тази претенция ищецът е
представил фактури ,издадени от УМБАЛ „***.” ЕАД ,и фискални бонове към тях -за
заплатена такса от 240лв. за подобрени битови условия за престой и за закупуване
на плака за глезенна фрактура и за дистална тибиална фрактура на обща стойност
2040лв., които доказателства установяват разходи ,направени в
причинно-следствена връзка с лечението на причи-нената травма. Останалите
приети касови бонове доказват плащане на лекарства –„З.” в размер на 109,56лв. и
доколкото от приложената медицинска документация и СМЕ се установи ,че на
пострадалия е било предписано медикаментозно лечение, имало е необходимост от
употреба на това лекарство, то съдът приема ,че този разход несъмнено е свързан
с причиненото увреждане. По отношение на представената фактура ,издадена от
„Мантер”ЕООД, следва да се посочи, че не
се доказа оспорването автентичността на този документ от страна на ответника.
Освен това се установи ,че на ищеца са предписани рехабилитационни процедури,
които са осъществени от свидетеля * ,и това е било необходимо ,за да се избегне
атрофиране на мускулатурата и други евентуални усложнения от залежаване. Ето
защо, съдът намира ,че извършените от ищеца разходи за лечебни масажи също са във
връзка с причиненото увреждане. Следователно ,предявеният иск за имуществени
вреди в общ размер на 7239,54лв. се явява изцяло доказан ,както по основание
,така и по размер и следва да се уважи.
Дължимото обезщетение за
имуществени вреди следва да се присъди ,ведно със законната лихва върху него
,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 07.11.2017г. до
окончателното му изплащане така ,както е поискано от ищеца.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответната община следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 1993,59лв. -направени
разноски по производството /за заплатено адвокатско възнаграждение ,за
внесена държавна такса и заплатен депозит за работа на вещо лице по допуснатата
СМЕ/ , изчислени съобразно уважената част на предявените искове.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски ,които
възлизат в размер на 541,88лв., изчислен съобразно отхвърлената част на
исковете.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община П. ,с адрес: ***, ул.”****”, да заплати на ***. ,с ЕГН ********** ***, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди -болки и страдания в
резултат на травматично увреждане – множествени закрити счупвания на лявата
подбедрица ,причинено вследствие на инцидент ,станал на 07.02.2017г. -подхлъзване
и падане на улица „****” в гр. П., предизвикано от противоправно бездействие на
служители ,натоварени от ответника със задължения за извършване на ефективно
почистване на уличната мрежа на гр.П. при зимни условия, ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 07.02.2017г.-датата на увреждането до
окончателното й изплащане; сумата от 7239,54/ седем хиляди двеста тридесет и
девет лв. и петдесет и четири ст./лв. ,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди –направени от ищеца разходи за лечение в резултат на същото
увреждане, ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 07.11.2017г. /датата
на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане ,както и сумата
от 1993,59/хиляда деветстотин деветдесет и три лева и петдесет и девет ст./ лв.-
направени по делото разноски ,изчислени съобразно уважената част на исковете, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
останалата част- за разликата над 15 000лв. до пълния претендиран размер
от 25 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.Т. ,ЕГН **********,***, да
заплати на Община П.
,с адрес: ***, ул.”****”, сумата от 541,88 лв.- направени по
делото разноски ,изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при
участието на трето лице -помагач на страната на ответника „АСС-Синко“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-****.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: