Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
126 08.11.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица
Вълчева
като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 142
по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „У. БГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение”, бл. 71, вх. 1, ап. 16,
представлявано от управителя Б. У., срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-03001718004632-091-001 от 04.01.2019 год. в частта, потвърдена с Решение № 31 от 14.05.2019 год.
на директора на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са установени задължения по
ЗДДС за внасяне за данъчните периоди м.04.2014, м. 07.2014, м. 10.2014 и м.
12.2014 год. общо в размер на 65618.09 лв. и лихва за забава в размер на
28057.18 лв., поради непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит от
оспорващото дружество за доставки по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
В жалбата се
твърди, че обжалваният РА е незаконосъобразен,
тъй като не е съобразен със смисъла и
целта на закона. Излагат се доводи, че органа по приходите неправилно е приел,
че доставките по фактури с №№
140359/30.04.2014 год. ; 140623 /30.07.2014 год.; 140624/30.07.2014
год.; 140976/30.10.2014 год.; 141172/30.12.2014 год.; 141173/30.12.2014 год. и
141174/30.12.2014 год. са укрити и в счетоводството на жалбоподателя не са
налични данни за тях, поради което не е налице правото на приспадане на данъчен
кредит на основание чл. 73а от ЗДДС. Жалбоподателят се позовава и на
обстоятелството, че в предходно ревизионно производство, приключило с РА №
Р-03001717008452-091-001 от 25.06.2018 год., ОП са признали като извършени разход
за 2014 година за дружеството-жалбоподател плащанията за доставките по
посочените фактури. Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания ревизионен акт в обжалваната част и
присъждане на направените по делото
разноски в размер на 2610 лв.
Ответникът - Директора на
Дирекция „ОДОП“
–Варна при ЦУ на НАП-София ,
чрез процесуалният си представител – юрисконсулт З. Е.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да отхвърли
жалбата и да му присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3341,76 лв.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Със ЗВР № Р-03001718004632-020-001 от 09.08.2018 год. /л.6 адм.пр./,
издадена от Ш. А. С. – началник сектор „Ревизии”, редовно оправомощен със
заповед № Д-1249 от 30.06.2017 год. /л.11 от адм.пр./ на директора на ТД на НАП
– Варна, е възложено извършване на
ревизия на „У. – БГ” ООД с ЕИК ********* с предмет установяване на
задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.
и от 01.11.2015 год. до 31.12.2015
год. Ревизията е възложена на екип в
състав С. Ц. К.а – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д.
Р. К. – Г. – старши инспектор по приходите. Срокът за извършването на ревизията
е бил определен на 3 месеца от датата на
връчване на ЗВР на ревизираното лице. Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 20.08.2018 год. по
електронен път /л. 4 от адм.пр./.
С уведомление № Р-03001718004632-113-001 от 06.11.2018 год.
/стр.615-617 от адм.пр./, връчено на РЛ на 08.11.2018 год. / стр.614 от
адм.пр./, ОП е уведомил същото на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и че основата
за облагане с ДДС ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред. На същата дата на ревизираното лице е връчено и уведомление по чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ДОПК / стр. 610-613 от адм.пр./
След приключване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден РД № Р-03001718004632-092-001 от
04.12.2018 /л.680-л.708 от адм.пр./
Същият е издаден и подписан от органите по приходите, посочени в ЗВР, и е
връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.12.2018 год. /л.680 от
адм.пр./. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, РЛ е подало писмено възражение вх.
№ Вхк – 9930/21.12.2018 год. /л.709 от адм.пр./, което е прието за
неоснователно.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден РА № Р-03001718004632-091-001
от 04.01.2019 год. /стр. 718-728 от адм.пр./ подписан от Ш. А. С. – началник сектор „Ревизии”,
редовно оправомощен със заповед № Д-1249 от 30.06.2017 год. /л.11 от адм.пр./ и
от С. Ц. К. –ръководител на ревизията. Същият е издаден в срока по чл. 119, ал.
2 от ДОПК. Връчен е на РЛ на 17.01.2019 год. по електронен път, съгласно
електронно писмо /стр. 717 от адм.пр./ С
ревизионния акт са установени задължения за ДДС на РЛ за данъчните
периоди както следва:
м. 04.2014 г. -
10678.83 лв. - лихва
5035.28 лв.
м.
07.2014 г. - 16057.36 лв. - лихва
7160.03 лв.
м.
10.2014 г. - 10678.83 лв. -
лихва 4488.01 лв.
м.
12.2014 г. - 28203.07 лв. - лихва 11373.86 лв.
м. 11.2015 г. - 8252.80 лв. – лихва 2561,38 лв.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван изцяло пред Директора
на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.
С Решение
№ 31 от 14.05.2019 год. /л.26-31/ Д. И.
Ж. – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП”
– Варна при ЦУ на НАП на основание заповед № ЗДУ – ОПР-35 от 19.09.2017 год. на
изпълнителния директор на НАП и Заповед за командировка № 1200 от 10.05.2019
год. на главния секретар на НАП, е потвърдил
ревизионния акт в частта, с която са установени задължения по ЗДДС
за данъчните периоди м.04.2014, м. 07.2014, м. 10.2014 и м. 12.2014 год. общо в
размер на 65618.09 лв. и лихва за забава в размер на 28057.18 лв. и е изменил ревизионния акт в частта за задълженията за данъчния период м.11.2015 год. като вместо
установеното задължение за ДДС в размер на
8252.80 лв. е установено задължение за ДДС в размер на 38.31 лв. и съответно вместо лихва от 2561,38 лв. - лихва
в размер на 11.89 лв.
Решението е връчено на ревизираното
лице на 15.05.2019 год./л. 25/, а
жалбата срещу него е подадена на 29.05.2018 год. чрез лицензиран пощенски
оператор ЕКОНТ, съгласно електронната
система за проследяване на пратки и товарителницата на л. 24 от делото,
представена от ответника по делото.
При извършена проверка по чл. 184 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът
констатира, че заповедта за възлагане на
ревизия /стр. 6 /, ревизионният доклад
/стр. 708 / и ревизионният акт /стр. 728/
са подписани от длъжностни лица с
валидни квалифицирани електронни подписи / протокол от с.з. л 52-53/.
В хода на
ревизията данъчните органи са извършили съответните процесуални действия за да
съберат относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали
конкретни писмени документи и обяснения, видно от приложените Искания за
представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) с изх. № Р-03001718004632-040-001
от 21.09.2018 год. /стр. 297-301 от адм.пр./; изх. № Р -03001718004632-040-002
от 06.11.2018 г. /стр 302-306 от адм.пр./; както и Искане за предоставяне на информация от трети
лица № 03-001718004632-041-001 от 13-09.2018 г. / стр. 335-337 от адм.пр./;
Протокол № Р-03001718004632-ППД-001 от 30.08.2018 за присъединяване на
документи от друго производство с УИН Р-03001717008452 /стр.576-579 от адм.пр./, Протокол № 1217905 от 20.11.2018 год. за приобщаване
на протоколи от извършени проверки на дружеството през ревизирания период /стр.608-609 от адм.пр./ и справки от
регистрите на НАП / стр. 618-675/
В хода на
ревизията РЛ не е представило хронологична счетоводна отчетност за 2014 година,
поради което не е възможно да се
установи спазени ли са изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), действал
през процесния период. Не може да се установи дали е спазен принципът на
документална обоснованост, съгласно с чл.4, ал.3 от ЗСч (отм.), според който предприятията
осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на
стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на
документите съгласно действащото законодателство, както и на
правилото, регламентирано в чл. 9 от ЗСч, което изисква счетоводното записване
да се извършва в хронологичен ред чрез текущо начисляване, като приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти (по арг. на чл.4, ал.1 ЗСч (отм.).
Така също начинът, по който е водено счетоводството, не позволявал да се
проследят счетоводните записвания и движението по счетоводните и банкови
сметки, да бъдат проверени хронологичните и аналитичните счетоводни записвания
по счетоводните сметки и пр.
Органите по приходите са приобщили и
присъединили към настоящото ревизионно
производство документи от предходно ревизионно производство, приключило с РА №
Р-03001717008452-091-001 от 25.06.2018 год., издаден по реда на чл. 122 от ДОПК. Установено е, че в хода това
производство едва с възражението срещу ревизионния доклад вх. № 14674 от
13.06.2018 год. /стр. 546 от адм.пр./ РЛ е представило на органите по приходите
7 броя фактури за разходи през 2014 год., издадени на „У. БГ” ООД от холандското
дружество „Т. Транспорт Холанд V.B.”, NL*********BO1 на обща стойност 328090.48 лв. / 167750 евра/ както следва:
№ 140359 от 30.04.2014 год. –
отдаване под наем на камиони - цена без ДДС 27300 евро; / л.114,115/
№ 140623 от 30.07.204 год. – разходи за ремонт на камиони - цена без ДДС 13750 евро; /л.116,117 /
№ 140624 от 30.07.2014 год. – отдаване под наем на камиони – цена без ДДС
27300 евро /л.118, 119/;
№140976 от 30.10.2014 год. –
отдаване под наем на камиони – цена без ДДС 27300 евро; /л.120,121/
№ 141172 от 30.12.204 год. – отдаване под наем на камиони - цена без ДДС 27300 евро /л.122,123/
№141173 от 30.12.2014 год. – разходи за ремонт на камиони - цена без ДДС 17500 евро /л.124,125/ и
№ 141174 от 30.12.2014 год. –
отдаване под наем на камиони - цена без
ДДС 27300 евро /л.126,127/
Органът по
приходите е приел в оспорения по настоящото дело ревизионен акт, че тези
фактури за поддръжка и наем на МПС са във връзка с извършваната от дружеството
дейност през отчетния период, Същите не са намерили отражение в подадените
отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди до 13.07.2018 год. и не са представени
доказателства, въпреки че са изискани с ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-03001718004632-040-001 от 21.09.2018 год. /стр. 297-301 от адм.пр./, че
същите са намерили отражения в счетоводните регистри на фирмата до приключване
на ревизията.
Ревизираното
лице е представило само годишна оборотна ведомост. От нея не може да се
проследи по кои фактури и доставки са отразените разходи по счетоводни сметки
601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги. Липсата на
хронологична счетоводна отчетност не дава възможност да се определи вида на
отразените в счетоводството на дружеството разходи и доставки за 2014 година.
Тези
констатации се подкрепят от приложените към делото писмени доказателства и
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) /л.81-88/, което съдът възприема изцяло
компетентно, обективно и съответстващо на всички доказателства по делото. Това
обстоятелство се потвърждава и от обясненията на РЛ / л. 295 от адм.пр./
Предвид изложеното съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице, в
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ЗОПК срок и след изчерпване на фазата на административното обжалване. Обжалваната част
от ревизионен акт е потвърден от Директора на дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентните за това органи,
съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията за форма на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV. Съдът намира, че ревизията правилно е проведена по особения ред на чл. 122-124
от ДОПК с оглед доказаното наличие на
предпоставките на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и воденото счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Оспорващото
дружество е надлежно уведомено за това по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК
Съдът счита, че при издаване на
обжалвания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Органите по приходите
са установили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на задълженията на
ревизираното лице. Ревизионният акт се основава
на действителните и относими към случая факти, чиято истинност е установена по реда и със средствата на
ДОПК. Правото на защита на ревизираното
лице в ревизионното производство не е било нарушено и то се е възползвало в
пълен обем от него. Ето защо твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издване на РА са
неоснователни и недоказани.
По отношение на материалната законосъобразност на РА съдът намира следното:
Както съдът посочи по-горе „У. БГ” ООД за първи път е представил фактури № 140359
от 30.04.2014 г., № 140623 от 30.07.204 г., № 140624 от 30.07.2014 г.,
№140976 от 30.10.2014 г., № 141172 от 30.12.204 г, №141173 от 30.12.2014 г. и №
141174 от 30.12.2014 г. с възражение вх. № 14674 от 13.06.2018 год. /стр. 546
от адм.пр./ срещу ревизионния доклад по ревизия за задължения по ЗКПО с УИН
Р-03—********** за доказване на разходи за наем и ремонт на камиони за 2014 год. Ревизиращите органи по това
производство са приели тези фактури и са признали разходите по тях за отчетната 2014 год.
С покана по чл. 103 от ДОПК № Р-03001717008452-177-001 от 28.06.2018 год.
/стр.575 от адм.пр./ ОП са
уведомили „У. БГ” ООД, че в случая по горепосочените фактури е налице облагаема доставка по чл. 82, ал. 2,
т. 3 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната, по която данъкът е изискуем от получателя и за които доставки не са декларирани
протоколи по чл. 117 от ЗДДС от дружеството в подадените от него дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. На ЗЛ е указано,
че следва да издаде Протоколи по чл. 117 от ЗДДС за получените доставки от „Т.
Транспорт Холанд V.B.”, NL*********BO1 по посочените фактури, които да бъдат включени в дневниците за продажби и
намерят отражение в кл. 12 на СД за съответния месец. В поканата е посочено, че
на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС за дружеството не е налице правото на
данъчен кредит за начисления по доставките ДДС, поради което издадените
протоколи по чл. 117 от ЗДДС не следва да намерят отражения в дневниците за
покупки и СД по ЗДДС за съответния
данъчен период. ОП са дали 14 дневен срок за подаване на коригиращите
декларации на основани чл. 103, ал. 1 от ЗДДС.
В дадения от ОП срок „У. БГ” ООД е подало коригиращи справки
декларации и регистри по ЗДДС за данъчни периоди м.04, 07, 10, 11 и 12/2014 г.,
с които е декларирало доставките, осъществени през 2014 г. с предмет наем и
поддръжка на камиони с посочен контрагент Tosun
Transport Hol BV ид.
№ NL807710477B01 по протоколите по чл. 117 от ЗДДС /л.67-72, л.98/. Дружеството е начислило ДДС в общ размер
65618.09 лв. по тези доставки на основание издадени протоколи и е
упражнило право на приспадане на пълен
данъчен кредит за същите доставки, видно от приложени дневници за покупки
/л.638/ както следва:
- №110/30.04.2014 г. с данъчна основа - 53394,16 лв. и
ДДС - 10678,83 лв.;
- №112/30.07.2014 г. с данъчна основа - 26892,66 лв. и
ДДС - 5378,53 лв.;
-
№111/30.07.2014 г. с данъчна основа - 53394,16 лв. и
ДДС - 10678,83 лв.;
-
№113/30.10.2014 г. с данъчна основа - 53394,16 лв. и
ДДС - 10678,83 лв.;
-
№27/30.12.2014 г. с данъчна основа - 53394,16 лв. и
ДДС - 10678,83 лв.;
-
№28/30.12.2014 г. с данъчна основа - 34227,03 лв. и
ДДС - 6845,41 лв.;
-
№29/30.12.2014 г. с данъчна основа - 53394,16 лв. и
ДДС - 10678,83 лв.
Органите по приходите приели, че в
случая не е налице неправилно отразени в отчетните регистри документи, а е
налице укриване на доставките по
процесните фактури и протоколи в рамките на три години и деклариране на същите за целите на ДДС без
да са счетоводно отразени, едва след уведомяване от орган по приходите в хода
на предходно ревизионно производство с цел намаляване на дължимия от
дружеството корпоративен данък за 2014 година. Наред с това са приели, че данни
за тези доставки не са налични в
счетоводството на ДЗЛ и не могат да
бъдат проследени счетоводно в т.ч. и плащанията та тях. За това органите по
приходите са приели, че разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС е неприложима по
отношение на „У. БГ” ООД за доставките по посочените процесни 7 фактури и издадени
протоколи по чл. 117 от ЗДДС и са отказали признаване на данъчен кредит за
данъчните периоди м.04.2014, м. 07.2014, м. 10.2014 и м. 12.2014 год. общо в
размер на 65618.09 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай между страните няма спор, че процесните
доставки са реално извършени през месеците 04, 07, 10 и 12.2014 год., от
данъчно задължено лице от Кралство
Холандия, с място на извършване в България на основание чл. 21, ал. 2 и чл. 23,
ал. 4 от ЗДДС, с получател ДЗЛ по ЗДДС, регистрирано на територията на страната.
Няма спор, че същите са облагаеми.
Между страните също така няма спор, че данъкът по тези доставки е изискуем
от оспорващия на основание чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС.
Безспорно е също, че тези доставки не са намерили хронологично счетоводно
отразяване в счетоводството на оспорващия. Той не е представил доказателства в
тази насока, въпреки указанията на съда. Вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза дава заключение, неоспорено от страните и кредитирано
изцяло от съда, че процесните фактури за
доставки и издадени въз основа на тях протоколи по чл. 117 от ЗДДС, не са
намерили счетоводно отражение в счетоводството на дружеството, а само са
включени в съответните дневници за покупки за съответните данъчни периоди,
извършено след поканата по чл. 103, ал. 1 от ДОПК в хода на предходно
ревизионно производство по ЗКПО през 2018 год..
Спорният между страните въпрос е дали оспорващото дружество има право на
приспадане на данъчен кредит във връзка с процесните доставки. Оспорващото дружество твърди, че за него е
налице право на приспадане на данъчен
кредит при условията на чл. 73а от ЗДДС, а органа по приходите твърдят, че
такова право не е налице, тъй като доставките по процесните протоколи и фактури
са укрити и данни за тези доставки не са налице в счетоводството на дружеството.
Съгласно разпоредбата на 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС данъчен
кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон заизискуемия от него данък като платец по глава
осма.
С разпоредбата на чл. 69, 1, т. 3 от ЗДДСе предвидено, че когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия
от него данък като платец по глава осма.
Условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно
чл. 71, ал. 1 т. 2 от ЗДДС / в редакцията до 31.12.2018 год./ са
лицето да е издало
протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и да е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето
като
платец по глава осма.
Според разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на
данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в
един от следващите 12 данъчни периода.
С решението по
делото Ecotrade, точка 41 СЕС е приел, че от текста на чл.18, пар.1 от Шеста
директива, правото на приспадане по принцип се упражнява „по време на същия
данъчен период“, през който това право е възникнало. Независимо от това,
съгласно член 18, параграф 3 от Шеста директива на данъчнозадълженото лице може
да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по
време на данъчния период, през който това право е възникнало. В този случай обаче
правото му на приспадане се упражнява при определени условия и ред, приети от
държавите-членки – т.42. В т.43 е посочено, че от това следва, че
държавите-членки могат да изискват правото на приспадане да се упражнява или в
течение на периода, през който е възникнало, или в течение на по-дълъг период,
но при спазване на определени условия и ред, посочени в тяхната национална
правна уредба.
Такива специални
изисквания са въведени с разпоредбата на чл.73а от ЗДДС, според която доставки,
за които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчния
кредит е налице и когато получателят не разполага с документ по чл.71 т.2
/протокол по чл.117 и чл.163б ал.2/ и не е спазил изискванията на чл.72 /да
отрази документа в дневника за покупките и справката-декларация за периода/, ако доставката не е укрита и данни
за нея са налични в счетоводството на получателя. Тези изисквания са
кумулативни, целта им е да не се допусне злоупотреба с ДДС и изпълнението им
следва да бъде проверено при преценката дали оспорващото дружество има право да приспадне начисления ДДС за
процесните доставки.
С
оглед на приетото от съда от фактическа страна и цитираните правни норми съдът споделя извода на органа по приходите, че в
случая за оспорващия не е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставките, посочени в процесните
протоколи по чл. 117 от ЗДДС, тъй като тези доставки са укрити и за тях няма данни в счетоводството на ДЗЛ.
След
като по безспорен начин е установено, че за 2014 година, когато са извършени процесните услуги, оспорващото дружество не е водило счетоводство
съобразно изискванията на ЗСч, е
безспорно, че ДЗЛ изобщо не е имало намерение тези доставки да бъдат
отразени счетоводно. За 2014 година ДЗЛ
е представило пред органите по приходите единствено синтетична оборотна
ведомост. Едва при провеждане на
предходно ревизионно производство по ЗКПО и с оглед доказване на разходи с цел
намаляване на финансовия резултат за 2014 година ДЗЛ е представило 7 бр. фактури за доставени му услуги от Tosun
Transport Hol BV ид. № NL807710477B01, а
протоколите по чл. 117 от ЗДДС са съставени и включени в СД и регистрите по ЗДДС след покана по чл. 103,
ал. 1 от ДОПК. Ето защо съдът намира, че
процесните доставки са укрити.
Фактът, че за
тези доставки няма данни те да са
отразени в счетоводството на оспорващото дружество, се установява и от
заключението на вещото лице, което не беше оспорено от страните и е прието от
съда като пълно, ясно и обосновано. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС и органът по
приходите правилно не е признал правото на приспадане на данъчен кредит от оспорващото
дружество за процесните доставки в размер на 65618.09 лв.
Представените от оспорващото дружество с жалбата
писмени доказателства – споразумение за прекратяване на сътрудничество и крайна
изравнителна сметка между „У. БГ” ООД и
Tosun Transport Hol /л.12/ , писмо на Tosun Transport Hol от 23.04.2018 год.
/л.15/, Анекс 1 /л.18/ и заявяване на
договор на наемане от 01.01.2014 год. /л.21/ не опровергават извода на съда, че
доставките са укрити и за тях няма данни в счетоводството му. Договорът на л. 21 касае търговски
отношения между оспорващото дружество и
„У. Инт Транспорт” а не
процесните доставки. Следва да се има предвид, че между страните по делото няма спор и органа по
приходите е приел, че процесните доставки са реално извършени през 2014 год. в
посочените в процесните фактури данъчни периоди, каквото цели да докаже с тези писмени доказателства оспорващия.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е валиден
административен акт, издаден в предвидената в закона форма, при спазване на
процесуалните правила и материалноправните
разпоредби по неговото издаване, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 3340, 26
лв./ три хиляди триста и четиридесет лева и двадесет и шест стотинки/
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „У. БГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение”, бл. 71, вх. 1, ап. 16,
срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03001718004632-091-001 от 04.01.2019 год. в частта, потвърдена с Решение № 31 от 14.05.2019 год.
на директора на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са установени задължения по
ЗДДС за внасяне за данъчните периоди м.04.2014, м. 07.2014, м. 10.2014 и м.
12.2014 год. общо в размер на 65618.09 лв. и лихва за забава в размер на
28057.18 лв.,
ОСЪЖДА У. БГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Разград, ж.к. „Освобождение”, бл. 71, вх. 1, ап. 16 да заплати на дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – Варна при Централно
управление на НАП сумата от 3340, 26 лв./ три хиляди триста и четиридесет лева
и двадесет и шест стотинки/
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен
срок осъобщаването му страните.
Съдия: /п/