Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 28.09.2017 г. ГР. П Л Е В Е Н
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , I-ви въззивен наказателен състав на пети
септември през две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Секретар: Анелия Докузова
Прокурор:
Георги Лазаров
като
разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ
ВНОХД
№ 723 по
описа за 2017 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 140/19.06.2017
г., постановена по НОХД № 2/2017г., Кнежански районен съд е признал подсъдимия И.В.Б.,роден
на ***г***,българин, български гражданин, неженен,средно образование, безработен
към момента на деянието,осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
27.01.2016г. в с.Д. Л., на кръстовището, образувано от ул.„*******” и ул.“******“
управлявал МПС - лек автомобил „*****“ с peг. № ******** без да притежава
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №
15-0257-000087/18.06.2015г. на Началника на РУМВР - гр.Д.Д. за същото такова
деяние,поради което и на основание чл.343в,ал.2
вр. с чл.54 от НК го осъдил на една
година лишаване от свобода като на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС постановил
изтърпяването му при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв.
Със същият
съдебен акт първоинстанционният съд привел на основание чл.68,ал.1 от НК в
изпълнение наложеното на подсъдимия И.В.Б. наказание по НОХД №14/2014г. по
описа на ОС-гр.Враца от две години лишаване от свобода като на основание чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС постановил да се изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване.
Допълнително РС-Кнежа се произнесъл по
разноските като осъдил И.Б. да ги заплати във възприетия размер от 99,40 лв.
Срещу
така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника – адв.Д.М. от
САК, който алтернативно заявява постановяването `и в нарушение на материалния
закон с оглед отказа на първата инстанция да възприеме доводите за реализация
на инкриминираното деяние при условията на „крайна нужда“ /визира се явно
института по чл.13 от НК,бел.с.д./,нейната необоснованост – аргументирана с
несъответен на претенцията на защитата прочит на доказателствената съвкупност в
частта относно мотива на въззивния жалбоподател да се качи в процесното
МПС,свързан с желанието му да спаси живота и здравето на неговата баба като я
заведен по спешност на лекар с оглед търпяната моментно диабетична криза като в
заключение се заявява явна несправедливост на наложеното наказание поради
отказа на РС-Кнежа да определи наказание при условията на чл.55 от НК като
отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство гореизтъкнатия мотив
определящ действията на подсъдимия.В заключение се отправят съпътстващите
искания за оправдаване на осъдения подсъдим или намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода до абсолютния минимум от три месеца.
В
срока по чл.320,ал.4 от НПК защитникът не е представил допълнително писмено
изложение за допълване на посочените в жалбата доводи.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира присъдата за правилна и обоснована
като счита,че съдебния акт е постановен в съответствие с доказателствената
съвкупност и при даване на отговор на основните поставени по делото въпроси.Подчертава
се аргументирания отказ от приложение на института по чл.13 от НК като се
акцентира върху предшестващия деянието преглед на бабата на подсъдимия в
болнично заведение,който не индикирал опасност за живота и здравето `и,липсата
на изискано съдействие през телефон 112,неподчинението на издаденото
разпореждане от страна на автоконтролните органи за спиране и проверка, и
несподелянето с тях за възникналия здравословен проблем след предизвиканата от И.Б.
катастрофа.В контекста на изложеното се претендира оставяне на жалбата без уважение.
Подсъдимият И.В.Б. се
явява в съдебно заседание лично и с адв.Е. Б. от БАК,преупълномощен от адв.Д.М.
от САК и по същество моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът
– адв.Е. Б. от БАК поддържа жалбата. Намира,че всички свидетели, с изключение
на полицейските служители, установяват внезапно влошаване на здравословното
състояние на А. К. /баба на И.Б.,бел.с.д./,което не се опровергава от
извършения преди това медицински преглед в болнично заведение.На фона на
заявената от защитата хипогликемия и отсъствието на правоспособен водач готов
да откликне на молбата на въззивния жалбоподател за транспорт на К.до дома `и
за поставяне на инсулинова инжекция определя действията на подзащитния си като
единствено възможни в тази ситуация и насочени към опазване на живота и
здравето на неговата възходяща.В заключение и като подчертава възможните
неблагоприятни последици за А.К. от липсата на навременна реакция и отсъствието
на алтернатива в действията на въззивния жалбоподател моли за неговото
оправдаване.
Плевенският
окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от с.н.а., поради което е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
извършената проверка с оглед правомощията си по чл.314 от НПК въззивната инстанция не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на предварителното
разследване,съдебното производство пред първоинстанционния съд,както и при
постановяване на присъдата и изготвянето на мотивите към нея, които да водят до
нейната отмяна или връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или прокурора.Такива не се сочат и от защитата на
въззивния жалбоподател,което измества акцента на разсъжденията върху
обосноваността и приложението на материалния закон. Последното налага и
обсъждане на събрания по делото доказателствен материал.
От
внимателния анализ на ценената от съда доказателствена съвкупност се
установява,че към 27.01.2016г. И.Б. е неправоспособен водач на МПС като с НП №
15-0257-000087/18.06.2015г. на Началник на РУ на МВР-Д.Дъбник,влязло в сила на
7.10.2015г., същият вече е санкциониран за управление МПС като такъв.
В
ранното утро на 27.01.2016г. майката и бабата на подсъдимия,съответно св.Н.Б. и
А.К. се придвижили с автобус до УМБАЛ „****“ ЕАД-Плевен като след финализиране
на съответните медицински изследвания се отправили към дома си в с.Д. Л. Автобусът,с
който се завръщали двете жени непреминавал през посоченото населено място,а
спирал на кръстопътя с.Д. Л. – с.Г. и гр.И. – гр.К. където пътничките слезли.А.
К. имала сърдечни и ендокринологични проблеми /диабетик/ от години като пътя не
`и се отразил добре.След разговор с майка си подсъдимият привел в движение л.а.
марка „******“ с Дк№ ******* и се отправил до посоченото по-горе място,където
взел двете жени като Н.Б. седнала на предната седалка до него,а А.К. се
настанила отзад.По същото време в с.Д.Л. свидетелите М.М. и Б.И. – длъжностни
лица при РУ на МВР-Д.Д. изпълнявали задълженията си като контролни органи по
ЗДвП.Свидетелят М. забелязал криволичещия без основателна причина по ремонтираното
пътно платно Б. и му подал сигнал със стоп-палка за спиране и
проверка.Подсъдимият отказал да спре като посоката и скоростта му на движение
принудили М.М. да отскочи назад,за да не бъде блъснат.По повод горното двамата
полицейски служители привели патрулния автомобил в движение и последвали
управляваното от подсъдимия превозно средство,който около 14,00 ч. навлязъл в
кръстовище образувано между улиците „******“ и ул.“******“ като загубвайки
контрол върху него ударил изчакващия го съгласно правилата на предимството л.а.
марка „*****“ с Дк№ ******.След оглед на местопроизшествието и преглед на
документите на И.Б. св.М.М. съставил АУАН бл.№ 446005/27.01.2016г.,с който
вменил на Б. нарушения на чл.20,ал.2 ,чл.150 и чл.100,ал.1 от ЗДвП,а св.Б.И. на
свой ред изготвил АУАН бл.№ 446042/27.01.2016г.,с който вменил нарушения на
чл.150 и чл.103 от ЗДвП като с оглед установената липса на правоспособност било
образувано незабавно производство № ЗМ-32/2016г. по описа на РУ на МВР-К.
Правилно
РС-Кнежа е ценил като обективни и безпротиворечиви гласните доказателства
събрани при разпита на свидетелите М. М. и Б. И. Двамата свидетели в
кореспонденция помежду си сочат възприемането на подсъдимия като водач на
процесното превозно средство,подадения от М. сигнал със стоп-палка и отказа на И.Б.
да се съобрази с издаденото разпореждане за проверка,което наложило неговото
последване до процесното кръстовище,където подсъдимия предизвикал ПТП по своя
вина с друг л.а. осигуряващ му предимство.Приобщените по реда на
чл.281,ал.1,т.2 от НПК от въззивния съд показания на И. и М. дадени в хода на
НОХД № 16/2016г. на РС-К. обогатяват, и това е разбираемо с оглед близостта им
до процесните събития, фактическата картина на деянието като сочат не само
движението с висока скорост от страна на въззивния жалбоподател и криволиченето
му без основателна причина по пътното платно,но и насочването на управлявания
от него автомобил към подалия сигнала за спиране полицейски служител /М.,бел.с.д./,който
избегнал произшествие като отскочил.Обстоятелството,че двамата полицейски служители
не сочат заявен от И.Б. здравословен проблем,както правилно отбелязва защитата
не означава,че такъв не е имало,но логичната реакция след комплекса от
нарушения на правилата за движение по пътищата реализиран от подсъдимия е същия
да заяви,каква е причината за това и да поиска оказването на съдействие за
медицинска помощ,а въпреки направеното от М. изрично запитване,което е и
рутинна процедура при ПТП, такова не е заявено от въззивния жалбоподате и
неговата майка,която се е задоволила да спомене,че баба му имала здравословен
проблем и за това бързали.
В
същност различие по основната фактология по делото – управление на процесния
автомобил по време и място,както и досежно авторството на деянието страните не
регистрират. Несъгласието на защитата е по отношение на причините, поради които
И.Б. е предприел въпросното управление като се изтъква внезапен обрат в
здравословното състояние на А. Б. обяснен като хипогликемична криза и
необходимостта от транспорт до дома `и с оглед овладяване на това `и състояние
посредством извършване на инсулинова инфузия.В тази насока са ангажирани както
показанията на Н.Б. и А.А., така и обясненията на подсъдимия.Настоящият
въззивен състав намира,че А. К. е имала здравословни оплаквания,но не може да
се приеме,че се е намирала към момента на деянието в хипогликемична криза.Нелогични
са твърденията на Н.Б.,че не е разбрала,че майка `и не си е поставила
инсулина,което провокирало ендокринологична реакция в организма на последната,което от своя страна довело до
мобилизирането на подсъдимия с процесния транспорт.Видно от показанията на тази
свидетелка /л.130 от СП/ майка `и страда от диабет с 30-годишна давност, по
повод на което често пъти е посещавала болнични заведения и е била
хоспитализирана в тях.На фона на тази известност и заявения от Н.Б. сутрешен и
вечерен прием на инсулин остава неясно как първата братовчедка на подсъдимия –
А. А.която от няколко години прилага посочения медикамент и се грижи за нея е
пропуснала тази задължителна манипулация /липсва трактовка и в показанията
`и,бел.с.д./,а майката на подсъдимия е игнорирала тази необходима грижа още
повече,че посещението в болница според нея е с цел планиран прием и престой, по
повод на което предварително се снабдила с направление от личния лекар като
по-късно същия е осъществен според нея макар и с оглед друг здравословен
проблем. Тези показания на Н.Б.не само са неубедителни,но и са в колизия със
служебно изисканата и представена от УМБАЛ „*****“ ЕАД документация – изх.№
3403/3.04.17г. /л.45 и сл. от СП/ видно от която единствените хоспитализации на
А.Б. са в периода 24-28.11.2014г. и 18-20.04.2016г.,т.е. значително преди и
след настоящето деяние.Липсата на пряка автобусна линия от посочения по-горе разклон до с.Д. Л. също не е ново
обстоятелство още повече,че Н.Б. признава,че обичайно „…или чакаме някой да
мине да ни вземе или се обаждаме на
някой да дойде да ни вземе от там…“.Т.е.
прибирането след посещение при лекар в гр.П.,за което не се представят
доказателства и защитата упорито препятства пред първата инстанция установяването
на детайли по този въпрос,не е извънредно обстоятелство за двете жени и ако
наистина здравословното състояние на А.К.е било влошено,което е обуславяло и
очакваната хоспитализация,то основателно на дневен ред се поставя въпроса,как
те е следвало да се приберат у дома си.
Въззивният съд намира,че показанията на Н.Б.се
компрометират и не само по тези пунктове.Ноторно известно е,че кръвната захар
при диабетиците бележи колебания и подлежи на проследяване и редовен
медикаментозен контрол като също така са известни и неотложните мерки,които се
вземат при рязък спад и поява на съответната симптоматика.Тук проблемът не е,че
по делото Н.Б.умишлено вписва
симптоматика тангентираща със заявената от защитата хипогликемична криза,а това
че при нейната изява не сочи да е предприела общоизвестните стъпки – прием на
захар,сок,глюкоза,газирана напитка –
т.е. всичко онова,което като близък
роднина на диабетно болен,полагащ дългогодишна грижа за него следва да знае и
прилага.Обхватът на тези действия не
изисква специално знание или медицинско умение,красноречиво
свидетелство,за което е и че св.А.А. осъществява заявената инсулинова
инфузия.На фона на горното съдът намира,че А.К.не се е намирала в претендираното
от защитата състояние,а подсъдимия е управлявал л.а. марка „******“ не за да съдейства
на двете жени за оказване на спешна
медицинска помощ,а за да ги превози до домашния им адрес,т.е. действителния
мотив за пътуването му е различен от вписания във въззивната жалба.Впрочем
никъде в доказателствата по делото не се съдържа и следа от транспорт на А.К.до
лекар /или поне намерение за това,бел.с.д./, както твърди защитника адв.М. от
САК.Последното е могло да бъде сторено от всяко предварително ангажирано
лице,доколкото прибирането в с.Д.Л.не е извънредно събитие от делничния живот.
Плевенски
ОС – за разлика от К. РС – некредитира показанията на Н. Б.и в частта,в която
същата сочи подаването на сигнал със стоп-палка от служебния автомобил на св.М.В
този им фрагмент показанията кореспондират със съответните обяснения на
подсъдимия,но са в груба колизия с показанията на полицейските служители,които
са категорични,че не само е бил подаден
сигнал на криволичещия без основателна причина по платното подсъдим,но и М. е
бил принуден да реагира,за да се самозапази от връхлитащия го
автомобил.Обясненията на подсъдимия,в които същия сочи спирането му от М.М.от
автомобила,който едва впоследствие забелязал,че е с отличителни надписи и
причините за отказа му да се съобрази с издаденото разпореждане – изпитваната
уплаха за живота на баба му са не само в грубо противоречие с ценения от съда
доказателствен материал,но и с правилата на формалната логика.Естествената
реакция на сигнализиран за проверка водач на МПС е да спре,освен ако има
обстоятелство,което иска да укрие от
контролните органи.Неправоспособността на И.Б. е именно такова обстоятелство и
поради тази причина той се е опитал
да осуети проверката като в допълнение на това е предизвикал ПТП със спазил правилата на предимството участник
в движението.Подсъдимият и защитниците му не дават логичен отговор на въпросите
защо същия след като е възприел надписите на патрулния полицейски автомобил не
е спрял,защо не е споделил за причината за пътуването си и не е отговорил
положително на предложението да бъде извикана спешна помощ след предизвиканото
ПТП или бъде откарана до звено за медицинска помощ А.К..Тук е уместно да се
маркира,че обясненията на подсъдимия, в частта в която същия твърди,че никой от
познатите му водачи не се е отзовал на призива му за транспортно съдействие са
напълно изолирани в доказателствено отношение.Разпитаният в тази връзка от първата инстанция свидетел – С.И.,съпруг
на А. А.,противно на твърденията на защитата,която неправилно идентифицира в
това качество и заличения по нейно искане пред първата инстанция И. Р.,съвсем не е отказал да съдейства,а
както правилно е посочил РС-К. в мотивите си е заявил,че пътува от гр.П. и ще
дойде.Внимателният анализ на показанията на А.А.също не сочи тази свидетелка да
е пропуснала да постави сутрешния инсулин на А.К.,каквито показания ангажира
св.Н.Б., и регистрира поставянето на инсулин не на портата както заявява
последната,а след като я сложили да си легне.
При
така установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
фактически констатации настоящият състав на въззивниясъд намира,че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343в,ал.2 от НК като
на 27.01.2016г.
в с.Долни Луковит, на кръстовището, образувано от ул.„******” и ул.“****“
управлявал МПС - лек автомобил „*****“ с peг. № ****** без да притежава
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №
15-0257-000087/18.06.2015г. на Началника на РУМВР - гр.Д.Д. за същото такова
деяние.Процесното НП е връчено лично на подсъдимия и е влязло в сила на
7.10.15г. като И.Б. е предприел управление на МПС в едногодишния срок визиран
от разпоредбата на чл.343в,ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл,който се извежда от конкретното му поведение и установените по
делото фактически обстоятелства.Подсъдимият дори и да е имал погрешно формирани
представи за състоянието на своята баба изградени на базата на възпроизведени
му впечатления от св.Н. Б.е могъл да формира собствени на база пряко наблюдение
след отзоваването си на кръстопътя с.Д.Л.– с.Г. и гр.И. – гр.К.,където е могъл да преустанови
управлението на процесното МПС и осигури друг водач или изчака пристигането на
св.С. И.Фиксирането
на мястото на деянието – в с.Д.Л.дава диапазон в действията на подсъдимия,който
същия без оправдан от закона мотив собственоръчно е стеснил. Цялостното
поведение на подсъдимия налага извода,че същия е предвиждал общественоопасния
резултат като е целял неговото настъпване.
Основното оплакване на защитата е,че РС-Кнежа
неоснователно е отказал да приложи института по чл.13 от НК, с което е допуснал
неправилно приложение на материалния закон.Съображенията на първата инстанция
могат да бъдат групирани в две насоки.На първо место това е липсата на непосредствена опасност за живота
на А.К.,изведена от извършения `и преди деянието преглед в медицинско
заведение,който не е установил необходимост от хоспитализация,както и от
действията на подсъдимия – същия не се снабдил преди пътуването с необходимата
доза инсулин с оглед полевата му апликация,не се обадил,както и роднините му -
бел.с.д., на ЕННСП 112,нито пък изискал съдействие от полицейските служители И.
и М.за осигуряване на спешна медицинска помощ.На второ место РС-К. е приел,че
съществува и друг начин за отбягване на опасността за живота на А. М.
посредством обезпечаване на правоспособен водач като илюстрирал това си решение
с действията на И. Р. превозил бабата на подсъдимия до домашния `и адрес след
предизвиканото от И.Б. ПТП.Принципно тези съображения се споделят от настоящия
въззивен състав с някои допълнения и корекции. Действително,както отбелязва
защитникът на подсъдимия проведения преди деянието преглед в медицинско
заведение на А.К.не препятства възможността за непредвиден обрат в
здравословното `и състояние като внезапността на промените в нивата на кръвната
захар на диабетно болни са ноторно известни.Доказателствата по делото обаче не
сочат настъпването на хипогликемична криза у бабата на подсъдимия като по-горе
в мотивите си ОС-П. е посочил своите съображения.Практически отговора на това
оплакване изисква преценка на цялостното поведение на дееца и неговите близки
преди,по време и след извършване на деянието,а той не е в претендираната от
защитата насока. Декларираната от Н. Б./и частично от А.А.,бел.сд./ симптоматика
не е достатъчна,за да се приеме,че е настъпила хипогликемична криза,още повече
че ако хипотетично се приемат твърденията `и за въздържане от прием на
сутрешната доза инсулин от К./отхвърлени от този съд,бел.с.д./,то кризата
съвсем не би се явила внезапна и поради това неочаквана,което допълнително
компрометира показанията `и.Тук следва да се разшири мащаба на разсъжденията
установен от РС-К. като се посочи,че доказателствата по делото не установяват
непосредствена опасност не само за живота,но и за здравето на бабата на
подсъдимия,която да провокира извършването на вмененото му деяние.Не са
предприети на следващо место обичайните мерки за преодоляване на евентуален
спад на кръвната захар,които се практикуват от близките в такъв случай и които
следва да се им познати особено,ако както твърди защитата позовавайки се на
лаконична ремарка от св.А.А. /л.133 от СП/ това са чести състояния.Липсата на
първия основен елемент на института на крайната необходимост би следвало да е
достатъчен за обосноваване на отказа от приложението му,но за пълнота на
разсъжденията следва да се посочи,че правомерен начин за избягване на евентуално
възникнала опасност има и той следва да се преценява с оглед обективните
условия,а не с оглед силите и интелектуалните способности на подсъдимия,както
претендира защитника му в хода на съдебните прения. Прибирането на двете жени
от гр.Плевен и липсата на транспорт от разклона,където обичайно слизат от
автобуса не са извънредни обстоятелства,които внезапно са доведени до знанието
на подсъдимия и неговата майка – св.Н.Б., така че транспорт от правоспособен
водач да не може да бъде своевременно организиран.На следващо место св.Светослав
Илиев противно на доводите на защитата на подсъдимия му е заявил /л.131 от
СП/,че „…пътувам от П. и ще дойда…“,което на фона на дистанцията до
„кръстошката“ определя значително по-бърз времеви мащаб на реакция и готовност
за съдействие.Превратно защитата навежда доводи за липса на алтернативност в
действията на И.Б. с оглед отказа на първата му братовчедка - св. А.А.да го
придружи с цел полева апликация на инсулин на неговата баба.Показанията на А.А.
са категорични и не оставят съмнение в тази насока:“…Едно момче на име И.…я
докара в тях…и трябваше да и се бие инсулин…Аз не съм разбрала преди това,че баба не е добре,а разбрах чак когато
това момче И. я докара…“,л.133 от СП.
Аргументът на защитата,че екипите на спешната
медицинска помощ действали със закъснение от 40-50 минути след позвъняване е
голословен и не може да се възприеме,че подсъдимия ще се придвижи до роднините
си на посочения разклон и ще ги прибере като осигури неквалифицирана медицинска
грижа по-бързо от професионални медици и обучен шофьор още повече,че
способността му да управлява МПС търпи критика не само с оглед създадената
опасност при разминаването с М.М.,което наложило реакция от негова страна, за
да запази живота и здравето си,но и с оглед предизвиканото по негова вина
ПТП,за което му бил съставен АУАН.Последното и без това е препятствало
транспорта на А.К.до дома `и и ако деянието макар и да е довършено то не е ясно
защо И.Б. не е споделил причините за него,съображенията да избегне проверка и
потърси съдействие за финализиране на транспорта на баба си до дома си,където
да бъде извършена така жизненоважната инсулинова инфузия.
Предходните осъждания на И.Б. нямат отношение при
преценката на въззивния състав на обосноваността на присъдата,с която същия е
признат за виновен за извършването на
инкриминираното деяние,а имат отношение единствено към процеса на индивидуализация
на наказанието.
Оплакването във въззивната жалба,което не се поддържа
пред въззивната инстанция от защитата е за явна несправедливост на наложеното
на И.Б. наказание с претендирано приложение на чл.55 от НК с оглед изтъкнатия
извинителен мотив – транспорт на неговата родственица до лекар за оказване на
спешна помощ. При определянето на наказанието РС-К. е приел наличието на лек
превес на смекчаващите вината обстоятелства като е отчел младежката възраст на
подсъдимия,семейното му положение – живущ на семейни начала с малко
дете,трудовата му ангажираност обоснована с представения трудов договор и
добрите характеристични данни,а като отегчаващи обремененото му съдебно
минало.Самостоятелната преценка извършена от въззивния съд на относимите при
индивидуализацията на наказанието обстоятелства,както и по отношение на вида и размера му, не сочи неправилно приложение
на закона,макар и при по-различна съвкупна преценка при потвърждаване на
определения справедлив размер на наказанието.Обществената опасност на
конкретното деяние и деец не са занижени. Подсъдимият е осъждан за престъпления
против собствеността и личността – чл.142,ал.2,т.2 от НК като проявената
снизходителност при определяне на наказанието не е внесла очаквания коректив в
поведението му.На следващо место И.Б. е санкциониран по административен ред за
управление на МПС,видно от приложената по делото справка за нарушител от
региона като същия не само е неправоспособен водач,но и е управлявал МПС
по-малко от три месеца след санкционирането му по административен ред за такова
деяние.От друга страна механизма на настоящето деяние маркира висока обществена
опасност – подсъдимия е създал риск за живота и здравето не само на контролните
органи на МВР – св.М.М.,но и за пътниците в л.а. марка
„*******“ с Дк№ ****** осигурил му дължимото предимство на образуваното
кръстовище между улиците „*****“ и ул.“******“,както и за тези в личния му лек
автомобил, между които и неговата баба.Мотивът за действията не е извинителен и
не е изтъкнатия от защитата,така че същия не може да бъде третиран като
смекчаващо вината обстоятелство,а още по-малко за изключително такова. Многобройни
смекчаващи винта обстоятелства въззивния съд също не открива при внимателния
прочит на делото.На този фон наложените наказания – лишаване от свобода за срок
от една година и глоба в полза на държавата в размер на 500 лв.,последната
съобразена с имущественото положение на И.Б., подлежат на потвърждаване като
ПлОС намира,че те ще способстват за постигане целите по чл.36 от НК в оптимална
степен.По тези съображения наложените наказания не се явяват несправедливи.
Неправилно
РС-Кнежа е определил режимите на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода
за настоящето деяние и законосъобразно приведеното наказание на основание
чл.68,ал.1 от НК по НОХД № 14/2014г. на ОС-В.Общ режим се определя във всички
случаи извън уредените в чл.57,ал.1,т.1 – 2 от ЗИНЗС,а настоящия не е
такъв.Деянието за което е осъден И.Б. по НОХД № 2/2017г. на РС-К. е умишлено и
извършено в изпитателния четиригодишен срок по НОХД № 14/2014г. на ОС-В.,чието
решение е влязло в сила на 29.01.2014г. като сборът от наложеното и приведеното
наказание е три години или по-голям от изискуемия за постановяване на строг
режим.Ето защо атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта относно
режимите на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода като се
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и приведеното
наказание.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.1,т.1
вр. с чл.334,т.3 и чл.338 от НПК Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 140/19.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 2/2017г. по описа на Кнежански районен съд,като:
ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА,в която са определени на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по
НОХД № 2/2017г. по описа на РС-Кнежа и НОХД
№ 14/2014г. на ОС-В. като определя на основание чл.57,ал.1,т.2 б.“в“ от НК
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.