Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В., 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Т.
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18627/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени от В.М.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Ч. „Ю.Г.“ ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Лазар Стоянов
Стоянов , обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ
вр. чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ:
1. за отмяна като
незаконосъобразна Заповед №53/11.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ;
2. за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност "Възпитател" или друга подходяща;
3. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7226,70лева /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з от
14.10.2020г./, представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е
останал без работа в размер на 5 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на възникване на
задължението до окончателното й изплащане;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор №578/29.06.2011г., с който ищецът е
назначен на длъжност „Художник“, изменен и допълнен с допълнително споразумение
от 09.09.2014г., 10.03.2015г., 14.09.2015г. и 04.09.2015г. С допълнително
споразумение от 14.09.2015г. ищецът бил
преназначен да изпълнява длъжността "Възпитател", код по НКПД
23596008 в ДОЛ /детски оздравителен лагер/ "Черноморски" към СОК
"К." ЕАД. На
30.06.2017г. между СОК "К." ЕАД, Частно средно училище "Ю. Г. "
ЕООД и В.М.К. е сключено Допълнително споразумение към Трудов договор
№578/29.06.2011г., с което страните се съгласили, че считано от датата на
подписването му СОК "К." ЕАД прехвърля на Частно средно училище
"Ю. Г. " ЕООД правата и задълженията си произтичащи от
№578/29.06.2011г., като занапред работодател на В.М.К. се считал Частно средно
училище "Ю. Г. " ЕООД. Трудовият
договор бил допълнен и изменен с допълнително споразумение от
31.08.2018г. и Допълнително споразумение № 52 от 01.01.2019г. към Трудов
договор № 9/30.06.2017г. Със заповед №50/04.09.2019г.на управителите Частно
средно училище "Ю. Г. " ЕООД били съкратени длъжностите
"Възпитател", като премахването на тези длъжности, чиито трудови
функции не били сходни с тези на несъкращаваните, не пораждали за работодателя
задължението да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ. Със Заповед №53/11.09.2019г.
било прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.2,
пр.2. от КТ, считано от 13.09.2019 г., в която било наредено да му се изплати
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие и обезщетение
по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Ищецът твърди, че няма реално
съкращаване на щата, поради което и извършеното уволнение на това основание е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Счита, че Заповед №
№53/11.09.2019г. се отнася за прекратяване на Трудов договор №
578/29.06.2011г., а ищецът има сключен Трудов договор 9/ 30.06.2017г. със същия
работодател. След смяната на работодателя от 30.06.2017г. в чл. 7, ал.4 от
Правилник на Частно средно училище „Ю. Г. ", още към 15.09.2018г. били
определени за педагогически специалисти: 1. Учители и 2. Учители в целодневната
организация на учебния ден, които са в състава и управлението на училището,
като според ал.5 Общата численост на персонала е обвързана с щатното
разписание. В тази връзка ищецът не бил
осведомен за датата на приемането на новото щатно разписание от 30.06.2017г.
Твърди, че не е налице реално съкращение на щата, тъй като трудовата функция
изпълнявана от длъжност "възпитател" не е била премахната а била съхранена в пълен обем.
Същите трудови функции били възложени на нови назначени лица, но под друга
длъжност. В тази връзка заповед № 50/04.09.2019г. на управителите Частно средно
училище "Ю. Г. " ЕООД била незаконосъобразна, тъй като извършеното
съкращение противоречало на закона и било в нарушение на правилата.Твърди се
още, че работодателят не бил извършил подбор съгласно чл. 329, ал.1 КТ и не бил посочил конкретни
причини за прекратяване на трудовия договор и щатното разписание, по което бил
извършил съкращение.
Искането е за уважаване на
исковите претенции и за присъждане на разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
исковите претенции, като неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „възпитател" и че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 53/11.09.2019г., на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ - поради съкращаване в щата,
като заповедта е връчена на ищеца на 13.09.2019г. Твърди се, че при прекратяването на ищеца са начислени
обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1120
лева и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1227,80 лева, като съответните
суми (след удръжки на данък и осигуровки) са му заплатени. Оспорва се
твърдението, че няма реално съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност и
се твърди, че е реално извършено. Към 05.09.2019г. (след издаване на Заповед
№50/04.09.2019г на управителите за съкращаване в щата) и към днешна дата -
21.01.2020г. длъжността „възпитател" била действително заета от трима
служители, един от които ищецът. След издаване на заповедта за съкращаване в
щата, правоотношенията с всички заети лица били прекратени, като няма и не са
останали назначени лица/служители, които да изпълняват тази трудова функция.
Съгласно щатно разписание на дружеството, в сила от 04.09.2019г., в щата нямало
и не са останали длъжности - сходни или идентични със заеманата от ищеца
длъжност. Заеманата от ищеца длъжност е премахната/съкратена, както и трудовата
функция, изпълнявана от ищеца е изцяло премахната.Нямало съвпадение и
припокриване на отговорностите, задълженията и функцията на длъжността
„възпитател" и „Учител, начален етап на образование (I-IV клас] в група за
целодневна организация на учебния ден" или „Учител, общообразователен
учебен предмет в прогимназиален етап в група за целодневна организация на
учебния ден" - това се установява при сравнение на длъжностните характеристики,
както и сравнение на мястото на работа. От друга страна мястото на работа на
„възпитателя" не е училището, а общежитие към училището, което обаче от м.
септември 2019г. било преместено, дейността му реорганизирана и възложена на
друга фирма. Към датата на прекратяване
на трудовия договор с ищеца не е имало лица, измежду които да бъде извършен
подбор и реално такъв не е можело да се извърши, тъй като всички щатни бройки
са съкратени и договорите с лицата, заемащи длъжността са били прекратени. Оспорва
се твърдението, че ищецът се ползвал със закрила, тъй като бил член на
синдикална организация и не били представени доказателства същият да е
представител на работниците и служителите по реда на чл.7ал.2 и чл.7а КТ.
Оспорва се и претенцията по реда на
чл.344 ал.1,т.З КТ, доколкото нямало данни ищецът да е останал без работа за
твърдяния от него период от 6 месеца.
Прави се възражение за прихващане на сумата по обезщетението по чл.225 КТ с
изплатените на ищеца обезщетения по реда на чл.220 ал.1 КТ и чл. 222 ал.1 КТ. Моли за отхвърляне на предявените
искове и заплащане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети
следните обстоятелства: 1./че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжност „възпитател"; 2./че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
със Заповед № 53/11.09.2019г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ - поради съкращаване в щата, като заповедта е връчена на ищеца на
13.09.2019г.
По делото е представен препис от трудов договор
№578/29.06.2011г., видно от който ищецът е назначен на длъжност „Художник“,
изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 09.09.2014г., 10.03.2015г.,
14.09.2015г. и 04.09.2015г. С допълнително споразумение от 14.09.2015г. ищецът
бил преназначен да изпълнява длъжността
"Възпитател", код по НКПД 23596008 в ДОЛ /детски оздравителен лагер/
"Черноморски" към СОК "К." ЕАД.
Видно от представеното
Допълнително споразумение към Трудов договор №578/29.06.2011г., същото е
сключено на 30.06.2017г. между СОК "К." ЕАД, Частно средно училище
"Ю. Г. " ЕООД и В.М.К., с което страните се съгласили, че считано от
датата на подписването му СОК "К." ЕАД прехвърля на Частно средно
училище "Ю. Г. " ЕООД правата и задълженията си произтичащи от
№578/29.06.2011г., като занапред работодател на В.М.К. е Частно средно училище "Ю. Г. "
ЕООД. Не се променят длъжността, характера на работа, мястото на работа и
работното време. Трудовият договор бил
допълнен и изменен с допълнително споразумение от 31.08.2018г. и Допълнително
споразумение № 52 от 01.01.2019г., като съгласно последното страните по делото са се
съгласили, че се променя основното и допълнителното възнаграждение на ищеца . Представен и фиш за заплата от
който се установява, че е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Ищецът не оспорва
твърденията в отговора, че при прекратяването е начислено дължимото обезщетение
по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1008 лева и
дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1008 лева и че същите
суми са му платени от работодателя (след
удръжки на данък и осигуровки).
Със Заповед №
53/11.09.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с Ч. „Ю.Г.“
ЕООД по трудов договор №578/29.06.2011г.,
последно изменен с допълнително споразумение №52/01.01.2019 г. за длъжността
„възпитател“. Посоченото основание е чл. 328, ал.1, т.2, предл.второ - поради
съкращаване на щата. Разпоредено е на ищеца
да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ. В заповедта е посочено, че основанието за
нейното издаване е Заповед №
50/04.09.2019 г. на управителите на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД с която се съкращават всички
длъжности „възпитател“. Посочено е, че премахването на всички длъжности, чиито
трудови функции не са сходни с тези на несъкращаваните не поражда за
работодателя задължението да извърши подбор по чл.329 ал.1 КТ.
Със Заповед №
50/04.09.2019 г., считано от 04.09.2019г. се съкращават от щата на ЧСУ „Ю. Г. “
длъжностите заместник – директор АСД – 1 бр. и възпитатели – 4 бр.
С предходна
заповед №3/19.10.2018г. на управителя на ответното дружество към същата дата е
утвърдено актуализирано щатно разписание на длъжностите, което влиза в сила от
01.11.2018г. Съгласно същото за учебната 2018/2019г. за длъжността „за
длъжността „възпитатели-общежитие“ има утвърдени 4 щата.
С цел
оптимизиране структурата на дружеството, е извършено съкращаване на щата за
няколко длъжности, сред които и длъжността „възпитател". От посочената
длъжност са съкратени 4 бройки, които към датата на издаване на цитираната
заповед съставляват всички щатни бройки за длъжността съгласно щатно разписание
на дружеството в сила от 01.11.2018г. /Заповед №3/19.10.2018г. на управителя на
Ч.Ю.Г. ЕООД и щатно разписание към нея/.След издаване на Заповед №
50/04.09.2019г. трудовите договори с всички заети на тази длъжност лица са
прекратени видно от Справка за актуално състояние на всички трудови договори от
НАП към 04.12.2019г. Съкращаването засяга всички бройки на посочената длъжност.
Със Заповед №50/04.09.2019г. на управителите на дружеството са съкратени всички
4 щатни бройки за длъжността „възпитател" в общежитието към Ч. „Ю.Г."
ЕООД, с което длъжността и нейната трудова функция са изцяло премахнати.
Доколкото
твърденията в молбата са, че уволнението е незаконно, е в
тежест на работодателя да докаже наличието на всички предпоставки,
обуславящи законосъобразността на извършеното от него уволнение.
В производството ищецът се
позовава на закрилата на чл.333, ал.3 от КТ с твърдения, че към момента на уволнението той е бил Председател на синдикална организация на СБУ в СОК „К.“,
ЧСУ „Ю.Гагарин“. В тази връзка са представени учредителен протокол от
28.10.2015г./л.38-39/, удостоверение №114.10.2015г. /л.40/ и служебна бележка
/л.32/.
Нормата на чл. 333, ал.3 КТ предвижда, че в случай на
дисциплинарно уволнение на работник, който е член на синдикалното ръководство в
предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен избирателен
синдикален орган, преди да упражни това свое право работодателят следва да
получи предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. С ТР № 9/2013г.
на ОСКГ на ВКС се прие, че с предварителната закрила на чл. 333, ал.3 КТ се
ползват член на синдикалното ръководство - председател и секретар на
синдикалната организация учредена и структурирана към предприятието на съотв.
работодател. Видно обаче от представената служебна бележка към ноември 2019г.,
т.е. към дата близка до тази на уволнението на ищеца, Председател на ИК на СБУ
е друго лице, а именно - Веселин Рашев. Фактът, че ищецът е заплащал членски
внос сам по себе си не обосновава извод различен от така направения, тъй като
самото членуване в синдикалната организация не е достатъчно за ползването на
тази закрила, така както беше посочено по – горе. Следва да се отбележи и че от
представения от ищеца учредителен протокол от 28.10.2015г. се установява, че на
събранието са присъствали едва четирима души, вкл. с ищеца, с което не са
спазени изискванията на чл.7 и 7а КТ. От друга страна представеното
удостоверение №114/12.2015г. е със срок до м.12.2015г. Т.е. дори да се приеме, че ищецът К.
действително е бил избран за Председател на СО при СБУ на 28.10.2015г., то той
е бил такъв до м.12.2015г., видно от представеното удостоверение №114/12.2015г.
и по делото не са представени доказателства и че след тази дата той е продължил
да бъде Председател на синдикалната организация към предприятието на съотв.
работодател.
Всичко изложено до тук прави основателни направените
възражения от ответната страна и изложените аргументи в тази насока, а именно
че ищецът не може да се ползва от специалната закрила, като съдът намира същите
за основателни.
Със Заповедта за прекратяване на трудов договор № 53 от
11.09.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.
328 ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на щата. Съкращаването на щата
представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите. За да бъде законосъобразно извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на съкращаване в щата
следва извършеното съкращаване да предхожда прекратяването на трудовия договор,
както и да е реално. От представените по делото писмени доказателства, респ. от
щатно разписание към 04.09.2019г.се установява че всички длъжностите
„възпитател” – общо 4 не съществуват и
не са назначени на тези длъжности други лица. В този случай не е необходимо извършването на подбор
по смисъла на чл. 329 ал.1 от КТ, доколкото са съкратени всички бройки по
старото щатно разписание на длъжност "възпитател", а не част от тях.
Не е останала свободна и налична бройка от същата длъжност или пък идентична длъжност,
с която работодателят да извърши подбор. Съкратени са всички бройки от
длъжността „възпитател" и самата трудова функция е премахната. В този
случай работодателят няма и не е имал
задължение да извърши подбор.
За да е налице реално съкращение на
щата следва трудовата функция изпълнявана от възпитателя да е премахната и да
не съществува, като именно на това основание съществуването на трудовия договор
е станало невъзможно. Т.е. след датата на приемането на новото щатно разписание
и извършеното уволнение, при работодателя не може да съществува трудова функция
идентична със съкратената длъжност /доколкото в настоящия случай изобщо са
съкратени всички възпитатели в общежитието/. От събраните в хода на
производството пред районния съд доказателства, съдът намира за установено, че
не е налице реално съкращаване на щата
в ответното учебно заведение. След
издаване на Заповед №50/04.09.2019г. на управителите на ЧСУ за съкращаване в
щата, правоотношенията с всички 4 на бр. възпитатели са прекратени.
Видно обаче от утвърденото ново щатно разписание към 04.09.2019г. и
представената справка за персонал към
05.09.2019г./л.59/, /след датата на заповедта за съкращаване на щата/
служителят Т. Нановска е заемала длъжност в ЧСУ Ю. Г. – „учител“. От показанията на самата
свидетелка обаче, се установява, че за учебната 2019/2020г. същата реално е
работила като „дневен възпитател“ към
Общежитието. На практика трудовата функция „възпитател“ е продължила да
съществува. От показанията й става ясно още, че общежитието е преместено от
сграда ДОЛ „Черноморски“ в сграда „Радуга“ заради по-добри условия за децата, но двете сгради са свързани с „топла връзка“.
Практически трудовата функция на премахнатата длъжност се е изпълнявала в
общежитието до 06.03.2020г., когато
то е затворило врати за възпитатели и ученици, тоест след съкращаването на щата
и уволнението на ищеца със заповед №
53/11.09.2019г. В тази връзка искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен.
С оглед затварянето на общежитието обаче, съдът намира, че ищецът не може да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Възпитател"
или друга подходяща, тъй като по делото се установи, че след 06.03.2020г.
общежитието не функционира.
С отмяната на заповедта за
уволнение за служителя възниква
потестативно право на обезщетение за
времето през което е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за период не повече от 6 месеца – чл.225, ал.1 КТ. В случая
трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, считано от 11.09.2019г., като исковата претенция е за 6м. в размер
на 7226,70лева. Тъй като периодът и сумата не са оспорени от
ответника, и като съобрази представените доказателства в т.ч. и издадените от
Агенция по заетостта служебни бележки, съдът приема, че предявеният осъдителен
иск е основателен и доказан по размер съгласно
чл.228, ал.1 от КТ. За периода от
13.09.2019г. до 13.03.2020г. на ищеца се
дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
По възражението на ответника,
заявено по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД:
При уважаване на иска за
обезщетение на ищеца, ответникът е направил искане за прихващане
с изплатеното от него обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1008 лева
и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1008 лева /след дължимите
удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД/ или общо 2016 лева.
Между страните няма спор, че на ищеца са изплатени обезщетения на същите
две основания и в посочените размери. С отмяната на уволнението е отпаднало и
основанието за изплащане на такова обезщетение и получената сума следва да се върне в хипотезата на чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, като получена на отпаднало основание, за да се уважи
възражението по чл. 104, вр.чл.103 ЗЗД следва да са налице две насрещни вземания, които са изискуеми,
ликвидни и определени по размер. Прихващането се извършва с по-малкото от тях, а именно на полученото
на отпаднало основание обезщетение по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1 от КТ с
това по чл.225, ал.1 от КТ.
При уважаване на възражението за прихващане на
ответника, същият следва да заплати на
ищеца разликата между дължимото от него в размер на 7226,70лева лева и подлежащата на връщане от ищеца сума в размер
на 2016лева или общо 5210,70лева, като за горницата до заявената искова
претенция по чл.225, ал.1 от КТ, искът
подлежи на отхвърляне. Ответникът дължи
и обезщетение за забава върху главницата от 5210,70лева, считано от 14.03.2020г., когато е настъпил падежа
/денят след изтичане на 6-месечния срок на обезщетението и вземането е станало изискуемо/.
По разноските:
При този изход на спора молбата
на ищеца с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК е основателна и ответникът му дължи разноски за производството. Направено е
възражение за прекомерност на адв.хонорар. Същото е неоснователно доколкото
уговореното в размер на 800лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 07.11.2019г. е в минималния предвиден размер в редакцията на чл.7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения към датата на
сключване на договора за правна помощ.
На основание чл.78, ал.1 от КТ ответникът следва да
заплати държавна такса за производството в размер на 80 лева за уважения
неоценяем иск и 4% върху цената на осъдителния иск – 208,42лева – общо 288,43
лева /80 лв + 208,42лева /.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на осн.чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на В.М.К.,
ЕГН**********, с адрес ***, извършено със заповед № 53/11.09.2019 г. на
управителите на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК *, к.к. К., общ. А., обл.В. за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца, на
основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,
с адрес *** иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност "Възпитател" или друга подходяща,
на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК *, к.к. К., общ. А.,
обл.В. да заплати на В.М.К., ЕГН **********
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което служителят е останал без работа в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения общо 5210,70лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от 14.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата след извършено ПРИХВАЩАНЕ с насрещното
вземане на Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК * за
заплатеното от него на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на
1008 лева и заплатеното обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ в размер на 1008 лева
/след дължимите удръжки по ЗСПО, ДОО и ДОД/ - общо 2016 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска на В.М.К., ЕГН ********** за обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за горницата над 5210,70лева до претендираните 7226,70лева, на осн.чл.344, ал.1, т.3 КТ.
ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“
ЕООД, ЕИК *, к.к. К., общ. А., обл.В. да заплати на В.М.К., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 800лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ч. „Ю.Г.“ ЕООД, ЕИК *, к.к. К., общ. А.,
обл.В. да заплати по сметка на РС В. държавна такса в размер на 288,43 лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд В. в двуседмичен срок, считано от 28.10.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: