Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12829 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 36001/25.06.2018 г., постановено по
гр.д.№ 32531/2016
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, са отхвърлени предявените
от С.Д.Д. срещу Министерство на вътрешните работи искове за заплащане на
следните суми: 345 лв., представляваща възнаграждение за труд, положен по време
на официални празници за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от 63 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.; сумата от 202 лв., представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 37 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.; сумата от 793
лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие
приравняване на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 за периода 01.04.2013
г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и сумата от 144 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищата С.Д., с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Поддържа се, че неправилно
районният съд е приел, че сред изброените в чл. 202, ал. 1 ЗМВР (отм.)
допълнителни трудови възнаграждения не са предвидени такива за нощен труд или
за труд по време на официални празници и че специалните разпоредби на ЗМВР
(отм.) дерогирали общите разпоредби на чл. 67 ЗДСл. Твърди се, че не е била
взета предвид разпоредбата на чл. 202, ал. 5 ЗМВР (отм.), съгласно която извън
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР,
т.е. изброяването в чл. 202, ал. 1 ЗМВР (отм.) не е лимитативно и субсидиарно
приложение следва да намери чл. 67 ЗДСл. Позовава се и на т. 23 от ТР № 6/2012
г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Посочва, че първоинстанционният съд не
е взел предвид съдържащото се в чл. 2 от Европейската социална харта и чл. 7 от
Международния пакт за икономически, социални и културни права задължение за
държавата да компенсира всички работници и служители за полагането на нощен
труд и труд по време на официални празници. По изложените съображения моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на вътрешните работи не е
подал отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 211, ал. 5 ЗМВР (отм.), вр. чл. 67, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДСл.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, то
е частично неправилно по следните съображения.
Между страните не е спорно, че в процесния период
01.04.2013 г. - 30.06.2014 г. ищцата е заемала при ответника длъжността "младши
експерт" в сектор "Единен оперативен център" ("ЕОЦ") в
Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" ("ДМОС").
Спорен е въпросът налице ли е основание за заплащане на
ищцата на допълнителни възнаграждения за нощен труд, за труд по време на
официални празници и за извънреден труд, получен вследствие приравняването на
нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 и дали в случая намират субсидиарно
приложение разпоредбите на Закона за държавния служител, уреждащи заплащането
на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните
празници.
През процесния период е действал ЗМВР (отм.), обн. в ДВ,
бр. 17 от 24.02.2006 г., отм. с ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. Този закон е
специален по отношение ЗДСл. В периода 05.08.2008 г. - 01.01.2011 г. е действал
пар. 1а ДРЗМВР (отм.), съгласно който за неуредените в глави 15, 16, 18 и 19 въпроси
се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. В тази връзка следва
да бъде посочено, че съгласно т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 17.10.2013 г., ОСГТК на ВКС, и след
отмяната на пар. 1а ДРЗМВР (отм.) субсидиарно приложение намира правилото на
чл. 126 ЗДСл, поради което и след отмяната на посочения параграф служителите на
МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно правоотношение. С оглед на това следва да се приеме, че и след
отмяната на пар. 1а ДРЗМВР (отм.), чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 ЗДСл продължават
да се прилагат субсидиарно, т.е. на служителите в МВР се дължат допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници. Заплащането
на такива допълнителни възнаграждения е изрично предвидено и в сега действащия
чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е и даденият от Върховния касационен съд
отговор на въпроса: "Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл.
67, ал. 7, т. 1 и т. 3 ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за
нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в
системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006 г. (отм.)?", даден в решение № 311 от 08.01.2019 г. по
гр.д. № 1144/2018 г., IV Г.О. В цитираното
решение е посочено, че възприемането на обратното разрешение на поставения
материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време
(01.01.2011 г. - 30.06.2014 г.), което би ги поставило в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците
и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ. Върховният
касационен съд се е позовал и на основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Както е
посочено и във въззивната жалба, това разрешение е в съответсвие и с чл. 7 от
Международния пакт за икономически, социални и културни права, който е въвел
като задължение за държавите, страни по него, сред които е и Република България,
да компенсират всички работници и служители за полагането на нощен труд и труд
по време на официални празници.
По вече изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че на ищцата се дължи и заплащане на
извънреден труд, получен вследствие на
приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1,143 в периода 01.04.2013 г. –
30.06.2014 г. Липсата на изрична правна уредба в ЗМВР (отм.), в правилника за
прилагането му и в Инструкция № Iз-2453 от 04.12.2012 г., която да предвижда
преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния период, не
може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. Отново с цел избягване
поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно
приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, а в чл. 18, ал. 3 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. В чл. 31,
ал. 2 от приетата впоследствие Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда,
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отменена с Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г./ изрично е предвидено извършването на преизчисляване
на положения нощен труд, но тя не е действала през процесния период, което
сочи, че е налице непълнота в правната уредба. Тази непълнота следва да бъде
преодоляна именно чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
От заключението
на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по
чл. 202 ГПК следва да бъде частично кредитирано, се установява, че допълнителното
възнаграждение за положен труд на официални празници за процесния период е в размер
на 311, 11 лв. за общо 81 часа, като вещото лице е изчислило, че дължимото
обезщетение за забава върху тази сума е в размер на 76, 51 лв. Допълнителното
възнаграждение за нощен труд от по 0, 25 лв. на час за общо 824 лв. през
процесния период е в общ размер от 206 лв. и дължимото обезщетение за забава
върху него е в размер на 49, 42 лв. Вещото лице е изчислило, че след
приравняването на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 се получават 118
часа извънреден труд, като е посочило, че допълнително възнаграждение за тези
часове не се дължи на ищцата, а тя следва да бъде компенсирана с допълнителен
платен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като е посочило също така, че това
е правен въпрос. В тази част заключението на ССчЕ не следва да бъде
кредитирано, тъй като въпросът дали се дължи допълнително възнаграждение за
извънреден труд след приравняване на нощния труд, е правен. Както беше посочено
по-горе, настоящият съдебен състав след анализ на приложимата правна уредба
намира, че такова възнаграждение се дължи.
По делото е
прието и допълнително заключение на ССчЕ, в което са изчислени същите размери
на дължимите допълнителни възнаграждения за положен труд на официални празници
и нощен труд при същите размери на дължимите обезщетения за забава като тези в
първоначалното заключение на ССчЕ. В допълнителното заключение е изчислен
размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд след
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 - 422, 39
лв., като дължимото обезщетение за забава върху тази сума е в размер на 98, 56
лв.
Като взе предвид
заключенията на двете експертизи и с оглед диспозитивното начало, въззивният
съд намира, че предявените искове са основателни за следните суми. Искът за
допълнително възнаграждение за труд, положен по време на официални празници за
периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., е основателен за сумата 311, 11 лв. ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, в която част първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
искът уважен. Искът за присъждане на обезщетение за забава върху тази главница
за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г. е основателен в пълния му предявен
размер от 63 лв., в която част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и искът уважен. Искът за допълнително възнаграждение за положен нощен
труд за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г. следва да бъде уважен в пълния
предявен размер за сумата от 202 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и искът за
присъждане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 37 лв. за
периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г., в които части обжалваното решение следва
да бъде отменено и предявените искове уважени. Искът за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие приравняване на нощен
труд към дневен с коефициент 1, 143 за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г е
основателен за сумата от 422, 39 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, в която част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и искът уважен. Искът за
присъждане на обезщетение за забава върху тази главница за периода 01.07.2013
г. - 20.05.2016 г. е основателен за сумата от 98, 56 лв., в която част
обжалваното решение следва да бъде отменено и искът уважен. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичното уважаване на предявените искове
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата
е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноски за
първоинстанционото производство за разликата над 85, 21 лв. до присъдените 300
лв. Ответникът следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещото лице по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза в размер на общо
165, 81 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 22, 68
лв. по сметка на Софийски градски съд, представляваща държавна такса за
въззивното производство, също съразмерно с уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 28, 40 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, като пълният размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените
във въззивното производство процесуални действия е 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК с
оглед цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 36001/25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 32531/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 87 състав, в частта, в която предявените
от С.Д.Д., ЕГН **********, искове срещу Министерство на вътрешните работи с
правно основание чл. 211, ал. 5 ЗМВР (отм.), вр. чл. 67, ал. 7, т. 1, т. 2 и
т. 3 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата до 311, 11 лв.,
представляваща възнаграждение за труд, положен по време на официални празници
за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 63 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода 01.07.2013
г. - 20.05.2016 г.; за сумата от 202 лв., представляваща възнаграждение за
положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от 37 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената
главница за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.; за сумата до 422, 39 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие
приравняване на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 за периода 01.04.2013
г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и сумата от 98, 56 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г., както
и в частта, с която С.Д.Д., ЕГН **********, е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски за първоинстанционото
производство за
разликата над 85, 21 лв. до присъдените 300 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи с адрес: гр. София, ул. ********** да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 211, ал. 5 ЗМВР (отм.), вр. чл. 67, ал. 7,
т. 3 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 311, 11 лв., представляваща възнаграждение за труд, положен по
време на официални празници за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от
63 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода
01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.; на основание чл. 211, ал. 5 ЗМВР (отм.), вр. чл.
67, ал. 7, т. 1 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 202 лв., представляваща възнаграждение за
положен нощен труд за периода 01.04.2013 г. - 30.06.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и сумата от
37 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода
01.07.2013 г. - 20.05.2016 г. и на основание чл.
211, ал. 5 ЗМВР (отм.), вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 ЗДСл сумата до 422, 39 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие
приравняване на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 за периода 01.04.2013
г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и сумата от 98, 56 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода 01.07.2013 г. - 20.05.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36001/25.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 32531/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 87 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
с адрес: гр. София, ул. **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на Софийски районен съд сумата от 165, 81 лв. и по сметка на Софийски
градски съд сумата от 22, 68 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Министерство на вътрешните работи с адрес: гр.
София, ул. **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 28, 40 лв.
разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.