Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 209 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът
„У.С.“ ООД, дружество учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Италия, номер на търговския регистър РА-327909, с уникален
идентификационен код ********, със
седалище и адрес на управление: *******, 90041, Балестрате, ПА, Италия, със
съдебен адрес: адв. И.Й.-***, ат. 4, твърди,
че на 14.06.2017 година, поради техническа
грешка в онлайн банкирането и без правно
основание, е превел по сметка на ответника З.к. „Н.“ АД сума в размер на 75 000 евро.
Твърди, че основание за превода няма, като сочи, че паричният превод е следвало
да бъде нареден към словашки партньор на италианското дружество SEVS, но поради
техническа грешка е изпратен към ответника. Твърди, че през май 2017 година
словашкото дружество е инструктирало ищцовото
дружество да нареди друга сума /50 000
евро/ в
полза на ЗК „Надежда“ АД, като целта е била да се избегне двойното извършване
на банкови преводи, т.е. плащане в полза
на трето лице. Месец по-късно, при следваща
банкова операция - онлайн банкиране, поради останали
технически данни на българската компания, сумата от 75 000 евро е
преведена на ответника вместо на дружеството SEVS. Посоченото
основание на това плащане „плащане вноска докторантски проучвания” е свързано с
предмета на дейност на словашкото дружество и няма никаква връзка с
осъществяваната от ответника дейност. Твърди, че грешката е установена веднага след
превода, за което незабавно е уведомена банката, както и представителите на ответника в
Италия.
Разменена е и кореспонденция с
представители на ответника, включително и с назначения квестор на ответника, с
която е поискано връщане на погрешно преведената сума. До момента на
предявяване на искова молба тази сума не
е върната. Поддържа, че задържането на
преведената сума представлява неоснователно обогатяване на ответното дружество, тъй като липсва облигационна връзка между
страните и сумата се явява получена от ответника без основание. Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 75 000 евро, представляваща платена без основание
сума на ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума
от датата на завеждането на иска до окончателното му изплащане, както и сумата
от 53545.12 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.06.2017 година до 20.01.2021
г. /това е уточнената крайна дата на периода от ищеца с молба-уточнение от
26.02.2021 г., а датата на завеждане на исковата молба в съда е 03.02.2021 г., но тази дата не е посочена изрично
като крайна дата на периода от ищеца, съответно искът за лихвата следва да се
счита предявен за посочения период от 17.06.2017 г. до 20.01.2021 г./. Претендира
направените в производството разноски. В
молба от 23.08.2021 г. ищецът сочи банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът З.к. „Н.“ АД оспорва исковете. Не оспорва, че
процесната сума е постъпила по сметката на дружеството, но оспорва същата да е
платена без основание. Твърди, че процесната сума е заплатена във връзка с
водени преговори между страните и чуждестранното дружество SEVS, за сключване
на застраховки, като същото представлява плащане по повод на застрахователно правоотношение. Затова поддържа, че процесното плащане не е в
резултат на грешка при банкиране, а в резултат на установена между страните
практика за избягване на двойното извършване на банкови преводи. В
подкрепа на това свое твърдение посочва и признатото от ищеца в исковата молба
обстоятелство за извършено предходно
плащане на сума от 50 000 евро в полза на ответника, по нареждане
на словашкото дружество, с цел избягване на двойното извършване на банкови преводи.
Основанието на това плащане от 50 000 евро е „плащане за вноска за
докторантури”, каквото е и твърдяното от ищеца основание на процесното плащане.
Затова и направеното плащане от 75 000 евро е осчетоводено от ответника
като платена полица. Сочи, че до реално сключване на застрахователен
договор не се е стигнало, тъй като 2 дни след извършване на превода на
процесната сума на ответното дружество, на 16.06.2017 г. е назначен квестор, като е забранено сключването на нови застрахователни
договори. Твърди, че на 17.08.2017 година на ЗК „Надежда“ АД е отнет лиценза за
извършване на застраховане и е забранено свободното разпореждане с активи на
дружеството. Счита, че воденото на преговори за връщане на процесната сума с
представители на ответника различни от назначения квестор, след 16.06.2017 година, не обвързват ЗК „Надежда“ АД.
Счита, че е налице правна пречка за връщане на процесната сума. Оспорва
дължимостта на законна лихва, като счита, че дружеството не е изпадало в забава
за плащане. Претендира направените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 14.06.2017 година ищецът нарежда по банковата сметка на З.к. „Н.“ АД, разкрита в „У.Б.“ АД, сума в размер на 75 000 евро. Като основание на банковия превод е посочено „плащане
на вноска за докторантури“.
На 19.06.2017 г. в Търговския регистър е
вписано, че ответното дружество се представлява от назначения с решение на
Комисията по финансов надзор квестор Р.Г.-С.. С решение № 1132-03/17.08.2017 на
Комисията за финансов надзор /КФН/ е отнет лиценза на ЗК „Надежда“ АД за
извършване на застраховане, като е забранено свободното разпореждане с активи
на компанията до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност и
е забранено сключването на нови застрахователни договори и договори по активно
презастраховане по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от
датата на решението. За квестор на застрахователната компания е назначена Р.Г.-С..
Въз основа на това решение, подлежащо на незабавно изпълнение, независимо от
обжалването му, по електронната партида на дружеството в Търговския регистър,
на 23.07.2017 г., е вписано отнемането на лиценза и ограничаването на предмета на дейност по
отношение на сключването на нови застрахователни договори по активно
презастраховане по всички класове застраховки за срок от 6 месеца; забраната за
разпореждане с активи на дружеството и назначаването на квестор до назначаване
от съда на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три
различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, като първият
от тях касае получаването на имуществена облага при начална липса на правно
основание, разбирано като валидно правоотношение между лицето, което дава, и
лицето, което получава. В настоящия случай ищецът твърди, че е платил без правно основание на ответника процесната
сума от 75 000 евро на 14.06.2017 г.
При този иск ищецът следва да
докаже, че е дал “нещо” – материална ценност на ответника, който я е получил, а
ако претендира неоснователност на претенцията ответникът следва да докаже, че е
имало основание за получаване на сумата. Именно плащането на недължимо е
юридическият факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и
от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването
на другата. Този правопораждащ факт се установява от доказателствата по делото.
Ищецът установи, че е платил по банкова сметка ***, разкрита в „У.Б.“ АД, на 14.06.2017 г. сумата от
75 000 евро.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не представи никакви доказателства за наличието на основание за това
плащане. Не бяха ангажирани доказателства срещу това плащане да е издадена
застрахователна полица, нито в полза на ищеца, нито в полза на чуждестранното
дружество SEVS. В този смисъл недоказани остават твърденията на ответната
страна, че съгласно установената между страните практика по избягване на
двойното извършване на банкови преводи на дружеството, сумата от
75 000 евро е платена от ищеца във връзка със застрахователно
правоотношение между ЗК „Надежда“ АД и
словашкото дружеството SEVS. С
разпоредбата на чл. 344 от КЗ е установена писмена форма за действителност на
застрахователния договор, а по делото не е представен такъв договор със
задължителното съдържание, установено в чл. 345 от КЗ, във връзка с който
договор да е била платена процесната сума. Дори да се приеме, че наложената с
решението на КФН забрана за сключване на нови застрахователни договори е
причината, поради която не се е стигнало до сключване на такъв застрахователен
договор, то това не променя установения по безспорен начин факт, че такъв
договор липсва, съответно няма основание ответникът да задържи получената от
ищеца сума. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Така съдът е длъжен
да приеме, че липсва правно основание за извършения от ищеца банков превод по сметката на ответника на 14.06.2017
г. за сумата от 75 000 евро.
Предвид установените факти, настоящият
съдебен състав, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Притезанието
на ищеца за връщане на дадената без основание сума е с неопределен срок на изпълнение. Затова сама по себе си изискуемостта на вземането не поставя автоматично длъжника
в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение
/чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, а ако няма уговорен - след поканата /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. В
случая вземането за връщане на получената
без основание престация не е срочно, поради което ответникът изпада в забава
след получаване на покана за връщането й. Предвид изложеното съдът намира, че
ответникът дължи лихва за забава от момента, в който е поканен да върне платената
главница, а по делото не са представени доказателства ответникът да е поканен
да върне сумата преди подаване на исковата молба, с която е предявен иска за
главницата. Представената от ищеца електронна кореспонденция не установява
наличието на такава покана, тъй като не доказва искането за връщане на сумата
да е отправено до квестора, вписан в
Търговския регистър като лице, което осъществява надлежното представителство на
ответното дружество. Ответникът изрично е възразил и оспорил представителната
власт по отношение на застрахователната компания на лицата, с който е водена
електронната кореспонденция, съответно няма как да се приеме, че изпратените на
електронната поща искания са достигнали до квестора на ответника Р.Г.-С..
Предвид изложеното Съдът приема, че ищецът не е провел
пълно главно доказване на обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава да
изпълни задължението си за връщане на платената без основание сума, съответно
предявеният иск за заплащане на лихва за забава за период преди датата на
исковата молба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на производството, ответникът дължи на ищеца разноски /за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част на исковете или сумата от 9549.69 лева. Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на искове, в размер на 1411.95
лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.к. „Н.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Витоша“, ул. „ВЕЦ-********да заплати на „У.С.“ ООД, дружество учредено и съществуващо съгласно
законодателството на Италия, номер на търговския регистър
РА-327909, с уникален идентификационен код ********, със седалище и адрес на управление: *******, 90041,
Балестрате, ПА, Италия, със съдебен адрес: адв. И.Й.-***, ат. 4, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
сумата от 75000 /седемдесет и пет хиляди/ евро, представляваща платена от ищеца
на 14.06.2017 г. без основание сума по банковата сметка на ответника, разкрита
в „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва от 03.02.2021 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „У.С.“ ООД, дружество учредено и съществуващо съгласно
законодателството на Италия, номер на търговския регистър РА-327909, с уникален идентификационен код ********, със седалище и адрес на управление: *******,
90041, Балестрате, ПА, Италия, със съдебен адрес: адв. И.Й.-***, ат. 4 срещу З.к. „Н.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „Витоша“, ул. „ВЕЦ-********иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 53545.12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 75 000 евро за периода от 17.06.2017 г. до 20.01.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.к. „Н.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Витоша“, ул. „ВЕЦ-********да заплати на „У.С.“ ООД, дружество учредено и съществуващо съгласно
законодателството на Италия, номер на търговския регистър
РА-327909, с уникален идентификационен код ********, със седалище и адрес на управление: *******, 90041,
Балестрате, ПА, Италия, със съдебен адрес: адв. И.Й.-***, ат. 4, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, разноски по производството в размер на 9549.69 лева /девет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 69 ст./.
ОСЪЖДА „У.С.“ ООД, дружество учредено и съществуващо съгласно
законодателството на Италия, номер на търговския регистър
РА-327909, с уникален идентификационен код ********, със седалище и адрес на управление: *******, 90041,
Балестрате, ПА, Италия, със съдебен адрес: адв. И.Й.-***, ат. 4 да заплати на З.к. „Н.“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Витоша“, ул. „ВЕЦ-********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски
по производството в размер на 1411.95 лева
/хиляда четиристотин и единадесет лева и
95 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: