РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
С решение № 6 от 20.01.2021 г. по т.д.н. № 261/ 2020 г. на Окръжен съд - Монтана е
отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 626 от ТЗ, подадена от „Монекс“ АД - гр.
Монтана за обявяване на неплатежоспособността на дружеството и откриване на
производство по несъстоятелност.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Монекс“ АД - гр. Монтана, в която се
твърди, че е немотивирано, незаконосъобразно и постановено в разрез на събраните по
делото доказателства, като конкретни нарушения, допуснат от съда, не са посочени.
Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което
да обяви неплатежоспособността на дружеството и открие производство по несъстоятелност
на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 633, ал. 2 от ТЗ от
1
молител в производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
Производството по чл. 625 от ТЗ е било образувано по молба от 17.12.2020 г., подадена
от Б. Д. С., в качеството му на изпълнителен директор на „Монекс“ АД - гр. Монтана, в
която били изложени твърдения, че от 2015 г. дружеството извършва дейност, свързана с
производство и продажба на месо и месни произведения, както и международен транспорт.
Влошените икономически условия в страната и намалената покупателна способност на
българския потребител довели до намаление на договорите за доставка на месни изделия и
влошаване на финансовата стабилност на дружеството. Намалели заявките за международен
транспорт и приходите от тази дейност се свили значително. Дружеството било принудено
да разпродаде цялото си налично имущество.
Към деня на подаване на молбата имало задължения към НАП в размер около 100 000 лева,
които не било в състояние да изплати, както и неизплатени задължения, присъдени с влезли
в сила решения към двама работници. Последното плащане в размер на 1 290 лева било
извършено на 3.12.2020 г., след която дата спряло плащанията. Дружеството нямало
вземания, краткотрайни и дълготрайни активи, не разполагало с парични средства за
покриване разноските по несъстоятелността.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на
дружеството с начална дата 3.12.2020 г. и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ да открие
производство по несъстоятелност, да обяви дружеството в несъстоятелност, да прекрати
дейността му и да спре производството.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната фактическа обстановка
на спора.
От справката по партидата на „Монекс“ АД в търговския регистър се вижда, че дружеството
е с уставен капитал 2 641 500 лева, разпределен в 26 415 поименни акции с номинална
стойност 100 лева.
С решение от 13.03.2019 г. по а.н.д. № 21/ 2019 г. на Окръжен съд Монтана, постановено в
производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН, на „Монекс“ АД е наложена имуществена санкция в
размер на 96 100.20 лева за това, че би се обогатило/ би получило имуществена облага в
размер на сумата 96 100.20 лева в резултат на извършено от Б. Д. С., в качеството му на
представляващ и управляващ дружеството (лице по чл.83а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН),
престъпление по чл.255, ал.4, във вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
съгласно присъда № 21/ 28.11.2018 г., постановена на 28.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1282/
2
2018 г. на Апелативен съд- София, влязла в сила на 28.11.2018 г.
Според справката на Националната агенция за приходите общият размер на задълженията на
дружеството към 31.12.2020 г. е 103 366.32 лева.
Според поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 349/ 2020 г. на ДСИ при районен
съд - Монтана общото задължение на дружеството към взискателя Т. С. Стоянов към
17.11.2020 г. е в размер на 1 347.28 лева
В протокола от общо събрание на акционерите, проведено на 10.12.2020 г., е отразено
решение да бъде подадена молба до по чл. 625, във връзка с чл. 632, ал. 1 от ТЗ до Окръжен
съд - Монтана, за което е упълномощен изпълнителния директор Б. С., след констатацията,
че дружеството не разполага със свободни парични средства, както и с достатъчно активи за
погасяване на задълженията си към кредиторите.
Във въззивното производство за установяване на финансово-икономическото състояние на
дружеството в периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2020 г. е изслушано заключение на
икономическа експертиза, изготвено от вещото лице В.П..
Експертът посочил, че изпълнителният директор на дружеството предоставил годишните
финансови отчети за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Не предоставил достъп до счетоводната
отчетност, както и годишните оборотни ведомости за изследвания период като заявил, че
има проблем с компютъра си. По тази причина било невъзможно да се направи подробен
анализ на осчетоводените от длъжника задължения, от който да се установи от какво са
формирани, кога е настъпил падежът им, има ли плащания към тях и в какъв размер, кога е
извършено последното плащане. Не можело да се установи и движението на всички видове
активи и пасиви, за съответните отчетни периоди по отделни синтетични счетоводни сметки
и аналитичности. Затова размера на пасивите на дружеството бил представен така, както са
били описани в годишните финансови отчети.
Съгласно счетоводния баланс, за периода 2018 - 2020 г. пасивите имали следната структура,
състав и балансова стойност : 1) Собствен капитал : към 31.12.2018 г. - 2 641 000 лева, към
31.12.2019 г. - 2 642 000 лева, към 31.12.2020 г. - 2 642 000 лева. ; 2) задължения до 1 година :
към
31.12.2018 г. -229 000 лева, към 31.12.2019 г. - 2 000 лева, към 31.12.2020г.- 100 000 лева ; 3)
задължения над 1 година : към 31.12.2018 г. - 394 000 лева, към 31.12.2019 г. - 0 лева, към
31.12.2020 г.- 0 лева.
Активите имали следната структура :
1.Нетекущи (дълготрайни) активи, които към края на съответната година на изследвания
3
период, съставлявали съответно 93.05%, 0% и 0% от общия размер на активите. През 2018 г.
дружеството притежавало недвижими имоти, които формирали над 80 % от активите му, а за
2019 - 2020г. в годишните финансови отчети било посочено, че не притежава никакви
активи. От отчета за приходите и разходите към 31.12.2019 г. се виждало, че през 2019 г.
дружеството е продало притежаваните от него недвижими имоти - земи и сгради.
2.Текущи (краткотрайни) активи, които към края на съответната година съставлявали
съответно: 6.95%, 0% и 0% от общия размер на активите. Краткотрайните активи през 2018
г. били материални запаси, вземания и парични средства, а в периода 2019 - 2020 г.
жалбоподателят не притежавал никакви активи.
3. Дружеството нямало отчетени разходи за бъдещи периоди за изследвания период.
За всяка година от изследвания период дружеството нямало неразпределена печалба и
непокрита загуба. Финансовият резултат бил загуба, съответно : към 31.12.2019 г. - 2 644 000
лева и към 31.12.2020 г.- 2 742 000 лева.
За 2018 г. коефициентите за ликвидност били следните : обща -0.9913, бърза - 0.6812,
незабавна - 0.0218, абсолютна - 0.0218. За 2019 г. и за 2020 г. коефициентите са с нулеви
стойности.
Коефициентът на финансова автономност за 2018 г. е 4.2392, а за 2019 г. и 2020 г. - - 1.
Коефициентът на задлъжнялост за 2018 г. е 0.2359, а за 2019 г. и 2020 г. - - 1.
Коефициентът на рентабилност на активите е с нулеви стойности за всяка година от
изследвания период.
Коефициентът на рентабилност на собствения капитал за 2018 г. е с нулева стойност, за 2019
г. - 1 322, за 2020 г. - 27.42.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби за 2018 г. е с нулева стойност, за
2019 г. - - 13.99, за 2020 г. - няма показана стойност.
Коефициентът на рентабилност на инвестиран капитал за 2018 г. е с нулева стойност, за
2019 г. - 1 322, за 2020 г. - 27.42.
Представляващият дружеството заявил, че към настоящия момент дружеството не извършва
дейност и при липсата на достъп до счетоводните книги и записи на предприятието, вещото
лице нямало възможност да анализира и изведе заключение за извършваната от дружеството
дейност. В отчета за приходите и разходите за 2020 г. не били отчетени приходни и
разходни стойности, и ако бъдел кредитиран следвало, че не е била извършвана стопанска
дейност.
От съотношението на активите към пасивите се установило, че за 2018 г. има излишък от
4
2 641 000 лева, за 2019 г. - недостиг от 2 000 лева, за 2020 г. - недостиг 100 000 лева.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба
като неоснователна поради следните съображения.
Производството по делото е образувано по молбата на длъжник в хипотезата на чл. 626 от
ТЗ. Твърденията са за неплатежоспособност на търговското дружество, настъпила
вследствие на обусловеното от срива на националната икономика и спада на ръста на
производство на българската продукция влошена финансова стабилност на търговеца,
довела до принудително разпродаване на цялото му имущество.
В доктрината и практиката на касационната инстанция неплатежоспособността е
дефинирана като обективно състояние, което се изразява в невъзможността на търговеца да
изпълни изброените в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ видове изискуеми парични
вземания.
В конкретния случай в молбата в най - обобщен вид са изложени твърдения, които не
насочват към нито една от хипотезите в цитираната правна норма.
Изтъква се, на първо място, че са се увеличили задълженията към доставчици, но не е
посочено нито едно конкретно парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, по смисъла на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, респ. размера на задължението и
неговия падеж, името на кредитора и пр., нито са представени доказателства, за да се
обсъжда дали тази предпоставка е налице.
На второ място молителят сам твърди, че задължението към ТДНАП- Велико Търново не е
публично задължение, свързано с търговската дейност на дружеството, по смисъла на чл.
608, ал.1, т.2 от ТЗ, а това се установява и от представеното съдебно решение, от което се
вижда, че задължението произтича от имуществена санкция, наложена във връзка с
извършено от лицето, представляващо търговеца, престъпление от общ характер.
На трето място, не се потвърждава от доказателствата и твърдението, че дружеството има
изискуеми неизплатени задължения към двама работници, присъдени с влезли в сила
съдебни решения. Представени са изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение по
образуваното по него изпълнително дело, от които се установява, че търговецът
има задължение, произтичащо от неплащането на трудово възнаграждение на работника Т.
С.. Този факт не е достатъчен за да се приеме, че дружеството има задължение за изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което
не е изпълнено повече от два месеца, по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 4 от ТЗ.
В безспорното охранително производство по чл. 626 от ТЗ тежестта да установи
наличието на предпоставките, които съставляват основание за уважаването на молбата, е на
5
молителя, но с оглед засиленото служебно начало, установено в разпоредбата на чл. 621а,
ал. 1, т. 2 от ТЗ, задължение на съда е да събере доказателства, които установяват факти и
обстоятелства от значение за спора. За установяването на обективното финансово и общо
икономическо състояние на търговеца за периода от време, за който се отнасят твърденията
в молбата по чл. 625 от ТЗ, във въззивното производство е назначена служебно
икономическа експертиза.
Констатациите и основаните на тях изводи в заключението следва да бъдат
преценявани при съобразяване с изявлението на експерта, според което единствените
документи, които са били предоставени от представляващия дружеството, са годишните
финансови отчети за трите години на изследвания период. Достъп до счетоводната
отчетност не бил осигурен и не били предоставени годишните оборотни ведомости за същия
период, с обяснението, че има проблем с компютъра. Вещото лице изготвило заключението
с уговорката, че при липсата на нужните счетоводни документи е било невъзможно както да
направи подробен анализ на осчетоводените задължения, от който да се установи от какво са
били формирани, кога е настъпил падежът им, има ли плащания към тях и в какъв размер,
кога е извършено последното плащане, така и да установи движението на всички видове
активи и пасиви за съответните отчетни периоди по отделни синтетични счетоводни сметки
и аналитичности.
Експертът е обърнал внимание и на това, че годишните финансови отчети за 2018 г. и за
2020 г. са били съставени от изпълнителния директор на дружеството Б. С., а не били налице
„ясни индикации“, че той има нужната компетентност за това, с оглед изискванията на чл.
18 от Закона за счетоводството. Вижда се, освен това, че представения с молбата годишен
финансов отчет за 2018 г. не е заверен от регистриран одитор, а молителят не е представил
доказателства, че не подлежи на задължителен независим финансов одит в хипотезата на чл.
37, ал. 2 от ЗСч., което поставя под съмнение достоверността на информацията, която се
съдържа в документа.
В обобщение на всичко изложено експертът е стигнал до извода, че „няма достатъчно
висока степен на сигурност“ счетоводната отчетност на дружеството да е била водена
съобразно разпоредбите на Търговския закон, Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти.
При този извод е очевидно, че въпреки проявената активност и добросъвестност от страна
на вещото лице, при конкретните обстоятелства неговото заключение не изпълнява
изискванията за обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване,
въздигнати като основен принцип, на който се основава дейността на вещите лица в
разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица (обн., ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г.) и не следва да бъде
възприемано и обсъждано в съвкупността на останалите доказателства.
В заключение следва да се изтъкне, че представените от молителя доказателства не
6
установяват наличието на нито една от предпоставките в чл. 608, ал. 1 от ТЗ, които
обуславят неплатежоспособност на търговеца, а поради липсата на обективни данни, на
които да се основава, заключението на служебно назначената експертиза не способства за
установяването на обективното финансово и общо икономическо състояние на търговеца за
периода от време, за който се отнасят твърденията в молбата.
Предвид неоснователността на заявените в жалбата оплаквания и поради съвпадането на
крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 20.01.2021 г. по т.д.н. № 261/ 2020 г. на Окръжен съд -
Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от
датата на съобщаването му по реда на Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7