Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-130                      15.11.2019 година                              град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На петнадесети октомври                                                              година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                            2. мл.с.Ваня Ванева                  

                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  814 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 2496/01.04.2019г. на НРС от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, ЕИК: *********, представлявано от Прокуриста Зорница Димитрова, чрез ю.к.К.Тодорова, против решение № 49/01.03.19г. по гр.д.№ 32/18г. НРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против С.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., ул.“Х. К.“ № **, ет.*, ап.**, с назначен от съда особен представител за сметка на ищеца – адв.Женета Иванова, служебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 4, осъдителен иск в полза на търговеца за сумата от 19 640.81лв., от които: 18 464.81лв., представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № 949810 от 04.09.2012г. и сумата от 1176лв. – остатък от възнаградителна лихва за периода 07.12.2015г. – 27.06.2016г., ведно с направените разноски в приложеното по делото заповедно производство и в исковото производство. Твърди, че постановеното решение не е правилно,  излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен, а в случай, че съдът възприеме разрешението на т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, моли при условието на евентуалност да бъдат присъдени сумите на вече падежиралите вноски. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - С.А.К., представляван от назначения от съда особен представител адв.Ж.Иванова, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 с.з.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред НРС е образувано по искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против С.А.К.. Ищецът е твърдял, че е частен правоприемник – по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.06.2016г., на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: *********, което дружество е сключило договор за отпускане на потребителски паричен кредит с К.. След заплащане на 39 анюитетни погасителни вноски по кредита, К. е преустановил изпълнението на договорните си задължения. Дружеството е правило опит да обяви цесията на длъжника, но изпратеното уведомление не е реално връчено, с отразяване, че пратката не е потърсена от получателя. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на въззиваемия, цялата сума по кредита е станала автоматично предсрочно изискуема на 27.06.2016г. Длъжникът не е извършил плащане въпреки договорените клаузи. Ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумата от 19 640.81лв., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 05.06.2017г. до окончателното й изплащане; разноски по заповедното производство в размер на 392.82лв. д.т. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е отхвърлено и на основание чл.415, ал.3 ГПК на въззивника е дадено указание от съда да предяви осъдителен иск против К. за вземането си. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.3 ГПК е предявен настоящият иск. Ангажирани са доказателства.

При връчване на препис от исковата молба от съда е установено, че не е открито лице, на което да бъде валидно извършено връчване. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът е оспорен от ответника чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата претенция е неоснователна. Излага аргументи. На първо място заявява, че цесията не е съобщена на длъжника надлежно и не може да му бъде съобщена чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди и нищожност на цесията, поради липса на посочена цена за прехвърляне на вземането между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и въззивника.

На следващо място оспорва сключването на договора и положения от К. подпис. Оспорва реалното предаване на кредитираната сума в полза на потребителя, настъпването и обявяването на предсрочна изискуемост, както и размера на дълга. Моли искът да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства.

Във въззивната жалба пред БОС въззивникът е направил уточнение на иска, като е конкретизирал, че претендира всички падежирали вноски. По този повод съдът приема следното: Вземанията се индивидуализират по своя размер, основание и страни. С въведеното във въззивната жалба уточнение е направено изменение само досежно цената, но не по отношение на фактите, с които се свързва възникването и съществуването на спорното право, нито досежно петитума. Ето защо подобно изменение не се счита на същинско изменение на иска - Решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска и подлежи на разглеждане.   

По основателността на иска и на въззивната жалба съдът прие следното:

Видно от изложението на исковата молба и отговора срещу нея, страните оспорват сключването на приложения на стр.8 и сл. по делото договор № 949810/04.09.2012г. за отпускане на потребителски паричен кредит, с който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на Ст.К. кредит в размер на 20 000лв., послужили за рефинансиране на два други кредита на въззиваемия, а кредитополучателят се е задължил през целия срок на валидност на договора да погасява текущото си задължение до всяко седмо число на текущия месец. Срокът на договора е до 07.09.2022г. и условията му са подробно описани в него.

По повод възраженията на въззиваемия, съдът се запозна подробно с договора и ангажираните писмени доказателства. Видно от назначената и приета по надлежния ред СИЕ, одобреният в полза на кредитополучателя лимит от 20 000лв. е усвоен изцяло, като с част от сумата са рефинансирани задължения към други търговци, а с остатъка е заверена сметката на К..

Това, според съда, е напълно достатъчно, за да обоснове твърдението на въззивника за реалното предаване на сумата. Ето защо възражението не е основателно и не може да доведе до извод за отхвърляне на иска за заплащане на главницата.

Същото се отнася и до въведеното с отговора срещу исковата молба възражение за действителността на сключения договор, по-конкретно относно неговата автентичност. От извършената, неоспорена и приета по надлежния ред СГрЕ безспорно се установява, че всички положени на договора и преписката по отпускане на потребителския кредит подписи за „потребител“ са положени от С.К.. Ето защо съдът приема за доказано сключването на валиден договор между страните по делото.

Що се отнася до сключването на договора за цесия, посредством който настоящият въззивник се легитимира като кредитор (стр. 18 и сл. по делото) и съобщаването й: първото въведено възражение относно липсата на посочена в договора цена на придобитите права от страна на настоящия въззивник е неоснователно. В случая става въпрос за прехвърляне на множество вземания за една обща сума – обичайно процент от дължимите от длъжниците плащания, като какъв ще бъде този процент е определено в чл.3 от договора за цесия. Ето защо оплакването за липса на договорена цена и като резултат от това – нищожност, не бе обосновано. Освен това дори и да не се установи плащане на цената, правната последица е наличие на облигационно задължение за купувача, а не нищожност на договора. Затова възражението не е основателно.

На следващо място следва да бъде коментирано съобщаването на цесията. От събраните писмени доказателства се установява, че прехвърлянето на вземането в полза на настоящия въззивник не е съобщено на длъжника лично. Изпратеното до него уведомление не е връчено с отбелязване, че пратката е непотърсена.

Това, обаче, не води до заключение за недължимост на сумата. В този смисъл е установената и трайна съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, Определение № 802 от 28.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 186/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова. След като исковата молба е счетена за редовно връчена на процесуалния представител на К. и към нея са приложени уведомленията за цесията, следва да се счита, че с получаване на документите той е надлежно известен за новия си кредитор. Възражението, че е представляван от особен представител, назначен от съда, а не от законен такъв или от избран от него представител, не е достатъчен аргумент, за да приеме съдът, че цесията не е съобщена. С назначаването на особен представител на въззиваемия всички процесуални действия в производството следва да се считат за редовно и надлежно извършени и законът не предвижда изключения. Ето защо, след като особеният представител е получил книжата по делото, съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника, както е прието и в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска.

Действително, при приложение на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК може да се направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит. В същото време съдът съобрази разпоредбата на чл.3 от договор № 949810/04.09.2012г. за отпускане на потребителски паричен кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя ежемесечно да погасява сумата на текущото си задължение, включваща усвоена и непогасена главница, лихви и други разходи. В исковата молба са изложени твърдения за погасени 39 вноски, като последната не е изцяло погасена, а е внесена сума в размер на 299.37лв. от 328.30лв. дължими. По делото липсват както твърдения, така и данни за други погасени месечни анюитетни вноски.

При така описаното и в съобразяване с тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде направен категоричен извод за дължимост на сумата на главницата и договорната лихва за вече падежиралите вноски към настоящия момент, които са 47 на брой.

Определени от съда съобразно приложения погасителен план, те възлизат на общата сума от 15 459.03лв., от която 8977.14лв. – главница, включваща непогасената част от 39-тата вноска и 6481.89лв. – договорна лихва за периода 08.01.2016г. – 07.11.2019г. – датата на последната падежирала вноска към настоящия момент.

При всичко така описано и като се съобрази с всички събрани доказателства, БОС приема, че искът е основателен и доказан за главницата от 8977.14лв лв., договорната лихва в размер на 6481.89лв. за периода 08.01.2016г. – 07.11.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от 08.11.2019г. - до окончателното изплащане на задължението.

Разноските по заповедното производство и исковото за двете инстанции възлизат общо на 3857.94лв., като юрисконсултското възнаграждение е определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50лв. за заповедното производство и по 200лв. за всяка инстанция.

БОС приема, че съобразно уважената част от иска въззиваемият следва да бъде осъден да заплати съответната част от разноските за заповедното производство и по исковото, които общо възлизат на 3036.54лв.

В полза на съда следва съразмерно да бъдат присъдени разноските за извършените експертизи: 236.12лв., платими от въззиваемия и 63.88лв. – от въззивника.

С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване на решение в този смисъл.

Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 49/01.03.19г. по гр.д.№ 32/18г. НРС, в частта, с която е отхвърлен искът на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, ЕИК: *********, представлявано от Прокуриста Зорница Димитрова против С.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., ул.“Х. К.“ № **, ет.*, ап.**, за заплащане на дължимата по сключения между С.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор № 949810/04.09.2012г. за отпускане на потребителски паричен кредит  сума от 15 459.03лв., от която 8977.14лв. – главница и 6481.89лв. – договорна лихва за периода 08.01.2016г. – 07.11.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода 08.11.2019г. - до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е отказано присъждане на съответните разноски по производството и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., ул.“Х. К.“ № **, ет.*, ап.**, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, ЕИК: *********, представлявано от Прокуриста Зорница Димитрова, по сключения между С.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор № 949810/04.09.2012г. за отпускане на потребителски паричен кредит  сума от 15 459.03лв., от която 8977.14лв. – главница и 6481.89лв. – договорна лихва за периода 08.01.2016г. – 07.11.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода 08.11.2019г. - до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените разноски за заповедното и исковото производство в общ размер от 3036.54лв.

ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Н., ул.“Х. К.“ № **, ет.*, ап.**, да заплати по сметка на БОС направените от бюджета на съда разноски в размер на 236.12лв.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, ЕИК: *********, представлявано от Прокуриста Зорница Димитрова да заплати по сметка на БОС направените от бюджета на съда разноски в размер на 63.88лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/01.03.19г. по гр.д.№ 32/18г. НРС в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: