Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Враца, 28.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 26.01.2022
г. /двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 353 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от АПК вр. чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на М.К.Ц. ***, чрез пълномощника * Г.З. ***, против Заповед № 1795з-760/28.05.2021
г. на Началника на РУ - ***, с която му е наложено дисциплинарно наказание * за
срок от ** .
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния представител * Г.З. поддържа жалбата. Претендира
присъждане на направените по производството разноски съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, в която излага допълнителни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Ответникът по оспорването
- Началника на РУ – *** към ОДМВР - Враца, чрез процесуалния
представител ** Д.П., оспорва жалбата.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна
следното:
Видно от приложената
Кадрова справка рег. № 369р-7755/16.05.2021 г., оспорващият заема длъжността **
. Назначен е в системата на МВР на **.**.**** г. Награждаван е многократно от
директора на ОДМВР – Враца и от министъра на вътрешните работи и не са му
налагани наказания.
На 25.03.2021 г. в
деловодството на РУ – *** е входирано обяснение рег. № 1795р-7196/25.03.2021 г.
от ** М.К.Ц. ***. В обяснението се посочва, че на 25.03.2021 г. около 10.00
часа жалбоподателят е излязъл от входа на сградата на РУ – *** и е влязъл в
съседния вход, отивайки до деловодството, във връзка с изпълнение на служебните
си задължения. Няколко минути по-късно, връщайки се в сградата на РУ – ***,
срещнал * на ОДМВР – Враца ** Я.Я., който разговарял с ** Б.К.. * Я. направил
забележка на ** Ц. за това, че не е поставил на униформата си нагръдния знак. Ц.
отговорил, че знакът се намира в служебната му карта и я извадил от джоба на
униформата си. Служебната карта не била вързана по надлежния ред с червен конец
към дрехата.
С писмо рег. №
1795р-7372/26.03.2021 г. обяснението е изпратено до директора на ОДМВР – Враца,
който е поставил резолюция за началник РУ – *** „Да се изготви заповед за
проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР на Ваш подпис, като определите и комисия“.
Със Заповед рег. № 1795з-483/07.04.2021
г. началникът на РУ – *** е разпоредил да се извърши проверка на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР срещу ** М.К.Ц. по отношение на изнесеното в обяснение рег.
№ 1795р-7196/25.03.2021 г. Със заповедта е определен персонален състав на
дисциплинарно разследващ орган, посочени са задачите и е указан срок, в който
председателят на комисията в писмена справка следва да докладва резултата от
проверката – 19.04.2021 г. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 12.04.2021
г., което е видно от отбелязването върху нея.
Комисията е извършила
възложената проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея
в изготвена и подписана от членовете ѝ справка рег. № 1795р-10071/27.04.2021
г. В справката са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени,
както и действията, които са предприети по изясняване на случая. В хода на
проверката са снети сведения от ** М.Ц., ** Б.К. и ** Я.Я.. Оценявайки
събраните в хода на проверката доказателства, комисията е направила извод, че са
налице достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на
оспорващия, изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от
Инструкция рег. № 8121з-988/17.08.2015 г. за вида на личния знак, за условията
и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер
от служителите на МВР и чл. 17, ал. 4 от Инструкция рег. № 8121з-282/15.03.2018
г. за определяне на вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните
карти в МВР. Комисията е приела, че нарушението е малозначително, предвид
факта, че в момента на установяването му М.К.Ц. не е осъществявал полицейски
правомощия, липсват настъпили вредни последици, както и че служителят осъзнава
пропуска в изпълнението на цитираните инструкции. Приела е, че деянието
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
и е съставомерно по чл. 198, ал. 3 от същия закон, за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание * за срок от ** . Комисията е предложила на
** М.К.Ц. да бъде наложено наказание ** за минимално предвидения в закона срок
от ** .
Началникът на РУ – ***
е запознат със справката относно извършената проверка на 27.04.2021 г., видно
от резолюцията „Съгласен“ с подпис върху нея.
На 07.05.2021 г.
жалбоподателят Ц. се е запознал с изготвената от комисията справка, но е
отказал да я подпише, като е заявил, че ще се посъветва с адвокат, тъй като не
е съгласен с част от констатациите. За отказа е съставен протокол рег. №
1795р-10950 от 11.05.2021 г. Жалбоподателят е подписал справката на 17.05.2021
г., видно от отбелязването върху нея.
На 17.05.2021 г. от
оспорващия е входирано възражение до началника на РУ – *** рег. №
1795р-11524/17.05.2021 г. против констатациите в изготвената справка рег. №
1795р-10071/27.04.2021 г. и протокола, удостоверяващ отказа да я подпише.
Направено е искане за прилагане на записите от камерите в и извън сградата на
РУ от 25.03.2021 г. за установяване на обстоятелствата, при които е
констатирано нарушението.
С Покана рег. №
1795р-11528/17.05.2021 г. на жалбоподателя е предоставена възможност в 24-часов
срок от връчването ѝ да даде писмено обяснение до ДНО. Поканата е връчена
на 17.05.2021 г. в 15:28 часа. В указания срок оспорващият е депозирал обяснение
с рег. № 1795р-11669/18.05.2021 г., в което посочва, че няма какво да добави
към вече даденото обяснение по случая.
С мотивирана резолюция
рег. № 1795р-11800/20.05.2021 г. началникът на РУ – *** не е приел обяснения
рег. № 1795р-11669/18.05.2021 г. и възражения рег. № 1795р-11524/17.05.2021 г.
от ** М.К.Ц.. Изложил е съображения, че не е необходимо да бъдат изискани
записите от охранителните камери на РУ – ***, тъй като обстоятелството дали
служителят е напускал сградата или не е без значение за съставомерността на
нарушението.
Началникът на РУ – ***,
в качеството си на ДНО е приел, че установените в доклада от проверката дисциплинарни
нарушения са доказани и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. чл. 197,
ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 2, чл. 198 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, при спазване на процедурата
по чл. 206, ал. 1, 2 и 4 ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 от същия закон е
издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на * М.К.Ц. е
наложено дисциплинарно наказание * за срок от **, считано от датата на връчване
на заповедта.
По делото са допуснати
и разпитани двама свидетели на жалбоподателя.
Свид. Г.Б.П. – **,
установява, че при изпълнение на служебните си задължения служителите излизат
от служебния вход на районното управление, за да влязат в деловодството, което
се намира в административната част, достъпна за граждани. Когато излизат от
сградата, спазват изискванията за носене на шапка и поставен нагръден знак. В
районното управление не носят постоянно шапка. Свидетелят познава жалбоподателя
М.Ц. като един от най – добрите служители на РУ – ***, който изпълнява
служебните си задължения по безупречен начин.
Свид. Б.Г.К. е очевидец
на нарушението. Към момента на деянието е изпълнявал длъжността ** . Свидетелят
установява, че на процесната дата се е намирал пред сградата на РУ с * на ОДМВР
– Враца ** Я.. Докато разговаряли, видели жалбоподателя Ц., който се намирал
между двата входа на управлението – административния и служебния. ** Я. го
попитал за нагръдния знак. Служителят отговорил, че се намира в служебната му
карта. Когато я извадил, за да го покаже, * видял, че служебната карта не е
закачена с безопасна игла към облеклото, както е по инструкция. ** Я.
разпоредил на жалбоподателя да изготви обяснение, което да му бъде изпратено за
резолюция. Свидетелят посочва, че за да стигнат от кабинетите си до центъра за
административно обслужване, служителите трябва да излязат от единия вход на
районното управление и да влязат в другия. При изпълнение на служебните си
задължения в сградата служителите са с поставен на униформата в специален джоб
нагръден знак в съответствие с инструкцията. При извършване на процесното
деяние жалбоподателят е бил с якето си, но без поставен личен знак. Свидетелят
познава ** М.Ц. като добър служител, от чиято работа е изключително доволен.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в
настоящото производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от
МВР. За да е законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от
компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна
процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр.34 от 12.05.2015 г.,
отменена с Инструкция
№ 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, издадена
от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.
Настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник
на РУ – ***, оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР да налага
наказания от вида на процесното. Спазена е изискуемата писмена форма, като
актът съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обусловят отмяна на оспорения административен
акт.
Дисциплинарното
производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Разпоредбата на чл. 196,
ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са
станали известни на ответника с постъпването на изготвената справка - 27.04.2021
г., видно от резолюцията върху нея. Следователно издадената на 28.05.2021 г. заповед
е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Не са допуснати и други
нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015 г., които да опорочават издадената заповед.
Наведените
в жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
са неоснователни. Обяснението на жалбоподателя до директора на ОДМВР – Враца от
25.03.2021 г. е дадено преди образуване на дисциплинарното производство, но
служителят е поканен да даде писмени обяснения и по време на дисциплинарното
производство преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което са
спазени изискванията на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
По
направеното от жалбоподателя искане
за прилагане на записите от камерите в и извън сградата на РУ от 25.03.2021 г.
ДНО се е произнесъл с мотивирана резолюция, с която е отказал събиране на
посочените доказателства. Отказът не се е отразил на законосъобразността на
оспорената заповед, тъй като, на първо място, между страните не се спори за мястото
на извършване на нарушението. На следващо място, обстоятелството дали
служителят е напускал сградата на РУ не се отразява на съставомерността на
деянието, тъй като в работно време служителите на МВР са задължени да носят
личния знак и служебната карта по реда, предвиден в Инструкция рег. №
8121з-988/17.08.2015 г. и Инструкция рег. № 8121з-282/15.03.2018 г., независимо
дали се намират в сградата на РУ или извън нея. Дисциплинарнонаказващият орган е
изпълнил задължението си да събере всички необходими за установяване на
обективната истина и относими по случая доказателства, поради което не е
допуснал съществено процесуално нарушение при събиране на доказателствата.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
поради съчетаване на две различни качества от директора на ОДМВР – Враца, а
именно разследващ дисциплинарен орган, разпоредил образуване на проверка и
свидетел. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на началника на
РУ – ***, който е компетентният орган по аргумент от чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Именно той пряко и непосредствено е участвал в дисциплинарното
производство, вкл. той е органът, който е запознат със събраните от
дисциплинарно разследващия орган материали и е издал крайния акт. Това, че
върху обяснението на жалбоподателя от 25.03.2021 г., депозирано извън
дисциплинарното производство, е поставена резолюция от директора на ОДМВР –
Враца да се изготви заповед за проверка, не може да обоснове извод, че същият е
дисциплинарно разследващ орган, както се твърди в жалбата. Освен това,
извършването на проверка не означава, че при всички случаи процедурата ще
приключи с налагане на наказание. Преценката на ДНО трябва да е мотивирана
обективно съобразно доказателствата – извършено ли е нарушение, което да
предполага налагане на дисциплинарно наказание.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорения акт и с оглед установените
релевантни за спора факти, съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Жалбоподателят е
наказан за това, че по време на изпълнение на служебните си задължения не носи
личния си знак върху левия външен джоб на униформеното яке, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Инструкция рег. № 8121з-988/17.08.2015 г. за
вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на
индивидуален идентификационен номер от служителите на МВР. Съгласно посочената
разпоредба в работно време униформеният състав носи личния знак, закачен на
копчето на левия външен джоб на куртката или със закопчаващо устройство за
другите видове униформени облекла на същото място, а останалите служители на
МВР носят личния знак заедно със служебната карта в специалния кожен калъф по чл.
4, ал. 6, като легитимирането се извършва чрез показване на личния знак или
служебната карта.
На следващо място,
жалбоподателят е наказан за това, че служебната му карта не е била закопчана с
безопасна игла за облеклото или чанта, с което е нарушил разпоредбата на чл.
17, ал. 4 от Инструкция рег. № 8121з-282/15.03.2018 г. за определяне на вида,
условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР, съгласно
която служебните карти се носят завързани с конец и закопчани с безопасна игла
за облеклото на служителя или в чанта.
Дисциплинарно-наказващият
орган правилно е квалифицирал двете деяния като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
ДНО обосновано е приел,
че нарушенията са маловажни по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, за което се
налага дисциплинарно наказание * за срок от ** . В случая в съответствие с
изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ДНО е съобразил тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени и цялостното поведение на служителя и е
наложил за всяко от нарушенията наказание в минимално предвидения от закона
срок от един месец.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, правилно наказващият орган, след
като е определил наказание за всяко нарушение на служебната дисциплина, е
наложил общо наказание * за срок от ** .
Предвид изложеното,
съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на оспорващия, тъй като са налице доказателства, които безспорно и
категорично установяват извършване на твърдените от ответника нарушения на
служебната дисциплина, както от обективна, така и от субективна страна. Обстоятелството,
че жалбоподателят се е намирал непосредствено пред входа на РУ и към момента на
извършване на деянието не е бил пряко ангажиран с работа с граждани е
ирелевантно за съставомерността на нарушенията, тъй като съгласно цитираните
по-горе инструкции в работно време униформеният състав е длъжен да носи личния
знак и служебната карта по предвидения в подзаконовите нормативни актове ред. Обстоятелствата,
при които са извършени нарушенията, както и високите професионални качества на служителя,
са взети предвид от наказващия орган, който е квалифицирал нарушенията като
маловажни съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР и е наложил
съответното дисциплинарно наказание в минимален размер.
При това положение
оспорената заповед се явява издадена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни
актове и липсва основание за отмяната ѝ по смисъла на чл.
146, т. 4 от АПК.
Оспореният
административен акт съответства и на целта на закона и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. С издаване на оспорената заповед,
постановена в дисциплинарното производство, се постига предвидения от
законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния
служител за спазване на служебната дисциплина.
По изтъкнатите
съображения настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона, поради което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В настоящото
производство от ответника не са предявени претенции за присъждане на разноски
по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Ц. *** против Заповед
№ 1795з-760/28.05.2021 г. на Началника на РУ - ***, с която му е наложено
дисциплинарно наказание * за срок от ** .
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
На основание чл.
138 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия:
|
|
|
|