Решение по дело №566/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 255
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20191420200566
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.В., 17.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на втори юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      Районен  съдия: Росица  А.

 

при участието на секретаря В.В., като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. №566 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.А.К. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление №988/19 от 16.05.2019 г., издадено от Началник сектор БДС при ОД МВР – В., с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева.

           В жалбата се твърди, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: липса на дата на извършване на деянието, неотбелязване ЕГН на свидетеля, непосочване местоработата и възрастта на нарушителя, липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и не на последно място се иска прилагане на чл.28 ЗАНН.

           В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата с изложените в нея доводи, поради което моли издаденото НП  да бъде отменено.

           Ответната страна не се представлява и съответно не ангажира становище.

           Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата против атакуваното НП е  подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима. На 09 май 2019 година е съставен Акт № 988/19 г. - БДС за установяване на административно нарушение против лицето Г.А.К. ***, ЕГН ********** за това, че на 09.05.2019 г. около 13, 45 часа в гр.В., на ул.”***” №*** е установено, че лицето не е опазило от повреждане лична карта № ***, издадена на 09.01.2012 г. от ОД МВР В., с което виновно е нарушил чл.7, ал.1 от ЗБЛД, който гласи следното:  Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.” Актът е съставен от подписалият се актосъставител – Г.Д.Н. и е подписан от свидетеля Т.А.В.-служител в сектор БДС, присъствала при съставяне на акта. Актът е подписан от нарушителя с вписани в него възражения. Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 988/19 от 16.05.2019 г.  от началник сектор БДС към ОД МВР – В., с което на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД  е наложено административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева.   При обжалването на НП пред ВрРС са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН, като и двамата установяват, че АУАН е съставен в сектор БДС, където К. се явил за подаване на заявление за изготвяне на документ за самоличност - лична карта, където собственоръчно попълнил и подписал декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, в която декларирал, че личната му карта е повредена. Свидетелите установяват с показанията си още, че след като лично се уверили в състоянието на личната му карта, а именно, че същата е била повредена, като е била счупена, е съставен АУАН в негово присъствие.

           Съдът дава вяра на тези свидетелски показания, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви.

           По делото са събрани и писмени доказателства, като в т.ч. са обжалваното НП, съставеният АУАН, Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, Заповед 8121з-493 от 01.09.2014 г. на МВР, Заповед 8121з-818/09.07.2015 г. на МВР, Заповед 8121з-423/15.03.2017 г. на МВР, Заповед 8121з-907/30.07.2015 г. на МВР и Заповед 8121з-733/15.10.2014 г. на МВР

           Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от надлежен, териториално и материално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. При така установената фактическа обстановка и въз основа на свидетелските показания съдът намира, че въззивникът е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи, която въвежда задължение за гражданите, притежатели на български лични документи, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В случая безспорно и категорично е установено, че жалбоподателят  не е опазил от повреждане български личен документ,  а именно лична карта № ***, издадена на 09.01.2012 г. Същият като е отишъл в сектор БДС на ОД МВР В., на 09.05.2019 г. е подписал Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /л.7/, че е повредена личната му карта. Следователно, правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за това деяние на основание чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи с административно наказание „глоба” в минимален размер от тридесет лева.

Гореописаното административно нарушение е формално, а не резултатно такова, поради което същото се счита за извършено само с факта на осъществяването му, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. В този смисъл не е налице и маловажност на случая.

По отношение възраженията на жалбоподателя, посочени в жалбата съдът намира, че същите са изцяло неоснователни. Налице е дата на извършване на нарушението, посочена както в АУАН, така и в НП, а именно 09.05.2019 г.; налице са достатъчно данни, посочени в АУАН, идентифициращи сочения за нарушител Г.Ал.К. – три имена, адрес, ЕГН, като непосочването на месторабота и възраст не представлява съществено процесуално нарушение; неотбелязване ЕГН на свидетеля по акта също не представлява съществено процесуално нарушение, особено в случай, че последния е идентифициран с три имена, адрес и месторабота. Нарушението е описано ясно и на нарушителя е известно срещу какви обстоятелства следва да се защитава.

Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 988/19 от 16.05.2019 г., издадено от Началник сектор БДС при ОД на МВР В., с което за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, на основание чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД, на Г.А.К. ***, ЕГН **********,  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 (тридесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Административен съд – В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.    

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: