Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43
гр. Кюстендил, 16.01.2020 год.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА
АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. №
1995/2019 год., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на Част
“Трета”, глава “Двадесет и шеста”, чл. 318 и сл. от ГПК – “Производство по
брачни дела”.
Н.Г.Г.,ЕГН **********
***, чрез адв.К. П.,САК, съдебен адрес-***, е предявила против Ю.П.Г., **********
***,иск да бъде прекратен сключения между страните на 02.05.1987 год. в
гр.Кюстендил граждански брак,поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство,без съдът да се произнася по въпросът за вината.
В срока за отговор ответникът изрязава становище за
допустимост и основателност на исковата претенция.
КРС,след като обсъди събраните доказателства при
усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното.
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак № 076881/02.05.1987 год./л.4/,изд.от
Община Кюстендил е това,че страните по делото са съпрузи,чийто брак е сключен
на 02.05.1987 год. в гр.Кюстендил,за което е изготвен и акт за граждански брак
№ 88/02.05.1987 г.10.11.1985 год.От показанията на свидетелката В. В. Х. се
установява,че от близо петнадесет години семейството е във фактическа
раздяла,живеят в отделни жилища и домакинства,не поддържат помежду си никакви
контакти,не се инересуват един от друг. от ищецът, при еднокатното и завръщане
в РБългария е живяла извън семейното жилище,находящо се в
гр.Кюстендил,ул.“София“№ 7.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните писмено
доказателство и свидетелски показания.
Съобразявайки установеното съдът счете,че искът е процесуално допустим
,а по същество основателен,поради което ще се уважи.Мотивите на съда са
следните:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело
до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това
е поискано от някой от тях- чл. 49, ал. 3 от СК. В случая, такова искане не е
направено от никоя от страните. В конкретния случай, от показанията на
разпитаната по делото свидетелка , които съдът кредитира като обективни и
безспристрастни се установи,че брачните отношения между съпрузите не
протичат нормално от повече от
15-петнадесет години, съпрузите живеят във фактическа раздяла и не поддържат
контакти помежду си.Няма данни и доказателства за друго укоримо поведение от
когото и да е било от съпрузите,очевидно се налага извода,че брака е изчерпан
от съдържание,поради обективни причини,каквито са липсата на съвместно
живеене,отчуждението между съпузите и пълната дезинтересираност един от
друг.При положение,че ищцата не желае съществуването на брака да продължи,
същият следва да се прекрати, като съдът по изричното искане на ищцата и
съгласието на ответникът не дължи произнасяне по въпроса за вината.
С прекратяването на брака съдът следва да се произнесе по отношение на
въпроса за фамилното име,което ще носи ответницата след прекратяване на
брака,както и по отношение ползването на семйното жилище.
По отношение на фамилното име.
Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне
единствено по заявено желание на съпругът /съпругата/, приел фамилното име на
другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на
брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той
запазва брачното си фамилно име /решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д.№
1058/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 от ГПК/. В настоящият случай при
сключването на брака ответницата е приела да носи фамилното име на съпруга си Г.,има
изрично искане за промяна,поради което
след прекратяване на брака тя ще следва да носи предбрачното си фамилно
име С..
Семейното жилище,находящо се на адрес
******************* ще се
предостави за ползване на ответникът.
Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато
няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. В настоящия
случай разноските ще се възложат на ищцата,включително и плащането на държавна
такса за прекратяването на брака ,определена от съда в окончателен размер от 40.00-четиредесет
лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 02.05.1987 год. в град
Кюстендил граждански брак,за което е изготвен акт за граждански брак № 88/02.05.1987
год.от Община Кюстендил, между Н.Г.Г.,ЕГН **********
и Ю.П.Г.,ЕГН **********, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство,без съдът да се произнася по въпросът за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
съпругата Н.Г.Г.,ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име, а именно „С.“.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище,представляващо КЪЩА, находяща се на административен адрес-*********** на Ю.П.Г.,ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.Г.Г.,ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКИТЕ НА КРС държавна такса от 40.00
/четиредесет лева/,както и 5-пет лева,представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист,ако в 7-дневен срок от влизане в сила на
решението не плати доброволно държавната такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-град
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: