ПРОТОКОЛ
№ 204
гр. Пловдив, 02.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Вера Ив. Иванова
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Марин Ст. Дишлянов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600214 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 7 и 8 НПК, образувано по жалба
на адв. Р. срещу определението по ЧНД ""/2024 г. на ПОС, с което спрямо
тримата обвиняеми С., П. и С. са взети мерки за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА.
Обвиняемият Ф. СП. С. се явява лично, доведен от ареста на гр. П. и с
адв. Т. Р..
Обвиняемият Н. ДР. П. се явява лично, доведена от ареста и с адв. Т. Р..
Обвиняемият Т. Р. С. се явява лично, доведен от ареста и с адв. Т. Р..
ПРОКУРОРЪТ – няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. Р. – моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
1
ПРОКУРОРЪТ – нямаме други искания.
Адв. Р. – нямаме доказателствени искания и искания за отводи.
Обв. С. - нямам искания.
Обв. П. – нямам искания.
Обв. С. – нямам искания.
С оглед изявлението на страните съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Р. – уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, с която съм
сезирал почитаемия съдебен състав, като намирам определението на П.
окръжен съд за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
От събрания доказателствен материал не може да се направи извод за
обоснованото предположение за авторството на деянието, т. е. по текста, за
който те са обвинени, не са налице и кумулативните предпоставки – укриване
и извършване на престъпление. Единственото твърдение в посока на
обвинителната теза са показанията на пострадалата А. Д., но в тях, въпреки че
са правени няколко пъти, считам че има много различни моменти. Първо, тя
заявява, че имала над 100 хил. лв. задължения към различни кредитни
институции, че контактът, който е имала е с лице, различно от тримата
обвиняеми, и че тези 100 хил. лв. са възстановени от „изнудвачите“. Затова
защитата заявява, че тази сума не отговаря на правната квалификация по
обвинението. Не излиза и математическата сметка - връщайки сумата над 100
хил., както тя твърди, изобщо не е 170 хил. лв.
Действително има разпознаване на Н. П. и Т. С., но това не е направено
на живи лица. И самата пострадалата преди самото разпознаване на Н. П. е
казала, че лицето не е пълно, не е слабо, всички други 4 момичета са доста,
доста закръглени, което го опорочава самото разпознаване. За Т. С. също, пак
по снимки, а и другите лица са слаби, само той е леко пълен, така че в тази
насока също е доста критична ситуацията, но дори и да се даде вяра на
показанията й, какво се установява: че тя е комуникирала с лице, което не е от
обвиняемите. На следващо място според обвинението на 25. 12.23г. е
започнало престъплението, а Ф. се появява първоначално на 29. 01. 24г. това е
2
първото, за което споменава някой от тримата. Четейки техните показания
излиза, че Ф. на няколко пъти е съдействал за попълването на исканията за
банковите кредити, но за Т. единствените твърдения са, че той е карал кола до
Ц. и обратно, т. е. на базата на тези твърдения тези млади хора имат
обвинения за изнудване. Самата пострадала не е твърдяла никога, че някой от
тези три лица я е заплашвало и заканвало, но имаме обвинение за изнудване.
Има и тълкувателно решение в тази насока, че предоставянето на кредите не е
престъпление, но съдът по същество ще решава това.
Така или иначе от всички тези данни считам, че правилно ОС каза, че
обвинението е работно, че може да търпи промени, че формата на съучастие
трябва да бъде друга, но в крайна сметка в закона не пише, че работното
обвинение дава корт бланш тези хора да бъдат задържани, а говори за
обоснованото предположение за конкретна, а не за някаква престъпна
деятелност. А и за авторството на деянието по чл. 214 ал. 2 НК ама няма
данни. Няма и твърдения на Д. тези хора да са изнудвали или да са се
заканвали.
Много по-притеснително е определението в частта за укриване, тъй
като са с известна самоличност и адреси. Трайно пребивават на адресите по
лична карта, ОС също приема, че няма опасност да извършат престъпление,
че са с ниска степен на обществена опасност, но взема по-тежката мярка. Аз
считам, че това противоречи на закона и тези лица не трябва да бъдат в след.
арест.
Аз считам, че целите на мерките могат да се постигнат с по-леки мерки
- или ДОМАШЕН АРЕСТ, или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ. Не мога да се
съглася, че Окръжният съд не приема като доказателство, че Т. и Н. имат две
малки дечица, но това не им било попречило да извършат престъпление.
Мярката никога не е била самоцелна, никога не е била задължителна и със
самоцелен характер, тя трябва да обезпечи досъдебното и наказателното
производство. Пред Вас стоят трима млади хора, неосъждани, с добри
характеристични данни, един час нямат в полицията, има съд по същество,
където ще се прецени кой какво е извършил и каква санкция трябва да
понесе.
Считам, че мярката не е адекватна и съобразена с личността им и
мярката трябва да бъде различна от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по този
3
начин ще се запазят целите на правосъдието.
Моля да отмените определението на ОС и вземете различна мярка за
неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Обв. Ф. С. ЗА ЗАЩИТА – аз смятам, че не съм виновен и искам по-лека
мярка.
Живея на с. адрес с баща ми и дядо ми. Аз и баща ми се грижим за дядо
ми, жилището е на дядото ми, не е под наем, той е на 93 години.
Работя в С. К., длъжността - не съм гледал трудовия договор, нещо като
куриер съм, пращат ме в офис в Ш., в централата и другаде за документи.
Мисля, че има година вече откакто работя.
Обв. Н. П. ЗА ЗАЩИТА – единственото, което искам, понеже също не
смятам, че нещо съм направила, за да съм под стража, е по-лека мярка. В
майчинство съм, децата имат нужда от майка, искам по-лека мярка, защото не
съм като истинските престъпници, за да съм в ареста.
Живея с обв. С. с двете ни деца, апартаментът е на майка ми, която ни
го е преотстъпила, адресът е по лична карта. От както съм родена живея на
този адрес в този апартамент, Т. живее в него откакто се роди голямата ни
дъщеря, живее там по лична карта от 5-6 години. Работя в С. К. като отчетник
на кредити, събирам вноски, отчитам вноските, правя отчети на офисите, в С.
К. отчитам абсолютно цялата събираемост. В майчинство съм от година и
половина, а от три години работя в С. К.. Доходите ми са основно
майчинството, което получавам, детски и помагам от вкъщи, защото съм
работила най-много от всички колеги във фирмата, помагам им с каквото
мога и получавам някаква сума като възнаграждение, ако има някаква работа.
Нямала съм контакт с тази жена, не я познавам Д..
Обв. Т. С. ЗА ЗАЩИТА – не съм извършил престъпление, искам по-
лека мярка. Съжалявам, че съм тук.
Живея с Н. П., от 5-6 години сме заедно, в момента съм шофьор на
такси, в С. К. не съм работил. По лична карта съм на нейния адрес в жк. Б.,
имаме две деца, за които се грижим с Н.. Колата – таксито, съм го взел на
лизинг, като си платя лизинга по колата, работя по 10-12 часа на ден и общо
взето това ми е заплатата. Да кажем 2 хиляда и няколко лева.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
4
жалбата на защитника на обвиняемите без уважение, респ. да потвърдите
определението на ОС, с което на тримата обвиняеми са взети мерки за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Считам, че това определение е законосъобразно, обосновано и
правилно, като ОС е изложил своите мотиви, които аз също приемам за
наличие за обосновано предположение, че всеки един от тях е съпричастен
към обвинението за престъпленията, които им са повдигнати. Доказателства в
тази насока ще се събират допълнително, но тези които са налични към
момента, считам, че са достатъчни, за да обосноват наличието за обосновано
предположение, че тези лица са извършили престъпление.
Считам, че по делото има достатъчно доказателства, които ги свързват с
това деяние, в което са обвинени, като ОС ги е коментирал в своите мотиви,
които аз също споделям.
Считам, че за разлика от защитника, който изложи твърдение, че ОС в
своя акт е коментирал, че няма опасност тези лица да извършат престъпление,
това просто не е така. Той е коментирал чистото им съдебно минало и
характеристиките им и е приел, че нямат висока обществена опасност.
Чистото съдебно минало не може да се отнесе към това, че лица с чисто
съдебно минало не следва да се задържат под стража. ОС е акцентирал на
опасността да извършат престъпление и считам, че всяка мярка различна от
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, би създала опасност те да извършат
престъпление, тъй като начинът на извършването предполага една мобилна
комуникация, става въпрос за едно друго лице, за което тепърва въпросът за
неговата наказателна отговорност ще бъде решаван. С оглед
характеристиките и начина на извършване на това престъпление считам, че
всяка друга мярка, различна от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, би била към
настоящия момент неадекватна, тъй като е налице реална опасност да
извършат друго престъпление.
С оглед на това моля да потвърдите определението на окръжния съд.
Адв. Р. – уважаеми апелативни съдии, това което се опитва да каже
колегата е: задръжте тези хора, макар че са с добри характеристични данни и
не са осъждани само защото някой може да си говори свободно по телефона.
Да ги държим в ареста с подобен аргумент, не мога да го проумея, още повече
че има данни за лице, което е непознато за нас. Що се отнася до някаква
5
конспиративна дейност, няма такива данни от пострадалото лице.
Така че ще помоля да приложите правилно закона, като констатирате,
че няма извършено престъпление. Все пак има съд по същество, който ще
каже кой е виновен и в какво.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Ф. С. С. – моля за по-лека мярка.
Н. Д. П. – и аз моля за по-лека мярка.
Т. Р. С. - моля за по-лека мярка, защото не съм извършил никакво
престъпление.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 09.56 часа в същия съдебен състав,
секретар и страни
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането на обвиняемите С., П. и С. за отмяна на обжалваното
първоинстанционно определение е основателно.
Не се споделя виждането на първоинстанционния съд, че е налице
първата предпоставка за определяне на претендираните от прокуратурата
мерки за нетклонение по отношение на обвиняемите (настоящи
жалбоподатели). Както е известно, обоснованото подозрение за извършване
на престъпление, предмет на повдигнато обвинение, предполага наличие на
факти или информация, които биха убедили обективния наблюдател, че
даденият обвиняем може да е извършил престъплението. В случая по делото
са събрани единствено доказателства в полза каузата на обвинението
(показанията на пострадалата, показанията на посочен от нея очевидец на част
от събитията, представени от нея книжа и документи и извършени въз основа
на нейните твърдения справки), но дори в своята съвкупност те нямат
потенциала да обосноват съставомерност по сочената за приложима норма на
чл. 214 НК. Впрочем и в първоинстанционната пледоария на наблюдаващия
прокурор личи, че се е колебал между измама и изнудване, но в последна
сметка се е спрял на квалификацията по чл. 214 НК. Във въпросната
пледоария не е пояснено обаче нито кога се е състояла изискуемата за
квалификацията рекет заплаха спрямо пострадалата, нито каква е била.
Писменият текст на повдигнатите обвинения също не съдържа подобно
уточнение, а информира само за инкриминирания период (от 25.12.23г. до
29.02.24г.) и за имуществената вреда. Същевременно по думите на
пострадалата св. Д. принуда по отношение на нея е упражнена едва в самия
6
край на тримесечния инкр. период, и то не от страна на обвиняемите.
Според нейните показания, кореспондиращи с наблюденията на
придружавалия я при някои от срещите с някои от обвиняемите св. П., през
месец декември 23г. тя потърсила помощта на „И. П.“ за осигуряване на
банков кредит и за уреждане на необслужвани свои „бързи“ кредити в общ
размер на 64 566.06 лева ведно с неустойката за просрочието, а през м. януари
2024 г. влязла с него в подпомагана от обвиняемите С. и П. доброволна
договорна връзка, като без каквото и да било заплашване, дори подканяне и
увещания, се съгласила да предостави част от кредита, който „П.“ успее да й
уреди, като комисионна. Сетне не възразила сумата на комисионата да се
увеличи от 20% на 35%. По думите й не била заставена да даде своето
съгласие за увеличението и дори била свободна да постави условието да й
останат 100 000 лв. (което условие „П.“ недвусмислено приел) – вж. л. 45 от
първия досъдебен том.
При така очертаната доказателствена ситуация случките от месеците
декември и януари очевидно не представляват изнудване.
През м. февруари 24г. св. Д. счела, че е изплатила цялата договорена с
„П.“ комисионна, но посредством телефонен контакт той я притиснал да
престира още суми, а на нейния отказ отвърнал със заплахата, че може да
причини зло на сина й. Според показанията на пострадалата, на които няма
защо да се откаже вяра, както правилно е отбелязала първата инстанция,
вследствие въпросната отправена от „И. П.“ заплаха тя се съгласила да се
раздели с над 50 000 лева, 40 000 лв. от които предала в ръцете на обв. П. на
27.02.2024г. Нейните показания се подкрепят от данните за усилията й да
осигури сумата чрез теглене на нови бързи кредити и заем от св. П..
Предаването се състояло в село Ц. и било наблюдавано от купето на лек
автомобил от страна на придружаващия последната обв. С.. Без съмнение
тези фактически констатации, следващи от събраните до момента
доказателства, очертават елементите на класически рекет, сторен от „И. П.“.
Няма доказателствени сведения, включително в твърденията на самата
пострадала, за причастие на тримата жалбоподатели. По-конкретно няма
данни за отправяни от обвиняемите П. и С. лично или по телефона заплахи,
целящи предаване на коментираната сума от 40 000 лева. А с обв. С. св. Д.
никога не била контактувала и не възприемала присъствието му на 27.02.24г.
като заплашителен акт.
След известно време „И. П.“ изпратил лицето В., на която св. Д. предала
още 10 400 лева. На това събитие тримата жалбоподатели не присъствали,
като пострадалата нито била виждала, нито била чувала обвиняемите П. и С.
след престиране на споменатите 40 000 лева.
Впрочем, в изказванията на прокуратурата не личи оформена
обвинителна постановка дори за знание от страна на С., П. и С. за изпълняван
по отношение на св. Д. рекет (освен за знание относно договорката й с „И.
П.“ за осигуряване на кредитиране със стотици хиляди лева).
7
ПАС намира за необходимо да обърне внимание, че самата пострадала
казва, че над 100 000 лева от инкриминираните 173 000 лева предала на обв.
П., в присъствието на обв. С., доброволно и с убеждението, че двамата са
пратени от „И. П.“, с когото считала, че е в договореност. Казаното от нея
комуникира с факта, че с по-голямата част от споменатата сума били
погасени предходни нейни задължения (по необслужвани бързи кредити),
точно в какъвто смисъл била договореността. Комуникира и с факта, че св. П.
се опитал да я вразуми, като я мотивира да престане да дава пари на ръка, на
което св. Д. отговаряла, че има доверие на „И. П.“. Казаното от този свидетел
е в пълно съответствие с изявленията в показанията на Д. – „Имах на И. П. и
на другите пълно доверие (…), че няма да ме подведат“ – вж. л. 4 от първия
досъдебен том.
Действително един ден тя възроптала на указанието да предаде
поредната сума на обв. П., както е подчертал окръжният съд, но
същевременно не е отчел, че по думите й нейното нежелание касаело
тегленето на суми в рамките на един и същи ден, а не изобщо, и било
преодоляно от обв. П. чрез психическо въздействие, което се изразило в
нервно подканяне, не и в реплики, думи или знаци, съдържащи застрашаване
с бъдещо увреждане. Прави впечатление, че св. Д. не е и споделила на
доверения си св. П., който цял ден я чакал, за да я върне с колата в дома й, да
е била заплашвана, а и той не останал с впечатление, че е притеснена.
В обобщение може да се заключи, че обоснованото предположение за
изнудване касае единствено лицето от вайбър-кореспонденцията със св. Д.
„И. П.“ и единствено 50 500 лв. от цялата инкр. сума (40 000 + 10 500лв.).
Категорично не обхваща очертаното в показанията на пострадалата
поведение на обвиняемите С., П. и С., ако и П. да е получила от ръцете на св.
Д. част от въпросните 50 500 лв., придружена от С..
За пълнота на изложението ПАС държи да посочи, че отхвърля
виждането на защитата, че пострадалата не говорела точно за обвиняемата П..
В своите показания тя е посочила, че обв. П. й се представила с името „С.“,
но същевременно разпознала „С.“ в лицето на обв. П. при реализирано по
правилата на НПК разпознаване. ПАС не намира съществено различие в
снимките на другите три лица, които са предоставени за разпознаване ведно
със снимката на обв. П.. Освен това именно обв. П. е брокер в дружеството С.
- к., в чийто офис в гр. С. пострадалата казва, че бил сключен договорът.
Св. Д. е предоставила телефонните номера, чрез които контактувала с
„И. П.“, вследствие което това лице може да бъде издирено и в последна
сметка – разкрито (впрочем според прокуратурата въпросният е лишеният от
свобода Г. Г.).
Събраните гласни и писмени доказателствени материали – показанията
на разпитаните свидетели, вайбър-кореспонденцията на св. Д. с „И. П.“,
кореспонденията на обвиняемата П. с „И. П.“, установена при огледите на
иззетите телефони, кредитните документи в ксерокопия и снимки,
8
документите за закупуване и изпращане на две СИМ-карти от страна на
пострадалата на обв. С. – насочват към евентуална измама на св. Д. от страна
на „И. П.“ в сътрудничество с обвиняемите С. и П.. Впрочем самата Д. е
окачествила при разпита си пред съдия техните действия като измама – вж. л.
46 от първия досъдебен том. Подобна обвинителна теза понастоящем липсва,
а съдът няма правомощие да я „построи“ и на тази база да разсъждава по
предпоставките за вземане мерки за неотклонение на тримата обвиняеми.
Отделен е въпросът, че от представените оскъдни доказателствени източници
не може да се извлече обосновано предположение и за престъпление по чл.
209 НК.
При липсата на обосновано предположение за осъществяване на
инкриминираното като рекет на св. Д. поведение на обвиняемите С., П. и С.
въпросът за опасност от укриване или извършване на престъпление не стои.
Ето защо и с оглед повдигнатото на последните двама обвинение следва да им
бъдат взети най-леките мерки за неотклонение.
Обв. С. е обвинен за престъпно държане на един от най-опасните видове
наркотик. Обвинението за това престъпление срещу здравето има отлична
доказателствена обезпеченост, както е приел окръжният съд. В тази връзка
защитата не излага някакво възражение, което да бъде обсъдено в настоящото
определение.
Тежестта на разискваното обвинение и данните за неговата личност и
имотно състояние обосновават мярка за неотклонение гаранция от 1000 лева.
Според ПАС именно тази марка за процесуална принуда е подходяща за
постигане целите по чл. 57 НПК в контекста на повдигнатото на обв. С.
обвинение.
По изложените съображения Пловдивския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 676/26.04.2024г. по ч.н.д. № "" по описа за
2024г. на ПлОС, с което по отношение на обвиняемите Ф. С. С., Н. Д. П. и Т.
Р. С. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, като ВЗЕМА
мерки за неотклонение, както следва: по отношение на обвиняемата Н. Д. П. –
„подписка“; по отношение обв. Т. Р. С. – „подписка“, по отношение на обв.
Ф. С. С. –„гаранция“ в размер от 1000 (хиляда) лева.
Обвиняемите Н. П. и Т. С. да се освободят незабавно от ареста, ако не
се задържат на друго основание, а обв. С. да се освободи след внасяне
предмета на определената му гаранция, за което да се пише писмо до РД
ОХРАНА П..
Заседанието се закри в 10:06 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10