№ 3477
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.К.Ш.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110142524
по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца И. Я. К. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника САК сумата от 3900,00 лева, представляваща глоба, наложена с
Решение от 29.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 145/2019 г. на
Дисциплинарния съд при САК и сумата 200,00 лева –присъдени разноски в
дисциплинарното производство.
Ищецът И. Я. К. твърди в подадената искова молба, че с Решение от
29.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 145/2019 г. на Дисциплинарния съд
при САК /САК/ и била наложена глоба в размер на 3900,00 лева и била
осъдена да заплати в полза на ответника разноски в размер на 200,00 лева.
Сочи, че заплатила процесните суми на 12.04.2021 г. по банкова сметка на
ответника, но въпреки това насрещната страна в производството продължава
да претендира същите. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на
иска, доколкото претендирането от страна на ответника на заплатени суми
поставя ищеца пред реалната угроза да стане обект на принудително
изпълнение и накърнява правото на ищеца да бъде реабилитиран за
наложеното дисциплинарно наказание. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът САК счита предявените искове за недопустими поради липса на
правен интерес. Навежда твърдение, че издаденото Удостоверение от
19.07.2020 г. съдържа неточно отразяване за налични задължения на ищеца
към ответника. По същество признава исковата претенция и моли съда да
постанови решение по чл. 237 ГПК. Счита, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и не следва да отговаря за разноски.
С молба становище от 11.11.2022 г. ищецът И. Я. К. допълнително
1
обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове, предмет на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и становището на ответника, намира за установено следното:
На първо място правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез
които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В
настоящия случай правният интерес на ищеца от предявяването на
отрицателен установителен иск се извежда от твърденията за активното
поведение на кредитора ответник, който е отправял покани за плащане на
вземания и е издал удостоверение за наличие на задължения в размер на
исковите суми. Още повече – за ищеца винаги е налице интерес да получи
решение при признание на иска.
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е
да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
С оглед признанието на иска и на основание чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК по
делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, а
именно, че ищецът не дължи на ответника оспорените суми в исковия размер
поради заплащането им на 12.04.2021 г. по банкова сметка на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника
исковите суми и предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло
основателен.
С оглед приетото с Определение № 95/22.02.2018 година по ч.гр.д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, тълкуване, следва да се има предвид, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговора на исковата молба.
Видно от покана изх. № 447/13.04.2021 г., същата е изпратената от
Висшия адвокатски съвет до ищеца един ден след извършеното плащане по
банков път на 12.04.2021 г. Действително ответникът САК чрез своя
изпълнителен орган – Софийския адвокатски съвет погрешно е издал
Удостоверение изх. № 1455/19.07.2022 г. повече от година и три месеца след
извършеното плащане. Същото е издадено въз основа на няколко искания на
ищеца изпратени по електронната поща за издаване на удостоверение за
наличие или липса на задължения, към които не се установява да са
приложени платежните нареждания. Както беше посочено вече, ищецът
винаги има интерес от постановяване на решение при признание на иска
(каквото искане не е направеното от ищцовата страна, въпреки постъпилото в
срока по чл. 131 ГПК признание и указанията на съда в тази насока).
Сезирането на съда обаче не е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, заради което да се приеме, че ответникът винаги е дал повод за
2
завеждане на делото. Настоящото решение не би ползвало ищеца в едно
производство по чл. 135 от Закона за адвокатурата за реабилитация пред
Висшия дисциплинарен съд, провеждането на което е необходима
предпоставка за заличаване решението за дисциплинарно осъждане от
досието на ищеца и в него на собствено основание ще подлежат на доказване
основанията за реабилитация, както и датата на възстановяване на разноските
по дисциплинарното дело. Ето защо и съдът намира, че ответникът с
цялостното си поведение не е дал повод за завеждане на иска.
С оглед направеното признание и предвид формирания извод, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в процеса следва да бъдат
възложени върху ищеца.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца И. Я. К.,
ЕГН ********** с адрес /населено място/ срещу ответника САК, БУЛСТАТ
........, с адрес гр. София, бул. Тодор Александров № 137 иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Я. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
САК, БУЛСТАТ ........ сумата от 3900,00 лева, представляваща глоба,
наложена с Решение от 29.01.2021 г. по дисциплинарно дело № 145/2019 г. на
Дисциплинарния съд при САК и сумата 200,00 лева – присъдени разноски в
дисциплинарното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3