№ 2361
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия А.Г. срещу определение от
25.07.2022 г. по НЧД № 6895 по описа за 2022 г. на СРС, НО, 94 с-в, с което е
потвърдено Постановление на СРП от 09.05.2022 г., с което на осн. чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал.1 т.1, пред.2 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 2651/2018 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. №
48873/2018 г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението на СРС, като се твърди липса на
обстоен анализ на доказателствата по делото и неуточнен и неизяснен изцяло
в пълнота предмета на престъплението. Твърди нарушение на чл.199, ал.2 от
НПК, а именно липса на мотиви, които да обосноват прекратяване на
разследването, поради неразкриване на извършителя. Посочва се , че
прокурорът е цитирал норми от НПК, на без да съобрази същите с
фактическата обстановка. В този смисъл се твърди, че за съда е била налице
пречка да осъществи дейност по контрол на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Анализира се съдържанието на прокурорския
акт като отново се твърди липса на анализ на доказателствата по делото и
непосочване на аргументи защо обвинителната теза не се доказва Цитират се
част от правните изводи на прокурора, като се подчертава, че същите не
отговарят на фактите по делото. Според изложеното в жалбата безспорно се
установя, че на пострадалия е причинена телесна повреда, като при анализа на
субективната страна на деянието прокурорът е посочил правни норми без да
ги отнесе към фактите по делото. В жалбата се обсъжда правната
квалификация на деянието, както и се посочва съдебна практика касаеща
установяване формата на умисъл при причиняване на телесни повреди.
Жалбоподателят чрез своя повереник излага в жалбата становище за наличие
1
на квалифициращите елементи, съгласно чл.131,ал.2 т.3, както и на
хулигански подбуди
По делото е постъпила и жалба от защитата на обвиняемото лице с
искане да бъде изменено определението на СРС и съответно постановлението
на прокурора, в частта относно основанията за прекратяване на наказателното
производство, като основание за това да бъде прието чл243, ал.1 т.1 вр. чл.24,
ал.1 т.1 алт.1 от НПК, а именно, че деянието не е извършено от обвиняемия.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 8
НПК законосъобразността на протестираното определение на СРС, с което е
потвърдено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство и се запозна със събраните по делото доказателства, прие от
фактическа страна следното:
Досъдебното производство № 2651/2018 г. по описа на 04 РУ - СДВР,
пр. пр. № 48873/2018 г. по описа на СРП е образувано за извършено
престъпление по чл.131,ал.2 вр. чл.130, ал.1 от НК.
С постановление от 29.03.20219г. за привличане на обвиняемо лице
спрямо Т. Н. Д. е повдигнато обвинение за това, че на 29.12.2019г. около
20.30ч в гр. София, на ул. **** във вход А, чрез нанасяне на удар с дясната
ръка в главата на А.Г. и чрез одрасквана в областта на шията на Г., му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на горната долната
устна, охлузване и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, охлузвания
с характерен морфологичен вид и конфигурация с белези на възпаление на
шията вдясно, които увреждания са реализирали медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващо разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, на медицински специалист – А.Г. – лекар в Център за спешна
медицинска помощ / ЦСМП/ - София при изпълнение на службата му –
престъпление по чл.131,ал.2 т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК.
В хода на разследването са депозирани многократно обяснения от
обвиняемия Д., разпитани са свидетелите А.Г.,С. К., Г.Т., М.Е., К.Ц., Е.Б., А.
Д.а,:В.Д.,М.Л., Р.Х., проведени са очни ставки за отстраняване на
противоречия, съдържащи се в разпитите на свидетелите и обвиняемия /
между пострадалия и обвиняемия и свидетелката К. и обвиняемия/ и очни
ставки между свидетели / Г. и Д.а, К. и Д.а/, приложени са заключение от
СМЕ по отношение на телесните увреждания на пострадалия Г. и на
обвиняемия Д., както и заключение от СППЕ на обвиняемия, приобщени са
записи от телефон 112, съдържанието на които е снето чрез фоноскопска
експертиза, приобщени са и относими към предмета на делото писмени
доказателства.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал
прокурорът е приел изложената в обжалваното пред СРС постановление от
09.05.2022г. фактическа обстановка и е формирал правни изводи за наличие
на основание по чл.243, ал.1 т.1 вр.чл.24, ал.1 т.1 пред.2 от НПК за
прекратяване на наказателното производство, поради малозначителност на
деянието, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
2
Недоволен от прокурорският акт е останал А.Г., който, легитимирайки
се като лице, пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвал по реда на
чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен
съд. С постъпилата жалба е направено искане за отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, като необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила при неспазване на
задълженията за обективно , всестранно и пълно разследване, възразява се
срещу извода на прокурора за недоказаност на обвинението.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство
не постъпила жалба от обвиняемото лице и / или неговия защитник.
С определение от 25.07.2022 г., постановено по НЧД 6825/ 2022г на
СРС, НО, 94 състав, е потвърдено обжалваното постановление на СРП за
прекратяване на наказателното производство. В мотивите си съдът е приел за
правилни изводите на представителя на СРП, че доказателствата установяват
осъществяване от обвиняемия Д. от обективната и субективната страна на
състава на престъплението по чл.131ал.2 вр. чл.130,ал.1 от НК, но предвид
своята явна незначителна обществена опасност осъщественото деянието не
представлява престъпление. Съдът подробно е обяснил в своето изложение
теоретично разбиране на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и е отнесъл същото
/както това е направено и в постановлението/, с оглед установената съдебна
практика, и към конкретиката по делото, съобразявайки личността на
обвиняемия, обстоятелствата при които е извършено деянието,
незначителната степен на засягане на телесната неприкосновеност на
пострадалия, настъпили физически сблъсък между Д. и Г.. Споделяйки
изводите на прокурора за засегнат в незначителна степен на непосредствения
обект на защита на престъплението по чл.131,ал.2 т.3 от НК, съдът е преценил
за обоснован и законосъобразен извода, че макар и формално Д. де е
осъществил признаците на престъплението за което му е повдигнато
обвинение, то същото не е престъпно
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият
съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата на обвиняемия срещу определението на СРС е процесуално
недопустима, поради следните съображения: С постановлението от
09.05.2022г. на прокурор при СРП наказателното производство, по което Д. е
бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.131,ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243,ал.1т.1
вр. чл.24, ал.1 т.1 пред.2 от НПК Посоченото постановление не е обжалвано
от обвиняемия и неговия защитник в срока по чл.243, ал.4 от НПК пред СРС.
Постановлението на прокурорът е било предмет на проверка от съда
единствено по жалба на пострадалия. С определение от 25.07.2022г. съдът е
потвърдил изцяло атакувания прокурорски акт съгласявайки се, както с
фактическите изводи на прокурора, така и с посоченото правно основание за
прекратяване на наказателното производство т.е. по отношение на
обвиняемия от определението на СРС не са настъпили промени в
3
фактическото и правно положение, създадено с постановлението на
прокурора. Едва след произнасянето на първата инстанция, обвиняемият е
счел, че има правен интерес да атакувана основанието за прекратяване на
производството. По същество същият не се е възползвал от правото си за
подаване жалба срещу постановлението за прекратяване пред СРС, като в
този смисъл е изразил съгласие с него. Пропускайки тази законова
възможност, съответно е препятствано правото му на жалба пред въззивния
съд, доколкото с определението не са настъпили промени или изменения в
неговото правно положение. Изложеното дава основание на този състав да
приеме, че в случая жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй
като е депозирана след пропускане на възможността, съгласно чл.243, ал.4 от
НПК за атакуване на Постановлението на СРП. Независимо от
обстоятелството, че обвиняемия попада сред лицата, притежаващи
процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производство пред съда, в конкретния случай защитим интерес
от обжалване на първоинстанционното определение липсва, тъй като с
определението на СРС е потвърдено изцяло постановлението за прекратяване
на наказателното производство, с което жалбоподателят е бил съгласен и с
което е постигнат благоприятен резултат за него.
По отношение жалбата на пострадалия, подадена чрез неговия
повереник, същата е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
Въззивният състав изцяло се съгласява с направения от прокурора и
възприет от съда доказателствен анализ и изградената въз основа на него
фактическа обстановка, поради което намира за излишно възпроизвеждане на
същите в настоящото изложение.
Съдебният контрол върху акта на прокурора за прекратяване на
наказателното производство е обвързан с проверка на обосноваността и
законосъобразността му. Това означава, че съдът следва да прецени дали
изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване. В този аспект първата инстанция е посочила, че фактическата
обстановка е правилно изложена от прокурора, като се е обосновала подробно
в мотивите си относно извода си за направен обективен доказателствен
анализ на прокурора, т.е. съдът е приел, че атакуваното пред него
постановление на СРП е в необходимата степен мотивирано и позволява
извършване на вменената от закона контролна дейност от съда. Този състав,
след запознаване с доказателствената съвкупност и преценка на същите, не
намери основание за промяна във фактическите изводи. Разследването е
водено обективно, всестранно и пълно, което е позволило на прокурора да
формира вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства, с оглед на което потенциалът за събиране на доказателства е
изчерпан и прокурорът е изпълнил своите задължения по чл.14, ал.1 от НПК. /
са изпълнени указанията, дадени в определенията произнесени в предходното
производство по реда на чл.243 от НПК / нчд № 4802/2020г. на СРС,
потвърдено с определение по внчд № 2938/2020г. на СГП/. Извършени са
всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната
4
истинна по делото. Съвсем конкретно по възраженията, наведени с жалбата
на пострадалия, в своето определението СРС е посочил, неоснователността
на същите.
Съдържанието на въззивната жалба по същество повтаря жалбата срещу
постановлението на СРП.
Възражението относно липсата на мотиви в атакуваното определение са
неоснователни. Последователно, подробно и конкретно първата инстанция е
мотивирала своя акт като е дала отговор на всяко едно от оплакванията на
жалбоподателя. Правилно е посочено, че при доказателствения анализ на
прокурора са обсъдени записите от проведените телефонни разговори за
спешни повиквания с Националната система 112 и с ЦСМП. Именно чрез тях
обективно се установяват какво точно са съобщили обвиняемият и
пострадалият при създалата се ситуация на 29.12.2018 след 20.00ч.
Съдържанието на посочените записи е преценено с наличните свидетелски
показания, които са били разделени, съобразно обстоятелството дали
свидетелите са възприели пряко конфликта или не. Отделно от това са
анализирани показанията на очевидците, предвид констатиране на
съществени и взаимноизключващи се противоречие относно действията на
обвиняемия и пострадалото лице. Изводите на съда за законосъобразен
подход от страна на обвинението при анализа и преценката на тези гласни
доказателствени средства е правилен. В резултат на този анализ обосновано е
прието, че обвиняемият след отказ на Г., в качеството му на медицински
специалист да прегледа С. Д./ брат на обвиняемия/, поради изложени от
пострадалия съображения, че мястото не позволява извършване на
медицински преглед, е позвънил на телефон 112, за да съобщи, че
медицинският екип не изпълнява задълженията си за оказване на помощ. В
този момент, пострадалият заявил, че обвиняемият лъже и го нарекъл лъжец
и мръсник, при което последния посегнал с дясната си ръка, свита в юмрук
да удари Г. в областта на главата, който обаче успял да избегне удара, при
което бил само закачен от ръката на Д. и одраскан по шията. Последвало
сборичкване между двамата, при което Г. също нанесъл удар в областта на
лицето на обвиняемия.
Съвсем вярно първата инстанция е посочила, че възражението свързано
с настъпилия по -лек резултат – контузия на долната устна на Г., охлузвания
с характерен морфологичен вид и конфигурация, с белези на възпаление на
епидермиса на шията вдясно, което следва да се отчете при
индивидуализация на наказанието, но не и при приложимата правна норма, е
неоснователно, тъй като единственото причинено на пострадалия телесно
увреждане е именно посоченото по –горе, установено в съответствие с СМЕ.
Обективно отново чрез СМЕ е установено, че обвиняемият Д. същото е
получил травма, която отговаря да е получена по време и начин, съобщени от
последния, а именно на инкриминираната в обвинението дата чрез нанасяне
на удар с ръка.
Неоснователни са възраженията в жалбата за неяснота на правното
основание, на което прокурорът е прекратил наказателното производство.
5
Надлежен отговор е дал районния съд, който се споделя от този състав.
Изложеното от прокурора установява ясно, че обвиняемият е извършил
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, както от
обективна, така и от субективна страна. Съображенията относно липсата на
хулигански мотиви за извършеното деяния, са конкретно посочени в акта на
СРП. Съвсем правилно е прието, че мотивите на Д. за извършване на
деянието изобщо не са свързани с извършване на непристойни действия
изразяване неуважение към обществото и с грубо нарушаване на обществени
ред. Поведението на жалбоподателя, в качеството му медицински специалист
от екипа на СМП, да откаже да прегледа лицето, по повод на което е бил
извикана медицинска помощ, поради преценените неудобни условия за
извършване на преглед ведно с последвалите реплики към Д., че „лъже, че е
мръсник и лъжец“ са провокирала противоправната реакцията на последния.
В отговор на поставения въпрос относно правното основание за прекратяване
на наказателното производство с изключително подробни съображения, както
в прокурорския акт, така и в определението съда, е обосновано наличието на
чл.24, ал.1 т.1 пр.2 от НПК, а именно, че деянието не представлява
престъпление. Това е така, тъй като е прието, че деянието, извършено от
подсъдимия не представлява престъпление, поради незначителната си
степен на обществена опасност, определяща се от характера на обекта на
посегателството, степента, в която той може да бъде засегнат,
общественоопасните последици, личността на дееца. Въззивният състав не
може да не се съгласи с този извод на прокурора и впоследствие на първия
съд, предвид обективно и задълбочено изследване на компонентите, имащи
значение за преценка приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Изложените съображения в тази връзка, а именно добрите характеристични
данните за личността на Д. / чисто съдебно минало, висше образование,
трудовата му ангажираност, преди пенсиониране, семейство/, влошеното му
здравословно състояние и напредналата му възраст, обстоятелствата и
мотивите за извършване на деянието / личната му преценка за необходимост
от оказване на медицинска помощ на брат му, състоянието на последния,
лицето е починало 02.01.2019г, след хоспитализация, отказът на лекаря от
СМП да извърши преглед при наличните условия, както и за оказване на
съдействие и помощ, провокация от отправени обидни думи/, незначителната
степен на засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия /контузия
на долната уста и охлузвания с характерен вид и конфигурация с белези на
възпаление на епидермиса на шията/, причиняването на увреждането с един
удар със слаб интензитет / установена хипотрофия на дясната ръка/ и
впоследствие съприкосновението между обвиняемия и пострадалия, с
взаимно нанасяне на удари, налагат извод, че обществената опасност на
извършеното деяние, е явно незначителна, поради което съгласно чл.9, ал.2 от
НК същото не съставлява престъпление.
Освен това, от съдържанието на жалбата срещу първоинстанционното
определение, е видно, че пред въззивния съд не се излагат различни доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на определението, различни от тези
въведени с жалбата срещу постановлението на СРП, с оглед на което и
6
предвид позицията на този състав, че в постановеното си определение
първоинстанционният съд е изпълнил задължението си, съгласно чл. 243, ал.5
от НПК да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на
постановлението на съответния прокурор за прекратяване на наказателното
производство, не са налице основания за отмяната му.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба на А.Г. подадена
чрез повереника му е неоснователна и съответно определението на СРС
следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима,
жалбата, подадена от защитата на обвиняемия Д..
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.07.2022г по нчд №6995/2022г. на
СРС, НО, 94 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7