О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /28.01.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 28.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 481/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, против В.А.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Посочва, че на 06.03.2020 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр.
чл. 107 от Закона за енергетиката срещу В.А.Д., въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 250/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, за сумата
от 2695.74 лв. - главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/09.07.2019 г., за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., за
обект на потребление: с. Габърница, общ. Ветрино, сумата от 161.00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до 19.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуването на вземането му.
Излага, че процесната фактура била
издадена на Георги Цветанов Лаков, но дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.А.Д. поради следните съображения:
Към момента на извършване на
проверката /05.04.2019 г./ в системата на „Електроразпределение Север“ АД
титуляр на процесната партида за имот, находящ се в с. Габърница, общ. Ветрино,
с абонатен № ********** и клиентски № ********** бил Атанас Д. Стоянов. В
Констативен протокол № 1202690/05.04.2019 г., издаден от ЕПРМ било обективирано
извършено демонтиране на СТИ, което било предадено за проверка от БИМ.
Констативният протокол бил съставен на името на титуляра на партидата Атанас Д.
Стоянов и бил подписан от двама независими свидетели, които не били служители
на ответното дружество. С Констативен протокол № 1205/25.06.2019 г. от БИМ -
гр. Русе било установено наличие на преминала енергия, която не била
визуализирана на дисплея. Издадено било становище за начисление на електрическа
енергия за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. В тази връзка
„Електроразпределение Север” АД, на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, издало корекционната фактура на
вписания към този момент титуляр на партидата Атанас Д. Стоянов, с когото
дружеството било в договорни отношения.
Едва на 24.07.2019 г. било
депозирано Заявление № 5176186 за продажба на електрическа енергия от
„Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия от В.А.Д. и за смяна на титуляра на
партидата за обект, находящ се в с. Габърница, общ. Ветрино, с абонатен № **********
и клиентски № **********, което е бил Атанас Д. Стоянов. След извършена
проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания било установено, че
процесният имот е собственост на В.А.Д., като същият е закупен през 2008 г.
Заявява, че крайният снабдител “Електроразпределение Север” АД не би могъл да
знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на
собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с
електроенергия към момента не са няколко лица (чл. 11 и 12 от ОУ на “Енерго - Про
Продажби” АД). Именно затова било предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ
на “Енерго-Про Продажби” АД за лицата, които поради наследяване, промяна в
собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото
да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в
30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния
снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи
това.
С оглед горепосоченото, както към
момента на извършване на проверката, така и към момента на периода на
корекцията, собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в с.
Габърница, общ. Ветрино бил В.А.Д..
Твърди, че Общите условия на
’’Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про Продажби” АД били годен
източник на облигационни задължения между ответника и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, както и че е изпълнявал поетите
по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и
времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в с. Габърница, общ. Ветрино, с
абонатен №********** и клиентски №**********.
На 05.04.2019 г. била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от
служители на ’’Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели, които не били
служители на ответното дружество. Констативният протокол за техническа проверка
отразявал действителното фактическо положение, като същият бил подписан
от член на домакинството на абоната и един независим свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. № 7662863, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Според
ищеца, безспорно в имота на ответника била консумирана електрическа енергия,
която не била заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането и по силата на
договорната връзка. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните
въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
’’Електроразпределение Север” АД било
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138- 07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се
извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние
на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. ’’Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД.
За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № 1202690/05.04.2019 г. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с
пломба № 483771 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата била
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен
Констативен протокол № 1205/25.06.2019 г. Установено било, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.3 в размер на 13829,862 квтч, която не била визуализирана на дисплея.
Излага, че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе бил официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.
На 04.07.2019 г.
’’Електроразпределение Север” АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на паметта на СТИ - 13829 квтч. Позовава се на чл. 50 от ПИКЕЕ, според
който операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в ннфопмационната
база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип
вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана
в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
На 09.07.2019 г. „Енерго-Про
Продажби” АД издало фактура № **********, с което била определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за
периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г., а именно 2695.74 лв. със срок за
плащане до 19.07.2019 г.
Към писма от
’’Електроразпределение Север” АД (изх. № 53768_КП1202690_1/05.07.2019 г.) и от
„Енерго - Продажби” АД (изх. № 53768_КП1202690_2/09.07.2019 г.) били приложени
констативният протокол от техническата проверка и фактурата.
Въпреки че била
извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания
регистър била реално доставена и потребена от абоната-ответник. но същата не била заплатена от него. Съгласно
разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която
в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. В
тази връзка, потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия. Процесната сума се дължала от ответника на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200. ал. 1.
предл. 1 от ЗЗД.
След настъпване изискуемостта на
задължението по процесната фактура, същото не било заплатено до настоящия
момент.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът В.А.Д. дължи на “Енерго - Про
Продажби” АД сумата в размер на 2695.74
лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактура № **********/09.07.2019 г. за периода от 06.04.2018 г. до
05.04.2019 г., за обект на потребление, находящ се в с. Габърница, общ.
Ветрино, с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата в размер на 161.00 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2019 г. до 19.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 06.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена
молба с препис за ответника да: уточни и конкретизира лицето, на името на което
се твърди, че е издадена процесната фактура, доколкото в обстоятелствената част
на ИМ се сочи, че това е лицето Георги Цветанов Лаков, а същевременно се твърди, че до 24.07.2019 г.
титуляр на партидата е било лицето Атанас Д. Стоянов, както и да уточни
твърдението относно обстоятелството дали проверката е извършена и съответно
констативният протокол от същата е подписан от член на домакинството на абоната
и един независим свидетел или от двама независими свидетели, доколкото в ИМ са
наведени различни твърдения в тази връзка; да мотивира правен интерес от
предявяване на акцесорната претенция за законна лихва, считано от 06.03.2020
г., доколкото в заповедта за изпълнение е посочена като начална дата –
09.03.2020 г., като има предвид, че за допустимост на настоящото
производство, е необходимо да е налице пълен идентитет между вземанията по
настоящото и заповедното производство по основание, размер и период.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Твърди, че в процесния период не
е потребявал ток на адреса, посочен в исковата молба. Оспорва да е потребител
по смисъла на закона на посочения адрес – с. Габърница, с абонатен номер №
********** и клиентски номер № **********. Оспорва ел.енергия на този абонатен номер да
се е измервала от електромер № 1102010807662863 или от електромер № 1125071210513600
и ако същото е направено, то е абсолютно
незаконно и не почива на изискуемите документи. Твърди, че нито ответникът, нито „Електроразпределение
Север” АД притежават Протокол за приемане и монтаж на ел. таблото, носещ подписа на
ответника, с включени данни за фабричния номер на електромера и
номерата на съответните пломби и стикери. Твърди, че по
клиентски номер № ********** не следва да се дължи от ответника процесната сума. Размерът на тази парична сума бил
произволно определен, същата била произволно "начислена", тоест без
каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето и потреблението на ел. енергия. Твърди, че за процесния период не е
имало потребление на ток на процесния адрес,
че изобщо не съществуват електромери с подобни номера като посочените в документите, представени с исковата
молба, че между страните няма договор за продажба на ел.енергия, касаещ
процесния адрес.
Оспорва по форма и
съдържание всички документи, представени с исковата молба, досежно констатациите в същите, а
именно: Констативен
протокол № 1202690/05.04.2019 г.; Становище за начисление на електрическа
енергия; фактура № **********/09.07.2019 г., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца, извлечение фактури и плащания към 26.05.2020 г., Констативен
протокол № 11208962/27.06.2017 r., известие за доставяне.
Твърди, че никаква
информация за извършената корекция не е достигала
до него, т.е., че корекционната процедура и редът за уведомяване на потребителя не са спазени.
Счита, че представеният с
отговора на исковата молба документ „Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца” е частен такъв и няма материална доказателствена сила в
процеса и му е непротивопоставим. Оспорва същия досежно констациите в него.
Оспорва и всички представени с исковата молба фактури, като твърди, че
описаното потребление в същите не отговаря на потребената от него ел.енергия. Оспорва
ел.енергията да е преминавала в неговия патримониум.
Оспорва
също лицензиите на „Енерго - Про Продажби" АД и на „Електроразпределение Север" АД да са
относими към територията, в която попада неговият имот.
Твърди,
че от бюлетина на КЕВР било видно, че не е само едно
дружеството, което има лиценз за продажба на ел.енергия, поради което счита, че
ищецът следва да докаже, че
именно „Енерго - Про Продажби" АД е извършвало
продажба на ел.енергия в процесния имот за процесния период. Твърди също така,
че Общите условия на двете дружества - „Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение Север" АД не са приети по надлежния ред, самият той
не е запознат със същите и те са неприложими в отношенията между страните. Ищецът
следвало да представи подписан от ответника с „Електроразпределение Север"
АД Договор за присъединяване, също Договор за продажба на ел.енергия, от който да било видно
към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат
отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия. Ищецът по
делото, претендиращ процесната сума, следвало да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със
съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези
/фабричен и per. номера/ СТИ.
Счита, че посочените
в исковата молба и приложенията СТИ не са измервали консумираната
ел.енергия на абоната. Ако се приеме
обратното, то твърди, че същите не са от одобрен тип,
не са били заявени в
БИМ съгласно чл.31, ал. 1 от Закона за измерванията. Счита също, че сметката е изчислена на база по-високи
от тогава утвърдените цени на ел.енергията. Издадената
фактура визирала други електромери, които не са обслужвали процесния адрес. Всички средства за търговско и
контролно измерване подлежали на първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване. Проверката се извършвала от
упълномощено физическо или юридическо лице. В тази връзка твърди, че на СТИ не е
правена
нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/, т.е. електромерите били напълно негодни да измерват ел.енергия.
Моли съда да задължи „Електроразпределение
Север" АД да предостави документ, удостоверяващ, че
електромерите, измерващи ел.енергията по абонатен номер № ********** и
клиентски номер № ********** са от одобрен тип, да представи удостоверението,
издадено от Председателя на БИМ съгл. чл.32 от ЗИ. Твърди, че в публичния
регистър на БИМ, поддържан съгл. чл. 34 от ЗИ, не е успял да намери дали СТИ са
от одобрен тип.
Разпределителното дружество нямало
право да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена -
с оглед изискванията на чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
ПППЕЕПРЕМ /отм./ и чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола
на средствата за търговско измерване, които били в тежест на тези дружества,
които на основание чл. 186а от ЗЗД носели и риска от случайното погиване или
повреждане на родово определената стока. Счита, че за да претендира такова
количество ел. енергия, доставчикът на ел.енергия следвало да докаже, че то
е доставено на ответника, поради което той дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било безспорно необходимо, защото
ел. енергията била движима вещ, поради което и нейната продажба се подчинявала
на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. Твърди, че на адреса,
посочен в исковата молба, не е доставяна ел.енергия в посочените количества.
Потребителите при общи условия
дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно
потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и
сертифициран електромер. Счита, че въпросните СТИ не отговарят на изискванията
на закона, същите не били от одобрен тип и не били сертифицирани да измерват
ел.енергия. Нямало доказателства, че собственикът на СТИ е извършвал периодични
проверки на изправността им. В тази връзка счита, че трето за спора дружество -
„Електроразпределение Север" АД, не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не
е проявило отговорност към вещ, чийто собственик е. Регулаторния орган изисквал
да са налице 11 бр. отделни видове данни „Съобщението по предходната алинея задължително
съдържа абонатния номер на потребителя, количеството електрическа
енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване,
цената за разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа,
акциза, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на
плащане и следващо отчитане". Едва след осъществяване на горния фактически
състав, така обоснованите и формирани суми ставали изискуеми. Издадените
фактури не отговаряли на изискванията на закона и не следвало да задължават
ответника с процесната сума.
Размерът на паричната сума по
корекцията /ако процесната сума е коригирана стойност на ел.енергия, а не
реално доставена стока/ бил произволно определен, при това от лица без
пълномощия за това. Твърди, че към датата на извършване на проверката, в
правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира
правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и
стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време.
Счита, че съставеният констативен протокол няма характер на официален документ,
а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма материална
доказателствена сила в гражданския процес и му е непротивопоставим.
Не било ясно по какъв начин и въз
основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на
потребителя. Счита, че за да „начисли” такова количество ел. енергия лицензиантът
следва да докаже, че то е доставено на ответника, поради което последният дължи
нейното заплащане. Потребителите при общи условия
дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно
потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и
сертифициран електромер.
Моли да бъде прието, че първият
наведен аргумент е, че „корекционната процедура” се основава на нищожни правни
норми. Нито
в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е
предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. В случай, че
ищецът се позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в
правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на 'Електроразпределение Север" АД, счита,
че същите са нищожни и
противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на
риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречат на
интереса на потребителя. Твърди, че за ответника не съществува обвързваща
действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и той не
се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване
за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ
ел.енергия.
Ако се приеме обратното, то
твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество, което да се
равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия. Сметката е
изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не е възможно да е било
отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно
количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визира електромер, който
не е обслужвал процесния адрес.
По изложените съображения моли
съда да отхвърли иска на „Енерго - Про Продажби" АД като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
следните
обстоятелства: че е извършена
проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция
на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че
ответникът е издал фактура за процесната сума.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената тежест:
По иска по
чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца,
че носи доказателствената тежест при условията на
пълно и главно доказване да установи, че между страните, е
сключен валиден договор при
ОУ за продажба на електроенергия с място на доставка за обект с клиентски № **********,
с абонатен № **********, находящ се в с. Габърница, общ. Ветрино, изпълнението му от страна на ищеца в процесния период, вземането си на претендираното основание, от което
правото е възникнало, и в претендирания размер, включително, че корекцията на
сметката е извършена на база утвърдени към процесния период цени на ел.
енергия, настъпилата изискуемост на задълженията по договора; да установи, че именно електромер № 1102010807662863 е измервал ел. енергията за
този абонатен номер, че същия е годно средство за измерване на ел. енергия, респ. че е
от одобрен тип, че е спазена процедурата по извършване на проверката,
включително, че същата е извършена по отношение на електромера, обслужващ
процесния адрес, че фактурата визира електромер, който е обслужвал процесния
адрес, че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка
поради неправомерно въздействие върху СТИ.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства,
които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да
установи всички свои твърдения и възражения, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства, че между страните, е сключен договор при ОУ за продажба на електроенергия с място
на доставка за обект с
клиентски № **********, с абонатен № **********,
находящ се в с. Габърница, общ.
Ветрино, за начина и
методика, по които е извършена корекцията, че електромер № 1102010807662863 е годно средство за измерване на ел. енергия, респ. че е от одобрен тип.
По
иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и факта на
настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричните задължения.
Ответникът
следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените с
исковата молба писмени документи, са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото
ч.гр.д. № 250/2020 г. по описа на РС –
Провадия.
По искането на ищеца за допускане на съдебно
– електротехническа експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото о.с.з.
след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед разпределението на
доказателствена тежест и указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този
момент не са направени.
На страните
следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на
чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. от 11:30 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
с писмена молба с препис за ответника да: уточни и конкретизира лицето, на
името на което се твърди, че е издадена процесната фактура, доколкото в
обстоятелствената част на ИМ се сочи, че това е лицето Георги
Цветанов Лаков, а същевременно се твърди, че до
24.07.2019 г. титуляр на партидата е било лицето Атанас Д. Стоянов, както и да уточни
твърдението относно обстоятелството дали проверката е извършена и съответно
констативният протокол от същата е подписан от член на домакинството на абоната
и един независим свидетел или от двама независими свидетели, доколкото в ИМ са
наведени различни твърдения в тази връзка; да мотивира правен интерес от
предявяване на акцесорната претенция за законна лихва, считано от 06.03.2020
г., доколкото в заповедта за изпълнение е посочена като начална дата –
09.03.2020 г., като има предвид, че за допустимост на настоящото
производство, е необходимо да е налице пълен идентитет между вземанията по
настоящото и заповедното производство по основание, размер и период. УКАЗВА на
ищеца, че при неизпълнение в срок, исковат молба ще бъде оставена без движение.
УКАЗВА
на ищеца, че не сочи доказателства, че между страните, е сключен договор
при ОУ
за продажба на електроенергия с място на доставка за обект с клиентски № **********,
с абонатен № **********, находящ се в с. Габърница, общ. Ветрино; за начина и методика, по които е извършена
корекцията, че електромер № 1102010807662863 е годно средство за измерване на ел. енергия, респ. че е от одобрен тип
ДОПУСКА за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на
ищеца за
допускане на съдебно – електротехническа експертиза в първото по делото о.с.з.
след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед разпределението на
доказателствената тежест и указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, че съгласно
чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото
в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище,
на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към
сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг
способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни
за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона
за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от
отговора на исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: