Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
27.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четвърти
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1427 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Ц.Т.Д. ***, чрез пълномощника си
адв.В.В. от АК-гр.Плевен против ОД МВР-гр.Ловеч, в която навежда твърдения, че
в процесния период от 25.07.2016 год. до 25.07.2019 год. е работил на длъжност „полицай водач
на натрулен автомобил” в РУ-Угърчин при ОД МВР-Ловеч. Трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна
от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР.
Заявява, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесният период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. /обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год./, като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е
предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 год., но в размер от 0.143, като е отпаднал с
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 год., съответно с този коефициент се
получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично
с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че за процесният период от 25.07.2016 год. до 25.07.2019 год. е положил нощни
дежурства, както
следва :
За 2016 год. - м.07. - 104 ч.; м.08. - 80 ч.; м. 09. - 96 ч.; м.10. - 48 ч.; м.11. - 88 ч.; м.12 - 104 ч. = Общо - 520 ч.;
За
За
За
Общо 2 928 часа нощен труд.
Пояснява, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за
нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в
дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове над тези установени за работното време. В конкретният случай, за периода от 25.07.2016 год. до 25.07.2019 год. е положил общо 2 928 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 419 часа, който е трябвало
да му бъде
заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в
размер на 8.03 лв. или за 419 часа труд му се дължи сумата от 3 364,57 лв.
С оглед на изложеното моли, да бъдат призовани
на съд с
ответника и след като се убеди в основателността на претенциите му, да осъди ОД
МВР-гр.Ловеч
да му заплати, както
следва : на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
сумата от 3 364,57 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 25.07.2016 год.-25.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е представен
отговор на исковата молба с вх.№8808/07.08.2019 год. от ОД МВР-гр.Ловеч,
представлявано от Директора Милен Семков Маринов, чрез пълномощника му
Гл.юрисконсулт Р.Р., в който от името на доверителя си оспорва исковата молба.
Счита, че иска е допустим, но по същността си е неоснователен, а предявените
претенции в исковата молба намира за необосновани. Твърди, че статута на служителите
на МВР е регламентиран в глава седма, раздел първи на ЗМВР, като ищецът е
държавен служител - полицейски орган, съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР се уреждат
единствено със ЗМВР. Поради спецификата на работа на държавните служители -
полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специалния закон -
ЗМВР, поради което и за тях са неприложими нормите на общото закодателство -
ЗДСл и КТ. Счита, че по отношение на полицейските органи е неприложима и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в частност чл.9
на същата. С оглед на подробно изложените в отговора съображения моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение исковата претенция, с която е сезиран,
като му присъди разноските по делото, включващи 350 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Ищецът, редовно призован, в две
поредни заседания, не се явява лично. Същият се представлява от пълномощника си
адв.В., който от името на доверителя си поддържа исковата молба. След като не е
оспорил заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическата
експертиза, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, прави искане за изменение -
намаление размера на исковата претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, със сумата 1 400,62 лева или същият
вместо за сумата в размер на 3 364,57 лева да се счита предявен в размер
на сумата 1 963,95 лева, което искане съдът е уважил и е допуснал
изменение по отношение размера на този обективно съединен иск. Моли съда да
уважи претенцията на доверителя му до размера на сумата, съгласно допуснатото от
съда изменение, като му присъди и адвокатско възнаграждение за което представя
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от пълномощника си Гл.юрисконсулт Р., който
от името на доверителя си оспорва исковата молба и моли съда да остави без
уважение иска, като неоснователен и недоказан. Поддържа изложеното в отговора
на исковата молба и в пледоарията си по съществото на казуса акцентира на това,
че с приемането на Наредба 8121з-776/29.07.2016 год., с която се определеля
възнаграждението за положение нощен труд е определено допълнително
възнаграждение за положен нощен труд на 0,25 лв. В тази Наредба е отпаднал
коефициентът 0,143, който съществува в Наредба №8121з-407/2014 год. и на този
факт се мотивира ищцовата страна, че е налице празнота в правото, искайки
приложението на НСОРЗ. Позовава се на представената в последното съдебно
заседание докладна записка №8121р-20741/30.04.2015 год., от която ставало ясно,
че отпадането на този коефициент не е самоцел, не е пропуск на законодателя, а
е нарочен акт и тъй като ЗМВР дава право, предоставя правомощие на Министъра на
вътрешните работи да определя в нарочен акт допълнителните възнаграждения на
служителите на МВР, различен от акта, който МС издава в предоставените му
правомощия в КТ за определяне на допълнителното възнаграждение по КТ. Заявява,
че в цитираната Наредба 8121з-776/29.07.2016 год. на министъра на вътрешните
работи изчерпателно са посочени всички допълнителни възнаграждения, които е
счел законодателя, че следва да получава служителят на МВР. След обсъждане на
залегналите в нея норми е отпаднал коефициентът за преизчисляване на нощния
труд, като мотивите са били такива, каквито са сега, че за разлика от КТ
служителите в МВР нормативно полагат 8 часа нощен труд, защото за разлика от
КТ, където сумарното изчисляване на работното време и работата на смени е
дадено в правомощие на работодателя и в полза на работодателя, той ако прецени
може да ги въвежда, то в ЗМВР това задължение на работодателя да има сменен
режим на работа и сумарно изчисляване на работното време и това е единствено
само според спецификата на труда и работата, която извършват служителите на МВР
за опазване на националната сигурност, живота и здравето на населението. Ето
защо, ако се приложи НСОРЗ в чл.9, ал.2 и се тръгне на преизчисляване на
нощното работно време в дневно такова, като се вземе коефициентът, който е
залегнал в посочения текст, а именно отношението на продължителността на
нощното работно време към продължителността на дневното работно време, се
получава коефициент 1. това е отразено и в докладната записка,че при този
коефициент 1, който се получава дефакта, не се получава разлика от нощно в
дневно работно време. По тези и други подробно изтъкнати съображения моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан като му присъди разноските по
делото - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени представените по делото писмени
доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и въз основа на нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
По обективно кумулативно съединения осъдителен иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР.
Безпорно
между страните е обстоятелството, че ищецът Ц.Т.Д. работи по служебно правоотношение
на длъжност младши изпълнителска длъжност старши полицай /водач на ратрулен
автомобил/ в група „Охранителна полиция” към РУ Угърчин при ОДМВР Ловеч с
основно възнаграждение 673 лева, считано от датата на встъпване в длъжност, видно
от Заповед №295з-1969/29.12.2015 год. на Директора на ОДМВР Ловеч, като въз основа на тази заповед е издаден акт за
встъпване в длъжност с дата 07.01.2016 год.
По
делото е представена и Заповед №295з-355/23.02.2018 год. на Директора на ОД на
МВР-гр.Ловеч относно реда за разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР-гр.Ловеч, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и в изпълнение на чл.11 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. за реда и
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето заотдих и почивките на държавните служители в МВР е заповядал :
регламентирал е разпределението на работното време в структурите на
ОДМВР-гр.Ловеч, както следва т.1.1 работното време на държавните служители,
работещи на ненормиран работен ден, е от 08.30 до 17.30 часа, с един час обедна
почивка - от 12.00 до 13.00 часа, при 5-дневна работна седмица. От т.2.1.1 се
установява, че работното време на служители от ППД в РУ-гр.Ловеч при
ОДМВР-гр.Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, се
организира в две смени по 12 часа с начален и краен час на смените от 08.00 до
20.00 и от 20.00 до 08.00 часа. Предвид характера на дейността и степента на
натовареност, същите ползват време за хранене от 30 минути, време за отдих -
два пъти по 30 минути и 4 физиологични поливки от по 10 имнути, без прекъсване
изпълнението на служебните си задължения. В раздел VI озаглавен Полагане
на труд извън редовното работно време в
т.1 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, като съгласно т.1.3 по изключение се
разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл.187, ал.7 от ЗМВР
само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен
случай и при спазване на чл.187, ал.8 от ЗМВР. Съгласието се прави в писмена
форма и се регистрира в деловодството на съотвутната структура по установения
затова в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. В т.1.5 се
посочва, че на основание чл.18, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год.
заповедите за полагане на труд извън установеното редовно работно време, след
направено предложение от преките ръководители, се издават от дирактора на ОД
МВР-гр.Ловеч. В следващият Раздел VII, т.1.1 е отразено,че положеният труд
извън редовното работно време и положените дежурства от държавните служители,
работещи на ненормиран работен ден, се отчитат ежемесечно, в часове за месеца,
през който са положени с протокол - Приложение №2 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016 год. В т.1.2 е предведино, че положеният труд извън
редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в
часове за съответния отчетен период, през който е положен с протокол -
Приложение №3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. От т.4.1 се разбира, че при
сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по
график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цефрата 8. Получените
часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно
време. В раздел VIII т.1.1 е записано, че компенсирането на положения труд
извън редовното работно време се извършва при условията и в размерите,
определени в ЗМВР като положеният труд извън редовното работно време не може да
надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл.187, ал.5 от ЗМВР, с
изключение на случаите по чл.187а, ал.1 и 2 от ЗМВР. От т.2 се установява, че
възнагражденията за труд, извън редовното работно време, се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовото звено. Настоящата
заповед отменя Заповед рег.№295з-2419/12.12.2017 год.
ОД на
МВР-гр.Ловеч, в качеството си на работодател на ищеца се позовава на
представена справка от 18.09.2019 год. за изплатен нощен и извънреден труд на
името на ищеца за периода от 15.07.2016 год. до 15.07.2019 год., в която са
записани конкретните часове извънреден и нощен труд на Ц.Т.Д. и каква е сумата,
като базата за изчисляване на извънредния труд е основната месечна заплата.
От
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че
през процесния период от 25.07.2016 год. до 25.07.2019 год. ищеца Ц.Т.Д. е
полагал труд при ответника на длъжност „полицай водач на патрулен автомобил РУ
Угърчин” при 12 часови работни смени, от 8 часа сутрин до 20 часа вечерта и от
20 часа вечерта до 8 часа сутринта на следващия ден, при които отработеното време
от 22 часа до 6 часа - 8 часа на смяна са „нощен труд”. Съгласно чл.8 от НСОРЗ,
приета с ПМС №4/17.01.2007 год. и чл.20 от НЗСДА за всеки отработен час или час
от него между 22 часа и 6 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В чл.179, ал.1 от ЗМВР е посочено, че на
служителите на МВР се дължи допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта от 22 до 6 часа. Коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни
при сумирано отчитане на работното време е 1,143 съгласно Писмо №94
кк-250/07.01.2010 год. на Министерството на труда и социалната политика. Вещото
лице е цитирало и чл.21, ал.1, т.3 от НСДА, приета с ПМС №129/26.06.2012 год.,
в сила от 01.07.2012 год., съгласно който за положения извънреден труд се
заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време изчислено върху
индивидуалната основна заплата в размер 150 на сто при сумирано изчисляване на
работното време.
Видно от
справка Приложение 1 към заключението, общият брой часове, положени като нощен
труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период през
периода от 25.07.2016 год. до 25.07.2019 год. са 2 728 часа.
Експертът
е пояснил в заключението си, че през процесния период от 25.07.2016 год. до 25.07.2019
год. приравнените нощни часове в дневни са 3 119 часа, а разликата между
положените и приравнени нощни часове е 391 часа. Паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен,
остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при
сумарно изчисляване на работното време е 2 645,95 лева. Положен извънреден
труд след преобразуване на нощния труд към дневен не е начисляван в заплатите
на ищеца и съответно не е заплатен от ответника. На ищеца през процесният
период са начислени и изплатени отработените нощни часове 2 728, остойностени
по 0,25 лв. за всеки отработен час - обща стойност за периода - 682 лева.
При
наличието на тези факти, съдът приема, че от правна страна брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР, какъвто е и ищеца, се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива - чл.176 от ЗМВР. Сред
предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно текста
на чл.187, ал.9 от ЗМВР : „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят от Наредба на министъра на
вътрешните работи”. В процесният период от време последователно са действали
Наредба №8121з-407/11.08.2014 год., Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., издадени от Министъра на вътрешните работи,
с които се урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. В чл.3, ал.3 и на трите Наредби текстовете са идентични като предвиждат,
че : „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период”. В Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 /чл.31, ал.2
от Наредбата/. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015
год. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с
Решение №8585/11.07.2016 год. на ВАС по адм.дело №5450/2016 год. Едва на 02.08.2016
год. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., поради което следва да
се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. В
Наредба №8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на текста на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
Липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн.ДВ от
26.01.2007 год./, в която в чл.9, ал.2 е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Именно по тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба
№8121з-407/11.08.2014 год. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
цитираната по-горе наредба законодателят е възприел подхода, установен в КТ и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съдът счита, че
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
по аналогия са приложими и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Именно Конституцията гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това и включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за процесния период от време.
Определеният максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-592/25.05.2015 год. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се
посочи по-горе основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 0,143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след
отпадане на действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР,
основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 - постановеното решение по адм.дело №5450/2016 год. на ВАС до
приемането на новата Наредба. Но този ред на преизчисляване е неприложим за
времето след отмяна на Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. за периода от
02.08.2016 год. до 31.12.2017 год., поради празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън работно
време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличието на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн.ДВ, бр. от 26.01.2007 год./, чиято разпоредба в текста
на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Що се
отнася до направеното от пълномощника на ответника възражение, че на ищеца му е
заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Този текст на наредбата предвижда,
че за всеки отработен час или за част от него между 22.00 часа и 6 часа на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Изцяло неоснователно е
възражението на юрисконсулт Р., че коефициентът в конкретния казус е
неприложил, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява”. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, полагащ повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен
в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване” няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С оглед
на изложените съображения исковата претенция на Ц.Т.Д. *** за заплащане на
сумата 1 963,95 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 25.07.2016 год.-25.07.2019 год. е основателна и доказана и
следва да бъде уважена от съда.
По обективно кумулативно съединения
осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В петитума на исковата молба съдът е сезиран с претенция
за заплащане на законна лихва върху цялата претендирана сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, която акцесорна
претенция съдът намира за основателна и доказана, предвид факта, че в хода на
настоящия исков процес се доказана по безпорен начин, че се касае за
неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно сумата 1 963,95
лева е дължима, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 24.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
По
разноските.
Разноски
са претендирани и от двете страни в процеса, но с оглед изхода на спора и
уважаване изцяло на исковата претенция, по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, такива
се дължат на ищеца от страна на ответника. В представения с исковата молба Договор
за правна защита и съдействие №*********/24.07.2019 год. е вписан адвокатски
хонорар на адв.В. в размер на сумата 600 лева, но съдът преценява, че дължимата
от ответника на ищеца сума е в размер на 300 лева, видно от списъка на разноски
по чл.80 от ГПК, която сума представлява съдебно-деловодни разноски -
адвокатски хонорар.
По сметка на РС-гр.Ловеч ответникът
следва да бъде осъден да заплати такса 4 на сто върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лева, според чл.1 от ТДТССГПК или сумата 78,56 лева, както и сумата 120 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице или общо дължимата сума е 198,56 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД МВР-Ловеч, с адрес за
призоваване : гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2 да заплати на Ц.Т.Д., ЕГН-********** *** сумата 1 963,95
/хиляда деветстотин шестдесет и три лева деветдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 25.07.2016 год.-25.07.2019 год., на основание чл.178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 24.07.2019 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОД МВР-Ловеч, с адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.”Стефан Караджа”№2 да заплати на Ц.Т.Д.,
ЕГН-********** *** сумата 300 /триста/ лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция - адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.1, съгласно представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД
МВР-Ловеч, с адрес за призоваване :
гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2 да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата в
размер общо на 198,56 /сто деветдесет и осем лева петдесет и шест стотинки/, от
които 78,56 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на иска и
120 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред
ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :