Р Е Ш Е Н И Е
№ 260939 / 9.8.2021г.
гр. Перник, 09.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2048 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Х.В.А., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. А.Ц., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника: сумата от 6876.74 лева, представляваща
просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 11.05.2009 г., обективирана в изпълнителен лист от 17.02.2012
г., издаден по ч.гр.д. № 542/2012 г. по описа на Пернишкия РС, поради
погасяването на вземането по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че срещу ищцата е било образувано ч.гр.д. № 542/2012 г. по
описа на Пернишкия РС като в хода на същото е издаден изпълнителен лист.
Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист по молба от 05.03.2012 г. на
взискателя „ОББ“ АД е образувано изп.д. № 198/2012 г. при ЧСИ Стилиян Бадев за
обективираните в изпълнителния лист суми, сред които и процесната сума за
главница. Уточнява се, че същите са прехвърлени впоследствие на ответника чрез
договор за цесия. Посочва се, че по изпълнителното дело е извършвано проучване
на имущественото състояние на длъжника като са налагани и запори. Излагат се
подробни доводи, че въпреки това изпълнителното дело е прекратено по правно на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 17.05.2016 г., доколкото в периода
от 14.05.2014 г. до 17.05.2016 г. не са искани изпълнителни действия, а ново
искане има чак на 28.06.2016 г. На следващо място се излагат и подробни доводи,
че процесната сума е погасена по давност, доколкото след приемането на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС изпълнителни действия не са искани, а след перемцията ново изпълнително
дело не е образувано. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват. В тази връзка на първо място се твърди, че
ищцата като длъжник по ч.гр.д. № 542/2012 г. по описа на Пернишкия РС може да
навежда в настоящото производство възражения само от обстоятелства, които са
настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.
Излагат се подробни доводи, че
процесните вземания не са погасени по давност, доколкото досежно същите са били
предприемани регулярно изпълнителни действия. Обръща се внимание и че спрямо
процесните вземания е приложима петгодишна погасителна давност. Обръща се
внимание на приложението на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление на пленума на ВС
№ 3/1980 г. и трайната съдебна практика в тази връзка. С тези аргументи се
твърди, че погасителната давност относно вземанията не е изтекла. Не се
оспорват обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 542/2012 г. по описа на Пернишкия РС,
както и че въз основа на същия е образувано изпълнително производство. Не се
оспорва и обстоятелството, че процесните вземания са прехвърлени от
първоначалния кредитор „ОББ“ АД на ответното дружество. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
ищцата.
В хода на
производството по делото е приобщено копие от изп.д. № 198/2012 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно
заседание, проведено на 12.07.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено
становище за отхвърляне на иска.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложеното изп.д. № 198/2012 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев, от праводателя на ответното дружество „ОББ“ АД е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, главницата
сред които е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 415/17.02.2012 г. по ч.гр.д. №
542/2012 г. по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно изпълнение
на вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 17.02.2012 г. Въз основа
на последния по молба на праводателя на ответното дружество от 05.03.2012 г. е образувано изпълнително
дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на последния е възложено да извърши действия
по принудително изпълнение – в това число като наложи запори и възбрани след съответния
проучвания на имущественото състояние на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – като
липсват данни същата да е връчена на длъжника /разписката към съобщението не се
чете/.
Установява се също, че на 16.05.2012 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка ***.
На следващо място по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя с дата 14.05.2014
г., като същият е поискал от ЧСИ да извърши проучване на имуществото на
длъжника и при установено такова да наложи запори съответно възбрани. Постъпила
е и последваща молба от взискателя за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, но в същата не е отбелязана дата под входящия
номер. Въпреки това въз основа на същата ЧСИ Бадев е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата – на 03.09.2016
г. В тази връзка е започнало удържане на суми от трудовото възнаграждение
на последната – като на ищцата са удържани по 50 лева месечно на следните дати:
13.10.2016 г., 11.11.2016 г., 05.12.2016 г., 13.01.2017 г., 15.02.2017 г.,
09.03.2017 г., 19.04.2017 г., 05.05.2017 г., 07.06.2017 г., 11.07.2017 г.,
13.09.2017 г., 09.10.2017 г., 10.11.2017 г., 12.12.2017 г., 11.01.2018 г.,
09.02.2018 г., 13.03.2018 г. и 08.05.2018 г. – общо 900 лева.
На последно място липсва спор, а и от материалите по
изпълнителното дело – молба от 21.02.2018
г. е видно, че първоначалният взискател „ОББ“ АД е прехвърлил процесните
вземания чрез договор за цесия на ответника по делото. В тази връзка последният
е депозирал посочената молба за конституирането му като взискател и е възложил
на ЧСИ действията по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление от 21.02.2018 г. ЧСИ Бадев
е конституирал ответника като взискател в изпълнителното производство. В тази
връзка последният е депозирал две молби за налагане на запори върху вземания на
длъжника – на 05.02.2019 г. и на 01.06.2020 г. като няма данни запори да
са действително наложени.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 17.02.2012
г., издаден по ч.гр.д. № 542/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По делото
действително се установи, че в хода на изпълнителното производство на ищцата е
удържана сумата от 900 лева. Предмет на настоящото дело обаче е единствено
вземането за главница по
изпълнителния лист, поради което съдът приема, че посочената сума е
разпределена съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД за вземания за
разноски и лихви, като размерът й не е бил достатъчен за погасяване дори
частично на главницата. В тази връзка и съдебния състав счита исковата
претенция за допустима в цялост.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на
производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По
отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от
настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени
на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези
съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение
на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги
се прилага петгодишната погасителна
давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о.,
ГК и много други).
Налице е и
противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от
последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя
действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС/.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по молба на праводателя
на ответното дружество на 05.03.2012 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д. № 198/2012 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 17.02.2012 г. и датата на образуване на изп.д. № 198/2012 г. –
05.03.2012 г. е изминал период от по-малко от месец. Действително по делото
липсват данни кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника, но предвид
обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена на 27.04.2021 г., то
най-късно към тази дата следва да се приеме, че заповедта е връчена. Доколкото,
както се отбеляза и по-горе, в исковата молба са наведени единствено доводи за
погасяване на вземанията по давност след образуване на изпълнителното дело, то
съдът счита, че срещу заповедта не са постъпили възражения и същата е влязла в
сила.
На следващо място по посоченото изпълнително дело са извършени следните
действия: наложен е запор върху банкови сметки на длъжника – от 16.05.2012 г.; отправено е искане за
налагане на запор/възбрана – на 14.05.2014
г.; наложен е запор върху трудово възнаграждение – от 03.09.2016 г. като са извършвани ежемесечно удръжки в периода от
13.10.2016 г. до 08.05.2018 г.; конституиран е нов взискател – на 21.02.2018 г., подадени са две молби за
налагане за запори от последния – на 05.02.2019
г. и на 01.06.2020 г.
Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани. Липсват данни да е образувано
и последващо изпълнително дело.
По тези
съображения изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено по
закон /еx lege/ на 14.05.2016 г., доколкото след молбата
за налагане на запор/възбрана от 14.05.2014 г., от взискателя не са отправени
други искания за извършване на изпълнители действия в продължение на период от
две години. Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без
значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този
смисъл.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 05.03.2012 г. – с
образуването на изп.д. № 198/2012 г. Отново съгласно
цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла
и да тече през време
на изпълнителното производство по изп.д. № 198/2012 г. относно принудителното осъществяване на
вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази
връзка само за пълнота следва да се отбележи и че от 26.06.2015 г. до перемцията на изпълнителното дело – 14.05.2016 г. по същото не са
извършвани никакви действия.
Следващото
действие, довело до прекъсване на давността, е извършено след перемиране на
изпълнителното дело – а именно с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата – на 03.09.2016
г. За налагане на такъв запор е постъпила молба от взискателя с отбелязан
входящ номер, но нечетлива дата, поради което и съдът приема, че същата е
депозирана най-късно в деня на налагане на запора – 03.09.2016 г. От взискателя
настоящ ответник впоследствие са подадени още две молби за налагане на запори –
от 05.02.2019 г. и от 01.06.2020 г. Настоящият състав приема, че посочените
действия – молба за налагане/съответно налагане на запор от 03.09.2016 г. и
молби за запори от 05.02.2019 г. и от 01.06.2020 г. също прекъсват давността,
макар да са извършени по вече перемирано изпълнително дело, доколкото съгласно
трайната съдебна практика когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Действително поради перемпцията
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане обаче
във всеки случай прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, доколкото
последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ / така цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение №
248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Доколкото в
периодите между 26.06.2015 г.
/когато е преустановено спирането на давността/, 03.09.2016 г. /когато е поискан и наложен запор върху трудово
възнаграждение/, 05.02.2019 г. и 01.06.2020 г. /когато са постъпили молби
за налагане на запори/ не е изтекъл законоустановеният пет годишен период по
чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, то вземанията на ответното дружество към ищеца
не са погасени по давност.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира същите за принципно
правилни, но неприложими спрямо производството по изп.д. № 198/2012 г. Това е така, доколкото до постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват,
представлява Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. За пълнота следва да се
отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, е застъпено и в
практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.01.2019 г.
по дело № 48149/09 – Valkova v. Bulgaria.
С оглед
гореизложеното предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството е заявила само ищцата. С оглед изхода на същото обаче
такива не й се дължат. Ответникът се представлява от адвокат в настоящото
производство. Същият обаче не представя доказателства за извършени разноски,
нито списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.В.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петров Казанджията № 4-6, за
признаване за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сумата от 6876.74
лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 11.05.2009 г., обективирана в
изпълнителен лист от 17.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 542/2012 г. по описа
на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 198/2012 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев с район на действие Пернишки ОС, поради погасяването на вземането по
давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.