Производството е по чл. 6а,ал.1,т. 4 от ЗППДОП/отм./ или чл.8,ал.2 във вр. с ал. 4, т. 2 от ЗПСК. В исковата молба на “Мармекс” ЕООД ,”в несъстоятелност” , със седалище г. Кърджали се твърди , че със заповед № РД-02-14-949/ 02.06.1999 г. на Министъра на МРРБ е наредено да се извърши продажба на обособена част от “Мармекс” ЕООД - “Цех “Железино” с. Ленско , чрез преговори с потенциални купувачи , като средствата , постъпили от продажбата да се предоставят на “Мармекс” ЕООД като финансиране. Със заповед на МРРБ за купувач на обособената част “Цех “Железино” с. Ленско бил определен ПК ”Скалмат 99” , с. Ленско. В тази връзка с писмо № 26-К-18/ 03.09.1999 г. на Зам. Министъра на МРРБ, “Мармекс” ЕООД бил уведомен , че на основание заповед № РД- 02-14-949/ 02.06.1999 г. средствата от продажбата на обекта, които ще бъдат преведени на дружеството да се използват за удовлетворяване на задължения към бюджета и социално осигуряване. На 03.09.1999 г. между МРРБ и ПК ”Скалмат”, с. Ленско бил сключен договор за продажба на “Цех “Железино” с. Ленско , обособена част от имуществото на дружеството. При подписването на договора купувача приел владението на закупения обект и е заплатил първоначалната вноска от 18 200 лв. , представляващи 10% от покупната цена . Останалата част от цената на договора купувача не бил изплатил, съгласно договорената финансова схема. В тази връзка ответната страна предприела действия по събиране на вземането си по приватизационния договор пред ХОС, за което било образувано гр.д.№ 1346/ 2003 г. и изпълнително дело № 53/2005 г. на СИС при РС- Ивайловград. В хода на образуваното изпълнително дело ПК”Скалмат”” с. Ленско изплатило на ответника сумата от 131 589 лв. от продажбата на процесния обособен обект , от които 87 755 лв. главница, 20 767 лв. неустойка , 4 350 лв. лихва върху неустойка и 18 717 лихви. Присъдените суми от продажбата били преведени по сметка на ответника. Понастоящем “Мармкес” ЕООД е обявено в несъстоятелност и дейността му е прекратена. В същото време дружеството има непогасени задължения към бюджета и социалното осигуряване, а средствата от приватизационната продажба не били предоставени на дружеството, съгласно заповедта на МРРБ. Дружеството поискало средствата от продажбата, но плащане не постъпило. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съдът да постанови решение, с което АСК – София да бъде осъдена да им заплати сумата от 131 589 лв. , представляващи сборът от събраните и получени от ответника в хода на изпълнително дело № 53/ 2005 г. на СИС при РС- Ивайловград суми от главница, лихви и неустойки по договор за продажба от 03.09.1999 г. на “Цех с. Железино” с. Ленско – обособена част от “Мармекс” ЕООД , ведно със законната лихва върху претендираната сума , считано от датата на поискването й, 21.06.2007 г., до окончателното и изплащане , както и разноски по делото. В подкрепа на иска си представя писмени доказателства. АСК – София оспорва предявените искове. Позовава се на действащия към момента на сключването на приватизационния договор чл.6а,ал. 1 от ЗППДОП/отм./ и пар.9б от ПЗР на ЗППДОП/отм./ , както и на чл. 8,ал.2 от ЗПСК . Счита , че разпоредбите на чл.8,ал.2 от ЗПСК и пар.9б от ПЗР на ЗППДОП / отм./ не са императивни и не създават задължение на АСК сумите, постъпили във връзка с плащането на цената по приватизационния договор да бъдат превеждани на приватизираното дружество. Въпреки диспозитивния характер на разпоредбите Изпълнителния съвет на АСК е взело решение сумата от 87 766,40 лв., представляващи девет разсрочени вноски, заедно с увеличеното, да се преведе на дружеството. Първоначално сумата е била преведена на МФ, но впоследствие с писмо от АСК е поискано същата сума да бъде върната на агенцията, с оглед превеждане на дружеството. Счита още, че няма законова разпоредба, по силата на която АСК да преведе на дружеството неустойки и лихви върху по сметка на дружеството. Напротив, съгласно чл.6а,ал. 1,т.4 от ЗППДОП/отм./ и чл.8,ал. 4,т.2 от ЗПСК договорените неустойки по поети , но неизпълнени задължения , включени в приватизационните договори , се внасят в централния републикански бюджет. С оглед на тези обстоятелства, моли съдът да остави без уважение искането за присъждане на неустойки и лихви върху неустойки по приватизационна продажба, като неоснователно. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: По делото не се спори, че собственик на капитала на “Мармекс” ЕООД е държавата и дружеството е обявено в несъстоятелност. Не се спори и относно изплатената по време на процеса сума от 78 795.50 лв. на ищеца, за възстановяване на суми от продажбата на обособен обект от имуществото на дружеството. Спорен е въпроса следва ли на дружеството да бъдат възстановени паричните постъпления от приватизационната продажба от договорени неустойки и лихви. Със заповед № РД-02-14-949/ 2.06.1999 г., издадена на основание чл.3,ал.1,т.1, чл.20,ал.2 и чл.33 във вр. с чл.30,ал.1 от ЗППДОП/отм./, пар. 9б от ПЗР на ЗППДОП и заповед № РД-02-14-543/02.04.1999 г. Министъра на МРРБ е разпоредил продажбата на “Цех с. Железино” с. Ленско , обособена част от “Мармекс” ЕООД да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. В т.4 от заповедта е разпоредено средствата от продажбата на обекта да се предоставят на дружеството, като финансиране. С последваща заповед № РД-02-14-1580/ 31.08.1999 г. на МРРБ е определен за купувач на обекта ПК”Скалмат 99” с. Ленско. В тази връзка с писмо № 26-К-18/03.09.1999 г. на Зам. Министъра на МРРБ ищеца е уведомен , че на основание заповед № РД-02-14-949/ 2.06.1999 г. на МРРБ и поетите с приватизационния договор ангажименти, средствата от продажбата на обекта, които ще бъдат преведени на дружеството следва да се използват за удовлетворяване задължения към бюджета и социалното осигуряване. Договора за продажба на “Цех с. Железино” с. Ленско – обособена част от “Мармекс” ЕООД между МРРБ и ПК “Скалмат 99” – с. Ленско е сключен на 03.09.1999 г. при цена на обекта 100 000 лв., с уговорено разсрочено плащане по финансова схема, неразделна част от договора. С протокол за приемане – предаване обекта е предаден на купувача ПК”Скалмат 99” с. Ленско. При подписването на договора купувача е внесъл по сметка на МРРБ уговорената първаначална вноска, но впоследствие престанал да изпълнява задълженията си по приватизационния договор, за което АСК е потърсила вземането си по съдебен ред. В тази връзка по молба на АСК е образувано изп.д. № 53/ 2005 г. по описа на СИС при РС- Ивайловград , по което е изплатена сумата от 131 589 лв. и е поискано прекратяване на изпълнителното производство против ПК”Скалмат 99” с. Ленско поради погасяване на задължението. С писмо синдика на “Мармекс” ЕООД – Кърджали е уведомил АСК за задълженията на дружеството към ТДД-Кърджали, към персонал и социално осигуряване, и е направил искане за превеждане на сумите от продажбата на “Цех с. Железино” –с. Ленско. От протокол № ДФ-01-26/ 11.04.2007 г. на екип на Дирекция “Финасова” при АСК за приемане на плащания по договор за приватизационна продажба на “Цех с. Железино”- с. Ленско , обособена част от “Мармекс” ЕООД-Кърджали, сключен на 3.09.1999 г. с МРРБ се установява, че на 12.02.2007г. сметката на АСК е заверена със сумата от 131 589 лв. и представлява 87 754.26 лв. - девет разсрочени вноски заедно с увеличението; 18 716.49 законна лихва върху сумата от 87 754.26 лв.; 20 766. 18 лв. неустойка за забава; 4 339.93 лв. остатък от законната лихва от 20 766.18 лв. и 12.14 лв. надплатено в ЦРБ, като с посочената сума цената по договора е изплатена. В протокола е отбелязано,че на основание чл.8,ал.4, т. 2 от ЗПСК следва сумата от 43 834.74 лв. да бъде преведена в ЦРБ, на основание чл.8,ал.3 от ЗПСК и заповед № РД-02.14-949/ 02.06.1999 г. на МРРБ сумата от 87 754.26 лв. следва да бъде преведена на “Мармекс” ЕООД-Кърджали по сметка ва ДЗИБанк АД , клон Кърджали. С протоколно решение № 920/ 29.06.2007 г. на ИС на АСК е взел решение за коригиране на протокол № ДФ- 12.02.2007 г. за наредено плащане на сумата от 131 589.00 лв. и протокол № ДФ-01-26/11.04.2007 г. , като сумата се разпределя, както следва : сумата от 87 754.26 лв. следва да се преведе по особената сметка на “Мармекс” ЕООД –Кърджали , 18 728.63 лв. – законна лихва върху сумата от 87 754.26 лв., за периода от 10.06.2005 г. – 12.02.2007 г. , следва да се преведе в ЦРБ, сумата от 20 766.18 лв. – неустойка за забава за периода от 04.09.2002 г.- 09.06.2005 г. , следва да се преведе в ЦРБ и сумата от 4 339.93 лв. – изплащане остатъка от законната лихва върху сумата от 20 766.18 лв. за периода от 10.06.2005 г.- 12.02.2007 г. също следва да се преведе в ЦРБ. И тъй като сумата от 87 754.26 лв. е постъпила в МФ, АСК уведомила МФ , че посочената сума е за възстановяване на “Мармекс” ЕООД – Кърджали и е поискала да бъде преведена по набирателната сметка на АСК. С два броя сметки и преводно нареждане от 30.11.2007 г. сумата от 78 979.50 лв. е възстановена на ищеца от АСК. От служебна бележка от Директора на дирекция “АПОФСД” при АСК се установява, че възстановената сума от 78 979.50 лв. е с 8 774.76 лв. в по-малко от поисканата . Основанието МФ да не възстанови цялата сума е, че 10% от нея е преведена на Фонд за подпомагане на приватизацията, който се админстрира от АП. С утвърждаване на бюджета за 2008 г. ще се направят постъпки за възстановяване и на останалите 10% от дължимата сума, която ще се преведе на дружеството. При тези данни съдът намира искът за неоснователен. От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът черпи права от заповед № РД-02-14-949/2.06.1999 г. на МРРБ, която е издадена на основание пар.9б от ПЗР на ЗППДОП/отм./. Съгласно тази разпоредба паричните постъпления от приватизация на обособени части и незавършени обекти на строителството могат да останат на разпореждане на предприятието с разрешение на органа по чл.3/т.е. на МС/. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗПСК. Или законодателят е предоставил на АСК да извърши преценка и след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, да преведе паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на дружеството, но не всички постъпления, тъй като разпределението им включва и внасяне на суми във Фонд за покриване разходи по приватизацията и в централния републикански бюджет. От това следва, че изпълнението на заповедта на на МРРБ не означава правеждане на суми от приватизацията в разрез със закона. Освен това от доказателствата по делото се установява, че задължението/като главница/ на АСК към ищеца е в размер на 87 754.26 лв. / с прибавянето на 12.14 лв. надплатени в ЦРБ сумата възлиза на 87 766.40 лв./. От тази сума АСК е изплатил на ищеца сумата от 78 795.50 лв., а остатъка от 10% или сумата от 8 744.76 лв. е останала неизплатена , тъй като е преведена от МФ във Фонд подпомагане на приватизацията. Или за сумата от 78 795.50 лв. е погасена чрез плащане и този факт не се оспорва от ищеца. За останалата сума, произхождаща от лихви и неустойки съдът намира, че искът не намира законова опора. Така съгласно чл.6а, ал.1, т. 4 от ЗППДОП/отм./ паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия- държавна собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят, като договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения за инвестиции, работни места и други задължения, включени в приватизационния договор/чл.16 от договора/, се внасят в централния републикански бюджет. Същата разпоредба е възпроизведена и в чл. 8,ал.4, т. 2 от ЗПСК. Следователно паричните постъпления от неустойки и лихви не подлежат на възстановяване и не се дължат на дружеството, при което искът по отношение на присъдените в полза на АСК суми от неустойки и лихви следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен и искът за остатъка от неизплатената сумата от 8 744.76 лв., която е внесена във Фонд за покриване на разходите за приватизация , съгласно чл.8,ал.1,т. 2 от ЗПСК, които средства, съгласно чл.9 от ЗПСК, се разпределят и разходват при условия и ред , определен от МС. Законодателят не е предвидил ред за превеждане на тези суми в полза на дружеството, при което съдът намира, че не се дължат. При този изход на делото в тежест на ищеца следва да останат разноските по делото в размер на 5263.50 лв.- държавна такса. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Дора Златева Милева-Иванова от г. Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.84, Ôх.Д, ап. 58 , синдик на “Мармекс” ЕООД,”в несъстоятелност” , със седалище и адрес на управление г. Кърджали,ул. “Язовирска” № 27А против Агенция за следприватизационен контрол , г. София, бул. “Г. М. Димитров” № 52А иск за сумата от 131 589 лв.,ведно със законната лихва от 21.06.2007 г. до окончателното и изплащане , произхождаща от парични постъпления по изп.д. № 53/2005 г. по описа на СИС при РС-Ивайловград. Осъжда “Мармекс” ЕООД ,”в несъстоятелност” със седалище и адрес на управление г. Кърджали , ул. “Язоривска” № 52А да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 5263.50 лв. Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Преседател: |