№ 18252
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110169903 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. Б. К. срещу „Аксес
Файнанс“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем А1 Бърз кредит №
11027203 от 13.10.2022г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т.6 и чл. 2, ал. 1, т. 8 от Договор за паричен заем А1
Бърз кредит № 11027203 от 13.10.2022г. поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем А1
Бърз кредит № 11027203 от 13.10.2022г. за сумата от 600 лева със срок на погасяване 6
месеца, при ГПР 49,05 % и ГЛП 40 %. Твърди, че в чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено в
срок до пет дни от сключването му кредитополучателят следва да предостави едно от
следните обезпечения: физическо лице поръчител, което да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, брутния размер на дохода му да е в
размер не по-малък от 1500 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус период на просрочие от 0 до 30
дни; банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора; одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът
му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби. Твърди, че е
сключен договор за предоставяне на гаранция към договор за кредит № 11027203 между
1
него и „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, като последният издал
гаранция. Съгласно посочения договор сочи, че е дължимо възнаграждение на гаранта в
размер на 196, 26 лева, платимо разсрочено на вноски. Оспорва целия договор за кредит
като нищожен и сочи, че отделните му клаузи са неравноправни. Излага, че не е разписана
методиката относно формирането на ГПР. Сочи, че посоченият размер на ГПР не е
действително прилаганият, тъй като в него не било включено възнаграждението по договора
за гаранция. Подробно аргументира, че грешното посочване на ГПР е равнозначно на липса
на посочване на ГПР, което излага, че води до недействителност на целия договор. Оспорва
клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Счита, че уговореното възнаграждение по договора за гаранция представлява вид неустойка,
която излиза извън присъщите й функции и противоречи на добрите нрави. Развива
подробни съображения в насока, че целият договор е нищожен, т.к. оспорените клаузи
счита, че не могат да бъдат заместени от повелителните норми на закона, както и че
договорът не може да съществува без тях. В условията на евентуалност оспорва като
нищожни отделни клаузи и сочи, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен Договор за заем. Излага, че договорът за гаранция е
второ самостоятелно правоотношение, възнаграждението по който аргументира, че не
следва да се включва в размера на ГПР. Подробно аргументира, че размерът на ГПР е
изчислен в съответствие със законовата формула, както и че договорът е сключен при
спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е
да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, включително и че част от съдържанието на договора са оспорените клаузи /чл.
3, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т.6 и чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора/. В доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно
предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния
план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи
са индивидуално уговорени.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем А 1 Бърз кредит №
11027203 от 13.10.2022г., обезпечен с Договор за гаранция, сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД.
2
От приетия Договор за паричен заем „А1 Бърз кредит“ № 11027203 от 13.10.2022г. се
установява, че между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД /с правоприемник ответника „Аксес
Файнанс“ АД/ е уговориено отпускане на потребителски кредит в размер на 600 лева със
срок от 6 месеца, платим на шест месечни вноски, последната от които дължима на
16.04.2023г., при годишен лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от
49,05%. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до пет
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем сключен с „Аксес Файнанс“ ООД; да няма неплатено осигуровки за
последните две години; да няма задължения към банкови и финансови институции или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут „период на
просрочие от 0 до 30 дни“. Поръчителят сключва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на действие до 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно
предмета му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби,
относими към упражняването на такава дейност.
От приложения погасителен план към договора за кредит се установява, че месечната
погасителна вноска по кредита е в размер на 144,70 лева, в която е включена погасителна
вноска по главницата в увеличаващ се размер, погасителна вноска по възнаградителната
лихва в намаляващ размер и погасителна вноска по възнаграждение за гарант във фиксиран
месечен размер от 32,71 лева на месец, общо 196,26 лева за шестте месеца. Също така няма
спор и се установява, че на датата на сключване на договора за потребителски кредит –
13.10.2022г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между ищеца и „Файненшъл
Бългрия“ ЕООД с предмет обезпечение на задълженията на ищеца по договора за
потребителски кредит срещу възнаграждение в размер на 196,26 лева, платимо заедно с
погасителните вноски по кредита съобразно погасителния план.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски
кредит, сключен между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД /с правоприемник „Аксес Файнанс“
АД/, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл Бългрия“ ЕООД,
поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за
нищожност. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат
разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
3
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал
осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство
по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е
така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Файненшъл
България“ ЕООД, „Аксес Файнанс“ ООД /заличен търговец/ и „Аксес Фанйнанс“ АД в
публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на договора и към
настоящия момент действителни собственици на така посочените търговски дружества са
едни и същи физически лица /Неделчо Йорданов Спасов и Станимир Светославов Василев/,
поради което дружеството – кредитор и дружеството - гарант са свързани лица по смисъла
на пар. 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора за
потребителски кредит се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез
дружество-поръчител, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно
определя кое дружество да бъде поръчител по кредита.
На следващо място, както беше посочено по-горе, в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е
предвидено, че потребителят има право на избор между три вида обезпечения /поръчител,
банкова гаранция и одобрено от кредитора дружество – гарант/, който избор може да
упражни в петдневен срок от сключването на договора за кредит. В действителност, обаче,
договорът за предоставяне на гаранция е сключен едновременно със сключването на
договора за потребителски кредит и възнаграждението на юридическото лице – поръчител е
включено в погасителния план по кредита. Следователно на потребителя не е предоставен
нито уговорения в чл. 3, ал. 1 петдневен срок за избор на обезпечение, нито е могъл да
избира какво обезпечение да предостави, а сключването на договора за предоставяне на
гаранция е представлявало условие за предоставяне на потребителския кредит. Изложените
от ответника съображения, че договорът за предоставяне на гаранция се сключвал
предварително, но влизал в сила след изтичане на пет дни при условие, че потребителят не
предостави някой от другите видове обезпечение, не води до различен правен извод. Това е
така, защото при този ред на потребителя отново не е дадена възможност да избере дали да
4
сключи договора за предоставяне на гаранция или не – неговото сключване на датата на
сключването на договора за потребителски кредит представлява условие за предоставяне на
кредита. На практика обезпечението чрез свързаното с кредитора дружество е
предварително избрано от кредитора като договорът за предоставяне на гаранция се
сключва задължително и потребителят не може да се освободи от него, дори да предостави
някой от другите два вида обезпечение в рамките на краткия петдневен срок.
На следващо място, както беше уточнено, възнаграждението на поръчителя /гарант/ се
заплаща като част от погасителните вноски по кредита, дължими в полза на кредитора
„Аксес Файнанс“ ООД.
От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство /гаранция/, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора заедно с
погасителните вноски по кредита и сключването на договора за поръчителство представлява
условие за предоставяне на кредита.
Налага изводът, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на гаранция
представлява по съществото си съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение
за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при
сключването на договора, включително възнаграждението за гарант е включено и описано в
погасителния план към договора за кредит. Следователно възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на
годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено,
поради което посоченият в договора за потребителски кредит размер на годишния процент
на разходите от 49,05% не отговаря на действителния размер и не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сделката, каквато именно е функцията на ГПР.
Посочен в договора ГПР, който е неверен и негоден да изпълни своята функция, не
представлява годишен процент на разходите, поради което договорът за потребителски
кредит се явява сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен, а евентуалният такъв не
следва да бъде разглеждан.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му бъдат присъдени. Освен
това, видно от представения договора за правна защита и съдействие, ищецът е бил
защитаван безплатно по делото от адв. Ю. Г., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
в полза на адв. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в обичайния размер
за този вид дела при съобразяване на материалния интерес и извършените процесуални
5
действия, а именно 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения Г. Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 919, вх. Б, ет. 6, ап. 17, срещу „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2,
иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, нищожността на сключения
между тях Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № 11027203 от 13.10.2022г.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, да заплати на Г. Б. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 919, вх. Б, ет. 6, ап. 17, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, да заплати на адв. Ю. О. Г., САК,
с адрес: гр. София, ж.к. „Искър“ № 69, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Г. Б. К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6