Решение по дело №1999/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 22.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в в съдебно заседание при закрити врата, проведено на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 СЪДИЯ: М.Г.

 

при секретаря Анелия Груева, разгледа търговско дело № 1999 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на „Р. /Б./“ ЕАД за откриване на производство по несъстоятелност на „Д.К.” ЕООД.

Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество, като активната си легитимация обосновава с възникнали между страните договорни правоотношение, както следва:

1.     По договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006г. (договор за револвиращ кредит), изменен и допълнен с анекс 1 от 09.10.2006г., анекс 2 от 15.11.2006г., анекс 3 от 22.12.2006г., анекс от 31,03.2008г., анекс 4 от 04.03.2009г., анекс 5 от 24.04.2009г., анекс 6 от 29.12.2009г., анекс 7 от 26.04.2010г., анекс 8 от 25.05.2010г., анекс 9 от 26.04.2011 г., анекс 10 от 10.04.2012г., анекс 11 от 28.05.2012г., анекс 12 от 05.12.2012г. и анекс 13 от 1 1.04.201Зг. към него, сключени между "Р. (Б.)" ЕАД и кредитополучателя "Д.К." ЕООД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер до 388 000 евро. В периода от 24.08.2006г. до 10.05.2011г. кредитът бил усвояван многократно от кредитополучателя в рамките на одобрения лимит. Задълженията на кредитополучателя "Д.К." ЕООД по договора за револвиращ кредит били изискуеми считано от 19.11.2015г., на която дата била обявена и осчетоводена предсрочната изискуемост на всички дължими към банката суми. Твърди, че поради неплащане на дължимите суми банката се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.01.2016г., издадени по ч.гр.д. № 361/2016г. по описа на РС-гр. Варна. Сочи, че към 21.03.2016г. вкл., вземанията на банката към кредитополучателя са в общ  размер на 244 812, 13 евро, в това число главница, законна лихва, присъдена редовна лихва, присъдена наказателна лихва, такса за управление и разноски в заповедното производство и в образуваното изпълнително производство;

2.     По договор за банков кредит от 16.08.2006г., изменен и допълнен с анекси към него, по силата на който банката е отпуснала на ответното дружество кредит в размер на 252 000 евро, който бил усвоен в пълен размер. Задълженията по този кредит били изискуеми считано от 19.11.2015г., на която дата била обявена и осчетоводена предсрочната изискуемост на всички дължими към банката суми. Твърди, че поради неплащане на дължимите суми се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.01.2016г., издадени по ч.гр.д. № 360/2016г. по описа на РС-гр. Варна. Сочи, че към 21.03.2016г. вкл., вземанията на банката към кредитополучателя са в общ  размер на 60 144, 15 евро и 4 789, 72 лева, в това число главница, законна лихва, присъдена редовна лихва, присъдена наказателна лихва, такса за управление и разноски в заповедното производство и в образуваното изпълнително производство;

3.     По договор за банков кредит от 16.07.2008г., изменен и допълнен с анекси към него, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер до 1 000 000 евро, който бил усвоен в пълен размер. Задълженията по този кредит били изискуеми считано от 19.11.2015г., на която дата била обявена и осчетоводена предсрочната изискуемост на всички дължими към банката суми. Твърди, че поради неплащане на дължимите суми се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.02.2016г., издадени по ч.гр.д. № 544/2016г. по описа на РС-гр. Варна. Сочи, че към 21.03.2016г. вкл., вземанията на банката към кредитополучателя са в общ  размер на 896 274, 26 евро и 15 706, 12 лева, в това число главница, законна лихва, присъдена редовна лихва, присъдена наказателна лихва, такса за управление и разноски в заповедното производство и в образуваното изпълнително производство.

Молителят счита, че невъзможността на дружеството да обслужва задълженията си по описаните договори за кредит е трайно състояние. В подкрепа на този извод е и подадената от самия длъжник молба за откриване на производство по несъстоятелност, в която също се декларира от управителя невъзможност на дружеството да изпълнява изискуеми парични задължения по търговски сделки към свои контрагенти и невъзможност да генерира приход от собствена стопанска дейност. В тази връзка, в качеството си на кредитор на дружеството и на основание чл. 625 от ТЗ се прави искане за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Д.К." ЕООД, като се постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „Д.К." ЕООД; да се открие производство по несъстоятелност за длъжника; да се определи дата за първо събрание на кредиторите и да се присъдят сторените по производството съгласно чл. 620, ал. 3 от ТЗ разноски в полза на банката.

Ответникът „Д.К." ЕООД счита молбата за основателна. Изразява становище, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като анализът на финансовото и икономическо състояние на дружеството показва, че същото е неплатежоспособно.

Съдът, като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Представени са договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006г., изменен и допълнен с анекс 1 от 09.10.2006г., анекс 2 от 15.11.2006г., анекс 3 от 22.12.2006г., анекс от 31,03.2008г., анекс 4 от 04.03.2009г., анекс 5 от 24.04.2009г., анекс 6 от 29.12.2009г., анекс 7 от 26.04.2010г., анекс 8 от 25.05.2010г., анекс 9 от 26.04.2011 г., анекс 10 от 10.04.2012г., анекс 11 от 28.05.2012г., анекс 12 от 05.12.2012г. и анекс 13 от 1 1.04.201Зг. към него, сключени между "Р. (Б.)" ЕАД и кредитополучателя "Д.К." ЕООД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер до 388 000 евро. Кредитополучателят се задължил да погасява вземането на месечни погасителни вноски, както и да заплаща договорна лихва, комисионна за управление и наказателна лихва /в случай на забава в плащанията/, като размерът на акцесорните вземания са определени в договора. Срокът за погасяване на кредита е до 25.07.2016г. Предоставената парична сума е била усвоена в пълен размер. Предсрочната изискуемост по договора за револвиращ банков кредит от 16.08.2006г. и анексите към него, е обявена на основание чл.8.3 от договора за револвиращ банков кредит поради неплащане на датите на падеж 06.10.2014г., 05.12.2014г.,06.04.2015г. и 06.07.2015г. на погасителни вноски по главница и лихви и неплатена на датата на падеж 05.08.2015г. комисионна за управление. Съгласно клаузите на сключения между банката и кредитополучателя и приложен към молбата договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006г. (чл.7.1, буква "а" от договора) случай на неизпълнение по смисъла на договора е всяко неплащане от страна на кредитополучателя на падежирало парично задължение към банката, като в случай на неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните, за предсрочно изискуеми и незабавно платими - чл.8.3 от договора за револвиращ банков кредит. Изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до всички задължени лица по договора за револвиращ банков кредит /кредитополучателят „Д.К." ООД и поръчителите - „СД Л." АД, „Л.П." ЕООД, „Л.К." АД и К.П.Д./, за което са представени писмени доказателства. Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е връчено на управителя на ответното дружество лично на 26.08.2015г., видно от отбелязването върху писмото. Предсрочната изискуемост е осчетоводена в счетоводството на банката на 19.11.2015г.  - датата на последното получено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост от един от поръчителите – „Л.П." ЕООД Поради неплащане на дължимите вноски по договора, банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 361/2016г. по описа на РС-гр. Варна. На 20.01.2016г. по същото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който солидарните длъжници и „Д.К.“ ЕООД са осъдени да заплатят следните суми: 213 400,00 евро главница, ведно със законна лихва, начислена върху присъдената главница за периода от 14.01.2016г. до окончателното изплащане; 9 240,72 евро - присъдена редовна лихва, начислена за периода 05.08.2014г. до 18.11.2015г. вкл.; 17 893,99 евро - присъдена наказателна лихва, начислена за периода от 06.10.2014г. до 1 3.01.2016г. вкл.; 242,50 евро - присъдена комисионна за управление, дължима и неплатена на датата на падеж 05.08.2015г., както и сумата от общо 17 011, 39 лева разноски. Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила на основание чл. 416 от ГПК.

От представените по делото договор за банков кредит от 16.08.2006г., изменен и допълнен с анекси към него, се установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 252 000 евро, който бил усвоен в пълен размер. Кредитополучателят се задължил да погасява вземането на месечни погасителни вноски, както и да заплаща договорна лихва, комисионна за управление и наказателна лихва /в случай на забава в плащанията/, като размерът на акцесорните вземания са определени в договора. Срокът за погасяване на кредита е до 25.07.2016г. Предсрочната изискуемост по договора е обявена на основание чл.9.3 от договора за револвиращ банков кредит поради неплащане на датите на падеж от 05.09.2014г. до 05.11.2015г. на погасителни вноски по главница и лихви и неплатена на датата на падеж 05.08.2015г. комисионна за управление. Съгласно клаузите на сключения между банката и кредитополучателя и приложен към молбата договор за кредит от 16.08.2006г. (чл.8.1, буква "а" от договора) случай на неизпълнение по смисъла на договора е всяко неплащане от страна на кредитополучателя на падежирало парично задължение към банката, като в случай на неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните, за предсрочно изискуеми и незабавно платими - чл.9.3 от договора за банков кредит. Изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до всички задължени лица по договора за банков кредит /кредитополучателя „Д.К." ООД и поръчителите - „СД Л." АД, „Л.П." ЕООД, „Л.К." АД/, за което са представени писмени доказателства. Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е връчено на управителя на ответното дружество лично на 26.08.2015г., видно от отбелязването върху писмото. Предсрочната изискуемост е осчетоводена в счетоводството на банката на 19.11.2015г. – датата на последното получено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост от един от поръчителите – „Л.П." ЕООД. Поради неплащане на дължимите вноски по договора, банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 360/2016г. по описа на РС-гр. Варна. На 21.01.2016г. по същото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който солидарните длъжници и „Д.К.“ ЕООД са осъдени да заплатят следните суми: 52 619 евро главница, ведно със законна лихва, начислена върху присъдената главница за периода от 14.01.2016г. до окончателното изплащане.; 2 402, 64 евро - присъдена редовна лихва, начислена за периода 05.08.2014г. до 18.11.2015г. вкл.; 4 061, 78 евро - присъдена наказателна лихва, начислена за периода от 05.09.2014г. до 13.01.2016г. вкл.; 65,82 евро - присъдена комисионна за управление, както и сумата от общо 4 579, 72 лева разноски. Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила на основание чл. 416 от ГПК.

От представените по делото договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г. и анексите към него, се установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер до 1 000 000 евро, който бил усвоен в пълен размер. Кредитополучателят се задължил да погасява вземането на месечни погасителни вноски, както и да заплаща договорна лихва, комисионна за управление и наказателна лихва /в случай на забава в плащанията/, като размерът на акцесорните вземания са определени в договора. Срокът за погасяване на кредита е до 25.05.2018г. Предсрочната изискуемост по договора е обявена на основание чл.10.3 от договора за банков кредит поради неплащане на датите на падеж на погасителни вноски по главница и лихви и комисионна за управление. Съгласно клаузите на сключения между банката и кредитополучателя и приложен към молбата договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г. (чл.9, буква "а" от договора) случай на неизпълнение по смисъла на договора е всяко неплащане от страна на кредитополучателя на падежирало парично задължение към банката. В случай на неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните, за предсрочно изискуеми и незабавно платими - чл. 10.3 от договор за банков кредит № 1. Изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до всички задължени лица по договора за банков кредит /кредитополучателя „Д.К." ООД и поръчителите - „СД Л." АД, „Л.П." ЕООД, „Л.К." АД и К.П.Д./, за което са представени писмени доказателства. Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е връчено на управителя на ответното дружество лично на 26.08.2015г., видно от отбелязването върху писмото. Предсрочната изискуемост е осчетоводена в счетоводството на банката на 19.11.2015г. – датата на последното получено писмо за обявяване на предсрочна изискуемост от един от поръчителите – „Л.П." ЕООД. Поради неплащане на дължимите вноски по договора, банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 544/2016г. по описа на РС-гр. Варна. На 20.01.2016г. по същото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който солидарните длъжници и „Д.К.“ ЕООД са осъдени да заплатят следните суми: 200 000 евро, представляваща част от дължимата главница, ведно със законна лихва, начислена върху присъдената главница за периода от 19.01.2016г. до окончателното изплащане.; 2 402, 64 евро - присъдена редовна лихва, начислена за периода 05.08.2014г. до 18.11.2015г. вкл.; както и 14 220, 32 лева разноски по делото. По същият договор за банков кредит се твърди да е налице вземане и за сумата от 548 604, 89 евро - просрочена главница; 65 978, 99 евро – редовна лихва за периода от 07.10.2013г. до 18.11.2015г.; 75 270, 66 евро - наказателна лихва, начислена за периода от 07.05.2013г. до 21.03.2016г. вкл.; 2 916, 22 евро - комисионна за управление. Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила на основание чл. 416 от ГПК.

От получената справка от Служба по вписванията – гр. София при Агенция по вписванията се установяват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника за периода от 01.01.2001г. до 01.09.2016г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 12.09.2016г. на името на ответното дружество има регистрирани 20 броя ППС.

По делото са постъпили финансовите отчети с всички съставни части към тях на „Д.К.” ЕООД за периода от 2011-2015г., вкл., счетоводен баланс на дружеството за 2016г. както и инвентаризационните описи и сравнителната ведомост от 2015г. Тези документи са изследвани от вещото лице по приетата финансово-икономическа експертиза и доколкото съдържат данни, чиято преценка изисква специални знания, същите ще бъдат обсъдени от съда наред с преценка за доказателственото значение на приетата по делото финансово-икономическа експертиза.

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /основно и допълнително заключение/, които не са оспорени от страните и като компетентно извършени следва да се кредитират от съда. Съгласно заключението за периода от 2011 г. до 2015 г. основен дял в активите на „Д.К.“ ЕООД заемат дълготрайните материални - земи, сгради, машини, съоръжения и др. и нематериални активи - права върху собственост, като относителния им дял в различните отчетни периоди варира между 43,69 % и 51,95 % от балансовата стойност на активите. Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на дружеството е 2 479 155, 33 лв., като в тази стойност не са включени разходите за придобиване на ДМА /незавършено строителство/ в размер на 852.168,42 лв. Посочено е още, че за периода от 2011 г. - 2015 г. относителният дял на краткотрайните активи /без разходите за бъдещи периоди/ на дружеството е в границите от 38,44 % и 53,41 %. За периода от 2014 г. до 2015 г. се наблюдава устойчива тенденция за намаляване дела на краткотрайните активи като относителният им дял през 2015 г. достига 38,44 %. За периода от 2011 г. до 2015 г. основен дял в пасивите на дружеството заемат задълженията му по договорите за банков кредит, които съставляват 26,58 % до 34,94 % от стойността на пасивите. През 2015 г. след обявяване на предсрочната изискуемост на дългосрочните кредити, същите са осчетоводени като краткосрочни задължения и относителният им дял е 34,94 %. Останалите задължения на дружеството заемат относител нисък дял структурата - под 10 % поотделно за всеки вид пасив. Към 31.12.2015 г. общият размер на задълженията е 4.352.517,32 лева, както следва.:

задължения към доставчици                   -  877.792,82лв.;

задължения към персонала                    -   19.729,68 лв.;

данъчни задължения                               - 442.376,96 лв.;

осигурителни задължения (към НОИ и НЗОК) - 181.389,19   лв.;

задължения към финансови предприятия - 2.308.167,72 лв.;

други краткосрочни задължения           -  523.060,95 лв.

Вещото лице е посочило още, че за събиране на дължимите данъци и осигурителни вноски в ТД на НАП - София е образувано изпълнително дело 22140004028/2014. Общият размер на публичните задължения на „Д.К.“ ЕООД по изпълнителното дело към 28.09.2016г. е 891.008,29 лв. Общият размер на задълженията на „Д.К.“ ЕООД по процесните договори за кредит възлиза на общо 1 260 382, 44 евро /главница, лихва, комисионни/ и 72 722, 27 лева. След извършената проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установило, че задължението за плащане на главници по сключените между страните договори за кредит са осчетоводени в регистрите на „Д.К.” ЕООД – по договор за револвиращ кредит от 16.08.2006г. е осчетоводена неплатена главница в размер на 213 400 евро; по договор за кредит от 16.08.2006г. е осчетоводена неплатена главница в размер на 52 619 евро и по договор за кредит от 16.07.2008г. е осчетоводена неплатена главница в размер на 748 604, 89 евро. Последните плащания, извършени от кредитополучателя по тях са както следва: по договор за револвиращ кредит от 16.08.2006г. – последното плащане е на 17.08.2016г.;  по договор за банков кредит от 16.08.2006г. – последно плащане е на 18.08.2014г. и по договор за банков кредит от 16.07.2008г. – последно плащане е на 17.12.2014г.

В заключението е посочено също, че показателите за ликвидност характеризират способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Анализът на ликвидността дава възможност за оценка и прогноза на способността на дружеството да посреща финансовите си задължения или част от актива или пасива да се обръщат бързо в парични средства. Показателите за ликвидност се определят като коефиценти, при изчисляването на които се съпоставят краткотрайни активи и краткосрочни задължения, като източникът на информация е активът на баланса, раздел „Краткотрайни активи“, съответно раздел „Краткосрочни задължения от пасива“. В случая вещото лице е определило следните коефиценти, относими към финансовото състояние на ответното дружество: коефициент на обща ликвидност /който дава информация за способността на дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения - (Краткотрайни активи /Краткосрочни задължения); коефициент на бърза ликвидност /дава информация за способността на дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения, използвайки само бързоликвидните си краткосрочни активи/ - Краткосрочни вземания+Краткосрочни инвестиции+Парични средства в брой+Парични средства в банкови сметки)/Краткосрочни задължения/; коефициент на незабавна ликвидност /показателят дава информация за способността на дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения, използвайки само краткосрочните си вземания и парични средства, (краткосрочни вземания + парични средства): (текущи задължения); коефициент на абсолютната ликвидност /дава информация за способността на дружеството да посрещне своите краткосрочни задължения, използвайки само паричните си средства. /(Парични средства в брой+Парични средства в банкови сметки)/Краткосрочни задължения/.          

          Конкретните показатели за финансовото състояние на ответното дружество са следните:

 

 

 

Според заключението на вещото лице към 31.12.2015 г. коефициентът на общата ликвидност на дружеството е 0.75, което означава, че дружеството не е било в състояние да обслужва краткосрочните си задължения, използвайки само краткосрочните си активи. В изследвания период коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са в приетите референтни стойности.

В заключението е посочено, че за да може предприятието да обслужва краткосрочните си задължения, тяхната стойност трябва бъде по-малка или равна на стойността краткотрайните активи, т.е. коефициентът на общата ликвидност трябва да бъде по-голям или равен на 1. По-високият коефицент на покриване осигурява по-добра възможност на дружеството за плати текущите си задължения. В конкретния случай към 31.12.2015 г. коефициентът на общата ликвидност на дружеството е 0,75, което означава, че дружеството не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения, използвайки само краткосрочните си активи.

Вещото лице е определило и показателите на финансовата автономност, които характеризират степента на фанансова независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на привлечения капитал. В конкретния случай вещото лице е определило коефициент на автономност /като показател, който дава информация за способността на дружеството да покрие задълженията си към кредиторите си или степента на независимост от ползването на чужди средства. /Собствен капитал/Сума на пасивите/, както следва: за 2011г.: 0. 43; за 2012г.: 0. 50; за 2013г: 0. 56; за 2014г.: 0. 68; за 2015г.: 0. 51. Коефициентът на задлъжнялост, който дава информация за зависимостта на предприятието от кредиторите за уреждане на задължения е както следва: за 2011г.: 2. 32; за 2012г.: 2. 02; за 2013г.: 1. 80; за 2014г.: 1. 47; за 2015г.: 1. 98.

В заключението е посочено, че за норматив е прието, че коефициентът на финансова автономност следва да бъде 0,33 или собственият капитал на дружеството да е 33 % от привлечения /заемен/ капитал, съответно коефициента на задлъжнялост - не по-висок от 3. В изследвания период коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството са в приетите референтни стойности.

Вещото лице е направило извод, че за периода от 2011 г. до 2015 г. се наблюдават следните устойчиви изменения във финансово-икономическото състояние на „Д.К.“ ЕООД:

·        намаляване на приходите от продажби на стоки и услуги от 4.777 хил. лв. през 2011 г. до 1.281 хил. лв. през 2015 г. Намалението на приходите от продажби е в размер на 3.496 хил. лв. или през 2015 г. намалението им е със 73,18 % спрямо 2011 г.

·        неефективно използване на краткотрайните материални запаси /стоки/;

·        ниска събираемост на вземанията.

Според заключението на вещото лице и съгласно представената информация последното плащане по задълженията към „Р. (Б.)“ ЕАД е извършено на 17.08.2016 г. и е в размер на 110,00 лв.

Вследствие на тези фактори дружеството влошило финансовите си резултати като през 2015 г. отчита загуба в размер на 142 хил. лв. Ниската обращаемост на краткотрайните материални активи и ниската събираемост на вземанията създават предпоставки за ликвидна криза в дружеството, вследствие на което то не може да обслужва на падеж своите задължения. След обявяване на дългосрочните кредити за предсрочно изискуеми дружеството не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения без да извършва продажба на дълготрайните си материални активи.

В допълнителното заключение на съдебно-финансово икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компентетно се установява, че през 2016 г. делът на дълготрайните материални активи - земи, сгради, машини, съоръжения и др. и нематериални активи - права върху собственост намалява от 50,43 % през 2015 г. до 34,51%. Намалението се дължи на предприетите действия от страна на „Р.Б.“ ЕАД за събиране на кредитите по съдебен ред и образуваните изпълнителни дела. Към 31.12.2016 г. се увеличава относителният дял на краткотрайните активи на дружеството - 49,28 %. В тази стойност не са включени разходите за бъдещи периоди.

Основен дял в краткотрайните активи на дружеството за 2016г. заемат вземанията - 42,27 %. Делът на паричните средства е нисък - едва 0,18 %. Към 31.12.2016г. вследствие на обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договорите за кредит и образуваните изпълнителни дела се увеличава делът на краткосрочните задължения на дружеството до 76,56 %. Към 31.12.2016 г. основен дял в пасивите на дружеството заемат задълженията му по договорите за банков кредит, които съставявляват 27,43 % от стойността на пасивите.

Към 31.12.2016 г. общият размер на задълженията на дружеството е 3.458.703,53 лева, както следва.:

·        задължения към  доставчици -        650.988,32          лв.;

·        задължения към  персонала  -        17.567,59  лв.;

·        данъчни задължения    -        442.624,31 лв.;

·        осигурителни задължения (към НОИ и НЗОК) -        213.575,08 лв.;

·        задължения към финансови предприятия -      1.238.385,26 лв.;

·        други краткосрочни задължения   -        895.562,97 лв.

Последното плащане по задълженията към „Р. (Б.)“ ЕАД е извършено на 17.08.2016 г. и е в размер на 110,00 лв.

Показателите за финансов анализ към 31.12.2016г. на дружеството са:

·        Коефицент на обща ликвидност: 0.65

·        Коефицент на бърза ликвидност: 0.56

·        Коефицент на незабавна ликвидност: 0.56

·        Коефицент на абсолютна ликвидност: 0.00

·        Коефицент на финансова автономност: 0.31

·        Коефицент на задлъжнялост: 3.27

Към 31.12.2016 г. коефициентът на общата ликвидност на дружеството е 0.65, което означава, че дружеството не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения, използвайки само краткосрочните си активи. В изследвания период коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са в приетите референтни стойности.

В заключението е посочено още, че през 2016. се наблюдават следните устойчиви изменения във финансово- икономическото състояние на „Д.К.“ ЕООД:

·        намаляване на приходите от продажби на стоки и услуги от 1.281 хил. лв. през 2015 г. до 114 хил. лв. през 2016 г. Намалението на приходите от продажби е в размер на 1.167 хил. лв. или през 2016 г. намалението им е със 91 % спрямо 2015 г.

·        неефективно използване на краткотрайните материални запаси /стоки/;

·        ниска събираемост на вземанията;

·        разходите, свързани с образуваните изпълнителни дела - 829.726,49 лв. през 2016 г.

Вследствие на тези фактори дружеството влошава финансовите си резултати като през 2016 г. отчита загуба в размер на 1.103 хил. лв. Ниската обращаемост на краткотрайните материални активи и ниската събираемост на вземанията създават предпоставки за ликвидна криза в дружеството, вследствие на което то не може да обслужва на падеж своите задължения. След обявяване на дългосрочните кредити за предсрочно изискуеми дружеството не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения без да извършва продажба на дълготрайните си материални активи.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на фактическия състав, установен в нормата на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: 1/. да е подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд молба от посочените в чл. 625 от ТЗ лица /съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; 2/. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3/. да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4/. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му по чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5/. затрудненията на длъжника да не са временни.

В случая от събраните по делото доказателства се установи наличието на изискуемо вземане на молителя срещу длъжника, породено от абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит /чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ/. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 от ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, които обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точния размер на вземанията по договорите не е предмет на настоящото производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора-молител изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.

В случая при липса на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, същата е влязла в сила и установява размера и основанието на задълженията по договорите – обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по процесните договори за банков кредит. Предсрочната изискуемост е настъпила на 19.11.2015г. с достигане на изявлението на банката до всички солидарни длъжници. При изготвяне на заключението по съдебно финансово-икономическата експертиза вещото лице е установило неплатени задължения по договорите за кредит в общ размер на 1 260 382, 44 евро /главница, лихва, комисионни по трите договора за банков кредит/ и 72 722, 27 лева разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В нормата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ законът е установил презумпция за неплатежоспобност при спиране на плащанията. Основните белези на неплатежоспобността като трайно икономическо състояние, изразяващо се в невъзможност на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения, са показателите за ликвидност, определени съобразно данните от счетоводните записвания на длъжника, коригирани при необходимост с пазарни стойности на активите, както и съобразно данните за реалната им наличност.

Възможността да бъдат изпълнявани парични задължения към кредиторите следва да бъде установена чрез цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се установява обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при необходимост - и други показатели за това състояние. Коефициентът за обща ликвидност е основен показател за това състояние, като същият е формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения. Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми, като тази реализируемост следва да се оцени при съобразяване коефициента на обращаемост на активите. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.).

Съдът възприема изводите на експерта и определените в заключението коефиценти. За норматив при коефицента за обща ликвидност се приема коефицент „1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефицентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2015г. и 31.12.2016г. е под единица, което означава, че предприятието не може да се разплаща с кредиторите си. Предвид изложеното може да се направи извод, че към 31.12.2015г. е налице влошено финансово-икономическо състояние на ответника и невъзможност за поемане на краткосрочни задължения. Ответникът не е представил доказателства, че неплащането  се дължи на временни затруднения, а също така не е установено, че ответникът разполага с имущество, което е достатъчно да  покрие задълженията му, без да увреди интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.

Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като ответникът е  в състояние на неплатежоспособност, което е обективно и трайно.

При констатирана неплатежоспособност следва да се установи началната дата на това състояние. По отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното:

Началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи задължения с краткотрайните/текущи активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г.г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. При определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

В случая се установява, че финансовото състояние на ответника се влошава през 2015г., без да е установен конкретен момент. Ето защо за начална дата съдът счита, че следва да се определи датата, на която финансовото състояние за 2015г. би било обобщено с годишния финансов отчет, а именно – 31.12.2015г. – дата, към която би бил най-сигурен изводът за наличие на неплатежоспособност като юридическо състояние /наличие на задължения и невъзможност за тяхното погасяване/. Това състояние е продължило и към 31.12.2016г., което води до извод за неговия траен характер.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 от ТЗ на този етап от производството "налично имущество" по смисъла на чл. 629б, ал. 1 от ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване /вкл. недвижими имоти/, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи молителят да притежава  парични средства, нито кредитор да е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 04.04.2017 г. указания по чл. 629б ТЗ,, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 10.04.2017 г., от който момент е започнал да тече дадения двуседмичен срок за привнасяне на разноски, то следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал.1 от ТЗ, като производството по делото бъде спряно (при съобразяване и указанията, дадени в решение № 174 от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).

При този изход на производството, длъжникът следва да бъде осъден да заплати на кредитора направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1 650 лева, от които 250 лева държавна такса, 1 200 лева възнаграждение за вещо лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

          Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

 ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Д.К.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

ОСЪЖДА „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис да заплати на „Р. /Б./“ ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** разноски в настоящото производство в размер на 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева.

  СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1999/16г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав, на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.

 Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.

Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.

 

                                                                  

                                                               СЪДИЯ: