Р Е Ш Е Н И Е
№..................
гр. Варна, 29.12.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на първи декември две
хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря В.Т. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №8432 по
описа за 2014 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищцата С.Г.П., ЕГН **********,*** срещу ОД на МВР – Варна, представлявано от Директора гл. инспектор Ч.С.Н., иск да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
100.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторени съдебни разноски – платен адвокатски хонорар по НАХД № 6108/2013г. по описа на описа на ВРС,
XXIII състав, причинени от отменен незаконосъобразен акт -
наказателно постановление №4774 от 22.01.2014 г. на Началник на сектор „ПП-КАТ”
– Варна, както и да се присъди законната лихва от датата на увреждането - 20.01.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата. Моли да се уважи иска и да се
присъдят сторените по делото разноски. С уточняваща молба от 08.07.2014 г.
ищцата уточнява, че претендира законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 27.06.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молбата
се твърди че на
11.04.2009 г. на ищцата е съставен АУАН, въз основа на който Началника на сектор „ПП – КАТ” Варна издал НП №4774/16.05.2009 г. Същото е обжалвано от ищцата по съдебен ред и отменен с Решение №
144/22.01.2014г. по НАХД № 6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ
състав. Твърди, че в хода на съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление ищцата е направила разноски общо в размер на 100.00 лева -
възнаграждение на редовно упълномощен адвокат по договор за правна защита и
съдействие.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност
на предявения иск. Счита размерът на адвокатското възнаграждение за многократно
завишен предвид фактическата и правно сложност на проведената защита, че не са
налице противоправни действия от страна на служител на ОДМВР – Варна, от които
да са настъпили вреди и те от своя страна да са в причинноследствена връзка.
Твърди, че не е налице имуществена вреда доколкото разходите за адвокатски
хонорар не попадат в хипотезата на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Моли искът на ищеца да
бъде отхвърлен като неоснователен и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
В съдебната практика е трайно прието, че вреди от претендирания вид не са такива, които могат да се квалифицират по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като сторените разноски в производства по ЗАНН не представляват вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата или общината, техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което тяхното репариране може да се търси по общия ред на ЗЗД като вреди произтичащи от „непозволено увреждане”. С оглед на изложеното Варненският районен съд е компетентен да разгледа предявеният от ищеца иск.
Предвидената
в закона отговорност по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази
отговорност възниква, когато има вреди,
тези вреди са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа и вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата, т.е. отговорността по чл. 49 ЗЗД
е налице винаги, когато вредите са резултат от виновно поведение на лицето, на
което е възложено извършването на определена работа и е осъществен фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД, който обхваща
следните елементи: неправомерни действия или бездействия, настъпила вреда и причинна връзка между действията/бездействията и вредата, като настъпилата
вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на посочените елементи на фактическия състав на деликтната отговорност, посочени по-горе. В тежест на ответника е да установи положителните факти на които основава и възраженията си, в т. ч. и погасяване на задължението.
По делото безспорно се установява, че наказателно постановление №4774/16.05.2009 г. на началника на сектор „ПП – КАТ” Варна, с което на ищцата са наложени глоби в размер на 150 лв. на основание ЗДвП, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по НАХД № 6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ състав.
По делото е изискано и приложено НАХД № 6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ състав, от което се установява, че наказателно постановление №4774/16.05.2009 г. е издадено от началника на сектор „ПП – КАТ” Варна, който е компетентен орган съгласно заповед №Iз-993/04.06.2009 г. на Министъра на МВР. В производството ищцата е представлявана от адв.Йордан Алексиев.
От представеният с исковата молба договор за правна защита и съдействие №********** от 20.01.2014 г., се установява, че за процесуалното представителство по НАХД № 6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ състав ищцата е заплатила договорено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно чл.42 от Закона за МВР областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип и в тях могат да бъдат създавани отдели, сектори и др., какъвто сектор е „Пътна полиция – КАТ”.
С оглед на изложеното се установява, че в настоящия случай издаденото наказателно постановление №4774/16.05.2009 г. е отменено като незаконосъобразно. Същото съставлява административен акт, издаден от длъжностно лице – началника на сектор „ПП – КАТ” Варна, по повод извършване на възложената му административно-наказваща дейност. Наказателното постановление е издадено в нарушение на закона и страна от пороци, които го правят незаконосъобразно, поради което за защита на своите права от незаконосъобразния административен акт ищецът е подал жалба срещу наказателното постановление. По подадената жалба е образувано НАХД № 6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ състав, и в рамките на това производство от ищцата са извършени разсноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Никоя страна в процеса не е длъжна да ползва услугите на адвокат, но ангажирането на професионална адвокатска защита е израз на нормална грижа на санкционираното лице за неговите права и интереси. Посочената сума е изцяло заплатена от ищеца единствено поради необходимостта от защита срещу издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, до което не би се стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна дейност длъжностното лице бе съблюдавало материалния и процесуалния закон. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР № 2 от 3.06.2009 г., по ТД № 7/2008 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС), обуславя извод, че направените от ищеца разноски за правна помощ в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение по реда на чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на длъжностното лице, назначено при ответника.
С оглед изложеното съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни действия на негови органи, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в
размер на 353 лева, представляващи
заплатена държавна такса и платен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК. Съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение искането за
просъждане на разноски съгласно представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК да
разликата над 353 лв. до 357 лв., доколкото сумата 4 лв. представлява сторени
разноски по НАХД №
6108/2013г. по описа на Варненски районен съд, XXIІІ състав, а не разноски в настоящото производство и не може
да се претендира по този ред.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
осъжда ОД НА МВР – ВАРНА, представлявано от Директора гл. инспектор Ч.С.Н., да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, сумата от 100
(сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващие се в сторени съдебни разноски – заплатен адвокатски хонорар НАХД № 6108/2013г. по описа на описа на ВРС,
XXIII състав, причинени от отменен незаконосъобразен акт - наказателно
постановление №4774 от 22.01.2014 г. на Началник на сектор „ПП-КАТ” – Варна,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
осъжда ОД НА МВР – ВАРНА, представлявано от Директора гл. инспектор Ч.С.Н., да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, сумата от 353 (триста петдесет и три) лева разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: