№ 27162
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110106199 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Срещу постановеното по делото решение от 27.02.2024 г. в частта, с която са уважени
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците Д. В. В. и Д. Ж. В.. Със
същата, стр. 25 и стр. 39 /както и с молба от 04.04.2024 г./ ответниците са изложили
съображения за неправилност на решението в частта за разноските. Считат, че
юрисконсултското възнаграждение е недължимо - налице е положителна дискриминация в
полза на търговски дружества с юрисконсулти спрямо търговски дружества, които се
представляват от управителите си с юридическо образование. Добавят, че за да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт, същото следва да представлява реално извършен разход.
На следващо място твърдят, че депозитите за СТЕ и ССчЕ не следва да се разпределят като
разноски съобразно изхода на делото, а разходът е следвало да остане в тежест на ищеца,
тъй като експертизите не допринасят за изясняване на спора, вещите лица са работили по
документи, които не са в кориците на делото, експертизите са изготвени въз основа на
неверни данни, както и по въпроси от компетентността на съда.
Не е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо.
Доколкото ответниците са навели оплаквания за неправилност на решението в частта
относно присъдените в полза на ищеца разноски, то и допустимостта на искането не е
обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С решение № 3439/27.02.2024 г., съдът на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 и ал. 3 ГПК
е възложил в тежест на ответниците разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца,
както и разноски за внесени депозити за вещи лица по изготвените по делото експертизи,
съобразно изхода от спора, като е изложил подробни мотиви в тази връзка, които не следва
да преповтаря и препраща към тях. За пълнота е нужно да се добави и следното: Доводите на
ответниците, че е налице положителна дискриминация при присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца не могат да бъдат споделени. С Решение № 10 от
29.09.2016 г. на КС на РБ по к. д. № 3/2016 г. (относно конституционосъобразността на чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК) е прието, че участниците в съдебното
производство самостоятелно преценяват каква ще е тяхната защита и от кого ще се
осъществява. Лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при
1
позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението й с
процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и
разходи) предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било
нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в
полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт
би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в
съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното
неравенство. Конституционният съд изрично е посочил, че при правна защита, осъществена
от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход. Що се касае до
размера на определените от съда юрисконсултски възнаграждения, следва да се посочи, че
както за исковото, така и за заповедното производство същите са в минимален размер, като
в тази връзка съдът е съобразил процесуалната активност на представителите на ищеца в
съответните фази на производството. Ето защо възраженията на ответниците относно
присъденото юрисконсултско възнаграждение са неоснователни.
Съдът не споделя и възраженията, че разноските за възнаграждения на вещите лица
следва да останат изцяло в тежест на ищеца. Освен изложените в решението съображения,
съдът намира за необходимо да посочи и че няма основание да не бъдe кредитиранa една
експертизa поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или
такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца по делото. При изпълнение на своята
задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства,
така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни
учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица. Законодателната идея е
вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като
ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или
трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или
предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат
представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може
да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на
документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение № 131
от 12.07.2018 г. по гр. д. № 131/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Така съдът намира, че
изразеното несъгласие с изводите на вещите лица и твърдяната липса на необходимост на
поискани от ищеца доказателства не може да обуслови недължимост на сторените от ищеца
разноски съобразно уважената част от исковете. Обратното би означавало страната, която
оспорва иска и възразява срещу поисканите от ищеца доказателства, които са свързани с
извършването на разноски, евентуално подлежащи на възлагане на оспорващия ответник, да
води до безпрепятствено ограничаване на правото на защита на ищеца.
Ето защо не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда във връзка с
присъдените в полза на ищеца разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на Д. В. В. и Д. Ж. В.
/ответници по делото/, съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 102558/28.03.2024 г. и
конкретизирана с молба с вх. № 111671/04.04.2024 г. за изменение на постановеното по
делото решение № 3439/27.02.2024 г. в частта относно присъдените в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатен
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна
експертиза.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3