РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

№

                                          гр. Берковица,15.08.2023 г.

 

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

Председател: ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА гражданско дело № 20211610100096 по описа за 2021 година, за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Т. Петрова П. против Решение от 26.07.2023 г. по гр.д. № 96/2021 г. по описа на РС-Берковица.

При извършена служебна проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, а именно:

-                      Не е представено пълномощно за надлежно учредена представителна власт на адвокат И.Р.Р. за въззивно обжалване на първинстанционното решение. Видно от приложеното на л. 85 от делото пълномощно в него е посочено, че е за процесуално представително пред Районен съд – Берковица по гр.д. № 96/2021 г., като изрично е упоменато, че е до „приключването му в настоящата инстанция“.

-                      Не е приложен документ за внесена държавна такса.

В сучая дължимата държавна такса е в размер на 324.42 лева -  равностойността на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес на  на осноание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно задължителните указания, обективирани в т.18 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, относно исковете по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за определяне на цената им, нито относно начина, по който се изчислява размерът на дължимата държавна такса. Следователно приложение намират общите правила. Ето защо дължимата по чл.18 ТДТГПК държавна такса по въззивна жалба срещу решение по иск с правно осн. чл.422 ГПК е в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство – като сбор от държавната такса внесена за заповедното производство в размер на 2 % върху интереса и остатъкът до 4 % довнесен при завеждане на исковата молба по чл. 422 ГПК.

Поради което и на основание чл. 262 във вр. чл. 261 ГПК съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба на Т. Петрова П. против Решение от 26.07.2023 г. по гр.д. № 96/2021 г. по описа на РС-Берковица.

УКАЗВА в едноседмичен срок от съобщението да отсрани допуснатите нередовности, като:

·                    Представи пълномощно за надлежно учредена представителна власт на адвокат И.Р.Р. за въззивно обжалване на първинстанционното решение или страната лично, респ. чрез надлежно упълномощен процесуален представител в деловодството на съда да потвърди извършените действия;

·                    Представи документ за внесена държавна такса в размер на 324.42 лева по сметка на Окръжен съд – Монтана.

УКАЗВА, че ако не отстрани в срока нередовностите, въззивната жалба  заедно с приложенията ще бъде върната и производството ще бъде прекратено.

 

Разпореждането е окончателно и НЕ подлежи на обжалване.

 

 

Съдия при Районен съд – Берковица:                                               

 

 

 

 

 

по чл. 69 ГПК за цената на иска и по чл. 72 ГПК за държавната такса, която следва да се определи върху цената на всеки един кумулативно съединен иск в размера по чл. 1 ТДТГПК. От тази сума се приспада вече платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Разпоредбата на чл.1 ТДТГПК изрично предвижда, че дължимата държавна такса по искова молба е в размер на 4% върху цената на иска. Тъй като исковото производство по чл.422 ГПК се предхожда от заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение, респ. за незабавно изпълнение по заявление по чл.410 ГПК, респ. по чл.417 ГПК, то дължимите за тези две производства държавни такси са изрично разграничени. В чл.12 от ТДТГПК е регламентирано по заявлението да бъде внесена държавна такса в размер на 2% върху интереса, а остатъкът до 4% върху цената на всеки иск ще бъде довнесен съобразно чл.415,ал.1 ГПК при завеждане на иска по чл.422 ГПК, в случай, че се развие такова производство с оглед подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо дължимата по чл.18 ТДТГПК държавна такса по въззивна жалба срещу решение по иск с правно осн. чл.422 ГПК е в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство / т.е. тази по чл.1 ТДТГПК, а не само довнесената по чл.415, ал.1 ГПК/ върху обжалваемия интерес. В настоящия случай дължимата за първоинстанционното обжалване държавна такса е в размер на 696, 35 лева, а жалбоподателят е внесъл по сметка на КОС само сума в размер на 197, 34 лева.