РЕШЕНИЕ
№ 169/20.9.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №907/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди,
че между „Банка ДСК” ЕАД и ответника А.А.Л.,
ЕГН **********, е сключен Договор за стоков кредит с №207491 от 22.08.2016 г., вземанията по
който са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД в
полза на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД по силата на подписано Допълнително споразумение
за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.04.2017 г. като вземането е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 20.04.2017 г. към
Допълнително споразумение от 20.04.2017 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. Твърди,
че съгласно т.1 от сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да
предостави на ответника А. Л. стоков кредит в размер 758.81 лв за
закупуване от Технополис България ЕАД на 1 бр. телевизор SAMSUNG UE-40J5000 с цена 699.00 лв, както и за сключване на
застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 години с еднократна
застрахователна премия в размер 59.81 лв. Сочи, че в т.3 от договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка
на застрахователя. Извършването на плащанията по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговеца е
издал фактура №********** от 22.08.2016 г., в която е посочен начин на плащане:
699.00 лв с ДСК кредит, а застраховетелят е издал сертификат с №207491 от
22.08.2016 г. Твърди, че ответникът се е задължил да върне сумата по кредита в
срок от петнадесет месеца или до 22.11.2017 г. на 15 бр. месечни погасителни
вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 14 вноски са в
размер на 63.11 лв всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и в
размер на 50.49 лв., като след датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК не
са погасявани претендираните суми. Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът А. Л. дължи
сумите: 758.81 лв - главница по 15 броя погасителни вноски за
периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г. по
Договор за стоков кредит №207491 от 22.08.2016 г., сключен между „Банка ДСК”
ЕАД и А.А.Л.,
вземанията по който са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД в полза на “Агенция за събиране на вземания”
АД, (понастоящем “Агенция за събиране на вземания” EАД), по силата на Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.04.2017 г.; 174.63 лв
- договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г.,
и 84.54 лв - обезщетение за забава за периода от
10.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.03.2018 г., поради което
предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. А. Л. и образувано ч. гр. дело.
Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 758.81 лв
- главница по 15 броя погасителни вноски за периода от 10.09.2016г. до 22.11.2017
г. по Договор за стоков кредит №207491 от 22.08.2016 г.; 174.63
лв
- договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до
22.11.2017 г., и 84.54 лв - обезщетение за забава за периода от
10.09.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и заплащане на
направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез особен
представител, излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. Заявява, че договорът за стоков кредит от 22.08.2016 г. е недействителен,
а договорните клаузи са нищожни. Отправя възражение срещу недействителност на
клаузата на уговорената лихва и ГПР, поради липса на информация в договора относно
определеното задължение за заплащане на годишен процент разходи, както и липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по заема.
Възразява по отношение претенцията за законна лихва, начислена от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното му изплащане, поради неоснователно
претендиране на предсрочна изискуемост на пълния остатък по заема. Оспорва иска
като твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Оспорва
представеното с исковата молба заверено копие от уведомително писмо за
извършена цесия №УПЦ-П-ДСК/207491 от 05.05.2017 г., ведно с известие за
доставяне. Моли съда, да отхвърли исковата молба като неоснователна и
незаконосъобразна.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр. дело №208/2018
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД заявление
от 02.03.2018 г., е издадена Заповед
№125
от 06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя А. Л., за сумите: 758.81 лв - главница по 15
броя погасителни вноски за периода от 10.09.2016 г. до
22.11.2017г. по Договор за стоков кредит №207491 от 22.08.2016 г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и А.А.Л., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „Банка ДСК” ЕАД в полза на “Агенция за
събиране на вземания” АД ЕИК ********* (понастоящем “Агенция за събиране на
вземания”EАД),
по силата на
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.04.2017 г., 174.63
лв - договорна лихва за
периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г., 84.54 лв - обезщетение за забава за
периода от 10.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г.,
до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК, 75.00
лв
обезщетение за разноски по делото, от
които 25.00 лв д. т.
и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението до
длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК, в резултат от което на 08.08.2018 г. ищеца е предявил
искове за установяване на дължимостта на процесните суми.
По делото са представени Договор за стоков кредит №207491
от 22.08.2016 г. и
Общи условия по договори за стокови кредити.
Видно от представен Погасителен
план към Договор за стоков кредит №207491
от 22.08.2016 г. срокът на кредита е 15 месеца, а размерът
на месечната вноска по кредита 63.11 лв и
последна изравнителна вноска 50.49 лв.
Видно
от Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г. „Банка
ДСК” ЕАД е прехвърлила в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането,
произтичащо от Договор за стоков кредит №207491 от 22.08.2016 г. Представено е
и допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.04.2017 г.
По делото е представено Уведомително писмо от ищеца до
ответника А. Л. относно извършено прехвърляне на
вземания изх.УПЦ-П-ДСК/207491 от 05.05.2017 г., като липсват доказателства същото да е получено от А. Л..
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК има за предмет да се установи
съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК.
Искът е
допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му.
Възражението на ответника за
липса на надлежно уведомяване за обявяване кредита за предсрочно изискуем се
явява основателно, доколкото липсват представени доказателства удостоверяващи
уведомяване на длъжника.
Събраните
доказателства, установяват по безспорен начин, че между
ответника и „Банка ДСК” ЕАД е
възникнало облигационно отношение въз основа на договор за стоков
кредит №207491 от 22.08.2016
г.,
по силата на което кредитодателят е поел задължение да предостави и е
предоставил парична сума в размер 699.00 лв, а за
ответника е възникнало задължението да върне предоставената му сума при
условията на сключения договор. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е спрял плащанията по договора. Следователно вземането по
договора за стоков кредит, към момента на сключването на договора
за цесия между третото лице – кредитодател и ищеца е съществувало и
е било изискуемо и ликвидно. Със сключването на договора за цесия на 20.04.2017 г., вземането
е преминало от „Банка ДСК” ЕАД върху новия кредитор „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Заедно с вземането върху цесионера са
преминали и всички акцесорни права.
Съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е длъжен да
съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на
вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, които
задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого
в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този
смисъл е и трайната съдебна практика - Решение №40 от 13.05.2010 г. по т.д.
№566/2009 г. на ВКС, Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, Определение
№987 от 18.07.2011 г. по гр. д. №867/2011 г. на ВКС). Целта на разпоредбата на
чл.99, ал.4 ЗЗД е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това
изискване следва да се счита спазено предвид приложеното към исковата молба
уведомление, което съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., следва да се
съобрази от съда. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Тъй като,
ответникът не доказа да е заплатил задължението си по сключения договор, то
предявения иск следва да се уважи в претендирания размер. Ето защо, съдът
намира, че ответникът е неизправна страна по договора и дължи сумите: 758.81 лв - главница по 15 броя погасителни
вноски за периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г. по Договор за стоков кредит
№207491 от 22.08.2016 г.; 174.63 лв
- договорна лихва за
периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г., и 84.54 лв - обезщетение за забава за периода от
10.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Доколкото поведението на ответната страна е станало
причина за завеждане на заповедното производство, а в последствие и
уведомяването му по реда на
чл.47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, е дало основание за завеждане на
исково производство, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което съобразно чл.78, ал.1 ГПК и приложения списък на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за направените разноски, от които 856.26 лв в настоящото
исково производство за държавна такса, назначен процесуален представител, възнаграждение
за съдебно-счетоводна експертиза и възнаграждение за юрисконсулт, както и 75.00
лв в заповедното производство за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Л.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София,
ЕИК *********, сумите: 758.81 лв (седемстотин
петдесет и осем лева, 81 ст.) – главница по 15 бр. погасителни
вноски за периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г. по
Договор за стоков кредит №207491 от 22.08.2016 г.; 174.63 лв (сто седемдесет и четири лева, 63 ст.) – договорна лихва
върху главницата за периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г.; 84.54 лв (осемдесет и четири лева, 54
ст.) -
обезщетение за забава за периода от 10.09.2016 г. до датата на предявяване на вземането – 02.03.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед №125 от 06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело №208/2018 г. по опис на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Л., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата
931.26 лв (деветстотин тридесет и един
лева, 26 ст), представляваща
обезщетение за направени разноски, от които 856.26 в исковото производство и
75.00 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: