Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 260024
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Николай Костадинов Кънчев
Дело: 20203410100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260024

гр. Дулово, 23.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и  първа  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

                                                                                 

при секретаря ВЕЛЕМИРА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 320 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.127а, ал.1 от СК и чл. 76, т.9 от ЗБЛД.

          Ищцата Ф.М.С. с ЕГН **********, моли съда да постанови решение с което:

-На основание чл.127а, ал.2 от СК да разреши да се издадат паспорти за пътуване в чужбина на децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, което разрешение да замести съгласието на бащата М.Ф. – роден на ***г. в П., гражданин на У..

- Да разреши на децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, да пътуват неограничен брой пъти до всички държави членки на Европейският съюз, до Обединено Кралство Великобритания и до Северна Ирландия придружени от тяхната майка Ф.М.С. с ЕГН **********, до навършване на пълнолетие, което разрешение да замести липсващото съгласие на бащата М.Ф. – роден на ***г. в П., гражданин на У..

Иска допускане на предварително изпълнение на съдебното решение.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като гражданският им брак бил прекратен с Решение № *****г. по бр. дело № *****г. по описа на РС-Дулово. Със същото съдебно решение на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********.

От прекратяването на брака до настоящият момент ответника като се е дезинтересирал от децата си, не поддържа никакви кантакти с тях, не е известно къде живее понастоящем.

Твърди още че тя е родителя който полага грижи за децата и осигурява неговата издръжка, а ответника не се интересува от децата си и не помага в тяхното отглеждане и възпитание, не осигуря никакви средства за издръжката му.

Заявява, че в момента живее на семейни начала с друг мъж, който й помага за отглеждането на децата и че те приемат него за свой баща.

Посочва, че е в тежко финансово състояние, че желае да отиде да живее и работи в чужбина и за да могат да пътуват децата с нея й трябва съгласието на ответника.

Тъй като не може да получи съгласие от ответника децата й да пътуват в чужбина и да им бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване, понеже същият е с неизвестен адрес и не поддържа контакти с нея, ищцата иска от съда да даде следващите се разрешения които да заместят това съгласие.

Счита че е в интерес на децата да пътуват в чужбина.

Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства за обстоятелствата изложени в исковата молба. Не претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника М.Ф. чрез назначеният му от съда особен представител депозира писмен отговор на предявените срещу него  искове. С него  изразява кратко становище за допустимост и вероятна  основателност на предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК, без да излага по-подробни съображения с оглед на връчената му искова молба с доказателства към нея.

По делото е депозиран социален доклад от ДСП – Дулово, в който не е изразено становище по допустимостта и основателността на предявеният иск, и дали е в интерес на децата да пътуват до навършване на пълнолетие в чужбина макар че посещават учебни занятия. Единственото което става ясно от изложеното в социалният доклад е че децата поддържат постоянни контакти с майка си и биологичният си баща които са в чужбина, и че не познават ответника.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане в първо съдебно заседание.

Ищцата Ф.С. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и с процесуален представител, който от нейно име заяви че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани.

Ответника  М.Ф. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначеният му особен представител който заявява, че предявените искове са основателни и моли да бъдат уважени.

Заинтересованата страна – Дилекция „Социално подпомагане“ – Дулово – надлежно уведомена, не изпраща свой представител и не се представлява в съдебно заседание.

Като прецени представените доказателства и обсъди становищата на стараните, съдът  прие за установено следното:

Молбата е допустима. Разгледана по същество същата е  основателна.

Предявени са искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД.

Ищцата и ответника са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с Решение № 71/23.04.2014г.  на РС-Дулово, постановено по бр. дело № ***г. по неговият опис.

Страните по настоящото дело имат две деца Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, които понастоящем са малолетни. Упражняването на родителските права е предоставено за упражняване на майката с решението за развода.

 След прекратяването на брака ответникът е прекъснал контактите си с децата, дезинтересирал се е от тях, не е подпомагал финансово ищцата в тяхното отглежане, не е участва и в тяхното възпитание.

Същият понастоящем е с неизвестен адрес, не е търсил децата си дори по телефона.

Изложените в исковата молба твърдения се потвърждават от разпита на свидетелите Н.Х.И/първа братовчедка на ищцата/ и А.И.Р./без родствени връзки със страните/. От техните показания става ясно, че само ищцата с помощта на мъжа с когото живее на семейни начала полага грижи за двете деца и осигурява тяхната издръжка, че ответника не се интересува от детето си, не ги е търсил, не дава издръжка, както и че децата не познават баща си и че приемат новият мъж на майката за свой баща.

Нормата на чл. 127а от СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Видно от представените удостоверения за раждане на децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, че техни  от родители са страните в настоящото производство.

Ответника М.Ф. не се явява  в съдебно заседание, но назначеният му особен представител и.

В производството по чл.127а СК по спорна съдебна администрация, съдът не е обвързан от формулираното от молителката искане относно броя на пътуванията, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Съдът не е обвързан и от становището на ответника, , тъй като водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител- бащата, за пътуване в чужбина, са нуждите и интересите на децата Г. и Г., стига да не се засяга правото на родителите и децата да контактуват помежду си. Ето защо, при разрешаване въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите, съдът прави преценка за целесъобразност. В този смисъл, в правомощията на съда е да даде разрешение по тези въпроси дори и различно от първоначално поисканите с молбата периоди и дестинация на пътуванията, респ. и да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.

В по-новата си практика, ВКС застъпва становище, съобразно което и предвид конкретиката на фактите по делото, може да бъде предоставено разрешение за пътуване на дете в рамките на определени държави, без ограничения в броя на пътуванията и периода, в който те ще се осъществяват и тяхната продължителност.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно налага извод, че в интерес на децата е те да могат да пътува извън страната, особено когато се касае за страни в рамките на ЕС, където въпросът за поставянето им в риск изобщо не стои. Мотивите на майката да поиска заместващото съгласие на бащата се коренят в това, че тя желае децата да имат възможност да обогатят своята култура и да се ограмотят, за което не може да получи нужното съдействие от страна на бащата, който отсъства от живота на децата. Макар да няма изричен негов отказ в този смисъл, обстоятелството че до настоящия момент ответника не е предприел действия по даване на нужното съгласие, което включително не е сторил и в рамките на настоящото производството са достатъчно показателни за проявеното от негова страна пасивно поведение в това отношение. Постоянното му отсъствие от живота на неговите деца, прекратяването на контактите си с тях по негово желание, обстоятелството че същият е с неизвестен адрес на местоживеене и абдикирането му от задълженията които има като родител,  е достатъчно, за да се приеме, че той създава пречки, тъй като в случая се касае за необходимост от предприемане на конкретни нейни лични действия, които при това могат да бъдат заместени единствено при съдебна намеса, до каквато е прибягнала ищцата. Липсват наведени твърдения, нито пък са ангажирани доказателства, бащата да е дал извънсъдебно и в нужната за това форма, съгласието си за издаване документи за задгранично пътуване на децата или те да има възможност да пътуват в рамките на ЕС. Ето защо, следва да се приеме, че интересът на майката от поисканата съдебна намеса е оправдана.

Понастоящем майката е титуляр по упражняване родителските права. Несъмнено, тя и децата имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения относно възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС придружавано от своята майка се явява неоправдано спрямо неговите интереси. На децата следва да бъде предоставена възможност да пътуват неограничено във времето и в рамките на държавите от ЕС, до Обединено Кралство Великобритания  и до Северна Ирландия за срок от пет години.

В заключение и съобразявайки изключително интересите на децата, съдът преценява молбата за основателна и тя следва да бъде уважена, като на децата Г. М.Ф. и Г. М.Ф. се даде възможност да пътуват със своята майка без ограничения в броя на пътуванията в държавите членки на Европейския съюз до Обединено Кралство Великобритания  и до Северна Ирландия, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват за срок от пет години, при съобразяване с началото и края на всяка учебна година.

Съгласно уредбата на чл.45, ал.1 от ЗБЛД заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, като в настоящия случай именно липсващото съгласие на майката следва да бъде заместено от съда. От анализът на събраните по делото доказателства съдът прави извод за основателност на сезиращата го молба, доколкото непосредствените грижи за детето се полагат от майката и същата осигурява основните средства за живот на детето, респективно и произтичащата от това положение потребност и следващата от това необходимост децата да разширят своя мироглед и възможността да обогатяват представите си за света. Безмотивният отказ на бащата да даде съгласие за издаване на паспорт на децата и разрешение за напускане на страната следва да бъде заместено с мотивирано разрешение от съда.

На основание чл. 127а, ал.4 от СК във връзка с чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Във връзка с изложеното, Дуловският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на бащата М.Ф. – роден на ***г. в П., гражданин на У.,  децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, да напускат пределите на Република България и  да пътуват без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за държавите членки на Европейския съюз, за Обединено Кралство Великобритания  и за Северна Ирландия, за срок от пет години, придружавани от своята майка Ф.М.С. с ЕГН **********, при съобразяване с началото и края на всяка учебна година.

Отхвърля молбата на Ф.М.С. с ЕГН ********** за даване на разрешение за пътуване на децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, извън посочените периоди и страни, до навършване на пълнолетие на децата.

РАЗРЕШАВА на ОД на МВР гр.Силистра, отдел „Български документи за самоличност“, да издадат международни паспорти на децата Г. М.Ф. с ЕГН ********** и Г. М.Ф. с ЕГН **********, само със съгласието на тяхната майка и законен представител Ф.М.С. с ЕГН **********  и без съгласието на техния баща М.Ф. – роден на ***г. в П., гражданин на У..

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                    

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: