РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Сандански, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100856 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. С. З., с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., ул.“К.“, № **, ет.* срещу В. С. Ф., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“В.Е.“,
№ *, с която е предявил иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.301.2822.1.12 по КККР на гр.С., с адрес на имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с
площ: 28.00 кв.м., при съседи- на същия етаж: 65334.301.2822.1.11, под обекта: няма, над
обекта: 65334.301.2822.1.1.
Правно основание-чл.34 от ЗС.
Сочи се в исковата молба, че страните са законни наследници на баща им С.Д. З.,
починал на 30.12.20**г., който по време на брака с майка им С.В. З.а е получил, с договор за
групов строеж от 25.04.19**г., в собственост гараж № * в западната половина от сградата, за
която е било отстъпено право на строеж върху държавна земя за комплексно жилищно
строителство-петно №6-Б, в кв.Х. и петно 5а-1 по плана на гр.С.. Сочи се още, че гараж № 3
е идентичен по КККР на гр.С. със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.301.2822.1.12, с предназначение-за търговска дейност, с площ по документ-28кв.м.,
както и че през 2001г., съгласно Разрешение за строеж №30/07.03.2001г., е извършено
преустройство на гаража в търговски обект- хранителен магазин. Твърди се, че приживе
майка им е оставила саморъчно завещание, с което е завещала своята половина от гаража,
преустроен като магазин, на дъщеря си В. С. Ф., която въз основа на това завещание се е
1
снабдила с констативен нотариален акт за собственост №147, том 1, рег. №856, дело №
135/2018г. по описа на нотариус С.П., с който е призната за собственик на ½ ид.ч. от него.
Твърди се, че страните са наследили от баща си по ¼ ид.ч. от процесния имот, като ищецът
се е снабдил за собствеността на своята част с констативен нотариален акт №59, том I, peг.
№187, дело №59/2024г. на нотариус С.П., поправен с нот.акт за поправка №163, том I, per.
№380, дело №160/2024г. на същия нотариус. Твърди се, че процесният търговски обект се
ползва изцяло от ответницата, поради което ищецът е отправил покана за предаване на
владението на припадащите му се идеални части, но без резултат. Твърди се, че между
страните не е постигнато съгласие и за доброволно поделяне на съсобствения им имот. По
изложените съображения ищецът предявява настоящия иск за делба на гореописания имот
при квоти: ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответницата. Направено е и искане за осъждане на
ответницата да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 300лв., съставляваща обезщетение
за ползването на съсобствения имот, за периода от предявяване на иска до окончателното
приключване на делбата. В подкрепа на иска се представят доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Същата твърди, че е единствен собственик на имота, което право на
собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 74, т.1, peг. № 216, дело № 73 от
2024год. на нотариус № 197 при Нотариалната камара - С.П.. Твърди, че след смъртта на
майка им съсобственици на процесния имот са били тя и баща им, при равни права. Твърди
се, че гаражът е преустроен в магазин за хранителни стоки с инвеститор ЕТ“В.-Й.Ф.“, като
търговецът Й. Г.ев Ф. е съпруг на ответницата, както и че всички разрешителни, необходими
за осъществяване на дейността на търговския обект, са издавани на името на този търговец.
Твърди се, че със същото завещание майка им е завещала на ищеца ½ ид.ч. от апартамент в
същата сграда, както и ½ ид.ч. от друг гараж, разположен пред сградата. Твърди се, че
желанието на родителите й е било по-голяма част от имуществото им да остане в полза на
сина, а на дъщеря им да остане в собственост гаража, преустроен в магазин, в който тя и
семейството й упражнявали търговска дейност. Твърди се, че след смъртта на майка им през
2011г., ответницата, знаейки волята на родителите си - този гараж да е на нея, започнала да
владее целият обект явно, трайно и несмущавано като свой собствен в продължение на
повече от 10 години, като явно и недвусмислено манифестирала това своене на цялата вещ
както пред всички лица, така и най-вече пред своя баща С.Д. З., който е бил формален
собственик на другите идеални част от веща, но никога не се е противопоставял на
манифестираното от дъщеря му цялостно владеене на процесният обект, като неин,
собствен. Твърди се, че С. З. не е имал достъп до обекта, нито претенции за достъп, както и
че не се е противопоставял на преустройствата, които В. Ф. е предприемала през годините
по отношение на този обект, без да иска неговото съгласие. Твърди се, че през 2004г.
ответницата е разширила площта на търговския обект, като е включила в търговската площ
и площта на площадката пред магазина, изграждайки две преградни стени- откъм запад - по
фасадата на сградата и от изток - на границата със съседният гараж, и поставяйки врата от
ролетна щора от южната част. В подкрепа на становището си представя доказателства.
2
По делото е назначена оценителна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
С определение № 38/16.01.2025г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото производство предявения от В. С. Ф. срещу Г. С. З. насрещен иск за
установяване правото й на собственост върху процесния имот на основание саморъчно
завещание от 10.01.2003г. на С.В. З.а и давностно владение и за отмяна на нотариален акт
№59, том I, peг. №187, дело №59/2024г. на нотариус С.П., поправен с нот.акт №163, том I, per.
№380, дело №160/2024г. на същия нотариус, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.77 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
В насрещната искова молба се твърдят същите обстоятелства като в отговора на
исковата молба. В подкрепа на насрещният иск се сочат гласни доказателства.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва придобИ.ето по давност на процесния имот от В. Ф. и
съставения нотариален акт № 74, т.1, peг. № 216, дело № 73 от 2024год. на нотариус № 197
при Нотариалната камара - С.П. над ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния
имот. Твърди, че бащата на страните С. З. винаги се е считал за собственик на ½ ид.ч. от
имота и неговото желание е било имотът да бъде наследен от двете му деца по равно.
Ответникът оспорва ищцата да е демонстрирала по отношение на другия собственик своене
на вещта за себе си. В подкрепа на становището си се сочат гласни доказателства.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са деца и наследници на С.Д. З., починал на 30.12.2023г.
(удостоверение за наследници). Последният приживе е получил в собственост гараж № 3,
със застроена площ от 18,58кв.м., в западната половина на сградата, за която е отстъпено
право на строеж върху държавна земя за комплексно жилищно строителство-петно 6-Б1 в
кв.Х., по плана на гр.С., при съседи-от три страни улици и петно 5а-1 (договор за групов
строеж от 25.04.1979г., с нотариална заверка на подписите от 10.10.1979г.).
Община Сандански е издала разрешение за строеж № 30 от 07.03.2001г. на С.Д. З., в
качеството му на собственик, и на ЕТ“В.-Й.Ф.“, в качесвото му на немател по договор от
20.07.2000г., за извършване на преустройство на гараж, находящ се в парцел-БЛ.6 Б1, кв.Х.,
по плана на гр.С., в хранителен магазин, по одобрени и съгласувани проекти. За този
преустроен гараж в магазин за хранителни стоки, с административен адрес-гр.С., ул.“К.“, №
24, е издадено от общинска администрация-гр.С. удостоверение за ползване по
предназначение № 1/19.12.2001г., в което като инвеститор е посочен ЕТ“В.-Й.Ф.“,
представляван от Й. Г.ев Ф.. Последният притежава за обекта и санитарно разрешително за
разкрИ.е на обект № 21/31.01.2002г., издадено от ХЕИ-Благоевград, както и ветеринарно-
санитарно разрешително № 1267/20.11.2000г., издадено от ДВСК, РИ-Сандански.
На 10.01.2003г. С.В. З.а е съставила саморъчно завещание, с което е завещала на своя
син Г. С. З. собствената си ½ ид.ч. от втори жилищен етаж в гр.С., ул.“К.“, № **, както и
полагащата й се идеална част от външния масивен гараж, който е построен точно пред
жилищната сграда, а на дъщеря си В. С. Ф. е завещала полагащата й се идеална част от
3
гаража, намиращ се в жилищната сграда на приземния етаж, преустроен като магазин.
С нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот № 147, т.І,
рег.№ 858, д.№135 от 30.05.2018г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на НК под
№ 197, В. С. Ф. е призната за собственик по наследство и обявено саморъчно завещание от
своята майка С.В. З.а на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.301.2822.1.12 по КККР на гр.С., с административен адрес на имота:
гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с декларирана площ: 28.00 кв.м., при съседи- на същия
етаж: 65334.301.2822.1.11, под обекта: няма, над обекта: 65334.301.2822.1.1, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
65334.301.2822 по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 621кв.м., общинска собсвеност, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-комплексно
застрояване, с номер по предходен план-2822, кв.156, при граници и съседи на поземления
имот: 65334.301.6318,65334.301.6321,65334.301.6320 и 65334.301.6343.
С нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 59,
том І, рег.№187, д.№59 от 2024г. по описа на нотариус С.П., поправен с нотариален акт за
поправка на нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №
163, т.І, рег.№380, д.№160 от 2024г. на същия нотариус, Г. С. З. е признат за собственик по
наследство на ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.301.2822.1.12.
С нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по
чл.587, ал.2 от ГПК № 74, т.І, рег.№ 216, д.№ 73 от 2024г. по описа на нотариус С.П., В. С. Ф.
е е призната за собственик по давностно владение и наследство на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65334.301.2822.1.12.
Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
оценителна експертиза (което заключение съдът кредитира като обективно и обосновано
дадено) е, че средният месечен пазарен наем на процесния обект възлиза на 204,40лева.
Разпитаната по делото свидетелка С.ка К. /леля на страните-сестра на С.В. З.а/ сочи, че
родителите на страните по делото са били разведени; че като е пораснала ответницата е
искала да си направи магазин, като баща й не е давал гаража за магазин, но тя е успяла да
издейства това да стане; че в магазина работи ответницата и друга магазинерка, като
съпругът на ответницата не се занимава с магазина; че бащата на страните е оставял в
магазина да се продава произвеждания от него мед; че бащата на страните не е искал да
преписва на никой собствеността си; че ищецът е бил в добри взаимоотношения със своя
баща; че магазинът е бил разширен, като се е заградил тротоара пред него.
Разпитаният по делото свидетел Е.К. /занимаващ се с пчеларство и колега на ищеца от
много години/ сочи, че преди и след смъртта на С. З. магазинът се е стопанисвал от
ответницата и нейния съпруг; че бащата на страните е посещавал магазина и че е оставял в
4
него да се продава част от меда, който е произвеждал; че ищецът е бил в близки отношения
със своя баща; че страните са били във влошени отношения, но баща им не е желаел да
взима страна в тези отношения, както и да урежда приживе нещата, свързани с имотите; че
след смъртта на С. З. между страните е възникнал спор за магазина.
Разпитаната по делото свидетелка Й.Н./ работила в процесния магазин от 2014г. до
2022г./ сочи, че след като е започнала работа в магазина е било извършено преустройство,
изразяващо се в удължаване на магазина напред към дворното място; че преустройството е
извършено от ответницата и нейния съпруг; че С. Ф. не е възразявал на извършеното
преустройство на магазина, а даже е бил видимо доволен; че В. Ф. държи магазина от преди
2000г.; че майката на В. е работила в магазина; че първоначално дейността в магазина се е
извършвала от ЕТ“В.- Й. Ф.“, а след това от „Ф.и“-ООД, като материално отговорно лице на
ЕТ“В.- Й.Ф.“ е бил първо Й.Ф., а след това В. Ф.; че бащата на ответницата С. Ф. всеки ден
е идвал в магазина, като е помагал в подреждането на безалкохолните напитки, оставял е мед
за продажба и всяка вечер е изхвърлял боклука от магазина; че С. Ф. й е казвал, че
магазинът е на дъщеря му, а гаражът, който е от другата страна на пътя е на сина му; че
ключове за магазина е имала само тя и ответницата; че С. Ф. не е гонен от магазина нито от
ответницата, нито от нейния съпруг, както и че никога не му е отказван достъп до магазина;
че С. Ф. дълги години е помагал и на оранжериите на дъщеря му и на нейния съпруг.
Разпитаната по делото свидетелка В.С. /приятелка на ответницата и живееща в близост
до магазина/ сочи, че магазинът работи като такъв от преди 2002г. и винаги е стопанисван
от В. Ф., като не е имало спорове между нея и баща й; че е било извършено преустройство-
разширяване на магазина от В. и нейния съпруг; че бащата на ответницата не е имал
възражения по отношение това преустройство и че никога не е оспорвал собствеността на
дъщеря си по отношение на магазина; че С. З. е пазарувал от магазина и е изхвърлял
боклука от магазина; че родителите на страните са били разведени към 2007г.; че знае, че
ответницата има целия магазин от майка си, както и че братът на ответницата има срещу
магазина гараж.
Разпитаният по делото свидетел И.Д. /съсед на ответницата/ сочи, че от 2001г. В. Ф.
стопанисва магазина; че никой не й е оспорвал собствеността на магазина; че е виждал често
бащата на страните в магазина да помага-изхвърлял боклука, подреждал стоката; че от
бащата на страните е чувал, че гаражът срещу магазина е на Г., а магазинът е на В.; че знае,
че ответницата е придобила магазина от майка си, която й го е оставила.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни
изводи:
Не се спори между страните, че процесният недвижим имот е бил собственост на
родителите им С.Д. З. и С.В. З.а на основание реализирано по време на брака им отстъпено
право на строеж върху държавна земя. Не се спори също, че майката на страните е завещала
своята ½ идеална част от процесния имот на дъщеря си-ответницата по делото.
Спори се между страните дали другата ½ ид.ч. от имота, притежание на баща им, е
5
придобита от ответницата по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно, за да се придобие
собствеността на това основание е необходимо да се установи, че ответницата по делото е
владяла процесния обект като свой- непрекъснато, явно и спокойно в продължение на 10
години, т.е. кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл.68 от ЗС- корпус
/обективен елемент/ и анимус /субективен елемент/. Константна е съдебната практика, че в
случай когато съсобственик придобива по давност идеалната част на другия съсобственик е
необходимо да докаже намерението си да свои, т.е., че е трансформирал държането на
останалата идеална част от имота във владение. Това е така, тъй като съсобствениците имат
право, но не са длъжни да си служат с общата вещ, като всеки съсобственик сам решава
дали да упражнява лично фактическа власт върху вещта или да я владее чрез друг от
съсобствениците (който в този случай се явява държател за идеалната част от имота на
другия съсобственик).
Ответницата твърди, че след смъртта на майка им през 2011г. съсобственици на
процесния имот са били тя и баща им, както и че тя е започнала да владее целия обект явно,
трайно и несмущавано като свой собствен в продължение на повече от 10 години, като явно
и недвусмислено е манифестирала това своене на цялата вещ както пред всички лица, така и
най-вече пред своя баща С.Д. З., който е бил формален собственик на другите идеални част
от веща, но никога не се е противопоставял на манифестираното от дъщеря му цялостно
владеене на процесният обект, като неин, собствен.
Съдът намира, че по делото не се установи намерението на ответницата да свои (да е
манифестирала това намерение по несъмнен начин спрямо своя баща-другия съсобственик,
нито да го е обективирала по какъвто и да е начин спрямо него). Твърдението на
ответницата, че С. З. не е имал достъп до обекта не се доказа. Напротив, от събраните гласни
доказателства се установи, че бащата на страните всеки ден е посещавал процесния имот
(подреждал е стоката в обекта, изхвърлял е боклука, оставял е там част от произвеждания от
него мед), т.е. същият не е бил възпрепятстван по какъвто и да е начин от ответницата.
Соченото от свидетелката Н. обстоятелство, че само тя и ответницата са имали ключ от
магазина само по себе си не води до извода, че последната е упражнявала фактическа власт с
намерение за своене предвид предназначението на имота-за търговска дейност, която
дейност се е осъществявала от фирмата на съпруга на ответницата и то още приживе и на
двамата родители на страните по делото. Фактът, че през 2014г. в обекта е извършено
преустройство, изразяващо се в разширяване на обекта чрез включване в търговската площ
и площта на площадката пред магазина, също не е действие, което да сочи на своене на
процесния обект, тъй като това действие е насочено към собственика на земята /собственика
на площадката пред магазина/, а не към собственика на главната вещ /магазина/, към който е
присъединена частта от земята /площадката пред магазина/. Но дори да се приеме
6
противното /че действието е насочена към съсобственика на магазина/, то отново това
действие не сочи на своене на процесния обект предвид разпоредбата на чл.31 от ЗС,
съгласно която всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата
вещ съобразно дела си, а когато един съсобственик сам е поел целите разноски за
съсобствената вещ, може да иска от другия съсобственик да му заплати частта
съответстваща на дела му от съсобствеността, като сам по себе си факта, че само единият
съсобственик е поел разноските не означава, че този съсобственик отрича правата на другия
съсобственик. Не се твърдят и не се събраха доказателства за предприети други едностранни
действия от страна на ответницата, с които по ясен и недвусмислен начин да е
демонстрирала намерението си да придобие имота за себе си и които действия да са
доведени до знанието на нейния баща-съсобственик на имота. Издаването на разрешителни
на името на едноличния търговец „В.-Й.Ф.“ за осъществяване на търговска дейност в обекта
по никакъв начин не сочи за намерението на ответницата да свои имота за себе си
(представените по делото разрешителни са във връзка с законови изисквания към
търговците, които те трябва да притежават, за да осъществяват дейността си в стопанисван
от тях обект и нямат отношение към собствеността на обекта, още повече, че тези
разрешителни са издавани преди 2011г.- от когато ответницата твърди, че е започнала да
свои имота за себе си). Същото се отнася и за издаденото разрешение за строеж и
удостоверение за ползване на обекта по предназначение, които са от 2001г., още повече, че в
тях едноличният търговец е посочен съответно като наемател по договор за наем от
20.07.2000г. и инвеститор, а не като собственик. Твърдението на ответницата-насрещен
ищец, че волята на баща й е била също като волята на майка й, а именно процесният обект
да остане на нея, а другите притежавани от родителите й имоти да останат на ищеца-
насрещен ответник, остана недоказано-не се събраха доказателства тази „воля“ да е била
реализирана по някакъв начин от С. З. /той приживе да е разпределил притежаваните от него
имоти между децата си-страните по делото/. Показанията на двете групи свидетели по
делото в тази насока не са еднозначни, за да се направи категоричен извод, че на основание
извършено от него разпределение на съсобствеността ответницата е започнала да владее
имота за себе си.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице владение като предпоставка за
придобИ.е по давност от В. Ф. на идеалната част на С. З. от имота в срока по чл.79 от ЗС.
При това положение имотът е съсобствен между страните по делото, поради което следва да
се допусне до делба при квоти ¼ ид.ч. за Г. З. и ¾ ид.ч. за В. Ф. ( ½ ид.ч.- по завещание и ¼
ид.ч.-по наследство от С. З.), като се отхвърли насрещния иск за собственост върху ½ ид.ч.
от имота на основание давностно владение. Съдът намира, че следва да прекрати
производството по делото по отношение на предявения насрещен иск за собственост върху
½ ид.ч. от имота на основание саморъчно завещание, поради липса на правен интерес, което
е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск
(насрещният ответник не оспорва правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от имота
на основание саморъчно завещание, като в исковата си молба за делба сам сочи за това).
7
Относно искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, всеки съделител може да направи искане както за
разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. При разглеждането му
съдът е обвързан от направеното искане на съделителя. В настоящия случай ищецът иска
съдът да осъди ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на имота, тъй като
имотът се ползва само от ответницата.
Искането за това как да се ползва имота или каква сума да се плаща срещу ползването
докато трае делбеното производство представлява искане за определяне на привременна
мярка. Началният момент на плащането на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, съгласно
трайната съдебна практика, е от влизане в сила на решението по допускане на делбата,
поради което е недопустимо по този ред да се присъжда обезщетение от момента на
предявяване на иска за делба. Претенцията за периода от предявяване на иска за делба до
влизане в сила на решението по допускане на делбата може да се предяви и разгледа по друг
ред, но не и като привременна мярка по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, която има значение
само за производството по извършване на делбата. Предвид на изложеното съдът намира, че
следва да остави без разглеждане искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК за периода от
предявяване на иска за делба до влизане в сила на решението по допускане на делбата, а в
останалата част-следва да го разгледа по същество.
Привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК се налага, когато имота се ползва изцяло
само от някой от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на
дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбения имот от всички съделители докато трае дългия делбен процес.
Възможността за претендиране на обезщетение за лишаване от ползване е сурогат на
личното ползване, което е едно от трите правомощия на собственика, респ. съсобственика.
Размерът на обезщетението се определя на база средномесечната наемна цена на имота. Не
се спори, а и от свидетелските показания се установи, че процесният имот се ползва само от
ответницата. Следователно ищецът е личен от ползване на собствената му ¼ ид.ч. от имота.
Установи се от заключението на вещото лице, че средният месечен пазарен наем на
процесния обект възлиза на 204,40лева. Следователно искането на ищеца по чл.344, ал.2 от
ГПК следва да бъде уважено за сумата от 51,10лева (1/4 от 204,40лв.) месечно, като в
останалата му част до претендираната сума от 300лв. следва да се отхвърли като
неоснователно.
Относно разноските:
И двете страни претендират за направени по делото разноски, но такива се присъждат
при приключване на производството с краен съдебен акт-в настоящия случай при
приключване на втора фаза на делбеното производство.
8
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1 и ал.2 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС и
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.301.2822.1.12 (шестдесет и пет
хиляди триста тридесет и четири точка триста точка две хиляди осемстотин двадесет и две
точка едно точка дванадесет) по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-
80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект-от 02.05.2024г., с адрес на имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*,
ет.*, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор
65334.301.2822.1 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка триста точка две
хиляди осемстотин двадесет и две точка едно), с предназначение на сградата-жилищна
сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот 65334.301.2822
(шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка триста точка две хиляди
осемстотин двадесет и две), с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ : 28 кв.м. (двадесет и осем
кв.м.), при съседи на самостоятелния обект- на същия етаж: 65334.301.2822.1.11, под обекта:
няма, над обекта: 65334.301.2822.1.1, между съделителите Г. С. З., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“К.“, № **0, ет.*, от една страна, и В. С. Ф., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С.,
ул.“В.Е.“, № *, от друга страна, при следните КВОТИ: ¼ (една четвърт) ид.ч. за Г. С. З. и ¾
(три четвърти) ид.ч. за В. С. Ф..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от В. С. Ф., с ЕГН-**********,
срещу Г. С. З., с ЕГН-**********, за установяване правото й на собственост, на основание
давностно владение, върху ½ (една втора) ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.301.2822.1.12 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка
триста точка две хиляди осемстотин двадесет и две точка едно точка дванадесет) по КККР
на гр.С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект-от 02.05.2024г., с
адрес на имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, който самостоятелен обект се намира на етаж
0 (нула) в сграда с идентификатор 65334.301.2822.1 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет
и четири точка триста точка две хиляди осемстотин двадесет и две точка едно), с
предназначение на сградата-жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот 65334.301.2822 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка
триста точка две хиляди осемстотин двадесет и две), с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ : 28 кв.м.
(двадесет и осем кв.м.), при съседи на самостоятелния обект- на същия етаж:
65334.301.2822.1.11, под обекта: няма, над обекта: 65334.301.2822.1.1.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно предявения от В. С. Ф., с
9
ЕГН-**********, срещу Г. С. З., с ЕГН-**********, иск за установяване правото й на
собственост, на основание саморъчно завещание от 10.01.2023г. от нейната майка-С.В.
З.а, върху ½ (една втора) ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.301.2822.1.12 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка триста точка
две хиляди осемстотин двадесет и две точка едно точка дванадесет) по КККР на гр.С.,
одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект-от 02.05.2024г., с адрес на
имота: гр.С., ул.’’К.” №**, бл.*, ет.*, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 (нула) в
сграда с идентификатор 65334.301.2822.1 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири
точка триста точка две хиляди осемстотин двадесет и две точка едно), с предназначение на
сградата-жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот
65334.301.2822 (шестдесет и пет хиляди триста тридесет и четири точка триста точка две
хиляди осемстотин двадесет и две), с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ : 28 кв.м. (двадесет и осем
кв.м.), при съседи на самостоятелния обект- на същия етаж: 65334.301.2822.1.11, под обекта:
няма, над обекта: 65334.301.2822.1.1, поради недопустимост.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, В. С. Ф., с ЕГН-**********, с адрес-
гр.С., ул.“В.Е.“, № *, ДА ЗАПЛАЩА на Г. С. З., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“К.“,
№ **, ет.*, сумата от 51,10лева (петдесет и един лева и десет стотинки) месечно, считано
от влизане в сила на настоящото решение до окончателното приключване на делбата,
която сума съставлява обезщетение за ползването на полагащата му се ¼ ид.ч. от делбения
имот, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер до претендираната сума от 300лв.
месечно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането по чл.344, ал.2 от ГПК на
Г. С. З., с ЕГН-********** срещу В. С. Ф., с ЕГН-**********, в частта за осъждането й да
му заплати обезщетение за ползването на делбения имот за периода от подаване на исковата
молба за делба -27.06.2024г., до влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Решението в частта, с която производството по делото е частично прекратено и в
частите относно привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в едноседмичен срок
от връчването му на страните, а в останалата част решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за продължаване на
процесуалните действия по него във втора фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10
11