Определение по дело №4065/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 28
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530104065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            Номер   28              Година   03.01.2020                Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети януари                                                                                              Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4065 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца с исковата му молба писмени документи, каквито ответникът не е представял.

Следва служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е размера на предоставения от 4. кредит на ответника по процесния договор от 20.02.2015 г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, по кой начин (по банков път или в брой) и в какъв точно размер; 2/. извършвани ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на 4. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер задължения на ответника по договора и/или погасителния план, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за ответника с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е извършено, и какви задължения след това е погасил с всяко от тези плащания 4. и/или ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца, от 4., с цесията от 01.02.2018 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от 4. процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво съдържание, размери, падежи и неплатена част от същите, или на друго основание) и с какво точно негово и/или на 4. уволеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна изискуемост, от ищеца и/или от 4., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответника по него суми и с какви точно размери поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на подписване на договора за цесия, на предявяване на исковата молба в съда по делото и на представяне на заключението на вещото лице по делото, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да ги внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което същите да се призоват с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. На ищеца не може да се изпрати препис от отговор, защото такъв ответникът не е подал. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на 20.02.2015 г., между 4., което оперирало на пазара на финансови услуги под търговската си марка В., и ответника, бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно чл. 3, във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването му била подробно описана в Общите условия на 4. и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство, като е посочена и в исковата молба. В случая на 20.02.2015 г. горепосочените страни сключили договора за кредит, който фигурирал в системата на В. под № **********. В заявката си ответникът заявявал желание да му бъдела отпусната сума в размер от 200 лева, като заявил и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът бил отпуснат чрез паричен превод по банковата му сметка в - на 20.02.2015 г., за период от 30 дни, с падеж 22.03.2015 г. Към уговорената дата на връщане на сумата, ответникът се задължил да заплати на 4. сума в общ размер от 238 лева, от които 200 лева главница, 31.27 лева такса за експресно разглеждане и 6.73 лева договорна лихва за периода на отпускане на кредита. На 02.03.2015 г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от ОУ, ответникът подал заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 110 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане. Съгласно предходно посочените точки, кредитополучателят имал право да поиска отпускане на допълнителен кредит(и) до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит.... 8.2.страните се съгласявали, че получаването на допълнителен кредит представлявало промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл. 3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по кредита, оставали непроменени. На 04.03.2015 г. сумата била отпусната на ответника чрез кредитен превод по банковата му сметка в -. Доколкото падежа оставал непроменен, към 22.03.2015 г. кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер от 364.50 лева, от които 310 лева главница, с 45.31 лева такси за експресно разглеждане и 9.19 лева договорна лихва за периода на отпускане на кредита. На 04.03.2015 г. ответникът отново подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лева, ведно с услуга за експресно разглеждане. Сумата била отпусната на същата дата чрез превод по банковата му сметка в -. Така към 22.03.2015 г., следвало да върне сума в общ размер от 422.89 лева, от които 360 лева главница, с 52.70 лева такси за експресно разглеждане и 10.19 лева договорна лихва за периода на отпускане на кредита. На 17.03.2015 г. ответникът направил нова заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 200 лева, като отново заявил експресно разглеждане. Сумата била отпусната на същата дата чрез паричен превод по банковата му сметка в -. Така към 22.03.2015 г., следвало да върне сума в общ размер от 640.89 лева, от които 560 лева главница, с 69.60 лева такси за експресно разглеждане и 11.29 лева договорна лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване на падежа по договора обаче, ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, 4. (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.3. (а), същата се формирала от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие. На 01.02.2018 г. 4., в качеството си на цедент, сключило с ищеца, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. По силата му цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по договора № **********, в общ размер 1037.55 лева, от които главница 560 лева, договорна лихва за периода на отпускане на кредита 11.29 лева, наказателна лихва 396.66 лева от 23.03.2015 г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018 г. (денят преди цесията), такси за експресно разглеждане – 69.60 лева. Посочените вземания били подробно описани в приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством Б., която била върната с отметка „непотърсена“.  В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 ЗЗД, 4. предоставило на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия до момента, ответникът не бил погасил задълженията си. Във връзка с посоченото, в полза на ищеца се формирало ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника в общ размер от 1037.55 лева, от които главница 560 лева, договорна лихва за периода на отпускане на кредита 11.29 лева, наказателна лихва 396.66 лева за периода от 23.03.2015 г. (денят, следващ падежа) до 31.01.2018 г. (денят преди цесията), такси за експресно разглеждане 69.60 лева, като с исковата си молба претендирала 560 лева за неплатена главница по договора за кредит.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 560 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит и законна лихва върху тази главница от подаване на исковата молба в съда на 07.08.2019 г. до изплащането й,  както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения,       не е посочил и представил доказателства.

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения по делото иск.

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за кредит № **********/20.02.2015 г., общи условия на договора за кредит, договор за кредит № **********/02.03.2015 г., договор за кредит № **********/04.03.2015 г., договор за кредит № **********/17.03.2015 г., преводно нареждане за кредитен превод от 20.02.2015 г., преводно нареждане за кредитен превод от 04.03.2015 г., преводно нареждане за кредитен превод от 04.03.2015 г., преводно нареждане за кредитен превод от 17.03.2015 г., договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., ведно с извлечение от приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., пълномощно, уведомление за прехвърляне на вземания и известие за доставяне от Б..

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, цедента и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2020 г. от 15.10 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.  

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: