№ 177
гр. Ловеч, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200147 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпило е заявление от Н. Р. Ц., в което сочи, че на 23.01.2025 година
е придобил право на условно предсрочно освобождаване. Моли да му бъде
насрочено дело за условно предсрочно освобождаване.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – в съдебно заседание
излага, че с оглед изложените доводи в становището представено от
Началника на Затвора – Ловеч не следва да бъде уважена молбата подадена от
осъдения Ц..
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор В. В. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което приема, че молбата на Н. Ц. не следва да бъде
уважавана.
Служебният защитник на лишения от свобода – адв. Р.А. в съдебно
заседание излага, че подзащитният му се е поправил и моли да бъде уважена
молбата му за условно предсрочно освобождаване. Акцентира, че
подзащитният му не е наказван, отнася се с уважение към администрацията на
затвора и работи.
1
Лишеният от свобода Н. Р. Ц., в съдебно заседание се явява лично,
заявява, че подкрепя казаното от неговия защитник и моли да бъде уважена
молбата му за условно предсрочно освобождаване. Прави възражение, че
социалния работник не е провел нито един разговор до настоящия момент с
него, поради което изразява несъгласие със социалния доклад.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
В момента осъденият Н. Р. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Определение № 32/23.01.2025 г. по НОХ д. № 833/23 г. на РС –
Ловеч, включващо на основание чл. 25 от НК: Протокол № 16/23.01.2025 г. по
нОХД №833/2023 г. на РС – Ловеч и Протокол от 07.05.2024 година по НОХД
№ 4450/2023 г. на РС – Бургас, е наложено наказание в размер на 1 година и 2
месеца „лишаване от свобода“, влязла в законна сила на 08.02.2025 година.
Към днешна дата 14.04.2025 година е изтърпял 2 месеца и 21 дни, от
предварителен арест 8 месеца и 4 дни, фактически изтърпял 10 месеца и 25
дни, от работа 18 дни, всичко 11 месеца и 13 дни и има остатък от 2 месеца и
17 дни.
От фактическа страна:
От приложеното становище на Началника на Затвора–Ловеч е видно, че
оценката на риска от рецидив е със средни стойности 60 точки. На база
резултатите от корекционното въздействие не са фиксирани промените в
личностов план. Към настоящия момент, за краткия период на третиране не
биха могли да се правят категорични изводи относно поправянето на лишения
от свобода, констатира се липса на мотивация. Целите в корекционните
дейности са свързани с преодоляване на дефицитите в основните криминални
зони. Наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и решаване на
проблеми, целеполагането е краткосрочно. Средата, която го заобикаля също е
с криминогенно минало и не желае да осъзнае последиците от нейното
влияние. Няма зряла асертивна стратегия за справяне с проблемите. С
лишения от свобода продължава индивидуална корекционна дейност по
задачите заложени в присъдата.
Видно от доказателствата по делото, на 17.02.2025 година е настанен в
5-та работна група, където е устроен на работа със Заповед № Л160/20.02.2025
година на началника на затвора, в цеховете „Хамбергер“ към затвора – Ловеч.
Лишеният от свобода, видно от социалния доклад, изготвен по делото от
2
ИСДВР Ценка Николова няма награди, няма и наказания. Ц. е за четвърти път
в затвора, като за втори път е настанен в общежитие от закрит тип.
Предходните му осъждания са по чл. 343б, чл. 343г и чл. 354 от НК. при
предходни присъди е пребивавал в Затвора – Ловеч и ЗО „Атлант“. Видно от
същия доклад, лишеният от свобода Ц. частично приема отговорността за
собственото си криминално поведение. Приема постановената му присъда за
справедлива, но има безотговорно поведение. Пренебрежителен е към
законоустановените правила и норми. Споделя, че е хазартна личност, играе
на ротативки. Проблемите му са свързани с употреба на ПАВ – употреба и
държанието . Декларира нагласи за законосъобразно пребиваване в затвора.
Има дължимо поведение към администрацията и служителите на НОС. Не
декларира дискриминационни нагласи. Разбира се добре с останалите лишени
от свобода. Не е от най- комуникативните, но се старае да комуникира
повече.
Видно от становището на началника на затвора, Ц. е наясно с
изискванията на средата, тъй като има минал опит от предишни осъждания.
Придобил е формално право за промяна на постановения режим, но все още е
на строг режим, предвид липсата на получени поощрения. Пренебрежителен е
към норми, склонен е да поема риск, като игнорира негативните последици.
За краткото време в затвора не е дал достатъчно основания да се мисли, че са
настъпили някакви устойчиви и необратими позитивни промени, остава
рисков фактор за обществото.
От правна страна.
Съдът счита, че лишеният от свобода Н. Ц. с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне, поради което молбата му за условно
предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.
Съдът счита, че в настоящият казус, че не са налице доказателства за
трайни положителни промени в поведението на осъдения Ц.. Съгласно
установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г.
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите
за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и
поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита
3
на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи
поправителното въздействие в затворническото общежитие по отношение на
Ц., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил. Видно от
доказателствата приложени към затворническото досие до настоящия момент
Ц. не е показал в действителни позитивни промени, от които да се направи
извод, че така наложеното наказание е въздействало поправително спрямо
него, поради което и настоящата инстанция приема, че на този етап не са
постигнати в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Безспорно, както се сочи и от страна на служебния защитник – адвокат
А., осъденият Ц. не е наказван, но този факт настоящата инстанция приема, че
не следват изводи за настъпил поправителен процес, тъй като задължение на
всеки лишен от свобода е да спазва изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Неоснователно според настоящата инстанция е възражението на
осъдения Ц., че ИСДВР Николова не е беседвала с него до този момент, тъй
като в посочения социален доклад Николова сочи, че осъдения има
безотговорно поведение, пренебрежителен е към законоустановените правила
и норми, както и че е споделил с нея, че е хазартна личност и играе на
ротативки. Посочила е също така, че проблемните зони са свързани със
злоупотреба с психоактивни вещества, както и че при извършената оценка на
риска, същият е в средния диапазон от 60 точки. Така или иначе и към
настоящия момент са налични проблемни зони, касаещи употреба на финанси
и доходи, като почти всички доходи са закупуване на ПАВ, както и участие в
хазартни игри. Констатирана е и злоупотреба с наркотици – редовна употреба
и злоупотреба с метаамфетамин, както и проблеми свързани с умения за
мислене, тъй като не разпознава проблемите. Налична е слабост на
логическото мислене и е налична липса на воля за промяна в позитивен
аспект.
Колкото до приетата към писмени доказателства по делото
дисциплинарна преписка, съдът счита, че по нея не е налице влязло в сила
дисциплинарно наказание, поради което не приема същата за негативно
доказателство по отношение на осъдения Ц., но както вече се посочи по-горе,
4
от наличните доказателства, съдът определено приема, че към настоящия
момент не е настъпил позитивен ефект от изтърпяната част от наказанието.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице и останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си Н. Ц. не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно
въздействие в пълен обем, както и че не са налице категорични доказателства
за поправянето на осъдения, поради което и следва да продължи работата с
него в тази насока в местата за лишаване от свобода.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Н. Ц. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 17 дни от
наложеното му с Определение № 32/23.01.2025 г. по НОХ д. № 833/23 г. на РС
– Ловеч, включващо на основание чл. 25 от НК: Протокол № 16/23.01.2025 г.
по НОХД №833/2023 г. на РС – Ловеч и Протокол от 07.05.2024 година по
НОХД № 4450/2023 г. на РС – Бургас, е наложено наказание в размер на 1
година и 2 месеца „лишаване от свобода“, влязла в законна сила на 08.02.2025
година.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. А. Ц., роден на
**** г. в гр. Ловеч, общ. Ловеч, с постоянен и настоящ адрес гр. Ловеч, общ.
Ловеч, ул. „****“ № 19, ****, средно-специално образование, неженен, ЕГН:
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА от 2 месеца и 17 дни от наложеното му с Определение №
32/23.01.2025 г. по НОХ д. № 833/23 г. на РС – Ловеч, включващо на основание
чл. 25 от НК: Протокол № 16/23.01.2025 г. по НОХД №833/2023 г. на РС –
Ловеч и Протокол от 07.05.2024 година по НОХД № 4450/2023 г. на РС –
Бургас, в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“, влязла в
законна сила на 08.02.2025 година.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
5
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6